Еламан 10–16 (Раздел 23)

Подготвителен материал за учителя по домашно изучаване

Обобщение на всекидневни уроци за изучаване у дома

Следното обобщение на ученията и принципите, които учениците научиха при своето изучаване на Еламан 10–16 (раздел 23), няма за цел да бъде преподавано като част от вашия урок. Урокът, който преподавате, акцентира само върху някои от тези учения и принципи. Следвайте подтиците на Светия Дух, когато обмисляте нуждите на вашите ученици.

Ден 1 (Еламан 10)

Еламан 10 дава на учениците възможност да научат повече за духовната сила на Нефи. Чрез неговия пример учениците научават, че размишлението върху Господните неща ни подготвя да получим откровение. Те също научават, че Господ ни поверява благословии и отговорности, когато поставим Неговата воля пред нашата. Когато Нефи поставя Господната воля пред собствената си воля, Господ му дава запечатващата сила.

Ден 2 (Еламан 11–12)

Чрез изучаване на 14-годишната история на нефитите, учениците научават, че чрез смирение и покаяние можем да избегнем гордост и унищожение. Ако не внимаваме, нашето благосъстояние може да ни накара да забравим Господ. Нефи учи, че с цел да помогне на хората да избегнат тази грешка, Господ наказва Своят народ, за да ги подтикне да си спомнят за Него.

Ден 3 (Еламан 13–14)

Ламанитският пророк Самуил доказва, че пророците говорят посланията, които Бог поставя в сърцата им. При изучаване на неговите пророчески предупреждения, учениците научиха, че ако отхвърлим думите на Господните пророци, ние ще изпитаме съжаление и скръб. Самуил призовава хората да вярват в Исус Христос и свидетелства, че Господ дава знамения и чудеса, за да помогне на хората да вярват в Него.

Ден 4 (Еламан 15–16)

Понеже Господ благословил нефитите толкова изобилно, Самуил се опитва да им помогне да разберат какво ще бъде Неговото наказание, ако не се покаят. От това учениците научиха, че ако хората престанат да вярват, след като са получили пълнотата на Евангелието, те ще получат по-голямо осъждане. От реакцията на нефитите към Самуил, учениците научават, че когато изберем да отхвърлим Господните свидетели, ние позволяваме на Сатана да завладее нашите сърца.

Въведение

В Еламан 10–16 се изтъква ролята на пророците при провъзгласяване на покаяние. През тази седмица учениците имат възможност да научат за предаността на пророците Нефи и Самуил Ламанита. И двамата мъже получават духовни откровения и имат власт да служат сред непокорните нефити. Въпреки коравосърдечността на хората, двамата мъже провъзгласяват покаяние. Те учат, че щастието се дава чрез живот в съгласие с принципите, проповядвани от Исус Христос, а не чрез вършене на нечестие.

Предложения за преподаване

Еламан 10–16

Еламан и Самуил предано служат на хората

Попитайте учениците дали някога са попадали в ситуация, в която поддържане на стандартите, изложени в брошурата За укрепване на младежите, не е популярно сред приятелите им. Може да поканите няколко ученика да споделят преживяванията си и да кажат как са се чувствали и какво са научили.

Кажете на учениците, че Еламан 10–16 дава примери на двама мъже, които поддържат Господните стандарти, макар това да е непопулярно сред хората. Поканете учениците да обмислят какво могат да научат от примерите на Нефи и Самуил Ламанита, което да може да им помогне в подобни обстоятелства.

Нарисувайте следната таблица на дъската или на лист хартия:

Прилики между Нефи и Самуил Ламанита
Нефи (Еламан 10:1–5, 12, 15–16)		Самуил (Еламан 13:1–6; 16:1–2)

Помолете учениците да потърсят в посочените в таблицата стихове прилики между Нефи и Самуил Ламанита. Поканете някои от учениците да изброят тези прилики на празното място под таблицата. Приликите могат да включват следното: отхвърлени от хората; чуват гласа Господен; незабавно се отзовават на Господните заповеди; говорят, каквото Господ поставя в сърцата им; предупреждават нефитите, че ако не се покаят, ще бъдат унищожени; защитени от силата на Господ, така че да могат да предадат Неговото послание.

След като учениците запишат намерените прилики, помолете един ученик да прочете Еламан 10:4 на глас. После задайте следните въпроси:

Кои са някои от възможните причини за неуморното усърдие на Нефи?
Как Самуил също демонстрира това качество? Как можем и ние да бъдем неуморни?

Помолете един от учениците да прочете на глас пред класа следното изявление на старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли, в което той ни учи как можем да развием тази черта в нашия характер:

„Ако се съсредоточим върху Исус и Неговото дело, както нашата радост, така и нашата издържливост нарастват. … Нефи не се стреми егоистично да живее живота си, вместо това той търси да върши Господната воля. Това му дава допълнителна и съсредоточена енергия, която прави възможно да се бори и работи с неуморно усърдие. Нефи знае посоката, в която гледа: към Бог” (If Thou Endure It Well, 1996 г., стр. 116).

