Урок 113: Еламан 13

Урок 113

Еламан 13

Въведение

Няколко години преди раждането на Спасителя, Господ изпраща един ламанитски пророк, наречен Самуил, да проповядва покаяние на нефитите. Той провъзгласява на нефитите в Зарахемла радостната вест за изкупление чрез Единението на Исус Христос. Той също се изправя срещу тях поради тяхното отхвърляне на пророците и тяхната склонност да търсят щастие в беззаконието. Той ги предупреждава за унищожението, което ще ги сполети, ако те не се покаят.

Предложения за преподаване

Еламан 13

Самуил предупреждава нефитите за тяхното унищожение, ако не се покаят

Преди начало на часа, подгответе листовете за раздаване, намиращи се в края на този урок. Може да разрежете листовете на три, така че да има една група задачи на всеки лист хартия. Също преди занятието, запишете следното изложение за Еламан 13 на дъската.

Еламан 13:1–4. Господ призовава Самуил Ламанита да проповядва на нефитите.

Еламан 13:5–23. Самуил предупреждава нефитите за унищожението, което ще ги сполети, ако не се покаят.

Еламан 13:24–39. Самуил предупреждава хората за последствията от отхвърлянето на пророците и откзът да се покаят.

Започнете урока, като покажете картината, изобразяваща Самуил Ламанита на стената (62370; Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., номер 81). Попитайте учениците дали знаят защо нефитите искат да убият Самуил. След като учениците отговорят, обяснете, че Еламан 13–16 съдържат разказа за ламанитския пророк Самуил. Този разказ е единствен по рода си, защото само на това място в Книгата на Мормон ние научаваме за ламанитски пророк, призоваващ нефитите да се покаят. По това време ламанитите са по-праведни от нефитите. Използвайте написаното на дъската, за да дадете на учениците кратко описание на Еламан 13.

Разделете класа на три групи. (Ако е възможно, всяка група трябва да има равен брой ученици.) Раздайте на всеки ученик написаната за неговата или нейната група задача (може да бъде намарена в края на този урок). Кажете на учениците, че те трябва да разгледат част от Еламан 13 самостоятелно и след това да разкажат един на друг какво са научили. Помолете всеки ученик да подготви да преподаде принципи от зададения им откъс от Писанията и да подготви отговори на съпътстващите въпроси. Дайте възможност на учениците да запишат отговорите си. (Тази дейност ще даде възможност на учениците да участват и ще създаде безопасна среда, при която учениците могат да споделят чувства, мисли и свидетелства един с друг.)

След като учениците имат достатъчно време за самостоятелно изучаване, разпределете ги да работят в групи по трима. Ако е възможно, всяка група трябва да включва един ученик, изучавал Еламан 13:1–7, 11, един ученик, изучавал Еламан 13:17–23 и един ученик, изучавал Еламан 13:24–33. Дайте достатъчно време на всеки ученик да сподели своите отговори с другите членове на групата. По време на груповите дискусии, разхождайте се в класната стая и обръщайте внимание на отговорите на учениците. Ако е подходящо, добавете свои мисли към дискусиите, които чувате.

След като учениците имат достатълно време да се учат един друг, поканете някои от тях да споделят с целия клас истина или идея, която са научили от друг ученик по време на дейността.

Обобщете Еламан 13:9–14, като обясните, че нефитите ще бъдат унищожени 400 години по-късно (вж. Еламан 13:9–10) и че единствената причина, поради която не са унищожени, е защото все още има праведни хора сред тях (вж. Еламан 13:13–14). Свидетелствайте, че Самуил е изпратен при нефитите от Господ и говори това, което Господ поставя в сърцето му, призовавайки нефитите да се покаят и завърнат при Господ (вж. Еламан 13:11).

Поканете ученик да прочете на глас Еламан 13:27–28. Помолете останалите да следят текста, като потърсят как нефитите реагират на лъжливите пророци.

Според Самуил, как нефитите се отнасят към хората, които ги учат на лъжи? Според вас, защо някои приемат неговите призиви, а други ги отхвърлят?
Как изказванията и начина на мислене, за които четем в Еламан 13:27, се наблюдават и в наши дни?

Поканете един от учениците да прочете следното изявление на президент Езра Тафт Бенсън:

„Начинът, по който реагираме на словата на един жив пророк, когато ни казва това, което се нуждаем да знаем, но в което по-скоро не бихме се вслушали, е тест за нашата вярност” („Fourteen Fundamentals in Following the Prophet”, обръщение към студентите от университета Бригъм Йънг, 26-ти февр., 1980 г., стр. 3–4, speeches.byu.edu).

Какъв съвет от пророците може да бъде труден за следване от някои хора днес?
Можете ли да дадете пример за пророчески съвет, на който сте избрали да се подчините? Как сте били благословени, поради това, че сте последвали този съвет?

Насърчете учениците да запишат в тетрадките си или в дневниците за изучаване на Писанията един начин, по който могат да се усъвършенстват при следване съвета на живите пророци.

