Урок 94: Алма 37

Урок 94

Алма 37

Въведение

Алма продължава да съветва сина си Еламан и му поверява свещените летописи. Той напомня на Еламан, че чрез Писанията вече хиляди ламанити са доведени при Господ и той пророкува, че Господ ще използва Писанията за осъществяването на големи цели в бъдещето. Алма обяснява на сина си, на какво да учи хората. Сравнявайки словата на Христос с Лиахоната, той подчертава на Еламан, колко е важно да се обръща към тях за напътствие.

Забележка: В този урок има възможност трима ученика да преподават. За да помогнете на тези ученици да преподават, ден или два преди урока им дайте копие от частта, която ще изнасят. Също така бихте могли вие самите да преподадете тези части.

Предложения за преподаване

Алма 37

Алма предава летописите на Еламан, съветва го да спазва заповедите и му напомня, че за да работи Лиахоната, се изисква вяра

Нарисувайте следната диаграма на дъската:

Помолете учениците да запишат на дъската няколко малки и прости неща, които са оказали голямо влияние върху техния живот. Бихте могли да ги помолите да обяснят отговорите си.

Обяснете, че в Aлмa 37 се съдържа съветът на Алма, с който той помага на сина си Еламан да се подготови да бъде следващият, който ще води свещените летописи. Алма го учи относно значението на малките и прости неща в делото Господне. Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 37:6–7.

Какво научаваме от тези стихове относно значението на „малките и прости неща”? (Учениците ще изкажат различни мнения, но в тях следва да си проличи истината, че Господ действа чрез малки и прости неща, за да осъществи вечните Си цели.)

Нека учениците прочетат наум Aлмa 37:1–5 и потърсят пример за малки и прости неща, които могат да окажат голямо влияние върху живота на хората (свещените летописи или Писанията). След като учениците споделят отговорите си, напишете на дъската думата Писания под Малки и прости неща.

Нека учениците потърсят в Aлмa 37:8–10, как Писанията оказват влияние върху живота на хората от Книгата на Мормон. Докато учениците отговарят, бихте могли да записвате отговорите им под ГОЛЯМО ВЛИЯНИЕ.

Как са повлияли Писанията върху вашия живот?

Обобщете Aлмa 37:11–32, като обясните, че Алма учи Еламан, че Господ ще изяви силата Си посредством появата на Книгата на Мормон. Той възлага на Еламан да спазва заповедите на Господ и внимателно да пази летописите. Той също така заръчва на Еламан да използва летописите, за да проповядва на хората и да избягва да разкрива подробности относно нечестието на яредитите и последвалото унищожение.

Помолете учениците внимателно да прочетат наум Aлмa 37:13–16 и да открият принципи, на които Алма учи Еламан, когато му предава летописите. (Учениците ще споделят различни принципи, но се уверете, че в отговорите им се съдържа следното: ако се подчиняваме на Господните заповеди, Той ще ни помага да вършим задълженията си. Бихте могли да попитате, как този принцип се отнася към идеята, че малките и прости неща могат да оказват голямо влияние.)

Останалата част от урока е направена така, че да бъде преподадена от три ученика. Ако класът е голям, помолете учениците, които преподават, да заемат три различни части от стаята. Разделете класа на три групи. Помолете учениците да вземат Писанията, тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията, както и химикали или моливи и да отидат при един от учениците, които ще преподават. След като учениците-преподаватели свършат уроците си, нека всяка група отиде при нов учител. Ако класът е малък, учениците-преподаватели могат да се редуват да преподават на целия клас. И в двата случая учениците-преподаватели ще разполагат със седем минути да изнесат урока и да проведат дискусия.

Ученик-преподавател 1—Aлмa 37:33–34

Помолете учениците да си помислят, кой местен или висш църковен ръководител ги е научил на нещо, което е повлияло на техния живот. Помолете няколко ученика да споделят, на какво ги е научил този ръководител и как това им е повлияло. Бихте могли да споделите пример от вашия живот.

Нека двама ученика се редуват и прочетат на глас Aлмa 37:33–34. Помолете останалите да следят стиховете и да потърсят, какво Алма съветва Еламан да проповядва на хората. Предложете им да отбележат изразите „учи ги” и „проповядвай им”, докато четат. На дъската или на лист хартия напишете Учения на ръководители на Църквата. Когато учениците приключат с прочита на стиховете, помолете ги да споделят, какво са открили. Напишете отговорите им под Учения на ръководители на Църквата. Задайте следните въпроси:

Как тези учения биха били особено полезни за нас днес? Защо?

