Мосия 21–22

Въведение

След като три пъти не успява да се освободи от робството на ламанитите, народът на Лимхий се обръща към Господ за избавление. След това Амон и неговите братя пристигат в земята Лехий-Нефи. След като дават обет да служат на Господ, людете на Лимхий се спасяват от ламанитското робство и Амон ги отвежда в Зарахемла.

Предложения за преподаване

Мосия 21:1–22

След като хората на Лимхий възстават срещу ламанитите и три пъти са победени, те се смиряват пред Господ и започват да преуспяват

Напишете думите пленничество и избавление на дъската.

Какви образи ви идват наум, когато мислите за тези думи?
За какви чувства мислите във връзка с тези думи?
Какво общо биха могли да имат тези думи с плана на спасение?

Обяснете, че Мосия 21–24 съдържа разкази за две групи хора, които били пленници на ламанитските части и в крайна сметка са избавени от Господ. В Moсия 21–22 четем за Лимхий и народа му, които в резултат на беззаконията си били пленени. Физическото им пленничество отразява духовното такова, което те преживяват в резултат на греховете си. Разказът за втората група в Мосия 23–24 ще бъде разгледан в следващия урок. Той разказва за народа на Алма, който преживява пленничество и несгода след кръщението. И двата разказа учат на важни истини за Господната сила да ни избавя от грях и несгода. Насърчете учениците да мислят за Господната сила да ни избавя от грях, докато те учат за пленничеството и избавлението на народа в Мосия 21–22.

Поканете учениците да прочетат Мосия 21:2–6 наум. Помолете ги да открият думи и фрази, описващи какво са изпитали Лимхий и народът му и как са се чувствали те. За да подчертаете трудностите, с които се сблъсква народа на Лимхий, може да насърчите учениците да отбележат фразата “те нямаха начин да се избавят” в Мосия 21:5.

Кои подробности в Мосия 21:6 внушават, че хората още не са се смирили и обърнали към Господ?
Какво решение предлагат людете на Лимхий, за да намерят облекчение за несгодите си?

Обобщете Мосия 21:7–12, като разкажете на учениците, че людете на Лимхий три пъти влизали в битка, за да се избавят от ламанитите, но били побеждавани и всеки път търпели големи загуби.

Кои са някои от начините, по които биха могли да реагират хората след третия им неуспешен опит сами да се избавят?

Поканете няколко ученика по ред да прочетат на глас Мосия 21:13–16, за да научите какъв бил отговорът на хората. Обмислете да зададете част или всички от следните въпроси:

Как се променят хората след третото им поражение?
Защо според Мосия 21:15 Господ бил бавен да чуе молитвите им?
Какво казва в Мосия 11:23–25 Авинадий че трябва да направи народа, преди Господ да чуе молитвите им за избавление?
Макар хората да не са незабавно избавени от пленничество, как Господ ги благославя, когато започват да се покайват? (Докато учениците отговарят, обмислете да ги насърчите да си подчертаят фразата “постепенно да преуспяват” в Moсия 21:16.)
На какво ни учи това относно какво ще стори Господ, когато хората се смирят, започнат да се покайват и Го призоват за помощ?

Обобщете Moсия 21:16–22, като обясните, че през времето, докато народът на Лимхий оставал в робство, Господ им осигурил благоденствие, та да не гладуват. “Не съществуваха повече смутове между ламанитите и народа на Лимхий” (Мосия 21:22).

Поканете учениците да изложат принципите, които са научили от разказа на народа на Лимхий. Макар учениците да споделят различни принципи, уверете се, че те разбират, че когато се смирим, призовем Господ и се покаем за греховете си, Той ще чуе молитвите ни и ще облекчи бремето ни в Своето собствено време. (Може да запишете този принцип на дъската. Може също да поканите учениците да го запишат в Писанията си в полето до Moсия 21:15–16, в дневниците си за изучаване на Писанията или в тетрадките за работа в клас.)

Как мислите, че можем да се облагодетелстваме от това да изчакаме Господ да ни избави от бремето на нашите грехове?

За да помогнете на учениците да приложат наученото, дайте им малко време да помислят над следните въпроси и да запишат отговорите в дневниците си за изучаване на Писанията. (Може да напишете въпросите на дъската.)

Какво правите, за да търсите Господната сила за избавление от греховете ви?
По какви начини сте преуспявали постепенно, когато търсите Господната помощ?

Мосия 21:23–22:16

Лимхий, Амон и Гедеон работят заедно, за да помогнат на хората да се спасят от робство и да се върнат в Зарахемла

Бележка: Може да напомните на учениците, че Мосия 7 и 8 включват разказа за Амон и братята му, които намират цар Лимхий и народа му. Следващите 14 глави, Мосия 9–22, разказват историята на народа на Лимхий, считано около 80 години преди Амон да ги открие. Историята завършва с преразказване на някои от събитията от предишните глави. По тази причина повечето от съдържанието на Мосия 21:23–30 е обхваната от уроците за Мосия 7–8 и Мосия 18. За да помогнете на учениците да запомнят събитията, описани в Мосия 21:23–30, може да е от полза накратко да преговорите пътуванията в Мосия 7–24 от указателя в края на този наръчник.

