Библиотека
Урок 139: Мормон 5–6

Урок 139

Мормон 5–6

Въведение

Мормон пророкува, че неговият летопис ще се появи в последните дни, за да убеди тези, които го четат, че Исус е Христос. Той насърчава тези, които ще четат летописа, да се покаят и да се подготвят за своята присъда пред Бог. Сред собствения си народ, Мормон преосмисля своя отказ да бъде военен водач на нефитите, и отново се съгласява да ги води в битка. Въпреки това, хората отказват да се покаят и са преследвани от ламанитите, докато целият народ на нефитите е унищожен. Гледайки тази сцена на смърт и разрушение, Мормон оплаква упадъка на своя народ и тяхното нежелание да се завърнат при Исус Христос.

Предложения за преподаване

Мормон 5:1–9

Мормон решава отново да води армиите на нефитите, но ламанитите продължават да побеждават

Споменете за природно бедствие, което може да е заплаха за вашата област, например земетресение, цунами, изригване на вулкан или ураган. Помолете учениците да си представят, че са предупредени за това природно бедствие, което ще настъпи в тяхното населено място след няколко дни.

  • Къде бихте се обърнали за помощ?

Напомнете на учениците, че нефитите са изправени пред същата степен на опасност, но предстоящото бедствие е духовно. Също им напомнете, че нефитите са в състояние на война и че поради тяхното нечестие Мормон отказал да води техните армии (вж. Мормон 3:16).

Поканете един ученик да прочете Мормон 5:1–2 на глас. Помолете класа да следят текста и да определят кой според нефитите може да ги спаси от техните бедствия.

  • Макар да е вярно, че Мормон би могъл да поведе нефитите във военна битка, защо той вярва, че хората няма да бъдат избавени от нещастията им?

  • Според Мормон 5:1–2 къде най-напред да се обръщаме, когато търсим помощ за нашите страдания? (Първо трябва да се обърнем към Бог, който ще отвърне на хората, които се покаят и Го помолят за помощ в техните страдания.)

Обобщете Мормон 5:3–7, като обясните, че под ръководството на Мормон, нефитите отблъскват няколко вълни от атаки на ламанитите. Но накрая ламанитите „стъпкаха народа на нефитите под нозете си” (Мормон 5:6). При отстъплението на нефитите тези, които не могат да бягат достатъчно бързо, са унищожени.

Поканете един ученик да прочете Мормон 5:8–9. Помолете класа да потърсят по каква причина Мормон не предава пълен разказ за нещата, които вижда.

  • Защо Мормон се въздържа от даване на пълно описание за нещата, които вижда?

Мормон 5:10–24

Мормон обяснява, че целта на Книгата на Мормон е да убеди хората да вярват в Исус Христос.

Поканете един от учениците да прочете Мормон 5:10–11 на глас. Помолете класа да следят текста и да намерят дума, която Мормон използва три пъти, за да опише как ще се чувстват хората в последните дни, когато научат за унищожението на народа на нефитите. (Той казва, че ще чувстваме скръб.)

  • Какво тъжно намирате в този разказ?

Обърнете вниманието на учениците към изказването на Мормон в Мормон 5:11, че ако неговият народ се бе покаял, те щяха да бъдат “прегърнат(и) в ръцете на Исуса”.

  • Какво мислите, че означава да бъдат “прегърнат(и) в ръцете на Исуса”? (Може да посочите, че думата прегръщам означава да си обхванат здраво и сигурно.)

  • На какво ни учи тази фраза относно резултата от нашето собствено покаяние? (Помогнете на учениците да открият следния принцип: Чрез покаяние, ние можем да бъдем “прегърнат(и) в ръцете на Исус”. Запишете този принцип на дъската.)

За да помогнете на учениците да разберат по-добре този принцип, поканете един от тях да прочете следното изявление от старейшина Кент Ф. Ричардс от Седемдесетте:

“Всички, които дойдат, могат да бъдат “прегърнат(и) в ръцете на Исус”. (Мормон 5:11.) Всички души могат да бъдат изцелени чрез Неговата сила. Всяка болка може да бъде облекчена. В него можем да “намер(им) покой на душите си” (Матея 11:29.) Нашите земни обстоятелства може да не се променят незабавно, но нашата болка, безпокойство, страдания и страх ще бъдат погълнати от Неговия мир и изцеляващ балсам” (“Единението може да изцели всяка болка”, Лиахона, май 2011 г., стр. 16).

