Библиотека
Урок 127: 3 Нефи 18

Урок 127

3 Нефи 18

Въведение

В края на първия Си ден на служба сред нефитите, Исус Христос отслужва причастието. Той им заповядва да вземат от причастието, винаги да се молят на Отца и да не отхвърлят никого от средата си. Спасителят обещава големи благословии на хората, които се подчиняват. След това Той дава на дванадесетте нефитски ученика напътствия за тяхната служба в Църквата. Преди да се възнесе в небесата, Той им дава власт да дават дара на Светия Дух.

Предложения за преподаване

3 Нефи 18:1–14

Исус Христос отслужва причастието сред нефитите

Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Джералд Н. Лънд от Седемдесетте. (Кажете на ученика, че името Зенкуш се произнася с ударение на първата сричка.) Насърчете класа да си представят какво би било, ако бяха на мястото на планинския катерач, споменат от старейшина Лънд.

„Преди известно време имаше интересна статия за планинско катерене в едно медицинско списание. …

Статията беше за човек на име Зенкуш, който ръководи училище по планинско катерене. … В статията Зенкуш описва на интервюиращия системата за притягане в планинското катерене. Това е системата, чрез която катерачите се предпазват от падане. Един катерач намира безопасна позиция и подсигурява въжето за другия катерач, обикновено като го навива около тялото си. Изразът „Ти си притегнат” означава „Държа те. Ако нещо се случи, няма да допусна да паднеш”. Това е важна част от планинското катерене. Сега забележете какво следва в статията: „Системата за привързване е повод за най-добрите и най-лошите моменти в планинското катерене на Зенкуш. Зенкуш веднъж паднал от висока скала, изтръгвайки три анкера и събаряйки своя притегач от скалната тераса. Падането му спряло, когато той бил на три метра от земята и надолу с главата, защото неговият притегач Дон, проснат на скалната тераса, спрял падането със силата на протегнатите си ръце. „Дон спаси живота Ми” - казва Зенкуш. Как може да се отблагодариш на такъв човек? Да му дадеш използвано въже за катерене като коледен подарък? Не, помниш го. Винаги го помниш.” (Ерик Г. Андерсън, “The Vertical Wilderness”, Private Practice, ноем. 1979 г., стр. 21; курсив добавен) (“The Grace and Mercy of Jesus Christ, в Jesus Christ: Son of God, Savior, изд. Пол Х. Питърсън, Грей Л. Хатч и Лаура Д. Кард 2002 г., стр. 48).

  • Защо мислите, че планинският катерач чувства, че да дава материални подаръци на своя спасител би било неподходящ начин да изрази благодарност?

Поканете учениците да прочетат 3 Нефи 18:1–7 наум и да потърсят нещо, което Спасителят иска нефитите да правят, за да Го помнят. (Може да предложите на учениците да отбележат думите възпоменание и спомняте в 3 Нефи 18:7.) След като учениците споделят какво са открили, попитайте:

  • Как вземането от причастието ни помага да си спомняме жертвата, която Спасителят е направил за нас?

  • Според 3 Нефи 18:7, какво трябва да си спомнят нефитите, когато вземат от причастието?

Дайте на учениците време да прегледат 3 Нефи 11:14–15. След това задайте следните въпроси:

  • Защо възпоменанието на тялото на Спасителя може да е от особено значение за нефитите?

  • Макар вие да не сте видели раните по тялото на Спасителя, както нефитите са ги видели, защо е важно да вземаме от причастния хляб „във възпоменание на тялото” на Спасителя? (У. и З. 20:77).

  • Какво можете да правите, за да помните винаги Спасителя?

Напишете следния израз на дъската: Като участваме в причастието, ние свидетелстваме на Отца, че …

Поканете учениците да прочетат 3 Нефи 18:8–11 наум, търсейки думи или изрази, с които да довършат изречението на дъската. Помолете няколко ученика да споделят какво са открили. (Учениците могат да довършат изречението по следния начин: Като вземаме от причастието, ние свидетелстваме на Отца, че винаги ще помним Исус Христос. Друг възможен отговор е следният: Като вземаме от причастието, ние свидетелстваме на Отца, че желаем да вършим всичко, което Спасителят е заповядал.)

Използвайте някои от следните въпроси, за да помогнете на учениците да задълбочат своето разбиране и благодарност за ролята на причастието — да ни помага да си спомняме за Спасителя.

  • Кои са някои страни от живота и службата на Спасителя, за които можем да си спомняме по време на обреда на причастието? (Отговорите могат да включват Неговата смърт и единителна жертва, Неговото скромно раждане, Неговите чудеса и учения, Неговата любяща загриженост за другите, и Неговото подчинение на Небесния Отец.)