Напомнете на учениците, че народът на Лимхий признава, че несгодите им идват, защото са отхвърлили Господния призив да се покаят (вж. Мосия 12:1–2; 20:21). С това признание за греховете им людете на Лимхий започват процеса на покаяние и обръщане във вярата. Споделете следното определение за покаяние:

“(Покаянието) е съществено за вашето щастие в този живот и през вечността. Покаянието е много повече от обикновено признаване на прегрешения. Това е промяна на ума и сърцето. … Това включва да се отвърнем от греха и да се обърнем към Бог за прошка. То се мотивира от любов към Бог и от искреното желание да се подчиняваме на Неговите заповеди” (Предани ще сме на вярата: Евангелски справочник, 2004 г., стр. 132).

Поканете учениците да прочетат Мосия 21:32–35 наум. Нека да открият думите и изразите, които показват, че Лимхий и народът му се покайват и обръщат сърцата си към Бог. Може да предложите на учениците да отбележат тези думи и изрази. Поканете някои от тях да споделят какво са открили. (Отговорите им следва да включват, че Лимхий и много от людете му са встъпили в завет да служат на Бог и да спазват заповедите Му, че са пожелали да бъдат кръстени и са готови да служат на Бог от все сърце.)

Следната дейност ще помогне на учениците да видят, че Господ помага на народа на Лимхий да се спаси от робство, когато те почитат заветите си да Му служат и да спазват Неговите заповеди. Напишете следните въпроси и препратки към стихове на дъската преди урока:

Как пристигането на Амон и братята му се явява отговор на молитвите на народа на Лимхий? (Вж. Мосия 7:14–15, 18–20; 21:14–15, 22–24.)

Освен че търсят Господната помощ с молитва, какво под ръководството на Гедеон правят людете на Лимхий, за да се избавят? (Вж. Мосия 21:36; 22:1–10.)

Кои подробнсти в тези стихове сочат, че Господ помага на народа на Лимхий да се спасят благополучно? (Вж. Мосия 22:11–16; 25:15–16.)

Разделете учениците на 3 групи. Нека всяка група се подготви да отговори на един от въпросите на дъската, като изучи съпровождащите пасажи от Писанията. След няколко минути поканете по един ученик от всяка група да обобщи отговорите, които са подготвили. Това също би бил добър момент учениците да добавят “Народът на Лимхий се спасява” в техните диаграми на прегледа на пътешествията в Мосия 7–24. (За пълната диаграма вж. приложението в края на този наръчник.) Може също да поканите учениците да се обърнат към Книгата на Мормон - Показалец, за да открият какво в крайна сметка се случва на народа на Лимхий (вж. Мосия 22:13–14).

Посочете, че макар ние да не се нуждаем от избавление от физическо робство, както било с народа на Лимхий, всички се нуждаем да се избавим от греха.

Какво от наученото от Moсия 21–22 би насърчило всеки, който се нуждае да преживее и изпита Господната сила, избавяща ни от греха?

Завършете урока, като дадете своето свидетелство за Господната сила, избавяща ни от греха. Наблегнете, че когато се смирим, призовем Господ и се покаем за греховете си, Той ще чуе молитвите ни и ще облекчи бремето ни в Своето собствено време.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мосия 21:15, 29–30. Страданието, дошло в резултат на греха, може да служи за някаква цел

Когато извършим грях и отказваме да се покаем, подобно на народа на цар Ной, си навличаме допълнителна болка – понякога физическа и винаги и духовна. Старейшина Кент Ф. Ричардз от Седемдесетте обяснява как болката може да бъде необходима част от нашето духовно изцеление и израстване:

“Болката е мярка и критерий за процеса на оздравяване. Често тя ни учи на търпение. …

Старейшина Орсън Ф. Уитни пише: “Няма изстрадана болка, няма преминато изпитание, което да е напразно. Тя съдейства за образованието ни, за развиване на качества като търпение, вяра, твърдост и смирение. Тъкмо чрез тъга и страдание, труд и изпитание ние получаваме знанието, което сме дошли да придобием тук”.

По подобен начин старейшина Робърт Д. Хейлз пише:

“Болката ви довежда до смирението, което ви позволява да размишлявате. Тя е едно преживяване, което съм благодарен, че съм понесъл. …

Научих, че физическата болка и изцелението на тялото … са забележително подобни на духовната болка и изцелението на душата в процеса на покаянието” (“Единението може да изцели всяка болка”, Лиахона, май 2011 г., стр. 15).

Мосия 21:15–16. Какъв е начинът ви на мислене по време на несгодите?

Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи какъв начин на мислене и поведение следва да избягваме и какъв да се стремим да развиваме по време на нашите несгоди:

“Господ ще се притече на помощ с божествена сила, когато търсите избавление в смирение и вяра в Исус Христос.

Не казвайте: “Никой не ме разбира; не мога да се справя с това, нито да получа нужната помощ”. Подобни коментари са пораженчески. Никой не може да ви помогне без вяра и усилие от ваша страна. Заради личното си израстване вие имате нужда от това. Не търсете живот без неудобство, болка, напрежение, трудности или тъга, защото това са инструментите, които един любящ Отец използва, за да подбуди нашето лично израстване и разбиране. Както Писанията многократно потвърждават, ще получите помощ, като упражнявате вяра в Исус Христос. … Вяра в Христос означава да уповаваме на Него; да уповаваме в ученията Му. Това води до надежда, a надеждата носи милосърдие, чистата любов Христова – изпълненото с мир чувство, когато усещаме Неговата грижа, Неговата обич и способността Му да ни изцели и да облекчи бремето ни със Своята изцеляваща сила” (“To Be Healed”, Ensign, май 1994 г., стр. 8).