Урок 70: Алма 3–4

Урок 70

Алма 3–4

Въведение

След като се обединяват с ламанитска войска, амлиситите поставят червени белези по челата си, за да се различават от нефитите. Амлиситите и ламанитите се бият срещу нефитите и „хиляди и десетки хиляди” умират в битка (вж. Aлмa 3:26). След тази битка много нефити се смиряват и „у тях се събу(жда) споменът за дълга им” (Aлмa 4:3). Около 3 500 души се кръщават и се присъединяват към Църквата. Все пак обаче през следващата година много членове на Църквата се възгордяват и започват да преследват другите. Притеснен от това нечестие, Алма се отказва от задълженията си като върховен съдия и продължава да служи като висш свещеник на Църквата. Той прави това, за да може да пътува, да дава свидетелство и да призовава хората към покаяние.

Предложения за преподаване

Алма 3:1–19

Нефитите се борят с амлиситите и ламанитите

Разделете класа на малки групи. Дайте на всяка група листче хартия с една от следните думи, написани на него: дрехи, прически, обеци и бижута, татуировки. Помолете групите да обсъдят посланията, които хората предават, волно или неволно, чрез тези неща.

Напомнете на учениците, че амлиситите се отделят от нефитите и се обединяват с ламанитска войска (вж. Aлмa 2). Помолете учениците да прочетат Aлмa 3:4 и да потърсят как амлиситите променят външния си вид.

От кого искат да се „различават” амлиситите?
Как се различават някои хора днес от праведните по външния си вид? (Докато учениците отговарят, обяснете, че някои хора умишлено променят външния си вид, за да се различават от праведните или за да въстанат срещу стандартите на Църквата. Други следват светската мода и не осъзнават, че така предават послания за себе си.)

Обяснете, че когато амлиситите белязват челата си, за да се различават от нефитите, те показват, че са си навлякли ламанитското проклятие върху себе си. Нека учениците се редуват и прочетат на глас Aлмa 3:14–19. Помогнете им да обсъдят тези стихове, като им зададете някои или всички от следните въпроси:

Коя част в Aлмa 3:18 описва действията и отношението на амлиситите към Бог? („Открит бунт срещу Бог.”)
Как амлиситите навличат проклятие „върху себе си”? (Алма 3:19).
Какви истини можем да научим от тези стихове? (Примерни отговори могат да бъдат, че откритият бунт срещу Бог води до отрицателни последствия за хората и че ако сме отделени от Бог, това става, защото ние сме се отделили от Него.)

За да помогнете на учениците да разберат колко е важно да се различават в праведните пътища, задайте следния въпрос:

По какъв начин можем да покажем, че сме последователи на Исус Христос чрез нашето облекло и външен вид? (Ако учениците се затрудняват, нека прочетат частта „Облекло и външен вид” в За укрепването на младежите, 2011 г. , стр. 6–8. Обяснете, че нашето вътрешно свидетелство за Евангелието влияе на облеклото и външния ни вид.)

Насърчете учениците да показват, че следват Господ, когато правят всекидневни избори, включително избори относно облеклото и външния им вид. Обяснете, че чрез облеклото и външния ни вид ние можем да бъдем различавани като последователи на Исус Христос.

Алма 3:20–27

Хиляди са убити в битка между нефитите, ламанитите и амлиситите

Обобщете Aлмa 3:20–25, като кажете, че нефитите отблъскват ламанитите, но и двете страни понасят хиляди жертви. Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 3:26–27. Нека учениците потърсят поуката, която Мормон иска да извлечем.

Каква награда получават хората, които се подчиняват на Господ, според написаното в тези стихове?
Какво е последствието за тези, които не се подчиняват на Господ?

Като обобщение напишете следния принцип на дъската: Ние получаваме щастие или окаяност в зависимост от това, на кого избираме да се подчиняваме.

Помолете учениците да помислят, какви благословии се получават, когато изберем да следваме Господ.

Какви благословии сте получавали вие от Господ, когато сте избирали да го следвате?

Алма 4:1–14

След период на растеж в Църквата членовете стават горделиви и се препират едни с други.

Напишете смирен и горд на дъската.

Какво означава да бъдеш смирен? (Да бъдем смирени ознавача да можем да бъдем поучавани и да осъзнаваме с благодарност зависимостта ни от Господ—да разбираме, че имаме постоянна нужда от Неговата подкрепа.)

Помолете няколко ученика да се редуват и прочетат на глас Aлмa 4:1–5, а класът да търси доказателства, че нефитите са се смирили. Докато учениците отговарят, отбележете, че не е нужно да претърпим нещо трагично, за да се смирим—ние можем да изберем да бъдем смирени.

Обяснете, че описанието на нефитите в Aлмa 4:6 е коренно различно от това в Aлмa 4:3–5. Посочете към думата горд на дъската.

Какво означава да бъдеш горд? (Гордостта е обратното на смиреността. Горделивите хора се противопоставят едни на други и на Бог. Те се поставят над хората около тях и следват собствените си желания, а не Божията воля.)

