Библиотека
Урок 129: 3 Нефи 20

Урок 129

3 Нефи 20

Въведение

На втория ден от службата Си сред нефитите, Исус Христос отново отслужва причастието за хората. Той свидетелства, че заветите и обещанията на Отца ще се изпълнят в последните дни. Израил ще бъде събран и всички народи на земята ще бъдат благословени.

Предложения за преподаване

3 Нефи 20:1–9

Спасителят отново отслужва причастието

За да започнете урока, обяснете, че бихте искали младите мъже и жени в класа да отговорят на отделни въпроси. Поканете няколко млади мъже, носители на Аароновото свещеничество, да разкажат на класа за своите задължения при приготвяне, благославяне и раздаване на причастието. Помогнете им да споделят чувствата си при изпълняването на тези задължения, като им зададете следните въпроси:

  • Какво означава за вас да помагате при отслужване на причастието?

  • Как показвате на Господ, че вие разбирате свещения характер на този обряд?

Помогнете на няколко млади жени да споделят своите чувства относно святостта на причастието, като им зададете следните въпроси:

  • Как се чувствате, когато видите достойни млади мъже да отслужват причастието?

  • Какво правите по време на отслужването на причастието, за да покажете, че разбирате неговото свещено естество?

Обяснете, че през втория ден от служението Си сред нефитите, Спасителят и Неговите дванадесет ученика отслужват причастието за втори път. Поканете учениците да прочетат наум 3 Нефи 20:1. Посочете следното изречение: „Но им заповяда да не престават да се молят в сърцата си”.

  • Какво означава за вас „да не преставате да се молите” във вашето сърце?

Помолете един от учениците да прочете 3 Нефи 20:3–5 на глас.

  • Как мислите, че молитвата в сърцето ви може да повлияе на вашите чувства при вземане от причастието?

  • Защо мислите, че е важно да останем съсредоточени върху Спасителя, докато вземаме от причастието?

Поканете един от учениците да прочете на глас 3 Нефи 20:8. Помолете класа да следят текста, като търсят какво символизират хлябът и виното. (Може да е полезно да обясните, че сегашната практика на Църквата е да се използва вода вместо вино. (Вж. У. и З. 27:2.)

  • Какво символизират хлябът и водата за причастието? (Тялото и кръвта на Спасителя.)

Може да прочетете следното изказване от старейшина Джеймз Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли, за да помогнете на учениците да разберат символичното значение на поканата на Спасителя да ядат от Неговата плът и да пият от Неговата кръв:

“Да ядем от плътта и да пием от кръвта на Христос е означавало и означава да вярваме в Него и да Го приемем като истинския Син на Бог и като Спасителя на света и да се подчиняваме на Неговите заповеди. Само по този начин Духът на Бог може да стане трайна част от човешкото същество, тъй както веществото на храната се асимилира от тъканите на човешкото тяло (Jesus the Christ, 3-то изд. 1916 г., стр. 342; курсив добавен).

  • Какъв е символизма във вземането на хляба и водата?

  • Според 3 Нефи 20:8, какво обещава Исус Христос на хората, които вземат от причастието? (Техните души ще бъдат изпълнени.)

За да помогнете на учениците да разберат какво означава техните души да бъдат изпълнени, помолете ги да мислят за количеството хляб и вода, което те обикновено ядат и пият по време на причастието. Тогава попитайте:

  • Ако бяхте гладни или жадни, бихте ли се заситили с тях?

Поканете един ученик да прочете 3 Нефи 20:9 на глас и попитайте класа:

  • Какъв принцип можем да научим от ученията на Спасителя в 3 Нефи 20:8–9? (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознаят следния принцип: Ако вземаме достойно от причастието, можем да бъдем изпълнени със Светия Дух.)

Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да потърсят начини, по които можем да бъдем благословени, ако сме изпълнени с Духа:

Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс

„Нека станем достойни за обещанието на Спасителя, че чрез вземане на причастието „ще бъдем изпълнени” (3 Нефи 20:8; вж. също 3 Нефи 18:9), което означава, че ще бъдем „изпълнени с Духа” (3 Нефи 20:9). Този Дух—Светият Дух—е нашият утешител, чрез който намираме правилната посока, чрез който общуваме, нашият тълкувател, нашият свидетел, нашият очистител—нашият безпогрешен водач, пречистващ ни през смъртното ни пътуване към вечен живот.

… От привидно незначителното действие на съзнателно и благоговейно подновяване на нашите кръщелни завети идва подновяване на благословиите от кръщението чрез вода и чрез Духа, така че винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. По този начин всички можем да бъдем напътствани, и по този начин да бъдем очиствани” (“Always Have His Spirit”, Ensign, ноем. 1996 г., стр. 61).

  • Кои са някои от начините, по които можем да бъдем благословени, ако сме изпълнени с Духа?

  • Кога вземането от причастието ви е помогнало да бъдете изпълнени със Светия Дух?