След като учениците са имали достатъчно време да запишат мислите си, помолете един ученик да прочете Еламан 13:33–37 на глас. Помолете останалите да следят текста, като търсят какво ще сполети непокаялите се нефити най-накрая и какво те ще кажат за себе си тогава. След това поканете друг ученик да прочете на глас Еламан 13:38. Помолете класа да търсят тъжната истина, заявена от Самуил по отношение на бъдещите поколения нефити.

Каква тъжна истина относно бъдещите поколения нефити изявява Самуил?
Какво мислите, че има предвид Самуил, когато заявява, че „дните на (тяхното) изпитание преминаха”? (Бъдещите поколения нефити ще отлагат своето покаяние, докато не стане твърде късно да се покаят. И тъй като няма да се покаят, техните грехове ще ги доведат до унищожение.)
Какво е погрешното в това да се търси „щастие в извършването на беззаконие”? (Помогнете на учениците да разберат, че истинското щастие идва само чрез спазване на заповедите Божии.)
Кои са някои от начините, по които хората търсят щастие във вършенето на грях?

Припомнете на учениците други разкази в Книгата на Мормон, при които хора упорстват в бунт и нечестие, докато сърцата им стават закоравели за влиянието на Светия Дух. (Примери са Ламан и Лемуил, които стават „безчувствени” (1 Нефи 17:45) и отказват да се вслушат в Бог; цар Ной и хората му, които отказват да се покаят, въпреки предупрежденията на пророк Авинадий.) Самуил изтъква, че отказът на нефитите да се покаят ще доведе до унищожение на народа в бъдещите поколения.

Помогнете на учениците да разберат, има надежда за всички, които изберат да се покаят. Чрез покаяние ние можем да получим Господната прошка и да не допуснем сърцата ни да се вкоравят. За да помогнете на учениците да разберат, че ние можем чрез покаяние да поправим посоката, в която се движим, прочетете следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство:

„По време на моето обучение за пилот трябваше да науча как да пилотирам самолет на дълги разстояния. Полетите над огромни океани, пресичащи обширни пустини и свързващи континенти, изискват внимателно планиране, за да се осигури безопасно пристигане до планираната дестинация. Някои от тези полети без междинни кацания могат да продължат до 14 часа и да покрият почти 16 000 км.

По време на такива дълги полети съществува един важен решителен момент, който е известен като точката на безопасно завръщане. До този момент самолетът има достатъчно гориво да завие обратно и да се завърне безопасно до летището, от което е излетял. След преминаването на точката за безопасно завръщане капитанът е загубил тази възможност и трябва да продължи напред. Затова често тя се нарича точката, от която няма връщане назад.

… Сатана иска да си мислим, че когато сме извършили грях, ние сме преминали “точката, от която няма връщане назад”—че е твърде късно да променим нашия курс. …

… За да ни накара да изгубим надежда, да се чувстваме окаяни като самия него и да повярваме, че нямаме възможност за опрощение, Сатана дори може да злоупотреби с думи от Писанията, които наблягат върху справедливостта на Бог, с цел да внуши, че няма милост. …

Христос дойде да ни спаси. Ако ние сме поели по грешен път, Единението на Исус Христос може да ни даде увереността, че грехът не представлява точка, от която няма връщане назад. Безопасно връщане е възможно, ако последваме плана на Бог за нашето спасение” („Точка на безопасно връщане”, Лиахона, май 2007 г., стр. 99).

Как изказването на президент Ухтдорф може да даде надежда на някой, който е извършил грях?

Насърчете учениците да обмислят истините, които те обсъдиха. Насърчете ги да следват нашепванията, които са получили от Светия Дух. Свидетелствайте, че щастие ще получат хората, които се вслушват в Господната покана за покаяние.

Забележка: Подгответе следните листове за раздаване на трите групи, описани по-рано в урока.

Група 1—Еламан 13:1–7, 11

Пророците изказват посланията, които Бог поставя в сърцата им.

Кои стихове според вас учат на тази истина?
Какво послание поставя Бог в сърцето на Самуил?
Защо мислите, че може да е било трудно на Самуил да предаде това послание?
Какво въздействие се надява Самуил, че неговото послание ще има върху нефитите?
Кога сте чувствали, че родител или Църковен ръководител е бил вдъхновен да предаде послание към вас? Как то ви е повлияло?
Какви допълнителни истини може да откриете в тези стихове?

Група 2—Еламан 13:17–23

Когато не си спомняме за Господ, ние сме податливи към гордост и неправедност.

Кои стихове според вас учат на тази истина?
Какво проклятие казва Самуил, че ще сполети нефитите, ако те упорстват в неправедност?
Към какви други грехове води любовта на нефитите към богатствата?
Кои са някои неща, водещи до гордост и грях, към които младите хора могат да насочат сърцата си?
Защо мислите, че е съществено „да си спомняте Господа вашия Бог за нещата, с които ви е благословил”? (Еламан 13:22).
Какви допълнителни истини може да откриете в тези стихове?

