Урок 98
Алма 41
Въведение
Продължавайки да съветва своя син Коринатон, Алма учи, че планът на възстановяването включва не само физическо възстановяване, но също и духовно възстановяване, в което нашето вечно състояние отразява делата и желанията ни в смъртността. Алма подчертава, че нечестието никога не е било щастие.
Предложения за преподаване
Алма 41
Алма учи Кориантон относно плана на възстановяване
Помолете класа да си помисли, какви биха били делата на даден човек, ако той/тя вярва в следните твърдения (след всяко твърдение дайте време на учениците да отговорят):
Няма живот след смъртта.
След като умрем, ще бъдем направени съвършени, независимо от нашите дела на земята.
По време на Страшния съд ще бъдем наградени за нашите добри дела и наказани за нашите лоши дела.
-
Защо е важно да имаме правилно разбиране относно това, което ще се случи с нас, след като умрем?
Припомнете на учениците, че в Aлмa 40 те се запознаха с ученията на Алма към Кориантон за света на духовете, Възкресението и Страшния съд. Обяснете, че в Aлмa 41 ние четем, че Кориантон е объркан от ученията на някои хора относно Възкресението. Насочете вниманието на учениците към израза „отклонили много” в Aлмa 41:1 и ги помолете да прочетат този стих, като потърсят, каква е причината някои хора да се отклоняват.
-
Защо някои хора се отклоняват? (Обяснете, че „изопачавам” Писанията означава да изкривявам или променям значението.)
-
Какво казва Алма, че ще обясни на Кориантон?
След като учениците споменат думата възстановяване, бихте могли да я напишете на дъската. Обяснете, че възстановяване означава да върна или сложа обратно в предишно състояние.
Обяснете, че Алма иска Кориантон да разбере, че има физически и духовен аспект на така наречения от него „план на възстановяването” (Aлмa 41:2). Помолете учениците внимателно да прочетат наум Aлмa 41:2–5 и да потърсят нещата, които ще ни бъдат физически и духовно възстановени. Предложете на учениците да отбележат това, което открият. Преди учениците да започнат да четат, може да е от полза да обясните, че необходима част означава задължителен или нужен.
-
Какъв е физическият аспект на плана на възстановяването, споменат в Aлмa 41:2? (Във Възкресението духът ще бъде възстановен на тялото и всички части на тялото ще бъдат възстановени.)
-
Какъв е духовният аспект на плана на възстановяването, описан в Aлмa 41:3–5? (Докато учениците отговарят, напишете следната истина на дъската: Ние ще бъдем възстановени към щастие или окаяност в зависимост от нашите дела и желания в смъртността.)
Нека учениците си представят, че преподават тези стихове на деца от Неделното училище.
-
Как бихте обяснили учението за духовното възстановяване, така че децата да могат да го разберат?
Припомнете на учениците, че Кориантон е нарушил Закона за целомъдрието и загърбил мисионерските си отговорности (вж. Aлмa 39:2–4).
-
Как може правилното разбиране за учението за духовното възстановяване да помогне на Кориантон да прави по-добри избори? Как може разбирането за това учение да влияе на нашите дела и желания?
Свидетелствайте за истинността на това учение и споделете вашите мисли спрямо правосъдието Божие относно възстановяването ни към добро или зло в зависимост от нашите желания и дела.
Напишете следния въпрос на дъската: Ами ако съм съгрешил?
-
Какво получаваме, ако сме съгрешили, съгласно плана на възстановяването?
-
Има ли как да бъдем възстановени към доброта и щастие, ако сме съгрешили?
Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 41:6–9. Помолете класа да потърси, какво можем да направим, за да бъдем възстановени към доброта и щастие, дори ако сме съгрешили. (Ние трябва да се покаем и да се стремим към праведност прези целия си живот.)
-
Кои думи или изрази в Aлмa 41:6–7 показват, че сме отговорни за това, което получаваме във Възкресението? В какъв смисъл ние сме си съдии? (Нашите избори в смъртността определят правосъдието, което ще получим, когато застанем пред Бог.)
Посочете, че някои хора считат, че могат да живеят с Бог, без да поемат лична отговорност за своите действия. Те често казват, че греховните им избори им доставят забавление. Понякога тези, които се отдават на греха, може дори да изглеждат щастливи.
Помолете учениците да се изправят и да прочетат на глас Aлмa 41:10 заедно. Посочете, че Aлмa 41:10 е стих за овладяване. Предложете на учениците да подчертаят този стих, за да могат лесно да го намират. (Тъй като това е стих за овладяване, помолете ги да го повторят няколко пъти.) Попитайте дали някой от класа може да го повтори по памет.) Когато свършат, помолете ги да заемат местата си. На дъската напишете „Нечестието никога не е било щастие.”
-
Защо можем да кажем, че „нечестието никога не е било щастие”?
-
Можете ли да дадете пример, когато Сатана ни кара да нарушим някоя заповед и да вярваме, че все още можем да изпитаме щастие?
