Библиотека
Урок 105: Алма 59–63


Урок 105

Алма 59–63

Въведение

Капитан Мороний се радва за успеха на Еламан в отвоюването на някои нефитски градове, които са били превзети от ламанитите. Независимо от това, когато научава, че град Нефия е превзет от ламанитите, той се разгневява на управлението, че не са му изпратили подкрепления. В послание до Пахоран, върховния съдия, той изразява съжаление за страданието на праведните и порицава Пахоран за това, че не подкрепя делото на свобода. Мороний не знае, че Пахоран е избягал в земята Гедеон заради бунта на царските поддръжници сред нефитите. Пахоран не се обижда от порицанията на Мороний; всъщност, той се радва за любовта на Мороний към свободата. Господ подсилва нефитите и Мороний, Пахоран и техните люде заедно побеждават царските поддръжници и ламанитите. След няколко години на война нефитите за пореден път се радват на мир и Еламан отново установява Църквата.

Предложения за преподаване

Алма 59

Нефитите загубват укрепление и капитан Мороний скърби поради нечестието на хората

Преди началото на урока напишете на дъската следното изказване на Президент Езра Тафт Бенсън (от The Teachings of Ezra Taft Benson,1988 г., стр. 285):

„По-добре е да се подготвим и предотвратим, отколкото да поправим и да се покаем” (Президент Езра Тафт Бенсън).

Вероятно прочетохте това изказване при обсъждането на Aлмa 49–51. Ако сте го използвали, бихте могли да пропуснете някои думи, докато го записвате на дъската. Помолете учениците да запълнят празните места.

Помолете учениците да разкажат за моменти в техния живот или в живота на някого, когото познават, когато направената подготовка е предотвратила разочарование или тъга.

Припомнете на учениците, че в неотдавнашни уроци изучаваха глави за битки между нефитите и ламанитите. Помолете учениците да прочетат наум Aлмa 59:5–11 и да помислят, как изказването, което записахте на дъската, се отнася към ситуацията, описана в тези стихове.

  • Какво най-вероятно е помогнало на ламанитите да завладеят град Нефия? (Нечестието на людете в Нефия.)

  • Какво откривате в тези стихове, което се отнася към изказването, записано на дъската?

Ако учениците не споменат следното изречение в Aлмa 59:9, насочете вниманието им към него: „По-лесно (е) да се предпази града от падане в ръцете на ламанитите, отколкото да се възвърне от тях”. Предложете на учениците да отбележат това изречение в Писанията си. За да помогнете на учениците да се замислят, как тази истина може да се приложи в техния живот, помолете ги да оприличат градовете в този разказ на себе си и на духовните битки, които водят. След това задайте един или няколко от следните въпроси:

  • По какъв начин тази истина се отнася за нас? (Помогнете на учениците да разберат, че е по-лесно и по-добре да останем верни, отколкото да се върнем към вярата, след като сме се отклонили.)

  • Защо това да останем верни в Църквата е по-лесно, отколкото да се завърнем в Църквата след период на неактивност?

  • Защо е по-лесно да поддържаме нашето свидетелство, отколкото да си го възвърнем, след като веднъж сме отпаднали?

Нека учениците се замислят, как противникът и неговите последователи могат да ги нападнат. Помолете ги да напишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията, какво ще направят, за да се подготвят за духовни битки.

Алма 60–62

Мороний безпричинно обвинява Пахоран, който отвръща с любов и уважение

Прочете на глас Aлмa 59:13. Уверете се, че учениците разбират, че Мороний е ядосан, защото мисли, че управата е безразлична или незаинтересована за свободата на хората. В своя гняв той изпраща послание на Пахоран, върховния съдия в Зарахемла. Нека двама ученика се редуват и прочетат на глас Aлмa 60:6–11.

  • В какво капитан Мороний обвинява Пахоран?

  • Какви емоции усещате в обвиненията на Мороний?

Напишете на дъската следната препратка към Писанията: Aлмa 60:17–20, 23–24. Нека учениците прочетат стиховете наум. Помолете ги да си представят, как биха се чувствали на мястото на Пахоран.

  • По какъв начин обвиненията на капитан Мороний може да са причинили болка на Пахоран?

Нека няколко ученика се редуват и прочетат на глас Aлмa 60:33–36. Помолете класа да следи стиховете и да търси, какво е готов да направи капитан Мороний, ако Пахоран не удовлетвори неговите искания. След като чуете, какво са открили учениците, помолете ги да потърсят думи и изрази в тези стихове, които посочват причините или мотивите на Мороний за отправяне на неговите искания.

