4 Нефи

Въведение

След служението на Исус Христос сред потомците на Лехий, хората прилагат Неговите учения и се радват на единство, благополучие и щастие в продължение на повече от 100 години. Те се обединяват като “чедата Христови” и повече не се наричат нефити или ламанити (4 Нефи 1:17). Обаче в последствие започват да стават горделиви и все по-нечестиви и отново се разделят на нефити и ламанити. Около 300 години след посещението на Спасителя, почти всички хора стават нечестиви.

Предложения за преподаване

4 Нефи 1:1–18

Всички хора са обърнати във вярата и живеят в мир и щастие

Преди началото на часа подгответе по два празни листа за всеки ученик—по възможност един бял и един цветен (половин лист ще е достатъчен). Поставете белите листи на столовете или масите преди учениците да дойдат. Приберете цветните листи за използване по-късно в урока. Напишете следния въпрос на дъската: Какво ви прави истински щастливи? Когато учениците пристигнат, ги поканете да записват отговорите си на дъската.

Започнете часа, като обсъдите отговорите, записани на дъската. Задайте на учениците следня въпрос:

Каква е разликата между нещата, които ни правят временно щастлили и нещата, които водят до вечно щастие? (Докато учениците отговарят, можете да обърнете внимание, че истинското щастие не може да бъде открито в светски неща като известност, богатства и материални притежания.)

Обяснете, че 4 Нефи е летопис на няколоко поколения от потомците на Лехий, живяли след явяването на Исус Христос. Поканете учениците да прочетат 4 Нефи 1:16 наум, като търсят как Мормон описва хората, живеещи около 100 години след посещението на Спасителя. Може да предложите на учениците да подчертаят израза “И наистина не можеше да съществува по-щастлив народ”. Помолете учениците да напишат Не можеше да съществува по-щастлив народ най-отгоре на белите листи, които им раздадохте. След това да нарисуват голяма окръжност в средата на листите.

Помолете учениците да прочетат 4 Нефи 1:1–2, търсейки какво правят хората, за да постигнат това щастие. Поканете ги да запишат това, което открият, във вътрешността на кръга. (Отговорите следва да включват, че хората се покайват, кръщават се, получават Светия Дух и “всички са обърнати към Господа”.)

Какво означава да сме обърнати във вярата?

За да помогнете на учениците да разберат, че обръщане във вярата е повече от това да имаме свидетелство или да сме членове на Църквата, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли. Ако е възможно, раздайте на учениците копия от това изказване и ги окуражете да открият думи и изрази, които дават определение за обръщането във вярата.

“Вашето щастие сега и завинаги зависи от степента на обръщане във вярата и от трансформацията, до която води това обръщане във вашия живот. Как тогава може да бъдете истински обърнати във вярата? Президент (Марион Г.) Ромни описва стъпките, които трябва да следвате:

“Членство в Църквата и обръщане във вярата не са непременно синоними. Да си обърнат във вярата и да имаш свидетелство не е неизбежно едно и също нещо. Свидетелството идва, когато Светият Дух дава свидетелство за истината на искрено търсещия човек. Трогателното свидетелство кара вярата да оживее. Тъкмо то води до покаяние и подчинение на заповедите. Обръщане във вярата е плодът или наградата за покаянието и подчинението”. (В Conference Report, областна конференция в Гватемала, 1977 г., стр. 8–9).

Казано с най-прости думи, истинското обръщане във вярата е плод на вяра, покаяние и постоянно подчинение. …

Истинско обръщане във вярата дава плода на трайното щастие, на което можем да се радваме дори когато в света цари смут и повечето хора са всичко друго, но не и щастливи” (“Full Conversion Brings Happiness”, Ensign, май 2002 г., стр. 25, 26).

Какви думи и изрази, определящи обръщането във вярата, забелязахте?
Какъв според вас щеше да бъде живота ви, ако всички около вас са обърнати към Госопод?