Помолете учениците да прочетат последната част на Aлмa 37:34, за да видят, какви благословии получаваме, ако следваме ученията на ръководителите на Църквата. Напишете следния принцип на дъската: Следвайки ученията на ръководители на Църквата, ние можем да намерим мир за нашите души. Попитайте ги, какво според тях означава да „намерят покой на душите си”. (Отговорите ще включват следното: да бъдем свободни от последствията на греха, да получаваме мир от Духа, да бъдем благословени със сила да издържаме и да преодоляваме предизвикателства.)

Споделете вашето свидетелство относно истинността на този принцип във вашия живот. Ако разполагате с време, помолете и други да споделят свидетелствата си относно този принцип.

Ученик-преподавател 2—Aлмa 37:35–37

Обяснете на учениците, че често тези, които засаждат дървета, завързват младите дръвчета към кол и след това премахват подпората, когато дървото стане по-силно. Попитайте, защо според тях се прави това. Прочетете следния разказ за едно дърво, което Президент Гордън Б. Хинкли засажда в своя двор:

Президент Гордън Б. Хинкли засажда младо дръвче близо до дома си, скоро след като се оженва. През годините той не му обръща голямо внимание. Един ден той забелязва, че дървото е деформирано и наклонено на запад. Опитва се да го бутне нагоре, но стволът е твърде дебел. Той се опитва да го изправи с въже и скрипец, но дървото не се поддава. Накрая, той отрязва с трион тежкия клон от западната страна, като по този начин остава грозен белег. По-късно казва следното за дървото:

„Посадих дървото преди повече от половин век. … Онзи ден погледнах дървото. Огромно е. Формата му е по-добра. То е голямо предимство за дома. Но каква травма само му причиних, когато беше още младо и какви жестоки мерки предприех, за да го изправя!

Когато го засадих, една връзка бе достатъчна да го държи на мястото му при силни ветрове. Трябваше да използвам тази връзка, чието слагане щеше да бъде така лесно! Но аз не го направих и то се огъна под силите, които го връхлетяха” (“Bring Up a Child in the Way He Should Go,” Ensign, ноември 1993 г., стр. 59).

Нека учениците прочетат съвета на Алма към Еламан в Aлмa 37:35 и се замислят, как този стих се отнася към преживяването на Президент Хинкли с дървото.

Помолете учениците да обобщят с техни думи Aлмa 37:35. (Техните отговори следва да отразят принципа, че трябва да се научим да спазваме заповедите на Бог в нашата младост.) Нека също запишат своите отговори на следните въпроси. (Напишете въпросите на дъската или ги прочетете бавно, за да могат да ги запишат.)

Ако човек се научи да спазва Божиите заповеди в младостта си, как би повлияло това на живота му/й?
Можете ли да се сетите за хора, които са били благословени през целия си живот, понеже са се научили да се подчиняват на заповедите в младостта си? Напишете, как са били благословени.

Нека няколко ученика споделят, какво са написали. Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 37:36–37. Нека останалите следят стиховете и потърсят конкретен съвет, който би им помогнал да спазват заповедите, докато са все още млади.

Как този съвет би ви помогнал да спазвате заповедите, ако го следвате ежедневно?
По какъв начин се опитвате да сложите Господ на първо място във вашите мисли, думи, дела и чувства? (Помолете учениците да се замислят, как биха се усъвършенствали в тази насока.)

Споделете чувствата си относно как това, че сте се съветвали с Господ, ви е помагало да спазвате заповедите. Насърчете учениците да се съветват с Господ във всичко, което правят.

Ученик-преподавател 3—Aлмa 37:38–45

Покажете картината Лиахоната (62041; Евангелски комплект картини, 2009 г., номер 68). Напомнете на учениците за компаса, който Господ използва, за да помогне на семейството на Лехий да стигне до обетованата земя. В Aлмa 37:38 научаваме, че компасът е наречен Лиахона. Обяснете, че Алма говори за Лиахоната, за да преподаде важен принцип на Еламан относно това, как Господ напътства Своите чеда.

Обяснете на учениците, че ще им зададете въпроси и ще ги помолите да се редуват в четенето на глас на няколко стиха, докато останалите търсят отговорите. Помолете ги да отговорят на всеки въпрос, след като прочетат свързания с него откъс от Писанията.

Как работи Лиахоната? (Вж. Алма 37:38–40.)
Защо понякога Лиахоната спира да работи? (Вж. Алма 37:41–42.)
Какво сравнение можем да направим между Лиахоната и словата на Христос? (Вж. Алма 37:43–45.)

