Въведение към Словата на Мормон

Защо да изучаваме тази книга?

Чрез изучаване Словата на Мормон учениците могат да усилят вярата си, че “Господ познава всички неща” (Словата на Мормон 1:7) и че Той води служителите Си да осъществят целите Му. Като исторически разказ книгата служи като мост между малките плочи на Нефи (1 Нефи–Омний) и съкращението на големите плочи на Нефи от Мормон (Мосия–4 Нефи). Тя може да помогне на учениците да разберат по-добре кои летописи съкращава Мормон, когато съставя Книгата на Мормон. Също така тя запознава учениците с вярата и постигнатото от цар Вениамин.

Кой пише тази книга?

Тази книга е написана от Мормон. Той е пророк, летописец и човека, който съкращава и съставя Книгата на Мормон. Той е и праведен баща и военен водач сред нефитите. Пророк Мороний е негов син.

За кого и защо е написана тази книга?

Мормон се обръща към едни бъдещи слушатели с надеждата, че хрониките му, както и хрониките на сина му Мороний биха могли да са им от полза (вж. Словата на Мормон 1:2). По-специално той пише за полза на ламанитите. За тях той казва: “молитвата ми към Бога е за моите братя, така че те да могат още веднъж да стигнат до знанието за Бога, да, и за изкуплението на Христа; за да могат да станат още веднъж един възхитителен народ” (Словата на Мормон 1:8).

Кога и къде е написана тя?

Мормон пише тази книга около 385 г. сл. Хр., след като е “свидетел на почти цялостното унищожение на народа (му), нефитите” (Словата на Мормон 1:1). Той не отбелязва къде пише книгата.

Кои са някои от отличителните черти на тази книга?

Тази кратка книга прекъсва хронологичния ред на книгите в началото на Книгата на Мормон. Мормон я пише над 500 години след като Амаликий завършва книгата на Омний. В книгата си Мормон обяснява накратко как съставя и съкращава летописите на своя народ. За разбиране на обяснението му може да е полезно едно припомняне, че Господ заповядва на Нефи да направи два комплекта плочи с “нарочна” и “мъдра” цел (вж. 1 Нефи 9:3, 5). Един комплект от плочите, наричан често големите плочи, съдържа светската история на нефитите, докато другият комплект, наричан малките плочи, съдържа свещен летопис на нефитските проповеди, откровения и пророчества (вж. 1 Нефи 9:2–4; Яков 1:3–4).

Мормон намира малките плочи на Нефи след като вече е направил съкращение на част от големите плочи (вж. Словата на Мормон 1:3). Воден от Духа Господен, Мормон включва малките плочи в своето съкращение на големите плочи. Той прави това “с мъдра цел”, съгласно Господната воля (вж. Словата на Мормон 1:4–7).

Много години по-късно става очевидна една от причините за това вдъхновение. Когато Джозеф Смит започва да превежда Книгата на Мормон, той започва със съкращението на големите плочи на Нефи—светската история. Мартин Харис, който е писар на Пророка за тази част от превода, изгубва 116 страници от превода. Господ дава откровение на Джозеф Смит, че нечестиви хора са се сдобили с тези страници и са променили думите (вж. У. и З. 10:8–10). Ако Джозеф преведял същия материал отново, тези хора щели да претендират, че той не е пророк, защото не можел да преведе по същия начин книгата за втори път (вж. У. и З. 10:11–19). Господ казва на Джозеф да не превежда отново тази част, а да преведе малките плочи на Нефи, които Мормон включва в своето съкращение на големите плочи (вж. У. и З. 10:30–45). По този начин Словата на Мормон ни помагат да разберем как Господ подготвил начин да осуети плана на нечестивите хора и да включи свято писание, което не само обхваща същия период както загубения ръкопис, но и хвърля “повече светлина върху Евангелието (на Господ)” (У. и З. 10:45). Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи: “Очевидно би било вълнуващо някой ден някой да открие загубените 116 страници от оригиналния ръкопис на Книгата на Мормон. Но каквото и да съдържат те, то не би било по-важно или по-фундаментално за целта на Книгата на Мормон от ученията … записани върху малките плочи” (Christ and the New Covenant: The Messianic Message of the Book of Mormon, 1997 г., стр. 35–36).

Освен че споделя прозрения относно съставянето на свещените летописи на своя народ, Мормон дава и кратко описание на служението на цар Вениамин (вж. Словата на Мормон 1:10–18). Това описание помага да свържем малките плочи на Нефи със съкращението на големите плочи от Мормон. Цар Вениамин се споменава в заключението на книгата на Омний, която е последната книга в малките плочи (вж. Омний 1:23–25). Книгата на Мосия, първата книга в това, което имаме от съкращението на големите плочи на Мормон, започва с разказ за края на царуването и служението на цар Вениамин (вж. Мосия 1:1, 9).

Изложение

Словата на Мормон 1:1–9 Мормон открива малките плочи на Нефи и ги включва в своето съкращение на големите плочи.

Словата на Мормон 1:10–18 Мормон обобщава царуването на цар Вениамин.