Поканете учениците да напишат отговор на един от следните въпроси в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията. (Може да запишете тези въпроси на дъската или да ги прочетете бавно, за да могат учениците да ги запишат.)

  • Кога сте се чувствали “прегърнат(и) в ръцете на Исус”?

  • Какво може да направите, за да получите повече от утехата, защитата и прошката на Господ?

Обяснете, че Мормон 5:12–13 съдържа пророчество на Мормон относно скриването на неговите летописи и разкриването им след това, за да бъдат четени от всички хора. Поканете учениците да прочетат Мормон 5:14–15 наум, търсейки намерението на Господ относно целта на летописите на Мормон за хората в последните дни. Може да предложите на учениците да подчертават изрази, които са важни за тях.

  • Според Мормон 5:14–15, какви са целите на Книгата на Мормон? (Уверете се, че учениците изразяват следното: Книгата на Мормон е написана, за да убеди всички хора, че Исус е Христос, да помогне на Бог да изпълни Своя завет с дома Израилев и да помогне на потомците на ламанитите да повярват по-пълно в Евангелието.)

Докато учениците отговарят, че написаното от Мормон е предназначено да убеди хората, че Исус е Христос, споделете своето свидетелство за тази основна цел на Книгата на Мормон.

  • По какви начини тази основна цел на Книгата на Мормон благославя хората, които я четат?

  • Как вашето изучаване на Книгата на Мормон ви помага повече да вярвате и да обичате Исус Христос?

Посочете, че Книгата на Мормон сега помага на много хора да се покаят и да бъдат “прегърнат(и) в ръцете на Исус”, но има и много хора, които отказват да повярват в Исус.

На дъската до принципа за покаяние, който записахте по-рано в урока, напишете следното: Ако откажем да се покаем … Поканете ученик да прочете Мормон 5:16–19 на глас, като помолите класа да търсят резултатите от отказа на нефитите да се покаят. Помолете учениците да използват това, което намерят в тези стихове, за да довършат изречението на дъската. Докато те отговарят, може да зададете следните въпроси, за да им помогнете да разберат думите и изразите в стиховете:

  • Какво мислите, че означава да бъдем “без Христа и без Бога в тоя свят”? (Мормон 5:16). (Отговорите може да включват, че това означава да живеем без Исус Христос или Небесния Отец и без божествено влияние и напътствие.)

  • Плявата е лека люспа, обвиваща зърното при растенията. Когато житото се жъне, плявата се хвърля. Какво мислите означава израза “отвявани като слама от вятъра”? (Мормон 5:16).

  • Какво ще стане, ако сме на лодка без платна или кормило и без котва? (Вж. Мормон 5:18.) Как тази ситуация е подобна на тази с нефитите?

  • На какво ни учат думите на Мормон относно хората, които отказват да се покаят? (Отговорите на учениците трябва да изразяват, че отказът да се покаем води до загуба на Господното напътствие. Довършете изречението на дъската, като напишете следната истина: Ако откажем да се покаем, Духът се оттегля и ние губим напътствието на Господ.)

Помолете учениците да помислят дали са виждали действието на този принцип в живота си или в живота на други хора.

Поканете ученици набързо да преговорят Мормон 5:11, 16–18 и двата принципа, които написахте на дъската.

  • Как бихте изразили със собствени суми разликата между резултата от искрено покаяние и резултата от отказ за покаяние?

Поканете учениците да прочетат Мормон 5:22–24 наум, търсейки какво увещава Мормон да направят хората в последните дни. Може да предложите на учениците да отбележат това, което намерят.

Свидетелствайте за истината на двата противоположни принципа на дъската.

Мормон 6

Мормон разказва за последната битка на нефитите и скърби за унищожението на своя народ

Задайте следните въпроси:

  • Как бихте се чувствали при смъртта на любим човек, който е бил верен на Бог през целия си живот?

  • Как бихте се чувствали при смъртта на любим човек, който не се е подчинявал на Божиите заповеди през целия си живот?

Обяснете, че Мормон чувства голяма скръб при смъртта на целия му народ, защото знае, че те не са подготвени да срещнат Бог. Обобщете Мормон 6:1–6, като обясните, че ламанитите позволяват на нефитите да се съберат за битка в земята Кумора. Мормон започва да остарява и знае, че това ще е “последната битка на (неговия) народ” (Мормон 6:6). Той поверява няколко от свещените летописи на сина си Мороний и скрива останалите летописи в хълма Кумора. Той записва, че е свидетел на окончателното унищожение на неговия народ. Помолете учениците да прочетат Мормон 6:7–15 наум, като помислят как вероятно се е чувствал Мормон, пишейки тези думи.