Попитайте:

Според старейшина Максуел, какво можем да направим, за да служим с неуморно усърдие?
Кои изрази в Еламан 10:4 показват, че Нефи „гледа към Бог” или с други думи се е съсредоточил да върши Божията воля?
Кои изрази в Еламан 13:3–5 показват, че Самуил поставя Божията воля над своята собствена?
Каква истина можем да научим от преживяванията на Нефи и Самуил? (Един възможен отговор може да отразява една истина, която учениците научиха в личното им изучаване на Писанията тази седмица: Господ ни поверява благословии и отговорности, когато поставим Неговата воля пред нашата.)

Прочетете следната история, разказана от старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли, за едно 12-годишно момиче, което постава Божията воля над своята собствена:

„Не можем да имаме истинска вяра в Господ, без също така да имаме пълно доверие в Господната воля и време. Когато имаме този вид вяра и доверие в Господ, ние разполагаме с истинска сигурност в нашия живот. …

Прочетох за една млада жена, която упражнила такъв вид вяра и доверие. От много месеци нейната майка била сериозно болна. Най-накрая преданият баща събира децата до нейното легло и им казва да се сбогуват с майка си, защото тя вече умира. 12-годишната дъщеря възразява:

„Татко, аз не искам майка ми да умре. Аз бях с нея в болницата … в продължение на шест месеца; отново и отново … ти й даваше благословия и тя получаваше облекчение от болката и тихо заспиваше. Аз искам да положиш ръце на майка ми и да я излекуваш”.

Бащата, който бил старейшина Хибър Дж. Грант, казал на децата, че чувства в сърцето си, че е дошло времето на тяхната майка да си отиде. Децата излезли и той коленичил до леглото на жена си. По-късно той си спомня своята молитва: „Аз казах на Господ, че приемам Неговата воля в живота (и) в смъртта. … Но аз казах на Господ, че ми липсва силата да понеса смъртта на жена ми и да оставя това да повлияе върху вярата на малките ми деца. Той молил Господ да даде на дъщеря му „познание, че това е Неговото решение и Неговата воля, тяхната майка да почине”.

След около час майката починала. Когато старейшина Грант извиква децата обратно в стаята и им казва, неговото 6-годишно момче (на име Хибър), започва горчиво да плаче. Тогава 12-годишната му сестра го взема в ръцете си и му казва: „Не плачи, Хибър, след като излязохме от стаята, гласът на Господ от небето ми каза: „В смъртта на майка ти, волята на Господ ще се изпълни” (Bryant S. Hinckley Heber J Grant: Highlights in the Life of a Great Leader, Salt Lake City: Deseret Book Co., 1951 г., стр. 243–244).

Когато имаме вяра и доверие по начина, показан от тази млада жена, ние имаме силата да издържим във всяко важно събитие от нашия живот” (“Faith in the Lord Jesus Christ”, Ensign, май 1994 г., стр. 100).

Попитайте:

Какво помогнало на президент Хибър Дж. Грант и семейството му да поставят Господната воля преди тяхната?
Случвало ли ви се е някога нещо, при което е било нужно да се доверите на Бог и да поставите Неговата воля преди вашата? (Поканете няколко ученика да споделят техните преживявания с класа. Напомнете им, че те не трябва да споделят неща, които са твърде лични.)

Уверете учениците, че когато се доверим на Бог и поставим Неговата воля преди нашата, Той ще ни поддържа в трудни времена.

Обяснете, че важна част от службата на Нефи е да помага на хората да си спомнят Бог и да се покаят за греховете си. Обаче те продължават да вкоравяват сърцата си и не желаят да станат по-добри.

Разделете класа на две групи. Помолете едната група да чете Еламан 10:15–18; 11:3–10, а другата група да чете Еламан 11:30–37; 12:1–3. (Може да запишете тези препратки на дъската.) Помолете всяка група да се приготви да обсъди причините, поради които Господ наказва своя народ. Учениците могат да споменат няколко различни причини, но се уверете, че те разбират следното: Господ наказва Своя народ, за да ги подтикне да си спомнят за Него.

Какъв вид наказание използва Господ, за да привлече вниманието на хората?
Според Еламан 12:3, много хора не си спомнят Господ, освен ако Той не ги накаже. Защо мислите, че това е така?

Поканете един от учениците да прочете на глас Еламан 15:3.

Как Господното наказание е израз на любов?

Помолете учениците да споделят свои отговори на задача 5 от ден 2 на тази седмица. Може да повторите, че чрез смирение и покаяние, ние можем да избегнем гордостта и унищожението и че ако не внимаваме, нашето благосъстояние може да ни накара да забравим Господ.

Следващ раздел (3 Нефи 1–11)

В следващата задача, учениците ще четат за целия народ на нефитите, събиращ се да воюва срещу Гадиантоновите разбойници в една епична битка. Как Нефитите успяват да победят нечестивите разбойници? Учениците също ще четат за големите разрушения, които се случват на американския континент по време на смъртта на Исус Христос в Ерусалим. В тъмнината хората чуват гласа на Исус Христос. След това възкръсналият Спасител лично идва да им служи. Помолете учениците да помислят как биха се чувствали, ако бяха там.