Свидетелствайте за благословиите, които сте получили от вземането на причастието и от това да сте изпълнени с Духа. Потвърдете, че молитвата в нашите сърца е един начин, по който можем да се подготвим да вземем от причастието и да бъдем изпълнени със Светия Дух. Насърчете учениците да отделят време за молитва преди да вземат от причастието.

3 Нефи 20:10–46

Спасителят учи нефитите на заветите, които ще бъдат изпълнени в последните дни.

Поканете учениците да запишат в тетрадките си или в дневниците за изучаване на Писанията едно кратко описание на техните най-важни качества. След като приключат, поканете ги да погледнат типа качества, върху които са се съсредоточили. Това физически качества ли са? Качества на характера? Духовни качества? (Ако има време, можете да поканите няколко ученика да прочетат какво са написали.) Прочетете следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете класа да разберат как според него трябва да се определя идентичността на човека:

Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар

„Може да обичате музика, спорта или да сте добър в механиката, или някой ден да работите в търговията или да се занимавате с изкуство. Колкото и важни да са такива дейности и занимания, те не определят кои сме ние. Първо и най-главно, ние сме духовни същества. Ние сме деца на Бог и от потомството на Авраам („Да станеш мисионер”, Лиахона, ноем. 2005 г., стр. 47).

  • Как старейшина Беднар определя кои сме ние? Защо мислите, че е важно да виждаме себе си „първо и най-главно” като духовни същества, които са деца на Бог?

Посочете, че в допълнение на изявлението му, че сме деца на Бог, старейшина Беднар казва, че сме от потомството на Авраам. Обяснете, че изразът „от потомството на Авраам” може да се отнася за хора, които са буквални наследници на Авраам. То също може да се отнася за хора, които чрез приемане и подчиняване на законите и обредите на Исус Христос, получават пълнотата на Евангелието, благословиите на свещеничеството и същите обещания и завети, дадени на Авраам.

Кажете на учениците, че в остатъка от 3 Нефи 20 те ще изучават ученията на Спасителя към нефитите за заветите и обещанията, дадени на Авраам и неговите наследници (домът Израилев). Той казва, че нефитите могат да научат за тези завети чрез изучаване думите на Исаия. Поканете един ученик да прочете 3 Нефи 20:11–12 на глас. Помолете класа да следят текста и да потърсят нещо, което Спасителят казва, че ще се случи, когато думите на Исаия се изпълнят. След като учениците споделят какво са открили, може да е нужно да обясните, че думите на Исаия ще бъдат изпълнени в последните дни.

Поканете един ученик да прочете 3 Нефи 20:13 на глас и помолете учениците да определят как Небесният Отец ще изпълни Своите завети с Израилевия дом в последните дни. Помолете учениците да обобщят истините, които научават от 3 Нефи 20:11–13. (Отговорите на учениците могат да бъдат различни, но те трябва да разпознават следната истина: Господ ще изпълни Своя завет да събере дома Израилев в последните дни. Бихте могли да запишете тази истина на дъската.)

  • Според 3 Нефи 20:13, какво знание ще придобият хората от дома Израилев, като съществена част от това събиране? (Те ще придобият „знанието за Господа, техния Бог, който ги изкупи”.)

За да помогнете на учениците да разберат как довеждането до знание за Исус Христос е съществена част от събирането на Израил, помолете един ученик да прочете на глас следното изказване на старейшина Брус Р. Маконки от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете учениците открият какво включва събирането на Израил.

„Събирането на Израил се състои във вярване, приемане и живот в хармония с всичко, което предлага Господ на Своя древен избран народ. То се състои в притежанието на вяра в Господ Исус Христос, покаяние, кръщение и приемане дара на Светия Дух и в спазване на заповедите на Бог. То се състои във вяра в Евангелието, присъединяване към Църквата и влизане в царството. То се състои в получаване на святото свещеничество, в надаряване на свети места със сила свише и получаване всички благословии на Авраам, Исаак и Яков, чрез обряда на селестиалния брак. И то също може да се състои в събирането на определено място или страна за богослужение” (A New Witness for the Articles of Faith, 1985 г., стр. 515).

  • Как вярата и следването на Исус Христос е съществена част от събирането на Израил?

Обобщете 3 Нефи 20:14–22. Обяснете, че Спасителят учи нефитите, че като част от събирането на Израил и в изпълнение на Господния завет с Авраам, Небесният Отец дава на потомците на Лехий като наследство земята, върху която те живеят. Той също обяснява, че нефитите са благословени като чеда на завета. Поканете учениците да прочетат 3 Нефи 20:23–24 наум и да потърсят за кого пророкува Моисей, че ще благослови дома Израилев. След като кажат какво са открили, поканете учениците да прочетат наум 3 Нефи 20:25–26. Помолете ги да определят как потомците на Лехий са благословени поради завета, който Господ сключва с Авраам. Докато учениците споделят какво са открили, обърнете внимание, че Небесният Отец изпраща Исус Христос да посети потомците на Лехий и да ги спаси от грях, „защото те са чедата на завета”.