  • Макар вземането от причастието да отнема малко време, резултатите от подготовката и участието в този обряд са вечни. Какво можем да направим, за да си спомняме винаги за Спасителя, след като сме взели от причастието, както и през останалата част от седмицата?

  • Как може искренността и вниманието при вземането от причастието да ни помага да си спомняме Спасителя през седмицата?

  • Какво значение има причастието, ако не си спомняме за Него?

  • Според 3 Нефи 18:7, 11 какво обещава Спасителят на хората, които вземат от причастието и си спомнят за Него? (Като вземаме от причастието и винаги си спомняме за Спасителя, ние ще имаме Неговия Дух с нас.)

Поканете един ученик да прочете на глас 3 Нефи 18:12–14, а след него друг да прочете Еламан 5:12. Поканете останалите ученици да следят текста, като обмислят връзките между тези два откъса от Писанията.

  • Как редовното вземане от причастието може да ви помогне да направите Исус Христос основата, върху която да изградите своя живот?

За да помогнете на учениците да си спомнят повече за Исус Христос, ги поканете всеки ден през следващата седмица да записват в тетрадките си, дневниците за изучаване на Писанията или в личните си дневници какво правят, за да си спомнят за Спасителя. Насърчете ги да обмислят записването на мислите си, които имат, по време на причастието или как спомена за Спасителя влияе върху техните мисли, думи и дела.

Следете задачата на учениците през следващите няколко урока, като ги насърчавате да продължат да записват всеки ден. През седмицата може да отделяте няколко минути в началото на занятията, за да записват какво правят, за да си спомнят Спасителя.

3 Нефи 18:15–25

Исус учи нефитите винаги да се молят на Отец и да се срещат заедно често

Разделете учениците по двойки. Поканете всяка двойка да прочете 3 Нефи 18:15–21 заедно, търсейки защо Спасителят учи да устояваме на изкушенията. Когато приключат с четенето, нека двойките напишат по едно изречение, което чувстват, че обобщава тези учения за преодоляване на изкушенията. Помелете няколко двойки да споделят какво са написали. (Макар учениците да използват различни думи, за да споделят обобщенията си, те трябва да разпознават следната истина: Ако сме бдителни и се молим винаги на Отца, ние можем да устоим на изкушенията на Сатана.)

  • Според вас какво означава думата бдите в 3 Нефи 18:18? (Да бъдем духовно будни, бдителни, готови да се защитим.)

  • Защо мислите, че и да бдим, и да се молим са необходими при устояване на изкушенията?

Посочете, че 3 Нефи 18:15, 20–21 са стихове за овладяване на Писанията. Може да предложите на учениците да отбележат тези стихове по отличителен начин, така че лесно да ги намират.

  • Как молитвата ни помага да останем бдителни и внимателни към усилията на Сатана да ни изкуши?

Поканете учениците да отговорят на един от следните въпроси в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията. (Може да запишете въпросите на дъската или да ги прочетете бавно, така че учениците да могат да ги запишат.)

  • Как молитвата ви помага да устоите на изушенията на Сатана?

  • Какво може да направите, за да подобрите личните си молитви?

  • На какви благословии се радвате в резултат от молитвите със семейството ви?

  • Какво може да направите, за да помогнете на вашето семейство да има последователна и съдържателна семейна молитва?

Ако имате достатъчно време, бихте могли да помолите няколко ученика да споделят с класа това, което са написали.

Помолете учениците да помислят за човек, на когото те биха искали да помогнат да се доближи до Спасителя. Напишете следния принцип на дъската и насърчете учениците да го запишат: Като служим на другите, ние можем да им помогнем да дойдат при Христа. Поканете учениците да прочетат наум 3 Нефи 18:22–24.

  • Какво иска Спасителят да направим, за да помагаме на другите да дойдат при Него? (Ние трябва да допускаме другите до нашите Църковни събрания и трябва да се молим за тях.)

  • Спасителят казва, че Той е светлината, която ние трябва да издигнем пред света. Как може всеки един от нас да живее своя живот, издигайки светлината на Спасителя?

Прочетете на глас следното изказване на старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете учениците да обърнат вниамание какво ще се случи според старейшина Хейлз, когато живеем праведно.

