Основни учения

На основните учения следва да се набляга както в уроците на Семинара, така и на Института. Учителите следва да помагат на учениците да разпознават, разбират, вярват, обясняват и прилагат тези основни евангелски учения. Това ще им помага да укрепват своите свидетелства и да подхранват признателността си за Евангелието на Исус Христос. Също така изучаването на тези учения ще им помогне да преподават тези важни истини на други хора.

Ръководителите в Семинарите и Институтите по религия са избрали 100 псажа за овладяване от Писанията, за да помагат на учениците да разбират основните учения. Повечето от препратките към Писанията, изброени по-долу, се отнасят към стихове за овладяване. Те са включени, за да се покаже тяхната връзка с основните учения.

1. Божеството

Божеството се състои от три отделни Личности: Бог, Вечния Отец; Неговия Син Исус Христос; и Светия Дух (вж. Джозеф Смит—История 1:15–20). Отца и Синът имат осезаеми тела от плът и кости, а Светият Дух е личност от дух (вж. У. и З. 130:22–23). Те са единни в цел и учение. Те са съвършено обединени в осъществяването на божествения план за спасение на Небесния Отец.

Бог Отец

Бог Отец е Върховният Властелин на вселената. Той е Отец на нашите духове (вж. Евреите 12:9). Той е съвършен, притежава цялата сила и знае всички неща. Той също така е един Бог на съвършена милост, доброта и милосърдие.

Исус Христос

Исус Христос е Първородният на Отца в духа и Единородният на Отца в плътта. Той е Иехова от Стария завет и Месията от Новия завет.

Исус Христос живее безгрешен живот и извършва съвършено Единение за греховете на цялото човечество (вж. Aлмa 7:11–13). Неговият живот е съвършеният пример как всички хора следва да живеят (вж. Иоана 14:6; 3 Нефи 12:48). Той е първият възкресен човек на земята (вж. 1 Коринтяните 15:20–22). Той ще се завърне в сила и слава и ще царува на земята по време на Милениума.

Всички молитви, благословии и свещенически обреди трябва да се извършват в името на Исус Христос (вж. 3 Нефи 18:15, 20–21).

Препратки по темата: Еламан 5:12; У. и З. 19:23; У. и З. 76:22–24

Светият Дух

Светият Дух е третият член на Божеството. Той е личност от Духа без тяло от плът и кости. Наричан е често Духът, Светият Дух, Духът Божий, Духът Господен и Утешителят.

Светият Дух дава свидетелство за Отца и Сина, открива истината за всичко и освещава онези, които се покаят и са кръстени (вж. Мороний 10:4–5).

Препратки по темата: Галатяните 5:22–23; У. и З. 8:2–3

2. Планът на спасение

В доземното съществуване Небесният Отец представя план, за да можем да станем като Него и да получим безсмъртие и вечен живот (вж. Moисей 1:39). В Писанията този план се нарича планът на спасение, великият план за щастие, планът на изкупление и планът на милостта.

Планът на спасението включва Сътворението, Падението, Единението на Исус Христос и всички евангелски закони, обреди и учения. Способността да разграничаваме доброто от злото—възможността да избираме и действаме за себе си—също е изключително важна част от плана на Небесния Отец (вж. 2 Нефи 2:27). Благодарение на този план можем да бъдем усъвършенствани чрез Единението, да получим пълна радост и да живеем завинаги в присъствието на Бог (вж. 3 Нефи 12:48). Нашите семейни връзки могат да съществуват във вечността.

Препратки по темата: Иоана 17:3; У. и З. 58:27

Доземен живот

Преди да се родим на тази земя, ние сме живяли в присъствието на нашия Небесен Отец като Негови духовни чеда (вж. Aвраам 3:22–23). В това доземно съществуване сме участвали в съвет с другите духовни чеда на Небесния Отец. На този съвет Небесният Отец представил Своя план и доземният Исус Христос сключил завет да стане Спасителят.

Ние сме упражнили нашата свобода на избор, за да следваме плана на Небесния Отец. Подготвили сме се да дойдем на земята, където да продължим да се развиваме.

Онези, които последвали Небесния Отец и Исус Христос, получили позволение да дойдат на земята, за да изживеят смъртността и да се развият към вечен живот. Луцифер, друг духовен син на Бог, се разбунтувал срещу плана. Той станал Сатана и бил низвергнат от небесата заедно с привържениците си и му била отказана привилегията да получи физическо тяло и да изживее земен живот.