Бихте могли да обясните, че в тези стихове думите сянка и символ се отнасят към човек, събитие или ритуал по подобие на друг човек, събитие или ритуал с по-голямо значение, който ще дойде или което ще се случи в един бъдещ момент. „… Истинските символи имат ярка прилика, показват божествена определеност и са пророчества за бъдещи събития” (Joseph Fielding McConkie, Gospel Symbolism, 1985 г., стр. 274). Изборът дали да следваме или не указанията на Лиахоната е като избора, който правим, когато откликваме на напътствия, идващи от словата на Христос.

Къде можем да открием словата на Христос? (Отговорите ще включват Писанията, словата на пророците от последните дни, патриархалните благословии и подтиците на Духа.)

Помолете учениците да обобщят думите на Алма в Aлмa 37:38–45, особено в стихове 44–45. В това разискване следва да си проличи следната истина: Ако следваме думите на Исус Христос, те ще ни водят към вечен живот.

Споделете, как думите на Христос са ви повлияли духовно и как са ви помогнали да напредвате към вечния живот. Насърчете учениците да се подготвят да получат патриархална благословия или, ако вече имат такава, да я четат често и с молитва.

Забележка за учителя: След като учениците преподадат своите части от урока, благодарете им и, ако имате време, помолете няколко ученика да свидетелстват относно принципите, които научиха днес. Вие също бихте могли да споделите вашето свидетелство относно тези принципи. В заключение прочетете на глас Aлмa 37:46–47, а класът нека следи стиховете.

Овладяване на Писанията—Aлмa 37:35

Забележка: Следната домашна дейност ще подготви учениците за следващия урок (Aлмa 38). Отделете време в часа да обясните задачата и да уведомите учениците, че следващия път ще ги попитате, какво се е случило.

Обърнете внимание, че Aлмa 37:35 е стих за овладяване. Предложете на учениците да отбележат този стих по такъв начин, че да могат да го откриват лесно. Помолете ги да запомнят наизуст този стих и да го изрецитират на техен родител или друг възрастен. (Също така те биха могли да прочетат стиха с някой възрастен.) Помолете ги да зададат следните въпроси на човека, който е с тях. (Предложете на учениците да запишат тези въпроси и да ги вземат у дома.)

Как подчинението на Божиите заповеди ти е помагало?

Какъв съвет би ми дал/а, за да бъда по-мъдър/мъдра в моята младост?

Обяснете на учениците, че ще ги помолите да споделят преживяванията си следващия път.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Aлмa 37:6–7. Малки и прости неща

За да илюстрира принципа, че малки и прости неща могат да окажат голямо влияние, президент Гордън Б. Хинкли разказва следното:

„Преди много години аз работех за една железопътна компания в централните офиси в Денвър. Отговарях за доставката на багажите и пощата в правилното направление. Това бе по времето, когато почти всички се возеха в пътнически влакове. Една сутрин ми се обади човекът, който изпълняваше същата длъжност в Нюарк, Ню Джърси. Той каза, че влак еди-кой-си е пристигнал, но няма багажен вагон. Триста пътници са загубили своя багаж някъде и са много ядосани.

Веднага се захванах за работа, за да открия къде може да е отишъл багажният вагон. Разбрах, че е бил натоварен и закачен по надлежния ред в Оуклънд, Калифорния. Той бил преместен на нашата линия в Солт Лейк Сити, докаран в Денвър, след това в Пуебло, преместен на друга линия и закаран до Сейнт Луис. Там той трябвало да бъде поет от друга железопътна компания, която да го закара в Нюарк, Ню Джърси. Но някой нехаен стрелочник в Сейнт Луис преместил малко парченце стомана (мястото за прикачване към друг влак) само на 7,5 см, след това дръпнал лоста, за да откачи вагона. Открихме, че багажният вагон, който трябваше да е в Нюарк, Ню Джърси, всъщност беше в Ню Орлиънс, Луизиана – на 2 400 километра от своето предназначение. Само преместването на 7,5 см в Сейнт Луис от невнимателен служител беше изпратило вагона в грешна посока и разстоянието до местоназначението му се беше увеличило значително. Така е и с нашия живот. Вместо да поддържаме постоянен курс, ние биваме дърпани в друга посока от някоя погрешна идея. Отклонението от нашия първоначален курс може да е малко, но ако продължи, то се превръща в голяма пропаст и ние се озоваваме далеч от мястото, където сме имали намерение да отидем.