Помолете учениците да прочетат наум Aлмa 61:1–5 и да потърсят, защо Мороний не получава подкрепления.

  • Каква информация споделя Пахоран с Мороний?

  • Как реагират хората, когато са безпричинно обвинени в нещо?

  • Някога били ли сте безпричинно обвинени в нещо? Какво почувствахте по отношение на обвиненията и обвинителя?

Помолете учениците да прочетат наум Aлмa 61:9–10, 15–18 и да потърсят нещо, което показва величието на характера на Пахоран. Дайте им време и попитайте няколко ученика, какво са открили.

  • Какво можем да научим от начина, по който Пахоран реагира на обвиненията на Мороний? (Помогнете на учениците да разберат следния принцип: Можем да изберем да не се обиждаме от думите и действията на други хора. Други истини, които учениците вероятно ще установят, включват това, че трябва да избягваме да изказваме нелюбезни преценки за хората и че когато се обединим в праведност с други хора, ние сме по-силни в нашите битки срещу злото. Бихте могли да напишете тези истини на дъската.)

  • Как можем да изберем да не се обиждаме?

Бихте могли да попитате учениците дали желаят да споделят преживявания, в които са избрали да не се обидят, когато някой е казал нещо нелюбезно или невярно за тях. Също така бихте могли да споделите ваше лично преживяване. Свидетелствайте за важността да прощаваме на хората за техните думи и действия срещу нас. Насърчете учениците да следват примера на Пахоран.

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 62:1. Помолете класа да потърси реакцията на Мороний, когато получава отговора на Пахоран.

Обяснете, че макар капитан Мороний да отправя невярни обвинения срещу Пахоран, той ни учи на правилни принципи, които можем да приложим в нашия живот. Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 60:23. Отбележете, че думите на Мороний относно почистването на „вътрешността на съда” могат да се отнесат към всеки, който има нужда да се покае. Обяснете, че думата съд означава, например, чаша или купа. Поставете пръст или кал от външната и вътрешната страна на чаша (най-добре е да използвате прозрачна чаша, ако имате такава). Попитайте учениците дали биха искали да пият от тази чаша. Почистете външната част на чашата и попитайте дали учениците сега вече ще искат да пият от нея.

  • Ако си представим, че сме съдове, какво означава да почистим външната и вътрешната част на съда?

Прочетете следното изявление на Президент Езра Тафт Бенсън:

„Трябва да изчистим вътрешността на съда (вж. Aлмa 60:23), започвайки първо с нас, след това с нашите семейства и накрая с Църквата” (“Cleansing the Inner Vessel,” Ensign, май 1986 г., стр. 4).

  • Защо е важно да бъдем чисти отвътре (това, което хората не могат да видят), както и отвън (това, което хората могат да видят)?

  • Защо е важно да изчистим вътрешността на нашия живот, преди да можем да сме напълно полезни в Божието царство?

Обобщете Aлмa 62:1–38, като обясните, че капитан Мороний отива с част от войската си да помогне на Пахоран да се справи с царските поддръжници в Зарахемла. След това с тяхната обединена войска и помощта от други нефитски сили Мороний и Пахоран отвоюват останалите градове, които ламанитите са завзели. Те прогонват ламанитите от земята и установяват мир сред хората.

  • Пред какви предизвикателства се изправят отделните хора и семейства след война?

Нека учениците прочетат наум Aлмa 62:39–41, за да видят, как изпитанията на войната се отразяват на нефитите.

  • Какви принципи можете да откриете в Aлмa 62:40–41?

Докато учениците обсъждат този въпрос, те вероятно ще дадат отговори като:

Нашите праведни молитви могат да имат положително въздействие в местата, където живеем.

В трудни моменти някои хора се смиряват пред Бог, а други се ожесточават.

  • Защо според вас някои хора се приближават повече до Господ, когато се изправят пред трудности? Защо някои хора се отдалечават от Господ, когато се изправят пред трудности? (Помогнете на учениците да разберат, че в трудни моменти нашите избори определят дали ще се приближим до Господ.)

  • Докато четохте главите за войни в Книгата на Мормон, какво научихте относно това да бъдете последователи на Христос по време на раздори?

Алма 63

Много нефити отиват в земята на север

Обобщете думите на Мормон в тази глава, като обясните, че много нефити започват да се преселват на север по суша и по море. Сивелон предава свещените летописи на Еламан. Капитан Мороний умира и неговият син Морония предвожда войска, която отблъсква още едно ламанитско нападение.

