Яков 1–Яков 2:11

Въведение

След смъртта на Нефи нефитите започват “да се отдават донякъде на нечестиви навици” под управлението на един нов цар (Яков 1:15). Яков и брат му Иосиф са посветени от Нефи за свещеници и учители на народа и усърдно работят, за да убедят людете да се покаят и да дойдат в Христа. Яков се подчинява на заповедта на Нефи да записва светите учения, откровения и пророчества на малките плочи.

Предложения за преподаване

Яков 1:1–8

Яков записва свети истини и се труди да помогне на другите да дойдат в Христа

Помолете учениците да дадат примери за различни титли на свещенически ръководители. (Отговорите могат да включат пророци и апостоли, висши ръководители, президенти на кол, епископи и президенти на кворум). Поканете неколцина ученика да споделят накратко начини, по които свещенически ръководители са благословили живота им чрез свещеническа служба.

Обяснете, че Нефи посвещава по-малките си братя Яков и Иосиф за свещеници и учители на людете (вж. 2 Нефи 5:26; Яков 1:18). Когато животът на Нефи наближава своя край, той дава на Яков отговорността за плочите, съдържащи летописа на техния народ.

Поканете учениците да прочетат Яков 1:1–4 наум. Помолете ги да открият какво Нефи заповядва да бъде записвано в плочите от Яков и защо. (Може да предложите на учениците да подчертаят наставленията на Нефи до Яков). След като са имали достатъчно време да четат, поканете неколцина ученика да разкажат на класа какво са открили.

Ако те не го споменат, посочете последната фраза от Яков 1:4 – “заради народа ни”.

Какво значи фразата “заради народа ни”? (За тяхна полза).

Поканете един ученик да прочете Яков 1:5–6 на глас. Помолете учениците да открият какво открива Господ на Яков и Иосиф, което ще им помогне да проповядват на народа си. (Може да обясните, че “голямата загриженост” се отнася до безпокойството за народа им.)

Какво открива Господ на Яков и Иосиф? (Той им показва какво ще се случи с нефитите в бъдеще и открива подробности относно Пришествието на Христос).
Как знанието на тези неща би могло да е в помощ на Яков и Иосиф да учат народа си?

Напишете думата убеждавам на дъската. Помолете учениците да прочетат Яков 1:7–8 наум, като потърсят в какво искат да убедят народа Яков и Иосиф . (Може да предложите учениците да подчертаят това, което открият). Поканете няколко ученика да напишат на дъската по едно нещо, което са открили.

Поканете учениците да посочат от списъка на дъската по 1-2 фрази, които биха желали да разберат по-добре. Докато те посочват фразите, попитайте дали други ученици могат да им помогнат да ги обяснят. В това обсъждане следните определения може да са полезни:

“да влязат в Неговия покой” – означава мир в този живот и получаване на пълнотата на Божията слава в следващия (вж. У. и З. 84:24).

“да видят смъртта Му” – едно от определенията на видят е да гледат или изследват внимателно нещо. Когато Яков пише, че искал да убеди всички човеци да “повярват в Христа и да видят смъртта Му”, той може би има предвид, че искал те да изследват внимателно Единението на Исус Христос, да осъзнаят важността му и да получат лично свидетелство за Него.

“изстрадат кръста” – тази фраза се отнася до готовността ни да се откажем от всяко безбожие и всичко светско и да спазваме Господните заповеди (вж. Превода на Джозеф Смит, Матея 16:26, в Ръководство към Писанията, Лука 9:23; 2 Нефи 9:18). Тя се отнася също и до готовността ни да устояваме и да правим жертви, като следваме Спасителя.

“понесат срама на света” – тази фраза се отнася до спазването на заповедите въпреки натиска на света, унижението и противопоставянето, които често сполитат учениците на Исус Христос.

Помолете учениците да обобщят наученото от Яков 1:1–8 за отговорностите на свещеническите ръководители. Докато те споделят идеите си, подчертайте, че свещеническите ръководители се трудят усърдно, за да ни помогнат да дойдем в Христа. (Можете да запишете този принцип на дъската).