Виждали ли сте някога една от онези 5-метрови фермерски порти? Когато се отваря, тя се завърта много широко. Краят откъм пантите се движи много малко, но отвън в периметъра движението е голямо. Животът се върти именно около малките неща, които водят до големите промени, мои скъпи млади приятели.” (“A Prophet’s Counsel and Prayer for Youth,” Ensign, януари 2001 г., стр. 5–7).

Aлмa 37:35. „Учи се в младостта си да пазиш заповедите Божии”

Старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли разказва историята на Крийд Хеймънд, мъж, който се научил да спазва Божиите заповеди в своята младост:

„Крийд Хеймънд (бил) млад мормон, който кандидатствал и бил приет в Университета на Пенсилвания. Той бил атлет, известен със своята бързина и поради поведението и участието му в спортни мероприятия бил избран за капитан на отбора.

Годишното състезание на Intercollegiate Association of Amateur Athletes of America се провело в стадиона на Харвърд в края на май 1919 г. Най-добрите университетски атлети дошли в град Кембридж – общо 1700 души. В тази лятна подготовка 17 мъже били избрани от отбора на Университета на Пенсилвания. Отборът на Корнел, техният най-голям съперник през тази година, излъчил само 10 души. Изглеждало, че отборът на Университета на Пенсилвания ще спечели състезанието. Резултатът на всеки отбор се формирал от точките, които всеки състезател от отбора получавал – пет точки за първо място, четири за второ, три за трето, две за четвърто и една за пето. Естествено, отборът с най-много участници имал най-големи шансове да спечели състезанието.

Треньорът на състезателите от Университета на Пенсилвания бил в много добро настроение нощта преди състезанието. Той обиколил стаите на момчетата от своя отбор, преди да си легне. Той влязъл в стаята на Крийд и казал: „Крийд, ако дадем най-доброто от себе си утре, победата ни е в кърпа вързана”.

Треньорът се поколебал. „Крийд, ще изведа момчетата за по чаша шери довечера. Искам да си пийнеш, но, естествено, само малко.”

„Няма да го направя, треньоре!”

„Но, Крийд, аз няма да те карам да се напиваш! Знам в какво вие, мормоните, вярвате. Това ще ти подейства като лекарство и ще ти помогне да мислиш, как да дадеш най-доброто от себе си.”

„Няма да ми помогне, треньоре, няма да пия!”

Треньорът отвърнал: „Не забравяй, Крийд, ти си капитанът на отбора и нашият най-добър играч! Четиринадесет хиляди студента очакват лично от теб да спечелиш това състезание. Ако не дойдеш с нас сега, ще изгубим. Аз би трябвало да знам, кое е добре за теб.”

Крийд знаел, че според други треньори малко вино помагало на мъжете, когато мускулите и нервите им били опънати до край. Той също така знаел, че това, за което го молел треньорът му, било противно на всичко, на което бил учен от ранно детство. Погледнал треньора си в очите и казал: „Няма да пия!”

Треньорът отвърнал: „Чудак си ти, Крийд. Ти не пиеш чай, когато тренираме. Ти имаш твои си идеи. Ами, прави, каквото искаш!”

Треньорът оставил капитана на отбора в състояние на силно безпокойство. Да предположим, че покаже една слаба игра утре. Какво би казал на своя треньор? Трябвало да даде само най-доброто от себе си. Трябвало да даде само най-доброто от себе си. Неговият инат можело да доведе до загуба за Университета на Пенсилвания. На неговите съотборници им било казано какво да правят, и те го направили. Те вярвали в техния треньор. С какво право не се е подчинил? Имало е само една причина. Цял живот е бил учен да живее според Словото на мъдростта.

Това е било труден момент в живота на този млад мъж. С всички духовни сили, които бушували в него, той коленичил и искрено се помолил на Господ да му даде свидетелство относно източника на това откровение, в което вярвал и на което се подчинявал. След това си легнал и заспал дълбоко.

На следващата сутрин треньорът влязъл в стаята му и го попитал: „Как се чувстваш, Крийд?”

„Добре – бодро отвърнал капитанът.

– Всички други момчета са болни”. “Не знам, какво им става – казал треньорът сериозно.

– Може би е от лекарството, което им даде, треньоре.”

„Може и така да е” – отвърнал треньорът.

В два часа 20 000 зрители очаквали състезанието да започне. Когато състезанието започнало, си проличало, че нещо не е както трябва с чудесния отбор на Университета на Пенсилвания. Дисциплина след дисциплина отборът се представил далеч под очакванията. Някои души от отбора се чувствали толкова зле, че дори не участвали.