Препратка по темата: Еремия 1:4–5

Сътворението

Исус Христос сътворил небесата и земята под ръководството на Отца. Земята не била сътворена от нищото; тя била създадена от вече съществуваща материя. Исус Христос сътворил безчет светове (вж. У. и З. 76:22–24).

Сътворението на земята било съществено за Божия план. Така се осигурило място, където можем да получим физическо тяло, да бъдем изпитани и да развием божествени качества.

Ние трябва да използваме земните ресурси с мъдрост, добра преценка и благодарност (вж. У. и З. 78:19).

Адам бил първият човек, създаден на земята. Господ създал Адам и Ева по Свой собствен образ. Всички човешки същества—мъже и жени—са създадени по образа на Бог (вж. Битие 1:26–27).

Падението

В Едемската градина Бог заповядал на Адам и Ева да не опитват от плода на дървото за познание на доброто и злото; последиците от това щели да бъдат духовна и физическа смърт. Духовната смърт е отделяне от Бог. Физическата смърт е отделянето на духа от смъртното тяло. Тъй като Адам и Ева пристъпили заповедта на Бог, те били отхвърлени от Неговото присъствие и станали смъртни. Прегрешението на Адам и Ева и породените от него последствия, които понасят, включително духовна и физическа смърт, се наричат Падението.

В резултат на Падението Адам, Ева и потомството им могли да изпитват радост и печал, да познаят доброто и злото и да имат деца (вж. 2 Нефи 2:2). Като потомци на Адам и Ева ние наследяваме паднало състояние през смъртността. Ние сме отделени от присъствието на Господ и сме подвластни на физическа смърт. Също така биваме изпитвани чрез трудностите на живота и изкушенията на противника. (Вж. Мосия 3:19.)

Падението е неразделна част от плана на спасение на Небесния Отец. То има двойно направление—надолу, но при това и напред. Освен че довежда физическата и духовната смърт, то ни дава възможност да бъдем родени на земята, за да се учим и развиваме.

Земен живот

Смъртната част от нашето съществуване е време на учение, през което можем да се подготвим за вечния живот и да докажем дали ще упражняваме свободата си на избор, за да вършим всичко, което Господ ни е заповядал. През този земен живот ние трябва да обичаме и да служим на другите (вж. Moсия 2:17; Moроний 7:45, 47–48).

Нашите духове са съединени с физическите ни тела, което ни дава възможности да растем и да се развиваме по начини, които не са били възможни в доземния живот. Нашите тела са важна част от плана на спасение и трябва да ги уважаваме като дар от нашия Небесен Отец (вж. 1 Коринтяните 6:19–20).

Препратки по темата: Исус Навиев 24:15; Maтея 22:36–39; 2 Нефи 28:7–9; Aлмa 41:10; У. и З. 58:27

Живот след смъртта

След като умрем, духовете ни ще влязат в духовния свят и ще очакват Възкресението. Духовете на праведните биват приети в състояние на щастие, наречено рай. Много от верните ще проповядват Евангелието на обитаващите духовния затвор.

Духовният затвор е временно място в света след смъртта за онези, които са умрели без да научат истината или които са били непокорни в смъртността. Тук духовете ще бъдат учени на Евангелието и ще имат възможността да се покаят и да приемат спасителните обреди, които се извършват за тях в храмовете (вж. 1 Петрово 4:6). Духовете, които приемат Евангелието, ще живеят в рая до Възкресението.

Възкресението е повторното събиране на нашите духовни тела със съвършените ни физически тела от плът и кости (вж. Лука 24:36–39). След Възкресението духът и тялото никога повече няма да бъдат отделени и ще бъдат безсмъртни. Всеки човек, роден на земята, ще бъде възкресен, понеже Исус Христос е победил смъртта (вж. 1 Коринтяните 15:20–22). Праведните ще бъдат възкресени преди нечестивите и ще излязат в Първото възкресение.

Страшният съд ще се състои след Възкресението. Исус Христос ще съди всеки човек, за да определи вечната слава, която той или тя ще получи. Осъждането ще бъде въз основа на това доколко всеки човек се е подчинявал на Божиите заповеди (вж. Откровението 20:12; Moсия 4:30).

