Урок 150
Етер 12:23–41
Въведение
В смирена молитва Мороний изразява загриженост. Той се безпокои за слабостите, които вижда в начина си на писане и в начина на писане на други пророци от Книгата на Мормон. Господ отговаря с обещание да укрепва тези, които се смиряват и имат вяра в Него.
Предложения за преподаване
Етер 12:23–41
Мороний учи, че вярата, надеждата и милосърдието са съществено важни за спасение
Напишете думата силен в едната половина на дъската и думата слаб в другата половина. Дайте на учениците време да помислят кои са техните силни страни. След това ги поканете да помислят за някои от слабостите си и недостатъците си. Помолете ги да вдигнат ръка, ако искат техните слабости да се превърнат в силни страни. Обяснете, че Мороний учи защо имаме слабости и как можем да ги преодолеем.
Поканете един ученик да прочете Етер 12:23–25 на глас. Помолете класа да следят текста и да определят слабостта, която Мороний чувства, че е характерна за него други автори от Книгата на Мормон. Преди учениците да започнат да четат, може да обясните, че думата езичници в тези стихове се отнася за хора, които живеят в езически народи в последните дни.
-
Какво безпокои Мороний, че може да се случи поради слабостите на хората, които пишат Книгата на Мормон?
Поканете учениците да прочетат наум отговора на Господ относно безпокойствата на Мороний в Етер 12:26–27. Помолете ги да потърсят причина, поради която Господ ни дава слабости. Посочете, че Етер 12:27 е стих за овладяване от Писанията. Може да насърчите учениците да отбележат този стих по отличителен начин, за да могат да го намират лесно.
За да помогнете на учениците по-добре да разберат термина слабост, по начина по който се използва в тези стихове, помолете един ученик да прочете следното изказване от старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли. Преди да прочетете изказването, помолете класа да обърне внимание на двата вида слабости, които старейшина Максуел определя.
„Когато четем в Писанията за човешка слабост, този термин включва … слабостите, присъщи общо на човешката природа, в която плътта има постоянно влияние върху духа (вж. Етер 12:28–29). Обаче слабостта включва също така и нашите конкретни, лични слабости, които се очаква от нас да преодолеем (вж. У. и З. 66:3; Яков 4:7). Животът има начин да излага на показ тези слабости” (Lord, Increase Our Faith 1994 г., стр. 84).
-
Според старейшина Максуел, за какви два вида човешки слабости четем в Писанията? (Може да е нужно да обясните, че изразът „общо на човешка природа” се отнася за слабости, произтичащи от падението на Адам и Ева или с други думи слабостите присъщи на „естествения човек”, за който се говори в Мосия 3:19.)
Напомнете на учениците, че в Писанията понякога се дава принцип, като се използват думите ако и тогава. Думата ако въвежда нещо, което трябва да направим, а думата тогава въвежда обяснение на резултат от нашите действия. Поканете учениците да преговорят Етер 12:27 наум, търсейки принципи, формулирани по начина „ако-тогава”, изложени в този стих. Учениците трябва да определят следните принципи (напишете ги на дъската):
Ако дойдем при Исус Христос, тогава Той ще ни покаже слабостите ни.
Ако се смирим и упражним вяра в Господ, тогава Той ще направи слабите ни страни да станат силни.
-
Защо мислите, че е важно за нас да разпознаваме слабостите си?
-
Обърнете внимание на израза „дойдем при Исус Христос” в първия принцип. Кои са някои неща, които можем да направим, за да „дойдем при Исус Христос”? (Отговорите може да включват, че трябва да се молим, да постим, да се покайваме, да изучаваме Писанията, да извършваме храмова работа, да служим на другите и да търсим да развиваме качества, подобни на тези на Христос. Може да посочите, че в повечето случаи, преодоляването на слабост означава, че в допълнение на търсенето на Господната помощ, ние също трябва да свършим нашата част.)
-
Какво се подразбира от втория принцип, че ще се случи, ако изберем да не се смирим и да не упражняваме вяра в Исус Христос? (Нашите слабости ще останат, защото отказваме Господната благодат да ни помогне да ги преодолеем.)
-
Какво мислите, че означава изразът „Моята благодат е достатъчна за всички … които се смиряват пред Мене”? (За да помогнете на учениците да отговорят на този въпрос, може да е необходимо да обясните, че благодатта е Божията сила, небесна помощ или сила, давана чрез милостта и любовта на Исус Христос и възможна чрез Единението (Ръководство към Писанията, „благодат”). Тази упълномощаваща сила или помощ никога няма да свърши, независимо колко хора я ползват.)
Поканете ученици да споделят преживявания, при които Господ е помогнал на тях (или на някого, когото познават) да преодолеят някаква слабост. (Напомнете им, че не необходимо да споделят преживявания, които са твърде лични.) Вие също може да споделите ваше преживяване.