Крийд се представял най-добре на състезанията на 100 и 200 метра. Отборът отчаяно се нуждаел от него, за да спечелят. Той щял да се състезава срещу петте най-бързи мъже в американските университети. Мъжете заели местата си за бягането на 100 метра, сигналът бил даден и всички скочили във въздуха и се втурнали да бягат – с изключение на Крийд Хеймънд. Състезателят във втората отсечка по време на състезанията – в която Крийд щял да бяга в тази конкретна дисциплина — бил направил дупка за пръста си на три-четири сантиметра от мястото, което Хеймънд избрал да си направи дупка. По онова време те не използвали начални блокове. Крийд произвел силен тласък и малкото парче пръст се счупило и по този начин той паднал на коляното си зад линията.

Изправил се и се опитал да компенсира лошия старт. На 60-я метър той бил на последно място. След това като че ли прелетял покрай петия състезател, после четвъртия, третия и втория. Близо до финалната линия, на прага на силите си, той затичал дори още по-бързо, задминал първия състезател и спечелил.

Поради някаква грешка в организацията, полуфиналите на 200 метра не се сътояли до самия край на състезанието. Със същия лош късмет, който преследвал отбора на Университета на Пенсилвания, Крийд Хеймънд бил поставен в последната квалификационна група за 200-метровия спринт. Пет минути след победата му той бил извикан да започне последното състезание на 200 метра – заключителното състезание за деня. Един от другите състезатели, който се състезавал в по-ранна квалификационна група, изтичал до него. „Кажи на даващия старт, че искаш почивка, преди да започне надбягването. Според правилата имаш право на почивка. Още не мога да си поема въздух, а бягах в групата преди теб.”

Крийд, едвам поемащ си дъх, отишъл при даващия старт и го помолил за още време. Дали му десет минути. Публиката обаче с шумни протести искала последното състезание да започне. За съжаление даващият старт извикал мъжете да заемат местата си. Във всеки друг случай Крийд не би се страхувал от това състезание. Той вероятно е бил най-бързият човек на това разстояние в целия свят, но същия този следобед той вече се бил състезавал три пъти – единият път било това спиращо дъха 100-метрово разстояние.

Даващият началото казал на останалите без дъх мъже да заемат местата си, вдигнал пистолета, пушек излязъл от него при изстрела и състезанието започнало. Този път капитанът на Университета на Пенсилвания буквално се изстрелял от началния блок. Скоро Крийд се отделил от останалите и повел състезанието. Той пробягал на спринт цялото разстояние и с прилив на скорост и на 8 метра от най-близкия до него състезател прекосил финалната линия, печелейки второто състезание – 200-метровия спринт.

Отборът на Университета на Пенсилвания загубил състезанието, но капитанът удивил феновете с отличното си бягане.

В края на този необикновен ден, готвейки се да си легне, Крийд Хеймънд изведнъж си спомнил за въпроса си от предишната вечер относно божествеността на Словото на мъдростта. Поредицата от тези необичайни случки преминала през ума му – неговите съотборници били пили вино и не се справили; неговото въздържание донесло победи, които учудили дори него самия. До него дошло благото и простичко уверение от Духа: Словото на мъдростта е от Бог (адаптирано от Джозеф Дж. Канън, “Speed and the Spirit,” Improvement Era, октомври 1928 г., стр. 1001–1007)” (“Run and Not Be Weary,” Ensign, ноември 1996 г., стр. 37–38).

Aлмa 37:38–46. Светият Дух е като Лиахоната

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли сравнява Лиахоната със Светия Дух:

„Когато всички ние бързаме напред по пътя на живота, получаваме напътствия от Светия Дух, точно както Лехий бил напътстван от Лиахоната. …

Светият Дух действа в нашия живот, точно както Лиахоната работела за Лехий и неговото семейство, според нашата вяра, усърдие и внимание. …

И днес Светият Дух ни предоставя начини, чрез които можем да получим разширено разбиране за Господните пътища “чрез малки и прости средства” (Aлмa 37:6). …

Духът Господен може да бъде наш водач и ще ни благославя с напътствия, наставления и духовна защита по време на нашия земен път. Ние каним Светия Дух в живота си чрез съдържателна лична или семейна молитва, угощаване със словата на Христос, усърдно и внимателно подчинение, вярност и спазване на заветите и чрез добродетел, смирение и служба. И ние непоколебимо трябва да избягваме неща, които са нескромни, неприлични, груби, греховни или зли, които ни карат да се отдръпваме от Светия Дух.

Също така, когато достойно взимаме от причастието всяка неделя, ние каним Светия Дух да бъде наш постоянен спътник” (“That We May Always Have His Spirit to Be with Us,” Лиахона, май 2006 г., стр. 30–31).