Съществуват три царства на слава (вж. 1 Коринтяните 15:40–42). Най-висшето от тях е селестиалното царство. Онези, които са доблестни в свидетелството си за Исус и се покоряват на евангелските принципи, ще пребивават в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос (вж. У. и З. 131:1–4).

Второто от трите царства на слава е терестриалното царство. В него ще влязат почтени мъже и жени от света, които не са били доблестни в свидетелството си за Исус.

Телестиалното царство е най-ниското от трите царства на слава. Хората в това царство са избрали нечестивото пред праведното по време на земния си живот. Те ще получат своята слава, след като бъдат изкупени от духовния затвор.

Препратка по темата: Иоана 17:3

3. Единението на Исус Христос

Да извърша единение означава да страдам заради грях, като така премахна последиците от греха от покаялия се грешник и му позволя да се помири с Бог. Единствено Исус Христос бил способен да извърши съвършено Единение за цялото човечество. Неговото Единение включва изтърпяване на страдание за греховете на хората в Гециманската градина, проливането на Неговата кръв, страданието и смъртта Му на кръста, Неговото Възкресение от гроба (вж. Лука 24:36–39; У. и З. 19:16–19). Спасителят е бил способен да извърши Единението, защото се е опазил от греха и имал власт над смъртта. От своята смъртна майка Той наследил способността да умре. От Своя безсмъртен Отец Той наследил силата да Си възвърне живота отново.

Чрез милостта, която можем да получим посредством единителната жертва на Спасителя, всички хора ще бъдат възкресени и ще бъдат безсмъртни. Също така, Единението на Исус Христос прави възможно за нас да получим вечен живот (вж. Moроний 7:41). За да получим този дар, ние трябва да живеем според Евангелието на Исус Христос, което включва да имаме вяра в Него, да се покаем за нашите грехове, да се кръстим, да получим дара на Светия Дух и предано да устоим до края (вж. Иоана 3:5).

Като част от Неговото Единение Исус Христос не само страдал за нашите грехове, но и поел върху Си болките, болестите и немощите на всички хора (вж. Aлмa 7:11–13). Той разбира нашето страдание, понеже го е изпитал. Неговата благодат или въздигаща сила ни подсилва да носим тегобите си и да постигнем цели, които сами не бихте успяли да постигнем (вж. Maтея 11:28–30; Филипяните 4:13; Eтер 12:27).

Препратки по темата: Иоана 3:5; Деянията 3:19–21

Вяра в Исус Христос

Вярата е да „се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни” (Алма 32:21; вж. също Eтер 12:6). Тя е дар от Бог.

Вярата трябва да бъде съсредоточена върху Исус Христос, за да води даден човек към спасение. Да имаме вяра в Исус Христос означава да се осланяме напълно на Него и да се уповаваме на безпределното Му Единение, сила и любов. Това включва вяра в ученията Му и вяра, че дори да не разбираме всичко, Той го разбира (вж. Притчи 3:5–6; У. и З. 6:36).

Вярата е повече от бездействено вярване и се изразява в начина, по който живеем (вж. Яков 2:17–18). Вярата се увеличава, когато се молим, изучаваме Писанията и се подчиняваме на Божиите заповеди.

Светиите от последните дни също така вярват в Бог Отец, в Светия Дух, в силата на свещеничеството и всички други важни точки на възстановеното Евангелие. Вярата ни помага да получаваме духовно и физическо изцеление и силата да продължаваме напред, да се изправяме срещу нашите трудности и да преодоляваме изкушенията (вж. 2 Нефи 31:19–20). Господ ще извърши огромни чудеса в нашия живот според нашата вяра.

Чрез вяра в Исус Христос човек получава опрощение на греховете си и в последствие може да пребивава в Божието присъствие.

Препратка по темата: Матея 11:28–30

Покаяние

Покаянието е промяна на ума и сърцето, която ни дава нов поглед относно Бог, нас самите и света. Това включва да се отвърнем от греха и да се обърнем към Бог за прошка. То се мотивира от любов към Бог и от искреното желание да се подчиняваме на Неговите заповеди.

Нашите грехове ни правят нечисти—недостойни да се завърнем и да пребиваваме в присъствието на нашия Небесен Отец. Чрез Единението на Исус Христос, нашият Отец в Небесата е предоставил единствения начин да бъдем опростени за греховете си (вж. Исаия 1:18).