Как нашите свещенически ръководители се трудят, за да ни помогнат да дойдем в Христа?

Дайте на учениците няколко минути да запишат в дневниците си за изучаване на Писанията по какви начини пророци или други свещенически ръководители са им помогнали в 1-2 от областите, които са открили в Яков 1:7–8. Поканете неколцина ученика да споделят какво са написали. (Напомнете им, че не е нужно да споделят преживявания, които са прекалено лични).

Яков 1:9–2:11

Яков предупреждава людете относно тяхното нечестие

Насърчете учениците да размишляват над следния въпрос през оставащата част от урока:

Защо църковните ръководители ни предупреждават относно греха?

Яков пише, че след смъртта на брат му Нефи народът започнал да се отдава на някои нечестиви навици. Поканете учениците да прочетат Яков 1:15–16 наум. Помолете ги да открият три области на загриженост от страна на Яков. (След като учениците вече са отговорили, може да запишете на дъската думите неморалност, материализъм, и гордост.)

Нека учениците да прочетат Яков 1:17–19 наум, като потърсят в какво искат да убедят народа Яков и Иосиф. Помолете ги да съобщят какво са открили. Поканете един ученик да напише отговорите си на дъската.

Какво мислите че означава да получим “поръчение от Господа”? Яков 1:17. (Да научим какво желае Господ да вършим ние).

Поканете един ученик да прочете следното заявление от старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класът да слуша за начините, по които църковните ръководители търсят своите поръчения от Господ, като се готвят да проповядват на обща конференция:

“Вероятно вече знаете (но ако не знаете, трябва да научите), че, с малки изключения, никой мъж или жена, които говорят тук, не получава тема, за която да говори. Всеки от тях трябва да пости и да се моли, да изучава и търси, да започва и спира, и пак да започва, докато се увери, че за тази конференция, в това време, Господ е пожелал този говорител да изложи своята тема, независимо от личните желания или предпочитания. … Всички са плакали, притеснявали са се и усърдно са търсили Господното напътствие да насочи техните мисли и изрази” (“Знаме за народите”, Лиахона, май 2011 г., стр. 111).

Какво правят говорителите на общата конференция, за да открият своето поръчение от Господ?
Защо е важно да разберем, че църковните ръководители се стремят да ни учат на онова, което Господ желае ние да знаем? Как да помним това би могло да повлияе на отношението ни, когато ги слушаме да проповядват?
Какви според Яков 1:19 са отговорностите на Яков и Иосиф? (Докато учениците отговарят, уверете се, че те са разбрали, че църковните ръководители са получили божествена отговорност да проповядват словото Божие и да ни предупреждават относно греха. Можете да запишете тази истина на дъската).
Защо е благословия да имаме родители и църковни ръководители, които да ни предупреждават за греховни начини на мислене и поведение?
Какви думи използва Яков, за да опише как следва да проповядват те? Какви биха били последиците, ако не изпълняват отговорностите си?

Попитайте учениците как биха се чувствали, ако подобно на Яков бяха на ръководен пост и бяха вдъхновени да призоват хората да се покаят за неморалност, материализъм и гордост. Разделете класа на двойки. Поканете партньорите по ред да четат от Яков 2:1–3, 6–7, 10–11. Помолете ги да открият фразите, сочещи чувствата на Яков относно задачата му да призове народа към покаяние. След достатъчно време поканете неколцина ученици да споделят намереното с класа.

Какво сочат тези фрази за чувствата на Яков относно призоваването на народа му към покаяние? (Уверете се, че учениците разбират, че макар и Яков да намирал отговорността си за трудна, той я поема, защото го било грижа за хората и искал да се подчини на заповедта на Бог).