Напишете следните препратки към Писанията на дъската: 4 Нефи 1:2–3, 5, 7, 10–13, 15–18. Поканете няколко ученика да се редуват в четенето на тези стихове. Помолете класа да следят текста, търсейки думи и изрази, които описват преживяванията на хората от това, че те всички са обърнати към Господ. Поканете учениците да запишат тези думи и изрази около кръга на техните листи. (Отговорите могат да включват следните неща: няма раздори или спорове, хората се отнасят справедливо един към друг, споделят собствеността си, много чудеса се извършват в името на Исус Христос, Господ дава благополучие на хората, те построяват отново разрушени градове, женят се и създават семейства, умножават се и стават силни, любовта към Бог е в техните сърца, те са щастливи и единни.)

Помолете ученици да определят един принцип за щастие, който те са научили от първата половина на 4 Нефи 1. Въпреки че учениците може да разпознаят различни принципи, уверете се, че те разбират, че когато хората работят заедно, за да се обърнат към Господ, те стават единни и изпитват нараставащо щастие. Може да запишете този принцип на дъската.

Според вас какви благословии бихме получили в нашия час, ако всички живеем като тези хора? Според вас какви благословии би получило вашето семейство? Какви благословии би получил вашия район или клон?

Поканете учениците да разкажат за случай, когато са били част от група, обединена в праведност, например тяхното семейство, кворум, клас, или група приятели. Може да споделите и свое преживяване.

Как вашите усилия да бъдете праведни могат да повлияят върху щастието и благополучието на тези около вас? (Уверете се, че учениците разбират, че нашето обръщане във вярата и нашите праведни постъпки допринасят не само за нашето щастие, но също за щастието и благополучието на други хора. Когато членовете на семейство, кворум, клас или друга група са единни в праведност, те могат да изпитат по-голямо щастие, отколкото биха изпитали сами.)
Как греховете на един човек могат да повлияят на останалите хора в група, която се стреми да бъде праведна?

Насърчете учениците да подсилят своето обръщане към Господ и да помогнат на хората около тях да направят същото. За да помогнете на учениците в това начинание, помолете ги да прегледат думите и изразите, записани в техните листи. Поканете ги да изберат един или два израза, описващи начин на живот, който те биха искали да водят. Дайте им няколко минути, за да запишат в своите тетрадки или дневници за изучаване на Писанията как ще се стремят да живеят по тези начини. Свидетелствайте за щастието, идващо от истинското обръщане във вярата и от това, да сме единни в праведност.

4 Нефи 1:19–49

Нефитите стават все по-нечестиви, докато остават само малцина праведни хора.

Според вас, какво може да разруши едно общество като описаното в 4 Нефи 1:1–18?

Нека учениците прочетат 4 Нефи 1:20, 23–24 наум, търсейки какво заплашва единството и щастието на хората. Може да им предложите да отбележат намереното. След като споделят какво са открили, напишете на дъската следното изказване на президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство. (Това изказване се намира в “Със сърца, обвързани в единство”, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 70.) Може да предложите на учениците да запишат това изявление в своите Писания, близо до 4 Нефи 1:24.

“Гордостта е големият враг на единството” (Президент Хенри Б. Айринг).

Според вас, по какви начини гордостта е врагът на единството?

Поканете един от учениците да прочете на глас следното изявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство. Помолете класа да намери начин, по който гордостта може да унищожи единството.

“В своята същност гордостта е грях на сравнението, защото обикновено започва с “погледни колко съм добър и колко велики неща съм направил” и изглежда винаги приключва със “следователно, аз съм по-добър от теб”.

Когато сърцата ни са изпълнени с гордост, ние извършваме сериозен грях, защото нарушаваме двете големи заповеди (вж. Матея 22:36–40). Вместо да се покланяме на Бог и да обичаме ближния си, ние разкриваме истинския обект, на който се покланяме и обичаме—образа, който виждаме в огледалото. (“Гордостта и свещеничеството”, Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 56).

Според президент Ухтдорф, как гордостта може да разруши единството?

Поканете няколко ученика да прочетат 4 Нефи 1:24–35, 38–45на глас. Помолете класа да следят текста, търсейки какви са последствията от гордостта за хората. Може да предложите на учениците да отбележат това, което открият. (Отговорите могат да включват следните неща: носенето на скъпи дрехи, разделянето на обществени класи или недостъпни групи от приятели, създаването на църкви с цел печалба, отричане на истинската църква, преследване на вярващите, създаване на тайни заговори, нечестие.)