Покаянието включва и това да изпитваме съжаление, че сме извършили грях, да го изповядаме на Небесния Отец и други хора при нужда, да изоставим греха, да се стремим да възстановим, доколкото е възможно, всички щети от нечий грях и да се подчиняваме на Божиите заповеди (вж. У. и З. 58:42–43).

Препратки по темата: Исаия 53:3–5; Иоана 14:6; 2 Нефи 25:23, 26; У. и З. 18:10–11; У. и З. 19:23; У. и З. 76:40–41

4. Диспенсация, вероотстъпничество и възстановяване

Диспенсация

Диспенсация е период от време, когато Господ открива Своите учения, обреди и свещеничество. Това е период от време, през който Господ има поне един овластен служител на земята, който е носител на святото свещеничество и има божествено пълномощие да разпространява Евангелието и да отслужва неговите обреди. Днес живеем в последната диспенсация—диспенсацията на пълнотата на времената, която започва когато Евангелието бива открито на Джозеф Смит.

Предходните диспенсации се свързват с Адам, Енох, Ной, Авраам, Моисей и Исус Христос. Освен това имало и други диспенсации, включително онези сред нефитите и яредитите. Планът на спасението и Евангелието на Исус Христос били откривани и проповядвани през всяка диспенсация.

Вероотстъпничество

Когато хората се отвръщат от евангелските принципи и нямат свещенически ключове, те са в състояние на вероотстъпничество.

През цялата история на света е имало периоди на общо вероотстъпничество. Пример за това е Великото вероотстъпничество, което се е случило след като Спасителят установил Своята Църква (вж. 2 Солунците 2:1–3). След като апостолите на Спасителя умират, принципите на Евангелието били изменени и в организацията на Църквата и свещеническите обреди били нанесени промени без хората да са били упълномощени за това. Поради това широко разпространено нечестие Господ оттеглил свещеническата власт и ключове от земята.

По време на Голямото вероотстъпничество хората били без божествено напътствие от живи пророци. Били установени много църкви, но те нямали властта да дават дара на Светия Дух или да извършват други свещенически обреди. Част от Светите Писания били опорочени или загубени и хората повече не разполагали с правилно разбиране за Бог.

Това вероотстъпничество продължило, докато Небесният Отец и Неговият Възлюбен Син не се явили на Джозеф Смит и започнали Възстановяването на пълнотата на Евангелието.

Възстановяване

Възстановяването е повторното установяване от страна на Бог на истините и обредите на Неговото Евангелие сред Неговите чеда на земята (вж. Деянията 3:19–21).

В подготовка за Възстановяването Господ издигнал благородни мъже по времето, наречено Реформация. Те се опитали да върнат религиозното учение, практики и организация към начина, по който те били установени от Спасителя. Те обаче нямали свещеничеството, нито пълнотата на Евангелието.

Възстановяването започнало през 1820 г., когато Бог Отец и Неговият Син Исус Христос се явили на Джозеф Смит в отговор на неговата молитва (вж. Джозеф Смит—История 1:15–20). Някои от ключовите събития на Възстановяването са преводът на Книгата на Мормон, възстановяването на Аароновото и Мелхиседековото свещеничество и установяването на Църквата на 6 април 1830 г.

Аароновото свещеничество било възстановено на Джозеф Смит и Оливър Каудъри от Иоан Кръстител на 15 май 1829 г. Мелхиседековото свещеничеството и ключовете на царството също били възстановени през 1829 г., когато апостолите Петър, Яков и Иоан ги предали на Джозеф Смит и Оливър Каудъри.

Пълнотата на Евангелието е възстановена и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя” (У. и З. 1:30). Накрая Църквата ще изпълни цялата земя и ще съществува завинаги.

Препратки по темата: Исаия 29:13–14; Eзекиил 37:15–17; Eфесяните 4:11–14; Яков 1:5–6

5. Пророци и откровения

Пророкът е човек, който е бил призован от Бог да говори от Негово име (вж. Aмос 3:7). Пророците свидетелстват за Исус Христос и проповядват Неговото Евангелие. Те правят знайни волята и истинското естество на Бог. Те осъждат греха и предупреждават за последиците от него. Понякога те пророкуват относно бъдещи събития (вж. У. и З. 1:37–38). В Писанията се съдържат много учения на пророците. Изучавайки словата на пророците, научаваме истини и получаваме напътствия (вж. 2 Нефи 32:3).