За да помогнете на учениците да осъзнаят разликата между преходните светски удоволствия и щастието, което Господ предлага, прочетете следното изказване на старейшина Глен Л. Пейс от Седемдесетте:
„Дейности, забранени от Господ и неодобрявани от обществото в продължение на много години, сега са приети и насърчавани от същото общество. Медиите ни представят тези дейности по такъв начин, че те изглеждат желателни. …
… Не бъркайте телестиалното удоволствие със селестиалното щастие и радост. Не бъркайте липсата на самоконтрол със свободата. Пълната свобода без подходящата сдържаност ни прави роби на нашия апетит. Не завиждайте за по-нисш и окаян живот! …
… Заповедите, които спазвате, не са били дадени от един безчувствен Бог, за да ви попречи да се забавлявате, а от любящ Небесен Отец, Който иска да сте щастливи, докато живеете на тази земя, както и във вечността” (“They’re Not Really Happy,” Ensign, ноември 1987 г., стр. 39–40).
Напишете следното твърдение на дъската. Предложете на учениците да го запишат в Писанията си до Aлмa 41:10. (Твърдението се намира в “To ‘the Rising Generation,’” New Era, юни 1986 г., стр. 5.)
„Не може да постъпвате грешно и да се чувствате добре. Това е невъзможно!” (Президент Езра Тафт Бенсън).
Кажете на учениците, че в Aлмa 41:11 се обяснява, защо е невъзможно да бъдем напълно щастливи, когато правим грешни избори. Начертайте следната таблица на дъската (можете да я начертаете преди урока) или я ксерокопирайте за всеки ученик. Разделете учениците по двойки и им кажете да свържат всеки израз от Aлмa 41:11 с неговото значение. Помолете ги да обсъдят и въпросите към тях.
|
Изрази в Aлмa 41:11, които описват „живеене в дадено състояние” |
Значение | |
|---|---|---|
|
| |
|
| |
|
| |
|
В този стих ние виждаме, че „Божията природа” е „естеството на щастието.” Какво научавате от тези стихове относно това, защо греховността е противна на естеството на щастието? Дайте няколко конкретни примера, защо хората могат да се окажат в състояние на нещастие? | ||
(Отговори: 1-в, 2-a, 3-б)
За да помогнете на учениците да разберат, как продължителното живеене в „естествено състояние” се отнася към учението за възстановяването, помолете един ученик да прочете Aлмa 41:12 и нека учениците отговорят на въпроса на Алма. След това помолете учениците да прочетат отговора на Алма към неговия въпрос в Aлмa 41:13. (Предложете им да подчертаят, какво казва Алма, че ще ни бъде върнато като част от плана на възстановяването.)
Нека учениците си представят, че имат приятел, който избира неща, противни на Господните заповеди, но иска да бъде възстановен към праведност. Помолете учениците да обяснят учението за възстановяването на техен съученик, все едно говорят с този приятел, като използват Aлмa 41:12–13. (Учениците могат да използват техни собствени думи или израза от дъската: „Ние ще бъдем възстановени към щастие или окаяност в зависимост от нашите дела и желания в смъртността.”)
Покажете на учениците бумеранг или го нарисувайте на дъската.
Попитайте ги, какво става с бумеранга, ако го хвърлите правилно. (Той се връща там, откъде е бил хвърлен.) Помолете ги да прочетат наум Aлмa 41:14–15 и да потърсят, как бумерангът илюстрира истините, съдържащи се в тези стихове. (Предложете на учениците да отбележат тези стихове.) Помолете няколко ученика да споделят, какво са открили.
-
Какво се надявате да получите от хората около вас и от Господ в този живот и в следващия? (Вероятните отговори ще са любезност, милосърдие и любов. Бихте могли да запишете отговорите на учениците на дъската.)
-
Имало ли е случаи, в които сте показвали добрина, милосърдие и любезност към други хора и после да сте ги получавали обратно?
Помолете учениците да си поставят за цел да живеят по такъв начин и да развиват качества, които показват, какво биха желали да им се възстанови в този и в следващия живот. Свидетелствайте за щастието, което получаваме, когато живеем праведно.
Овладяване на стихове от Писанията—Aлмa 41:10
Забележка: Поради същността и дължината на този урок бихте могли да направите тази дейност друг ден, когато разполагате с повече време.
Напишете следното на дъската: … е щастие.