За да завършите, нека учениците запишат в дневниците си за изучаване на Писанията (1) какво са ги учили наскоро църковните ръководители и как те могат да го приложат в живота си и (2) как могат да прилагат наученото днес в техните призования в президентствата на класа или кворума, в отговорностите им като домашни учители или други ръководни възможности. (Може да напишете тези наставления на дъската). Насърчете учениците да следват съвета на своите свещенически ръководители. Завършете, като дадете свидетелството си за принципите, преподадени в този урок.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Яков 1:18. “Посветени за свещеници и учители”

Президент Джозеф Фийлдинг Смит обяснява смисъла на фразата “свещеници и учители” в Яков 1:18:

“Нефитите служат чрез силата на Мелхиседековото свещеничество от времето на Лехий до явяването на нашия Спасител сред тях. Истина е, че Нефи посвещава по-малките си братя Яков и Иосиф, тъй че те да бъдат свещеници и учители в земята на нефитите, но факт е, че използваното множествено число на свещеници и учители сочи, че това не е позоваване за определения сан в свещеничество нито в единия, нито в другия случай, а обща задача да учат, насочват и увещават народа” (Answers to Gospel Questions, comp. Joseph Fielding Smith Jr., 5 тома, (1957–1966), 1:124).

Яков 1:19. “Ние увеличавахме службата си към Господа”

Президент Томас С. Монсън обяснява какво означава да увеличаваме дадено призование:

“Какво означава да увеличаваш призованието си? Това означава то да се изгражда в достойнство и важност, да се направи уважавано и заслужаващо похвала в очите на всички хора, да се разгърне и подсили, да направи така, че светлината от Небесата да свети чрез него, за да бъде видяна от околните.

И как може човек да увеличи едно призование? Просто като изпълнява служението, което му принадлежи. Един старейшина увеличава даденото призование на старейшина, като научава какви са задълженията му на старейшина и после ги изпълнява. Както е със старейшината, така е и с учителя, свещеника, епископа, и всеки, който има сан в свещеничеството” (“Святото призование за служба”, Лиахона, май 2005 г., стр. 54).

Яков 1:19; 2:2. “Да поемем върху собствените си глави греховете на людете”

Хората, които имат ръководни задължения в Църквата, носят сериозна отговорност. Яков учи, че когато ръководителите пропускат да преподават соловото Божие на онези, които са призовани да водят, те отчасти стават отговорни за греховете на тези хора. Когато говори на братята от свещеничеството, президент Джон Тейлър доразвива описанието на отговорността, дадено от Яков:

“Ако не увеличавате своите призования, Бог ще ви държи отговорни за онези, които сте можели да спасите, ако бяхте изпълнявали дълга си” (Teachings of Presidents of the Church: John Taylor, 2001 г., стр. 164).

Президент Хю Б. Браун от Първото Президентство по-късно коментира заявлението на президент Тейлър:

“Това е едно интригуващо заявление. Ако аз по причина грехове вследствие мое деяние или пропуск загубя онова, което бих могъл да имам в отвъдното, трябва да страдам, и несъмнено, обичните ми хора също. Но ако се проваля в работата си като епископ, президент на кол, президент на мисия или висш ръководител на Църквата – ако някой от нас се провали в задачата си да учи, води, насочва и помага за спасението на хората, които са под наше ръководство и в нашата сфера на пълномощия, тогава Господ ще ни държи отговорни, ако те бъдат загубени в резултат на нашия провал” (в Conference Report, окт. 1962 г., с. 84).

Яков 2:8. “Божието слово … изцелява ранената душа”

Когато новата информация тревожи или смущава изучаващите Евангелието, за тях е по-добре да търсят отговори от Бог, Който знае всички неща, отколкото да провеждат търсене в Интернет или да се обръщат към антимормонски материал. Да се обърнем пряко към Бог за отговори показва вярата ни в Него и ни позволява да получим отговори чрез Светия Дух. Ние също следва да се обърнем към Писанията и словата на апостолите и пророците от последните дни, които могат да отговарят на трудни въпроси и да изцеляват рани. Следните стихове ни учат къде следва да се обърнем и какво да правим, когато имаме трудни въпроси или грижи:

Яков 2:8 – “Божието слово … изцелява ранената душа”.

Яковово 1:5–6 – “ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, … и ще му се даде. Но да проси с вяра”.

Мороний 10:5 – “И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко”.