Ние подкрепяме президента на Църквата като пророк, гледач и откровител и като единствения човек на земята, който получава откровение, за да ръководи цялата Църква. Освен това ние подкрепяме като пророци, гледачи и откровители съветниците в Първото Президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли.

Откровението е послание на Бог към Неговите чеда. Когато Господ открива Своята воля на Църквата, Той говори чрез Своя пророк. В Писанията—Библията, Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер—се съдържат откровения, дадени на древни и съвременни пророци. Президентът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Божият пророк на земята днес.

Хората могат да получават откровения, които да им помагат с техни конкретни нужди, отговорности, въпроси и да засилват свидетелствата си. Повечето откровения към ръководителите и членовете на Църквата идват чрез подтици и мисли от Светия Дух. Светият Дух говори на нашите умове и сърца с тих, кротък глас (вж. У. и З. 8:2–3). Откровения се получават и под формата на видения, сънища и посещения от ангели.

Препратки по темата: Псалми 119:105; Eфесяните 4:11–14; 2 Tимотея 3:15–17; Яков 1:5–6; Moроний 10:4–5

6. Свещеничеството и ключове на свещеничеството

Свещеничеството е вечната сила и власт на Бог. Чрез свещеничеството Бог е създал и управлява небесата и земята. Чрез тази сила Той изкупва и възвисява Своите чеда, осъществявайки „безсмъртието и вечният живот на човека” (Моисей 1:39).

Бог дава свещеническа власт на достойни мъже-членове на Църквата, за да могат те да действат от Негово име за спасението на Неговите деца. Ключовете на свещеничеството са право на президентството, силата, дадена на човек от Бог да управлява и ръководи царството Божие на земята (вж. Maтея 16:15–19). Чрез тези ключове свещеническите ръководители биват упълномощавани да проповядват Евангелието и да извършват спасителните обреди. Всички служители в Църквата са призовани под ръководството на човек, който държи свещенически ключове. По този начин те имат право на силата, нужна им да служат и да изпълняват отговорностите на своите призования.

Препратка по темата: У. и З. 121:36, 41–42

Аароново свещеничество

Аароновото свещеничество често се нарича подготвителното свещеничество. Сановете в Аароновото свещеничество са дякон, учител, свещеник и епископ. Днес в Църквата достойните мъже-членове могат да получат Аароновото свещеничество, когато са на поне 12-годишна възраст.

Аароновото свещеничество „държи ключовете за служението на ангелите и на Евангелието на покаянието, и на кръщението” (У. и З. 13:1).

Мелхиседеково свещеничество

Мелхиседековото свещеничество е по-висшето свещеничество и обслужва духовни неща (вж. У. и З. 107:8). Това по-висше свещеничество е било дадено на Адам и е съществувало на земята винаги, когато Господ е разкривал Своето Евангелие.

Отначало то било наречено „Светото свещеничество според реда на Сина Божий” (У. и З. 107:3). По-късно станало известно като Мелхиседековото свещеничество, наречено на велик висш свещеник, който живял по времето на пророка Авраам.

Сановете в Мелхиседековото свещеничество са старейшина, висш свещеник, патриарх, седемдесетник и апостол. Президентът на Мелхиседековото свещеничество е президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Препратка по темата: Ефесяните 4:11–14

7. Обреди и завети

Обреди

В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни обредът е свещено официално действие с духовно значение. Всеки обряд е предназначен от Бог да учи на духовни истини. Обредите на спасението биват извършвани чрез властта на свещеничеството и под ръководството на хора, които държат ключовете на свещеничеството. Някои обреди са съществени за възвисяването и се наричат спасителни обреди.

Първият спасителен обряд на Евангелието е кръщение чрез пълно потапяне във вода, извършено от човек, който има власт. Кръщението е необходимо, за да може човек да стане член на Църквата и да влезе в селестиалното царство (вж. Иоана 3:5).

Думата кръщение произлиза от гръцката дума за „потапям изцяло”. Пълното потапяне символизира смъртта на греховния живот на човека и прераждането в духовен живот, посветен на служба на Бог и Неговите чеда. То също така символизира смъртта и възкресението.