Помолете половината клас да прочете наум Aлмa 4:6–8, а другата половина - Aлмa 4:9–12 . Помолете двете групи да потърсят, кои са горделивите постъпки на някои нефити и как тези постъпки са повлияли на други хора. Дайте им малко време и ги попитайте, какво са открили.

Според тези стихове как гордостта влияе на отношението ни към другите?
Кое е предупреждението в Aлмa 4:10? (Нека учениците разберат, че ако дадем неправеден пример, нашите действия могат да въспрат другите да приемат Евангелието.)

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 4:13–14. Нека класът да потърси примери за това, как някои нефити са били смирени, дори когато други хора са били горди.

Какво научаваме от тези стихове относно това, как смиреността влияе на отношението ни към другите?

Обяснете, че решенията ни да бъдем смирени или горди влияе на нас и на другите. Ако имате време, помолете учениците да напишат в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията преживявания, които доказват истинността на това твърдение.

Алма 4:15–20

Алма се отказва да бъде върховен съдия, за да отдаде цялото си време в призоваване на хората към покаяние

Нека учениците си представят, че са на мястото на Алма. Те са върховният съдия и много от хората са станали горди и преследват смирените.

Как бихте помогнали на хората да се променят?

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 4:15–19. Помолете учениците да потърсят, какво избира Алма да направи.

Какво решава Алма да направи? (Той решава да се откаже да бъде върховен съдия, за да отдаде цялото си време в проповядване на народа.)
Имайки предвид думите „да изложи ясно свидетелство” (Aлмa 4:19), как според вас е проповядвал Алма?
Кога сте чували някой да дава „ясно свидетелство”? Как са ви се отразили тези преживявания?
Какви истини можем да научим от примера на Алма в Aлмa 4:19?

Отговорите на учениците могат да включват следното:

Изпълнението на нашите духовни задължения може да изисква саможертва.

Даване на ясно свидетелство помага на другите да се приближат до Бог.

Помолете учениците да потърсят ясното свидетелство на Алма, докато четат Aлмa 5–16 по време на личното си изучаване и когато обсъждат тези глави в следващите уроци. Също така ги помолете да обърнат внимание на ефекта, който свидетелството на Алма има върху хората.

Преглед за овладяване на стихове от писанията

Покажете няколко нови стиха на учениците или преговорете стихове, които те вече знаят. Подгответе въпроси, които ще им помогнат да открият принципите в стиховете. Помолете ги на напишат една цел в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията, която ще им помогне по-пълно да живеят според един от тези принципи. Дайте им краен срок за постигане на целите и ги помолете да се подготвят да споделят на един ученик или на целия клас, когато са ги изпълнили.

Забележка: Ако нямате време да направите тази дейност в часа, оставете я за друг ден. За други дейности за преглед, вж. приложението в края на този наръчник.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Алма 3:4. Татуировки и пиърсинги

Амлиситите се белязват, за да могат да „бъдат различавани от нефитите” (Aлмa 3:4). В наши дни пророците и апостолите съветват младите мъже и жени да пазят святи телата си, като не ги белязват с татуировки или пиърсинги. Президент Гордън Б. Хинкли казва:

„Не мога да проумея, защо някой млад мъж – или млада жена – ще пожелае да се подложи на болезнената процедура по обезобразяване на кожата с всевъзможни разноцветни рисунки на хора, животни и различни символи. Tатуировките остават завинаги, освен ако не се предприеме още една болезнена и скъпа процедура за премахване. Бащи, предупреждавайте синовете си да не татуират телата си! Те може и да не харесат съвета ви сега, но ще дойде време, когато ще ви благодарят. Татуировката е „графити” върху храма на тялото. Същото важи за пробиването на тялото с множество обеци по ушите, носа, дори езика.

Как може да си мислят, че това е красиво? … Първото президентство и Кворумът на дванадесетте са заявили, че ние не одобряваме татуировките, а също и „пробиванията по тялото освен за медицински цели”. Не взимаме отношение за случите, „в които жените си пробиват ушите, за да си сложат един чифт обеци” („Great Shall Be the Peace of Thy Children,” Ensign, ноември 2000 г., стр. 52).

Алма 3:5. Следване на модните тенденции

Амлиситите променят външния си вид, за да изглеждат повече като ламанитите. Много светии от последните дни се чувстват принудени да следват модата, за да изглеждат като известните хора от света. Някои тенденции карат хората да „не се подчиняват на пророка, а вместо това следват капризите на света” (“Questions and Answers,” New Era, март 2006 г., стр 14; вж. също За укрепването на младежите 2011 г., стр. 6–8).

Старейшина М. Ръсел Балард учи младите мъже, носители на свещеничеството, че някои модни тенденции намаляват тяхната способност да избират истината:

„Има цяла обособена социална група, която подражава на днешните банди и тяхното престъпно поведение с музика, облекло, език, маниери и държание. Мнозина от вас са виждали, как модерни приятели са възприели този стил като нещо, което е „на мода” и „яко”, само за да бъдат въвлечени в тази подкултура. …

… Аз не вярвам, че вие можете да избирате истината и праведността, ако носите нещо, което е непристойно за човек, който е носител на свещеничеството на Бог” (“Standing for Truth and Right,” Ensign, ноември 1997 г., стр. 38–39).