Старейшина Робърт Д. Хейлз

„Не би ли било приятно за Исус, ако ние можем да позволим на нашата светлина толкова да свети, че тези, които ни следват, да следват Спасителя? Има хора, търсещи светлина, които с радост ще преминат през вратата на кръщението към правата и тясна пътека, водеща към вечен живот (вж. 2 Нефи 31). Ще бъдете ли тази светлина, която ще ги отведе към безопасно пристанище?” (“That Ye May Be the Children of Light”, обръщение на вечер край огнището в Университета Бригъм Йънг, 3 ноем., 1996 г., стр. 8, speeches.byu.edu).

  • Какви мисли имате, когато обмисляте въпроса „Не би ли било приятно за Исус, ако ние можем да позволим на нашата светлина толкова да свети, че тези, които ни следват, да следват Спасителя?”

Обяснете, че молитвата за други хора, поканата към тях да посетят Църковни събрания, даването на пример, подобен на Христовия, са все начини, чрез които можем да служим на другите. Поканете няколко ученика да споделят преживяване, в което те са издигнали светлината на Спасителя, за да помогнат на някого да дойде при Него.

3 Нефи 18:26–39

Спасителят учи Своите ученици да не отхвърлят от средата си никого

Обобщете 3 Нефи 18:26–39, като обясните, че след като Спасителят говори на множеството, Той се обръща към дванадесетте ученика, избрани от Него, и им дава указания как да водят и направляват делата на Църквата. Поканете учениците да прочетат 3 Нефи 18:32 наум и потърсете как трябва да се държим с хора, които са се отклонили от вярата.

  • Защо е важно да продължим да служим на хора, които са се отклонили от вярата?

Обмислете споделянето на преживяване, в което сте помогнали в службата на едно от Господните чеда и сте помогнали на този човек да дойде при Христа.

икона за овладяване на стихове от ПисаниятаСтих за овладяване—3 Нефи 18:15, 20–21

Забележка: Поради продължителността на този урок, може да започнете следващия урок със следната дейност за овладяване на стихове от Писанията. Или тази дейност може да се използва в някой бъдещ урок, когато имате повече време да прегледате стиховете за овладяване.

Отделете няколко минути, за да помогнете на учениците да запомнят наизуст 3 Нефи 18:15, 20–21. Запишете и трите стиха на дъската и накарайте учениците да ги практикуват на глас. След като учениците прочетат и трите стиха няколко пъти, започнете да изтривате различни части от стиховете, докато учениците продължават да рецитират целия откъс. Продължавайте да правите това, докато всички думи бъдат изтрити от дъската.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

3 Нефи 18:15. Молете се винаги

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява какво означава „молете се винаги”.

„Нашата вечерна молитва се основава и е продължение на нашата сутрешна молитва. И нашата вечерна молитва е също и подготовка за съдържателна сутрешна молитва.

Сутрешните и вечерните молитви – както и всички молитви между тях – не са отделни, несвързани помежду си събития; по-скоро те са свързани в едно през дните, седмиците, месеците и дори годините. Това е един от начините, по които изпълняваме съвета от Писанията “моли се винаги” (Лука 21:36; 3 Нефи 18:15, 18; У. и З. 31:12). Такива съдържателни молитви са инструмент за получаване на най-висшите благословии, които Господ е приготвил за Своите верни чеда” („Молете се винаги” Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 42)

3 Нефи 18:21. Молете се с вашите семейства

Президент Джеймз Е. Фауст от Първото президентство говори за силата на семейната молитва:

„Семейната молитва има могъщо и укрепващо влияние. По време на тъмните дни на Втората световна война, една 250 килограмова бомба пада край дома на брат Пейти, млад баща от Ливърпул Англия, но бомбата не се задейства. Съпругата му била починала преди това и той сам отглеждал своите пет деца. В това неспокойно време той ги събира за семейна молитва. Те „всичките се молеха искрено и след като приключили молитвата, децата му казали: „Татко, всичко ще е наред. Ние ще бъдем добре в нашия дом тази вечер”.

И така те си легнали, представете си, с тази ужасна бомба, лежаща близко до входната врата, полузарината в земята. Ако беше избухнала, тя щяла да унищожи вероятно 40-50 къщи и убие 200-300 души. …

На следващата сутрин всички къщи наоколо били евакуирани за 48 часа и бомбата най-накрая била махната. …

Когато им позволяват да се върнат, брат Пейти запитва началника на противовъздушнния отряд: „Е, какво намерихте?”

„Г-н Пейти, когато дойдохме до бомбата на вашата врата, намерихме я готова да експлодира всеки момент. Бомбата нямаше никаква повреда. Учудени сме как така тя не се е задейсвала”. (Andre K. Anastasiou, в Conference Report, окт. 1946, с. 26.) Чудни неща се случват, когато семейсвата се молят заедно” (“The Lifeline of Prayer”, Ensign, май 2002 г., стр. 61).