Бихте могли да завършите този урок, като разкажете за някого, който се е сблъскал с трудни моменти и скръб и е избрал да смекчи сърцето си и да засили доверието си в Бог. Бихте могли да споделите лично преживяване.

Преглед на книгата на Алма

Отделете време да помогнете на учениците да преговорят книгата на Алма. Помолете ги да си помислят, какво са научили от тази книга по време на Семинара и тяхното лично изучаване на Писанията. При необходимост, помолете ги да преговорят някои от обобщенията към главите в Алма, за да им помогнете да си припомнят наученото. Дайте им достатъчно време и помолете няколко ученика да споделят своите мисли и чувства относно нещо в тази книга, което ги е впечатлило.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Aлмa 61. Реакция спрямо тези, които ни обиждат или нараняват

Президент Джеймз Е. Фауст от Първото Президентство споделя случка, която илюстрира важността от това да не таим лоши чувства към тези, които могат да се опитат да ни обидят или наранят:

„Сред прекрасните хълмове на Пенсилвания една отдадена група християни живее обикновен живот без автомобили, електричество или модерни машини. Те работят упорито и живеят тих, спокоен живот, отделени от света. Повечето от храната им се произвежда в собствените им ферми. Жените шият, плетат и бродират своите облекла, които са скромни и обикновени. Те са известни като Амиши.

Един 32-годишен шофьор на камион за мляко живеел със семейството си в тяхната общност Никъл Майнс. Той не бил амиш, но неговия маршрут за събиране на мляко минавал през много ферми на амишите, където станал известен като тихия млекар. Миналия октомври той внезапно загубил разсъдък и контрол. В измъченото си съзнание той обвинявал Бог за смъртта на своето първо дете и някои необосновани спомени. Той нахълтал без повод в амишко училище, освободил момчетата и възрастните и завързал 10 момичета. Той стрелял по момичетата, като убил пет и ранил пет. След това се самоубил.

Това шокиращо насилие причинило огромна болка сред амишите, но не и гняв. Имало болка, но не и омраза. Тяхното опрощение било незабавно. Заедно те се свързали със страдащото семейство на млекаря. Когато неговото семейство се събрало в дома му след стрелбата, един съсед амиш отишъл там, прегърнал бащата на мъртвия стрелец и казал: „Ние ще ви простим”. (От Joan Kern, “A Community Cries,” Lancaster New Era, 4 октомври 2006 г., стр. А8.) Ръководители на амишите посетили съпругата и децата на млекаря, за да изразят своята съпричастност, прошка, помощ и любов. Почти половината от опечалените на погребението на млекаря били амиши. На свой ред амишите поканили семейството на млекаря да посети погребалната служба на момичетата, които били убити. Изключителен мир обхванал амишите, тъй като тяхната вяра ги подкрепяла по време на тази криза.

Един местен жител много красноречиво обобщил последиците на тази трагедия, като казал: „Ние всички говорехме на един език, не просто английски, но език на загриженост за общността и език на служба. Да, и езика на опрощение.” (От Helen Colwell Adams, “After That Tragic Day, a Deeper Respect among English, Amish?” Sunday News, 15 октомври 2006 г., стр. А1.) Това било удивителен изблик на тяхната съвършена вяра в ученията на Господ от проповедта на хълма: „Обичайте неприятелите си, и молете се за тия, които ви гонят”.(Матея 5:44.)

Семейството на млекаря, който убил петте момичета, дало следното изявление за обществеността:

„До нашите амишки приятели, съседи и местната общност:

Нашето семейство иска всички вие да знаете, че сме изумени от прошката, благодатта и милостта, която вие ни показахте. Вашата любов към нашето семейство ни помогна да получим изцеляването, от което толкова се нуждаем. Молитвите, цветята, картичките и подаръците, които ни дадохте, развълнуваха сърцата ни по начин, който не може да се опише с думи. Вашето състрадание премина границите на нашето семейство и общност и променя нашия свят и затова искрено ви благодарим.

Моля, разберете, че нашите сърца са съкрушени от всичко, което се случи. Ние сме изпълнени с тъга за всички наши амишки съседи, които сме обичали и продължаваме да обичаме. Ние знаем, че предстоят много трудни дни за всички семейства, които загубиха обични хора и така ние ще продължим да имаме надежда и упование в Бога на всяка утеха, като се опитваме да възобновим нашия живот”. (“Amish Shooting Victims,” www.800padutch.com/amishvictims.shtml.)