Един по един, помолете всички ученици да споделят едно последствие, което са открили. (Отговорите на учениците може да се повтарят.) Докато всеки ученик отговаря, записвайте отговорите им върху един от цветните листи, които сложихте настрана преди часа. Дайте цветния лист хартия на ученика в замяна на неговия или нейния бял лист, на който са описани щастието и единството на хората. Продължете тази дейност, докато всички ученици в класа заменят своите бели с цветни листове.

Помолете учениците да се огледат и да видят, че всички в класа имат цветни листи, представляващи гордостта. Поканете ги да обмислят как тримата ученика на Христос трябва да са се чувствали, виждайки гордостта и нечестието да се разпространяват сред хора, които някога са били щастливи и единни.

Каква истина можем да научим от тези стихове? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да разпознават следния принцип: Грехът на гордостта създава разделение и води до нечестие. Бихте могли да напишете този принцип на дъската.)
Как гордостта на няколко отделни хора може да повлияе върху щастието на една цяла група?

Поканете учениците да обмислят как гордостта на един човек може да повлияе върху щастието на други в следните примери:

Въпреки насърченията на семейството си, един по-голям брат решава да последва своите егоистични интереси, вместо да служи на мисия.
Един член от класа на Младите жени или от кворума на Аароновото свещеничество преднамерено нарушава реда, отказва да участва в клас и се противопоставя на указанията на учителя.
Млад мъж или млада жена постоянно дразни и се стреми да засрами друг член от своята група приятели.

Помолете учениците да помислят за случаи, в които са виждали гордостта да разрушава щастието и единството.

Поканете учениците да помислят за своята роля в различните групи, към които принадлежат, например техните семейства, кворуми или класове, райони или клонове, и клас в Семинара. (Може да споменете други групи, към които вашите ученици принадлежат.) Помолете ги да помислят дали са направили или правят нещо, което е проява на гордост в техните отношения с други хора в тези групи. Насърчете ги да се покаят и да помислят за начини, по които могат да се справят с гордостта и да допринасят за единство и праведност в тези групи. Насърчете ги също да помислят върху написаното за плановете им да живеят и да бъдат повече като потомците на Лехий, които били обърнати към Господ.

Свидетелствайте, че когато ние се стремим да бъдем по-пълно обърнати към Исус Христос и да живеем с другите в единство, ние може да изпитаме щастие, както е описано в 4 Нефи 1:1–18.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

4 Нефи 1:1–2. “Всички люде … бяха обърнати към Господа”

Президент Марион Г. Ромни от Първото Президентство обяснява процеса на обръщане във вярата:

“Обръщането във вярата се осъществява чрез божествена прошка, която освобождава от греховете. Процесът обхваща следните стъпки: Искрено търсещият чува посланието. Чрез молитва той/тя пита Господ дали то е вярно. Светият Дух му дава свидетелство. Това е сигурно знание. Ако свидетелството на човек е достатъчно силно, той се покайва и се подчинява на заповедите. Чрез такова подчинение получава божествена прошка, която го освобождава греха. По такъв начин той е обърнат към нов начин на живот. Духът му е изцелен” (в Conference Report, окт. 1963 г., стр. 24).

4 Нефи 1:1–18. Нуждата от единство

Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство учи:

„Пророците на Господ винаги са призовавали към единство. Нуждата този дар да ни бъде даден и предизвикателството да го поддържаме ще нараства все повече в предстоящите дни, когато ще бъдем подготвяни като народ за нашата славна съдба. …

… Ние знаем от опит, че радостта идва, когато сме благословени с единство. Като духовни чеда на нашия Небесен Отец ние копнеем за радостта, която някога сме имали с Него в предишния живот. От любов към нас Той желае да ни даде този свещен стремеж за единство.

Но не може да го изпълни за нас като отделни хора. Радостта от единството, която Той иска да ни даде, не е персонална. Ние трябва да я търсим и да се готвим за нея заедно с другите. Тогава не е изненадващо, че Бог настоява да се събираме заедно, за да може да ни благославя. Той желае да се събираме в семейства. Установил е класове, райони и клонове и ни е заповядал да се събираме често заедно. На тези събирания, дадени ни от Бог, ние имаме огромна възможност. Ние можем да се молим и работим за единство, което ще ни донесе радост и ще умножи нашата сила да служим” (“Със сърца, обвързани в единство”, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 68, 69).