Помолете учениците да измислят твърдение, като започнат отпред назад, използвайки учениетото в Aлмa 41:10. (Възможен отговор е „Праведността е щастие.”) След това нека учениците изброят конкретни праведни постъпки, които според тях биха попълнили празните места. (Например, „Служенето на хората около нас е щастие.”) Попитайте учениците дали могат да свидетелстват, че някое от тези праведни дела води до щастие. След като няколко ученика споделят техните преживявания и свидетелства, помолете класа да напише на малко листче хартия едно или две праведни дела, които могат да извършат през седмицата, за да увеличат щастието си. Помолете ги да носят листчетата със себе си като напомняне и да разкажат относно усилията си през идните дни.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Алма 41:10. Нечестието никога не е било щастие
Следната извадка от Предани ще сме на вярата подкрепя идеята, че учениците могат да се забавляват и да намерят щастие по праведни начини:
„Много хора се опитват да намерят радост и задоволство в дейности, които противоречат на Господните заповеди. Като пренебрегват Божия план за тях, те отхвърлят единствения източник на истинско щастие. Те отстъпват пред дявола, който „иска всички човеци да бъдат окаяни като него” (2 Нефи 2:27). В крайна сметка те научават истината на предупреждението на Алма към неговия син Коринатон: „Нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10). …
Като се стремите да сте щастливи, помнете, че единственият път към истинското щастие е да живеем според Евангелието. Ще намерите безпределно, вечно щастие, като се стремите да спазвате заповедите, молите се за сила, покайвате се за греховете си, участвате в полезни дейности и извършвате значима служба. Ще се научите да се забавлявате в рамките, установени от любящия Отец в Небесата” (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., стр. 208–209).
Aлмa 41:10–11. Всички хора са в „естествено състояние”
Президент Дейвид О. Макей учи, че ние имаме двойнствена природа и способността да избираме щастие посредством самоконтрол:
„Водене на живот, изпълнен с истина и морална чистота, носи радост и щастие, а нарушаването на моралните и обществените закони води към неудовлетворение, скръб и когато се стигне до крайност – до деградация.
Хората имат двойнствена природа – едната страна се отнася към земния или животинския живот; другата – духовният живот – към божественото. Тялото на човека е храмът, в който живее неговият дух. Твърде много, прекалено много, имат склонността да считат тялото за човека и като резултат насочват усилията си към предоставяне на удоволствия на тялото, задоволяване на неговия апетит, желания и страсти. Твърде малко хора осъзнават, че истинският човек е безсмъртен дух, на който „интелект или светлина на истина” е вдъхнат живот като отделна единица, преди тялото да бъде сътворено и тази духовна единица с характерните си качества ще продължи да съществува, след като тялото престане да изпълнява земната си роля.
Това дали човек остава удовлетворен в т.нар. животински свят, удовлетворен от това, което животинският свят му дава, отдавайки се без усилие на прищявките на своя апетит и страсти и пропадайки все повече в царството на самоугаждането или ако посредством самоконтрол той се устреми към интелектуалните, моралните и духовните радости, зависи от вида избори, които прави всеки ден – не, всеки час от своя живот (из Conference Report, април 1967 г., стр. 6–7).
Алма 41:11. „Противно на естеството на щастието”
Старейшина Ф. Енцио Буше от Седемдесетте обяснява, че посветеното изучаване на словата на Господните избрани служители ще ни помогне да знаем кога изпадаме в състояние, противно на естеството на щастието:
„Ние всички от време на време сме склонни да изпадаме в състояние, противно на естеството на щастието, не непременно, защото сме извършили нечестие или беззаконие в пълна степен. Но докато сме в това земно пробно състояние, противникът може да ни влияе. Може да сме станали малко небрежни. Може да пренебрегваме отношенията си с най-близките ни хора. … Може да сме позволили на дребни лоши навици да влязат в живота ни; или пък вероятно до някаква степен сме изгубили разбирането колко важно е стриктното спазване на даден завет. Ако е така, ние сме в опасно състояние. Трябва да осъзнаваме това! Не можем да си позволим да пренебрегваме ситуацията. Може да забележим, че за известно време не сме щастливи, че трябва непрекъснато да се напрягаме да се усмихваме или може да се намираме в състояние, близко до депресия. … Въпреки че можем да заблудим хората около нас, ние не можем да заблудим нас самите, нито пък Господ. …
Евангелието се преподава в неговата цялост по целия свят от Господните избрани служители, така че всеки да може да си даде сметка за състоянието си. За да бъдем близо до словата на Господните избрани служители, е необходимо да се посветим на четенето и изучаването Писанията.
… Господ не иска да осъзнаем нашето състояние на нищета и нещастие (вж. Мосия 4:11; Алма 26:12; Еламан 12:7; Моисей 1:10) чак в деня на Страшния съд. Сега и всеки ден от нашия живот Той иска да подобряваме нашата ясна представа, че можем да бъдем нашите собствени съдии, когато Той ни призове към продължителен период на покаяние” (“University for Eternal Life,” Ensign, май 1989 г., стр. 72).
Алма 41:11. Ние можем да променим нашата същност чрез милостта на Христос
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
“Наистина, същността на Евангелието на Исус Христос налага основна и постоянна промяна в самата ни същност, която е възможна чрез нашето уповаване на “заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия” (2 Нефи 2:8). Докато избираме да следваме Учителя, ние избираме да се променяме – да прераждаме духовно (“Трябва да се родите отново”, Лиахона, май 2007 г., стр. 20).