  • Как сме благословени от заветите, които сключваме с Небесния Отец?

Поканете ученик да прочете 3 Нефи 20:27 на глас и помолете класа да открият една отговорност, която идва със заветите, които сключваме с Господ.

  • Веднъж като сме сключили завети с Господ, каква е нашата отговорност към другите хора на земята? (Учениците трябва да разпознаят следната истина: Като потомство на Авраам, ние имаме заветната отговорност да благославяме всички хора по земата. Преценете дали да запишете тази истина на дъската.)

  • Как мислите, че ние можем да бъдем благословия за всички хора по земята? (Ако сте написали тази истина на дъската, добавете към нея думите „чрез споделяне на Евангелието с тях.”)

Обобщете 3 Нефи 20:29–46, като накратко обясните, че в допълнение към обучаването на нефитите за техните благословии и отговорности като чеда на завета, Спасителят потвърждава, че за евреите земята на наследство ще бъде Ерусалим. Той цитира пророчествата на Исаия, който предсказва времето, когато на евреите ще бъде възстановена земята на тяхното наследство, след като повярват в Исус Христос и се молят на Отца в Негово име.

За да завършите урока, поканете един ученик да прочете на глас 3 Нефи 20:46. Поканете учениците да следят текста и да определят един начин, по който могат да благословят живота на друг човек с Евангелието през следващата седмица. Планирайте да проследите изпълнението на тази задача с учениците през следващите занятия, за да им дадете възможност да разкажат своите преживявания. Свидетелствайте за важността от изпълнение на нашата отговорност да помогнем за събирането на Израил.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

3 Нефи 20:16. „Като млад лъв сред стада от овце”

Отнасяйки се към ученията в 3 Нефи 20:16, старейшина Брус Р. Маконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

„Тези думи на нашия Господ към нефитите са цитат от Михей 5:8–9 и имат предвид опустошенията и последното изгаряне, които ще унищожат нечестивите при Второто пришествие. С изключение на малкото смирени последователи на Христос, езичниците няма да се покаят. Те ще се наслаждават на своите мерзости, ще съгрешават против възстановеното Евангелие и ще бъдат изгорени от яркостта на пришествието на нашия Господ, докато праведните – тук те се наричат остатък от дома Яковов – ще оцелеят. И тогава, казано с образните средства на пророчеството, това ще бъде сякаш остатъкът от Израил събаря своите врагове като млад лъв сред стада от овце” (The Millennial Messiah: The Second Coming of the Son of Man, 1982 г., стр. 248).

3 Нефи 20:26. Чеда на завета

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли говори за благословиите от това да знаем, че сме чедата на завета:

„Когато осъзнаем, че сме чедата на завета, ние знаем кои сме и какво очаква Бог от нас. Неговият закон е записан в нашите сърца. Той е нашият Бог и ние сме Неговият народ. Отдадените чеда на завета остават непоколебими, дори сред бедствия. Когато това учение е дълбоко вкоренено в сърцата ни, дори жилото на смъртта омеква и нашата духовна издръжливост е укрепена.” („Завети”, Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 88).

3 Нефи 20:26–27. Изпълнение на завета на Авраам

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли говори за един начин, по който ние можем да помогнем в изпълнението на завета на Авраам:

„Наша е отговорността да помогнем в изпълнението на завета на Авраам. Наше е потомството, предопределено и подготвено да благослови всички хора на земята. Ето защо свещеническият дълг включва мисионерска работа. След около 4 000 години в очакване и подготовка, днес е уреченият ден, през който Евангелието се отнася сред народите по земята. Това е времето на обещаното събиране на Израил. И ние можем да участваме! Не е ли вълнуващо това? Господ разчита на нас и нашите синове – и е изключително благодарен за нашите дъщери – които достойно служат като мисионери в това велико време на събиране на Израил” („Завети,” Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 88).

3 Нефи 20:27. Имате дълг да споделяте Евангелието

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли потвърждава нашия дълг да споделяме Евангелието с останалите хора:

„Обични мои братя, на вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да благословим всички народи на земята. На вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да даваме свидетелство за Исус Христос и да провъзгласяваме посланието на Възстановяването. На вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да поканим всички да получат обредите на спасението. Провъзгласяването на Евангелието не е временно задължение на свещеничеството. То не е просто дейност, в която участваме за ограничено време или задача, която трябва да изпълним като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. По-скоро мисионерската дейност е проява на нашата духовна принадлежност и наследство. Били сме ръкоположени в доземния живот и родени в смъртността, за да изпълним завета и обещанието на Бог към Авраам. Ние сме тук на земята в това време, за да увеличаваме свещеничеството и да проповядваме Евангелието. Това сме ние и затова сме тук – днес и завинаги” („Да станеш мисионер”, Лиахона, ноем. 2005 г., стр.47).

Отпечатай