Урок 149: Етер 12:1–22

Урок 149

Етер 12:1–22

Въведение

След като записва много години история на яредитите, Мороний започва да пише за службата на пророка Етер. Мороний прекъсва историческото описание, за да запише някои от благословиите за хората, които упражняват вяра в Исус Христос. Този урок обхваща Етер 12:1–22, докато урок 150 се отнася за Етер 12:23–41.

Предложения за преподаване

Етер 12:1–4

Етер проповядва покаяние на яредитите

Започнете часа, като поканите един ученик да излезе на дъската и да нарисува вълни и лодка, застопорена с котва.

Защо е важно за една лодка да има котва?
Какви опасности или трудности могат да се случат на лодка, която няма котва?
Какво влияние имат вълните върху лодката? (Отговорите може да включват, че вълните преместват лодката, отнасят лодката или я блъскат напред-назад.)

Сложете на лодката думите твоя живот.

Ако лодката представлява нашия живот, то на какво могат да бъдат оприличени вълните? (Отговорите може да включват напрежение, бедствия, лъжливи учения или нечестие.)
Как може животът на някой човек да бъде оприличен на лодка без котва? (Може да предложите на учениците да прочетат Мормон 5:17–18, за да им помогнете да отговорят на въпроса.)
Кои са някои от нещата, осигурени от Господ, които могат да послужат като духовни котви в нашия живот? (Учениците могат да дадат различни отговори. Много страни на Евангелието могат да бъдат оприличени на котва.)

Насърчете учениците да търсят примери за духовни котви, докато изучават Етер 12.

Обяснете, че Етер 12 започва с въведението на Мороний за Етер, който е пророк на яредитите, проповадващ във време, през което хората отхвърлят пророците и живеят в нечестие. Поканете учениците да прочетат Етер 12:1–3 наум и да определят всяко нещо, което ги впечатлява от постъпките на Етер. Нека учениците да споделят какво са открили.

Поканете един ученик да прочете Етер 12:4 на глас. Помолете класа да следят текста и да определят на какво могат да се надяват хората, които вярват в Бог, независимо че имат трудности и са обкръжени от нечестие. Докато учениците отговарят, може да посочите, че „по-доб(рият) свят”, на който трябва да се надяваваме, е „място от дясната страна на Бога”.

Какво означава да имаме място от дясната страна на Бог? (Да се върнем в Негово присъствие и да получим вечен живот.)
Според вас каква е разликата между това да имаме надежда „със сигурност” от това да имаме желание за нещо? (В Писанията, надеждата се отнася за това да имаме увереност, че ще получим благословиите, които Бог ни обещава, ако спазваме заветите си с Него.)
Според Етер 12:4, как получаваме надежда, че ще получим място от дясната страна на Бог? (Докато учениците отговарят, обяснете, че вярата, спомената в Етер 12:4 се отнася за вяра в Исус Христос.) Как вярата в Исус Христос ни позволява да се надяваме „със сигурност” за място от дясната страна на Бог?

На дъската допишете думата котва с думите вяра и надежда.

Какво се случва, според Етер 12:4, когато някой има надежда и вяра в Исус Христос? (Макар учениците да отговарят по различен начин, те трябва да разбират следния принцип: Когато имаме надежда и вяра в Исус Христос, ние ще бъдем непоколебими и ще изобилстваме в добри дела.)
Какво според вас означава да „изобилстваме” в добри дела? (Да вършим много добри дела.)
Кои са някои добри дела, които „прославят Бога”? (Отговорите може да включват молитва, изучаване на Писанията, служене на другите и развиване на таланти.)
Помислете за познати хора, които изобилстват в добри дела и не се срамуват да прославят Бог. Кои са някои определени неща, които те вършат и които ги правят добър пример за този принцип?

Поканете ученици да помислят за случаи, в които им е било трудно да бъдат непоколебими и да изобилстват в добри дела. За да им помогнете да се подготвят за подобни бъдещи ситуации в техния живот, ги насърчете да търсят начини, по които да увеличат вярата си и надеждата си, докато продължават да изучават Етер 12.

Етер 12:5–22

Мороний разказва за чудеса и големи дела, които идват чрез вяра

Напишете следния израз на дъската: Аз бих искал да получа духовно свидетелство, че …

Поканете учениците да предложат някои eвангелски истини, принципи или учения, за които хората може да търсят духовно свидетелство. Докато учениците отговарят, записвайте отговорите им на дъската. (Отговорите могат да включват свидетелство, че Книгата на Мормон е истинна; воденето на чист и достоен живот е важно; Словото на мъдростта е закон от Бог; трябва да се подготвя да служа на мисия.) Поканете учениците да помислят за някоя eвангелска истина, за която биха искали да получат духовно доказателсвто или по-силно свидетелство.

Обяснете, че някои хора имат следното отношение: „Аз няма да повярвам или няма дя живея според eвангелските принципи, докато не видя доказателство, че те са истинни”. Поканете учениците да прочетат Етер 12:5–6 наум, търсейки как тези стихове се отнасят към това отношение. Посочете, че Етер 12:6 е стих за овладяване от Писанията. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат този стих по такъв начин, че да го намират лесно.