По каква причина цялата амишка група могла да покаже такава проява на опрощение? Това било поради вярата им в Бог и упованието в Неговото слово, което е част от тях самите. Те се считат за ученици на Христос и искат да следват Неговия пример.

Като чули за тази трагедия, много хора изпратили пари на амишите, за да платят за лечението на петте оцелели момичета и за разноските по погребенията на другите пет, които били убити. Като допълнителна проява на тяхното ученичество, амишите решили да споделят част от парите с вдовицата на млекаря и нейните три деца, защото и те били жертви на тази ужасна трагедия” („Изцеляващата сила на прошката”, Лиахона, май 2007 г., стр. 67–68).

Алма 62:41. Реакция спрямо нещастия

Коментирайки Aлмa 62:39–41, президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

Едно и също изпитание в трудни моменти може да има противоположни резултати върху отделните хора. …

Вие определено познавате хора, чиито живот е изпълнен с нещастия и които са омекнали, били са подсилени и усъвършенствани от тях, докато други са станали по-ожесточени, по-наранени и нещастни в резултат на същото изпитание” (“The Mystery of Life,” Ensign, ноември 1983 г., стр. 18).

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че ние избираме как да реагираме на нещастията:

Със сигурност тези огромни нещастия имат някаква вечна цел и смисъл. Те могат да обърнат нашите сърца към Бог. … Също както нещастията водят до трудности в този живот, така те могат да довеждат хората до вечни благословии.

Такива мащабни нещастия като природни бедствия и войни изглеждат неизменна част от живота на земята. Не можем да ги предотвратим напълно, но можем да решим как ще реагираме на тях. Например, нещастията, породени от войни и военна служба, се явяват духовно унищожение за някои и духовно пробуждане за други. Тази противоположност се описва в Книгата на Мормон:

„Но ето, поради изключително голямата продължителност на войната между ламанитите и нефитите мнозина се ожесточиха поради голямата продължителност на войната; докато мнозина други смекчиха сърцата си поради страданията си дотолкова, че се смириха пред Бога чак до дълбината на смирението” (Aлмa 62:41).

Четох за подобна противоположност, след като опустошителният ураган унищожи хиляди домове във Флорида преди няколко години. В новините се цитират двама отделни човека, които са претърпели същата трагедия и са получили същата благословия: домовете и на двамата били напълно унищожени, но семействата и на двамата били пощадени от смърт и наранявания. Единият от тях каза, че трагедията разрушила неговата вяра и пита: Как Бог може да позволи това да се случи? Другият каза, че преживяването засилило неговата вяра. Той сподели, че Бог е бил добър към него. Макар домът и вещите на семейството да били загубени, техния живот бил пощаден и те можели да изградят техния дом отново. За единия чашата била наполовина празна. За другия чашата била наполовина пълна. Дарът на моралното право на избор ни позволява да избираме как ще реагираме, когато ни връхлетят нещастия” (“Adversity,” Ensign, юли 1998 г., стр. 7–8).

Алма 63:4–10. Агот и неговите потомци

Пророците от последните дни са заявили, че Агот се установил на островите, които днес са известни като Нова Зеландия.

На светиите в Нова Зеландия Президент Джозеф Ф. Смит казва: „Братя и сестри от Нова Зеландия, искам да знаете, че принадлежите към народа на Агот” (цитирано от Спенсър У. Кимбъл в Joseph Fielding McConkie and Robert L. Millet, Doctrinal Commentary on the Book of Mormon, том 3, 1991 г., стр. 329).

В молитвата за освещаване на храма Хамилтън Нова Зеландия Президент Дейвид О. Макей каза: „Ние изразяваме благодарност, че към тези плодородни острови Ти си напътствал потомци на татко Лехий и си ги направил да преуспяват (“Dedicatory Prayer Delivered by Pres. McKay at New Zealand Temple,” Church News, 10 май 1958 г., стр. 2).

Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „Логично е да заключим, че Агот и неговите хора са живели на островите около 19 века- от около 55 г. пр. Хр. до 1854 г., преди да започнат да бъдат учени на Евангелието. Те са изгубили много ясни и ценни неща, които Спасителят донесъл на земята, тъй като най-вероятно те вече са живеели на островите, когато Христос се е родил в Иерусалим” (Temple View Area Conference Report, февруари 1976 г., стр. 3; цитирано в Joseph Fielding McConkie and Robert L. Millet, Doctrinal Commentary on the Book of Mormon, том 3, стр. 329).