За да насърчите прилагането на принципа, съдържащ се в Етер 12:27, напишете на дъската следния израз:
1. Разпознавам слабостите си 2. Смирявам се 3. Упражнявам вяра в Исус Христос
Поканете учениците да напишат тези изрази в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията. Поканете ги да запишат под съответните изрази (1) лична слабост, която смятат че имат, (2) един начин, по който могат да се смирят и (3) един начин, по който могат да упражнят вяра в Исус Христос, така че да получат Неговата помощ или благодат, за превъзмогване на записаната лична слабост. Уверете учениците, че като изпълняват това, което са написали, Господ ще „стори слабите им страни да станат силни” (Етер 12:27).
Поканете учениците да прочетат Етер 12:26, 28 наум, търсейки как още отговаря Господ на загрижеността на Мороний за неговите слабости.
Посочете твърдението „Безумците се присмиват, но те ще ридаят” (Етер 12:26).
-
Основавайки се на това, което учим днес, защо мислите, че е глупаво да се подиграваме на слабостите на другите хора?
Посочете, че в Етер 12:26 се споменава кротост. (Може да обясните, че да си кротък означава да си смирен, да си възприемчив и търпелив по време на страдание.)
-
Защо мислите, че е нужно да бъдем кротки, за да проявяваме разбиране към слабостите на другите хора?
Преди да продължите, подчертайте че ако сме кротки, ние може да получим Господната благодат да ни помага да проявяваме разбиране към слабостите на другите хора.
Обобщете Етер 12:29–32, като обясните, че Мороний учи за важността да упражняваме вяра и да имаме надежда и милосърдие. Може да обясните, че „милосърдието е чистата любов Христова” (Мороний 7:47).
Поканете учениците да прочетат Етер 12:33–35 наум, търсейки причини, поради които е важно да имаме милосърдие, когато се срещаме със слабостите на другите хора.
-
Според Етер 12:34, с какви последствия ще се сблъскаме, ако нямаме милосърдие?
В заключение, поканете учениците да прочетат Етер 12:38–41 наум. Помолете ги да запишат в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията какво правят, за да отвърнат на поканата, записана в Етер 12:41— „потърсете този Исус, за Когото пророците и апостолите са писали”.
Свидетелствайте, че когато се смиряваме и упражняваме вяра в Исус Христос, Той ще „направи слабите ни страни да станат силни” (Етер 12:27). Насърчете учениците да следват плановете, които са записали. Също може да ги насърчите да търсят Господната помощ, за да имат милосърдие, когато са изправени срещу слабостите на други хора.
Стих за овладяване на Писанията—Етер 12:27
За да помогнете на учениците да запомнят наизуст Етер 12:27, напишете следните думи на дъската или поканете учениците да си ги запишат на лист:
И ако … дойдат … покажа … слабост … давам … слабост … смирени … благодат … всички човеци … се смиряват … ако … смиряват … повярват … слабити … силни.
Помолете учениците да прочетат Етер 12:27 наум, обръщайки внимание на тези думи. След това ги поканете да рецитират каквото са запомнили от стиха, като поглеждат думите от листите си. Насърчете ги да поставят листа на място, където ще го намерят по-късно днес или утре (например, в някой джоб или в Писанията си). Поканете ги да преговарят Етер 12:27 винаги, когато видят този лист, докато научат стиха наизуст.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Етер 12:27. „Аз ще им покажа тяхната слабост”
Старейшина Брус С. Хейфън от Седемдесетте учи, че нашата борба за преодоляване на слабостите е важна част от нашата цел на земята:
„Планът на Нашия Отец ни подлага на изкушения и страдания в този паднал свят. …
Така че ако имате проблеми в живота си, не мислете, че нещо не е наред във вас. Борбата с тези проблеми е в самата същност на целта на живота. Когато се приближаваме към Бог, Той ще ни покаже слабостите ни и чрез тях ще ни направи по-мъдри, по-силни. Ако виждате все повече ваши слабости, това може всъщност да означава, че се приближавате до Бог, а не че се отдалечавате” („Единението: всичко за всички” Лиахона, май 2004 г., стр. 97).
Следната история е за млад мъж, който вижда и преживява изпълнение на Господното обещание в Етер 12:27:
Всички млади мъже в Църквата са насърчени да постигат цели чрез програмата Дълг към Бог, а на някои места чрез скаутската програма. Родителите на Джонатан Перез били заети да издържат голямото им семейство и приятелите му се подигравали за усилията му да получи званието „Орел” в скаутската програма. Независимо от тези трудности, Джонатан си поставил тази цел и започнал да работи по нея. С течение на времето и с помощта и подкрепата на ръководителите му на Младите мъже, той постигнал целта си. Той пише: „Това преживяване ме научи, че, без значение какви препятствия или предизвикателства се изпречват на пътя ми, Господ ще ми помага да преодолея моите недостатъци и слабости (Етер 12:27). Няма значение от какъв произход сме, нито дали сме богати или бедни. Можем да постигаме целите си, защото имаме Господ на наша страна” (Джонатан Перез, „An Honor Earned”, New Era, ноем. 2007 г., стр. 45).