Какво трябва да стане, според Етер 12:6, преди да получим свидетелство?
Какви мисли ви идват на ум, когато мислите за израза „докато вярата ви не бъде изпитана”?

След като учениците отговорят, може да обясните, че някои хора по погрешен начин тълкуват израза „вярата ви не бъде изпитана”, че се отнася винаги за страдания. Изразът „вярата ви не бъде изпитана” може да описва всичко, което дава възможност за показване или упражняване на нашата вяра в Исус Христос. За да помогнете на учениците да получат по-добро разбиране за този израз, поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване от старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли. Преди да прочетете изказването, помолете класа да обърне внимание как старейшина Скот обяснява израза „вярата ви не бъде изпитана”.

„Може да се научите да използвате вярата по-ефективно, като прилагате следния принцип, даден от Мороний: „… няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана” (Етер 12:6; курсив добавен). Всеки път, когато изпитвате вярата си, което значи да действате с достойнство по собствено усмотрение, вие ще получите потвърждаващо доказателство от Духа. Тези чувства ще обогатят вашата вяра. Когато повтаряте този модел, вашата вяра ще стане по-силна” („Подкрепящата сила на вярата във времена на неситурност и изпитания”, Лиахона, май 2003 г., стр. 76).

Как процесът, описан от старейшина Скот, се различава от отношението на тези, които искат свидетелство преди да повярват или да действат?

Напишете следните препратки от Писанията на дъската: Етер 12:7–12; Етер 12:13–18; Етер 12:19–22, 30–31. Разделете класа на три групи и задайте на всяка група по един от окъсите от Писанията. Помолете учениците да потърсят благословии, които се дават в резултат от вярата на хората, описана във всеки откъс. Насърчете ги да обърнат внимание на израза „след като те повярваха” или „докато не повярваха” в стихове 7, 12, 17, 18, и 31. (Може да им предложите да отбелязват тези изрази всеки път, когато те са използвани.)

След като учениците споделят какво са намерили, ги поканете да обобщят какво осигурява Господ, когато покажем вяра в Исус Христос. Макар че учениците може да използват различни думи, те трябва да разбират следната истина: Ако искаме духовно свидетелство, трябва първо да упражним вяра в Исус Христос. Обяснете, че подобно на духовните свидетелства, чудеса не се случват, докато не упражним нашата вяра.

Представете следните ситуации пред класа. Поканете учениците да обяснят как лицето във всяка ситуация може да покаже вяра в Господ.

Млада жена иска да получи свидетелство за истинността на Книгата на Мормон.
Млад мъж има силно желание да помогне на обичаните от него хора да приемат Евангелието.

Поканете учениците да помислят за случаи, когато те или хора, които познават, са получили духовно свидетелство или чудеса след показване на вяра в Господ. Поканете няколко ученика да споделят преживявания, за които се сещат. (Уверете се, че учениците не се чувстват задължени да споделят преживявания, които са прекалено лични.) Вие също може да споделите някое преживяване.

Поканете учениците да си припомнят някоя истина от Евангелието, за която биха искали да получат духовно свидетелство. Поканете ги да напишат в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията нещо, което могат да направят, за да упражняват по-голяма вяра в Господ.

Стих за овладяване от Писанията—Етер 12:6

За да помогнете на учениците да запомнят Етер 12:6, поканете всеки от тях да напише стиха на лист, като пропусне основни думи или изрази и вместо тях остави празни места. След като го свършат, им дайте минута да се опитат да запомнят стиха, мисляно запълвайки празните места в своите листи.

Помолете учениците да разменят листите си с някой до тях. Всеки ученик трябва да прочете втория лист на глас, опитвайки се да попълни празните места по памет. Ако има време, нека повторят това, като отново си разменят листите.

Поканете учениците да вземат листите вкъщи и да ги използват, за рецитиране на Етер 12:6 пред някой от родителите им. Насърчете ги да питат родителите си за случаи, когато те са показали вяра в Исус Христос и са получили свидетелство или чудо, което са търсили.

Завършете с вашето свидетелство за принципите, преподавани в този урок.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Етер 12:4–6. Какво представлява надеждата?

В Етер 12, ученията на Мороний относно принципите вяра и надежда разкриват, че те са тясно свързани. Той определя вярата като „нещо, за което се надяваме, но не виждаме” (Етер 12:6) и учи, че нашата надежда за спасение „идва от вяра” в Исус Христос (Етер 12:4). Книжката Предани ще сме на вярата учи следното за надеждата:

„Когато се надяваме, ние вярваме на Божиите обещания. Изпитваме спокойна увереност, че ако вършим „делата на праведността“, ще получим (своята) награда, тъкмо мир в този свят и вечен живот в идния свят” (У. и З. 59:23). … Принципът надежда дава резултат във вечността, но може да ви подкрепи и в предизвикателства на всекидневието” (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., стр. 87–88).