Група 3—Еламан 13:24–33

Ако отхвърлим словата на Господните пророци, ние ще преживеем съжаление и скръб.

Кои стихове според вас учат на тази истина?
Според Самуил, защо нефитите отхвърлят истинските пророци?
Защо според вас някои хора приемат лъжливите пророци, точно както Самуил описва?
Кои са някои конкретни учения на живите пророци и апостоли днес?
Кои са някои от „безумни(те) и слепи водачи” (Еламан 13:29), които живите пророци и апостоли ни предупреждават да избягваме?
Какви допълнителни истини можете да откриете в тези стихове?

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Еламан 13:3. „Всичко, което му идва в сърцето”

Пророкът Самуил не се заема сам да решава какво да проповядва на нефитите. Четем в Еламан 13:3, че той учи „всичко, което му идва в сърцето”. Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как такова откровение най-често идва при нас:

„Откровението идва като думи, които повече чувстваме, отколкото чуваме. Нефи казва на своите непокорни братя, които били посетени от ангел: „Вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата му” (1 Нефи 17:45; курсив добавен.)

Писанията са пълни с изрази като „завесата бе премахната от съзнанието ни и очите на разбирането ни бяха отворени” (У. и З. 110:1) или „Аз ще ти кажа в ума ти и в сърцето ти” (У. и З. 8:2) или „Аз просветлих ума ти” (У. и З. 6:15) или „изказвайте мислите, които Аз ще поставя в сърцата ви”. (У. и З. 100:5.) Има стотици стихове, които учат за откровението” (“Personal Revelation: The Gift, the Test, and the Promise”, Ensign, ноем. 1994 г., стр. 60).

Еламан 13:23–29. Следване на живия пророк

Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли изтъква важността да се следват живите пророци и апостоли:

„Мои скъпи братя и сестри, моля обръщайте внимание на нещата, които ръководителите на Църквата ви учат. Прилагайте ученията, които ще помогнат на вас и на вашето семейство. Нека всички ние, независимо от семейните обстоятелства, поканим в нашите домове ученията на пророците и апостолите, за да заздравим нашите взаимоотношения един с друг, с Небесния ни Отец и с Господ Исус Христос. Аз ви обещавам в името на Господ, че ако вие се вслушвате не само с вашите уши, но също и с вашето сърце, Светият Дух ще ви изявява истинността на посланията, изказани от президента на Църквата, от неговите съветници, от апостолите и от останалите ръководители на Църквата. Духът ще ви подтиква да знаете какво трябва да правите като отделни хора и като семейства, за да следвате нашите съвети, за да могат да бъдат усилени вашите свидетелства и вие да можете да се радвате на мир и радост” (“His Word Ye Shall Receive”, Ensign, май 2001 г., стр. 67).

Еламан 13:38. Щастието не може да бъде получено с вършене на беззаконие

Самуил предупреждава нефитите, че ако продължават да търсят щастие във вършенето на беззаконие, те ще бъдат унищожени. Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че щастието идва само чрез праведност:

„Забелязали ли сте как Сатана действа, за да улови ума и чувствата с бляскащи образи, гърмяща музика и с прекаленото стимулиране на всяко физическо възприятие? Той усърдно се стреми да изпълни живота с дейности, забавления и стимулиране, така че човек да не може да помисли за последствията от неговите изкушаващи покани. Помислете върху това. Някои хора са изкушавани да нарушат най-основните заповеди на Бог, поради съблазняващи действия, описвани като приемливи. Те са създадени да изглеждат привлекателни, даже желателни. Изглежда сякаш няма да има и сериозни последствия, а даже трайна радост и щастие. Но обърнете внимание, че тези представления се управляват от сценарии и актьори. Резултатът от взетите решения по същия начин се манипулира да бъде такъв, какъвто иска режисьорът.

Не такъв е животът. Да, свободата на избор ви позволява да изберете каквото искате, но вие не можете да контролирате резултата от тези избори. За разлика от лъжливите човешки творения, нашият Небесен Отец определя последствията от вашите избори. Подчинението ще ви донесе щастие, докато нарушаването на Неговите заповеди няма да ви донесе щастие” („Как да живеем добре сред растящо зло”, Лиахона, май 2004 г., стр. 102).

Еламан 13:38. „Безвъзвратно късно”

Президент Спенсър У. Кимбъл учи:

„Истина е, че великият принцип на покаянието е винаги на разположение, но за нечестивите и непокорните има сериозни резерви по отношение на казаното. Например, грехът има голяма сила да създава навик и понякога довежда хората до трагичната точка на невъзможно връщане. Без покаяние не може да има прошка, а без прошка всичките благословии на вечността са в опасност. Извършителят на греха затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в своя грях, грешката се окопава по-дълбоко, желанието за промяна отслабва и става почти безнадеждно, извършителят се хлъзга все по-надолу и по-надолу, докато накрая вече или не иска да се върне назад, или е изгубил силата да направи това” (The Miracle of Forgiveness, 1969 г., стр. 117).