След като даден човек бъде кръстен, един или повече носители на Мелхиседековото свещеничество полагат ръце върху главата му и го потвърждават като член на Църквата. Като част от този обряд, наречен потвърждаване, човекът получава дара на Светия Дух.

Дарът на Светия Дух е нещо различно от влиянието на Светия Дух. Преди кръщение човек понякога може да чувства влиянието на Светия Дух и да получи свидетелство за истината чрез това влияние (вж. Moроний 10:4–5). След като получи дара на Светия Дух, членът има правото на Неговото постоянно спътничество, ако спазва заповедите.

Други спасителни обреди са ръкополагане в Мелхиседековото свещеничество (за мъжете), храмовото надаряване и запечатването на съпрузи и съпруги (вж. У. и З. 131:1–4). Всички спасителни обреди на свещеничеството са придружени от завети. В храма тези спасителни обреди могат да бъдат извършени за мъртвите чрез посредник. Обредите чрез посредник стават валидни, само когато починалите хора ги приемат в духовния свят и спазват съответните завети.

Други обреди като благославяне на болните, даване на име и благословия на деца са също важни за нашето духовно израстване.

Препратка по темата: Деянията 2:36–38

Завети

Заветът е свещено споразумение между Бог и човек. Бог поставя условията на завета, а ние се съгласяваме да вършим това, което Той иска да вършим; тогава Бог ни обещава определени благословии за нашето подчинение (вж. У. и З. 82:10).

Всичките спасителни обреди на свещеничеството се съпровождат от завети. Ние сключваме завет с Господ при кръщението и го подновяваме, като вземаме от причастието. Братята, които получават Мелхиседековото свещеничество, встъпват в клетвата и завета на свещеничеството. Ние сключваме допълнителни завети в храма.

Препратки по темата: Изход 19:5–6; Псалми 24:3–4; 2 Нефи 31:19–20; У. и З. 25:13

8. Брак и семейство

Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и семейството заема централно място в Неговия план на спасение и в нашето щастие. Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос.

Свещените сили за създаването на потомство трябва да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга. Родителите трябва да се плодят и да изпълват земята, да отглеждат децата си в любов и праведност и да се грижат за техните физически и духовни нужди.

Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг. Бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и да осигуряват необходимото за живота. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори.

Божественият план за щастие позволява семейните връзки да се обезсмъртят. Земята била създадена и Евангелието било открито, за да могат семействата да бъдат създавани, запечатвани, и възвисявани за вечността (адаптирано от „Семейството: прокламация към света”, Лиахона, ноември 2010 г., стр. 129.)

Препратки по темата: Битие 2:24; Псалми 127:3; Maлахия 4:5–6; У. и З. 131:1–4

9. Заповеди

Заповедите са законите и изискванията, които Бог дава на човечеството. Ние показваме нашата любов към Него, като спазваме Неговите заповеди (вж. Иоана 14:15). Спазването на заповедите носи благословии от Господ (вж. У. и З. 82:10).

Двете основни заповеди са „да възлюбиш Господа Твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум. …(и) … да възлюбиш ближния като себе си” (Maтея 22:36–39).

Десетте заповеди са изключително важна част от Евангелието и са вечни принципи, необходими за нашето възвисяване (вж. Изход 20:3–17). В древни времена Господ ги открил на Моисей и ги повтаря в откровения от последните дни.

Други заповеди са да се молим всеки ден (вж. 2 Нефи 32:8–9), да проповядваме Евангелието на другите (вж. Maтея 28:19–20), да спазваме закона за целомъдрието (вж. У. и З. 46:33), да плащаме пълен десятък (вж. Maлахия 3:8–10), да постим (вж. Исаия 58:6–7), да прощаваме на другите (вж. У. и З. 64:9–11), да сме благодарни (вж. У. и З. 78:19), да спазваме Словото на мъдростта (вж. У. и З. 89:18–21).

Препратки по темата: Битие 39:9; Исаия 58:13–14; 1 Нефи 3:7; Moсия 4:30; Aлмa 37:35; Aлмa 39:9; У. и З. 18:15–16; У. и З. 88:124

За повече информация относно тези теми, посетете страницата LDS.org, Учения, Евангелски теми; или вж. Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г.).