Алма 3:6–17. Белегът и проклятието

По време на изучаването на Aлмa 3, учениците може да зададат въпроси относно белега и проклятието върху ламанитите. Обяснете, че има разлика между белега и проклятието. Белегът на ламанитите е тъмната кожа (вж. Aлмa 3:6). Целта на този белег е ламанитите да се различават от нефитите (вж. Aлмa 3:8). Проклятието, нещо по-сериозно, е състоянието да бъдат „отхвърлени от присъствието Господне” (2 Нефи 5:20). Ламанитите и амлиситите си навличат това проклятие поради бунта им срещу Бог (вж. 2 Нефи 5:20; Aлмa 3:18–19). Независимо че тъмната кожа в този случай е използвана като белег на проклятието върху ламанитите, Книгата на Мормон учи, че Господ „не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; … всички са равни пред Бога” (2 Нефи 26:33). Евангелието на Исус Христос е за всички. Църквата недвусмислено заклеймява расизма от всякакъв вид и период от историята, упражняван от хора в и извън Църквата. Президент Гордън Б. Хинкли заявява:

„Никой човек, който отправя презрителни забележки към хора от друга раса, не може да се счита за истински ученик на Христос. Нито може да счита, че живее в хармония с ученията на Църквата. …

Нека осъзнаем, че всички сме синове и дъщери на Нашия Небесен Отец, Който обича всички Свои чеда” (“The Need for Greater Kindness, Лиахона, май 2006 г., стр. 58). Допълнителни материали по тази тема ще намерите в урок 27.

Алма 4:9–12. „Голяма препънка”

Някои от нефитите от Църквата се възгордяват и техните лоши примери стават препънка за онези, които не принадлежат към Църквата (вж. Aлмa 4:9–12; вж. също Aлмa 39:11). Президент Гордън Б. Хинкли разказва следната история, която описва последиците на добрите и лошите примери:

„Той не беше член на Църквата. Той и родителите му бяха отдадени на друго вероизповедание.

Той си спомня, че докато растял, няколко от неговите съученици-светии от последните дни го подценявали, карали го да се чувства не на място и се подигравали с него.

Той буквално започнал да мрази тази Църква и хората в нея. Не виждал нищо добро в нито един от тях.

Тогава баща му загубил работата си и трябвало да се преместят. На новото място, на 17 години, той имал възможността да се запише в колеж. Там за пръв път в своя живот почувствал топлината на приятелите; един от тях се казвал Ричард, който го поканил да се присъедини в клуб, чийто президент бил той. Той пише: „За първи път в моя живот някой търсеше компанията ми. Не знаех как да реагирам, но с благодарност се присъединих. … Това беше чувство, което обичах, чувството да имам приятел. Бях се молил за приятел през целия ми живот. И сега след 17 години чакане Бог отговори на тази молитва”.

На 19 години той делял палатка с Ричард през лятната им работа. Забелязал, че Ричард чете една книга всяка вечер. Попитал го какво чете. Ричард му казал, че чете Книгата на Мормон. Той добавя: „Аз бързо смених темата и си легнах. В крайна сметка, това е книгата, която съсипа детството ми. Опитвах се да забравя това, но измина една седмица и не можех да заспя. Защо я чете всяка вечер? Скоро не можех да търпя въпросите без отговор в главата си. Така че една вечер го попитах, защо тази книга е толкова важна. За какво става дума? … Той започна да чете оттам, където беше спрял. Той прочете за Исус и за явяването Му на американския континент. Бях шокиран. Не мислех, че мормоните вярват в Исус.” …

Веднъж този млад мъж и неговият приятел пътували. Ричард му подал Книгата на Мормон и го помолил да чете на глас. Той направил това и внезапно вдъхновението на Светият Дух го докоснало.

Времето минавало и неговата вяра нараствала. Той се съгласил да бъде кръстен. …

Това е краят на историята, но в нея има чудесни поуки. Едната е достойният за съжаление начин, по който неговите познати-мормони от детството се отнасяли към него.

Другата е начинът, по който неговият нов приятел Ричард се отнасял към него. Той бил напълно противоложен на предишните му преживявания. Това довело до неговото обръщане и кръщение, независимо че това изглеждало много малко вероятно” (“The Need for Greater Kindness,” Лиахона, май 2006 г., стр. 59–60).

Алма 4:19. „Ясно свидетелство”

Когато Алма вижда, че трябва да върне хората в правия път, като „изложи ясно свидетелство срещу тях” (Aлмa 4:19), той призовава народа към покаяние. Все пак обаче по време на събранията за свидетелство нашите свидетелства следва да бъдат кратки изявления относно вярата ни, а не призиви. Президент Спенсър У. Кимбъл казва:

„Не казвайте на никого как да живее! Просто споделете как се чувствате отвътре. Това е свидетелството. В момента, в който започнете да проповядвате на другите, вашето свидетелство приключва” (The Teachings of Spencer W. Kimball, ред. Едуард Л. Кимбъл , 1982 г., стр. 138).