  • Защо мислите, че нефитите очакват смъртта с “ужасен страх”? (Мормон 6:7).

Прочетете Мормон 6:16–22 на учениците, докато те следят текста в своите Писания. След това ги помолете да запишат в тетрадките или в дневниците за изучаване на Писанията какви мисли и впечатления имат, докато четат и слушат тези стихове. След като са имали достатъчно време, може да им дадете възможност да споделят някои от мислите, които са записали.

Свидетелствайте на учениците за любовта, която Небесният Отец, Исус Христос, пророците, водачите и родителите изпитват към тях. Насърчете ги да упражняват вяра в Исус Христос и да се покаят за греховете си, така че да могат да бъдат “прегърнат(и) в ръцете на Исус” (Мормон 5:11).

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мормон 5:11. “Прегърнат(и) в ръцете на Исус”

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява връзката между думата Единение и израза “прегърнат(и) в ръцете на Исус”:

“Можем да открием богат смисъл при изучаване на думата единение в семитските езици от Стария завет. На еврейски основната дума за Единение е кафар, глагол, означаващ “покривам” или “прощавам”. Със сходно значение е думата кафат на арамейски и арабски, означаваща “близка прегръдка”, без съмнение свързана с ритуалната прегръдка в Египет. В Книгата на Мормон има изрази, свързани с тази прегръдка. Един от тези изрази е “Господ е изкупил душата ми … ; аз съм видял славата Му и съм прегърнат завинаги в обятията на любовта Му”. (2 Нефи 1:15.) Друг такъв израз предлага славната надежда да бъдем „прегърнат(и) в ръцете на Исус”. (Мормон 5:11.)” (“The Atonement,” Ensign, ноем. 1996 г., стр. 34).

Мормон 5:16. Когато Господният Дух си отиде

Президент Харолд Б. Лий учи:

“Мормон описва някои хора, неговия народ, от които Духът на Господ си е отишъл (вж. 2 Нефи 26:11). … Изглежда ясно за мен, че това за което говори, не е само неспособност да имат спътничеството или дара на Светия Дух, но и онази светлина от истина (Светлината на Христос), на която има право всеки, роден на този свят и която никога не престава да помага на всеки човек, докато той или тя не я изгуби поради извършване на грехове” (в Conference Report, апр. 1956 г., стр. 108)

Мормон 6:16–22. Не отхвърляйте отворените обятия на Христос

Мормон скърби за смъртта на неговия народ и тъгува, че те не променили начина си на живот. Той казва, че ако те бяха отхвърлили гордостта си и се бяха покаяли, тяхната повторна среща със Спасителя би била радостна (вж. Мормон 6:17). Президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство описва радостта, която ще чувстваме, ако сме се подготвили да застанем пред Господ в Съдния ден:

“Ние копнеем за най-голямата благословия на Единението – да станем едно с Него, да бъдем в Неговото божествено присъствие, да бъдем извикани лично по име, когато Той топло ни приветства у дома с лъчиста усмивка, поканвайки ни с отворени обятия да бъдем обгърнати от Неговата безгранична любов. Колко славно и величествено ще бъде това преживяване, ако ние се чувстваме достатъчно достойни да бъдем в Неговото присъствие! Щедрият дар на Неговата велика единителна жертва за всеки един от нас е единственият начин, по който можем да бъдем възвисени достатъчно, за да застанем пред Него и да Го видим лице в лице. Изумителното послание на Единението е съвършената любов, която Спасителят изпитва към всеки един от нас. Това е любов, която е изпълнена с милост, търпение, благоволение, дълготърпение, и преди всичко, с прошка.

Злото влияние на Сатана ще разруши всяка надежда, която можем да имаме за преодоляване на нашите грешки. Той ще ни накара да чувстваме, че сме изгубени и че няма надежда. За разлика от това, Исус протяга ръка към нас, за да ни издигне. Чрез нашето покаяние и дара на Единението ние можем да се подготвим да бъдем достойни да застанем в Неговото присъствие” (“The Atonement: Our Greatest Hope,” Ensign, ноем. 2001 г., стр. 20).