Президент Дитер Ф. Ухтдорф определя надеждата както следва:

“Надеждата е дар от Духа. (Вж. Мороний 8:26.) Това е надеждата, че чрез Единението на Христа и силата на Неговото възкресение ще бъдем вдигнати във вечен живот и това поради нашата вяра в Спасителя. (Вж. Мороний 7:41.) Този вид надежда е както принцип на обещание, така и заповед (вж. Колосяните 1:21–23), и както е с всички заповеди, ние имаме отговорността да я направим активна част от живота си и да преодолеем изкушението да изгубим надежда. Надеждата в милостивия план за щастие на нашия Небесен Отец води до мир (вж. Римляните 15:13), милосърдие (вж. Псалми 33:22), ликуване (вж. Римляните 12:12) и радост. (Вж. Притчи 10:28.) Надеждата за спасение е като предпазен щит (вж. 1 Солунците 5:8); тя е основа на нашата вяра (вж. Евреите 11:1; Мороний 7:40) и котва за душите ни. (вж. Евреите 6:19; Етер 12:4.)” („Неизчерпаемата сила на надеждата”, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 21–22).

Етер 12:6. „Докато вярата ви не бъде изпитана”

Президент Гордън Б. Хинкли разказва една история, показваща принципа на получаване на свидетелство след изпитание на вярата ни:

„Нека ви разкажа една история за една жена от Сао Паоло, Бразилия. Тя работила, за да изхранва семейството си и ходела на училище. Ще използвам нейните думи, за да предам тази история. Тя казва:

„Университетът, в който следвах, имаше изискване, забраняващо на студентите да се явяват на изпити, ако не са си платили таксите за обучение. По тази причина, когато получех заплата, аз първо отделях пари за десятък и дарения, а остатъкът отиваше за плащане на университетските такси и за други разходи.

Спомням си за един път, когато … имах сериозни финансови затруднения. Бе четвъртък, когато получих заплатата си. Когато пресметнах месечния си бюджет, видях, че нямаше да има достатъчно да платя (и) десятъка си, и университета. Трябваше да избирам между двете. Тестовете, които се провеждаха всеки втори месец, щяха да почнат следващата седмица и ако не ги вземех, можех да загубя учебната година. Изпитвах голяма мъка. … Сърцето ме болеше. Пред себе си имах един мъчителен избор и не знаех какво да реша. Премислях двата избора: да платя десятък и да рискувам да не получа необходимите точки, за да бъда одобрена в университета.

Тези чувства изтощиха душата ми и ме измъчваха до съботата. Тогава си спомних, че при кръщението си аз се съгласих да спазвам закона за десятъка. Бях приела задължение не към мисионерите, а към моя Небесен Отец. В този момент болката от необходимия избор започна да изчезва, на нейно място се появи приятно чувство на спокойствие и решимост. …

Онази нощ в молитва помолих Господ да ми прости моята нерешителност. В неделя преди началото на събранието за причастие, аз отидох при епископа и с голямо удоволствие си платих десятъка и даренията. Това бе необикновен ден. Чувствах се щастлива и спокойна, както вътрешно, така и с Небесния Отец.

На следващия ден бях на работа; опитвах се да измисля начин да се явя на изпитите, които започваха в сряда. Колкото повече мислех, толкова повече се отдалечавах от решение на въпроса. …

Работното време свършваше, когато дойде моят работодател и даде последните разпореждания за деня. След това с куфарчето си в ръка ми пожела довиждане. … Внезапно той спря и, поглеждайки ме, попита: „Как е колежът?” Бях изненадана и не можех да повярвам на това, което чувах. Единственото, което можах да отговоря с треперещ глас, бе: „Всичко е наред!”. Той ме изгледа замислено и отново се сбогува. …

Внезапно в стаята влезе секретарката, казвайки, че съм била голяма късметлийка! Когато я попитах защо, тя просто отговори: „Шефът тъкмо каза, че от днес компанията ще плаща изцяло за твоя колеж и за учебниците ти. Преди да си тръгнеш, отбий се при мен и ми кажи какви са разходите, така че утре да мога да ти дам чека”.

След като (секретарката) си тръгна, плачейки и чувствайки се много смирена, коленичих направо там, където бях, и благодарих на Господ за Неговата щедрост. … Казах на Небесния Отец, че не е трябвало да ме благославя толкова много. Нуждаех се само от сумата за една месечна такса, а десятъкът, който бях платила в неделя, бе твърде малък в сравнение със сумата, която получих! Докато се молех, на ум ми дойдоха думите записани в Малахия: „И опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него” (Малахия 3:10). До този момент не бях чувствала колко важно е обещанието, съдържащо се в този стих от Писанията, и че тази заповед е наистина свидетелство за любовта, която Бог, нашият Небесен Отец, дава на Своите чеда на земята” („С вяра ходим“, Лиахона, май 2002 г., стр. 73–74).

Етер 12:6. „Няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана”

Президент Спенсър У. Кимбъл учи:

„Бидейки човешки същества, бихме искали да изгоним от живота си физическата болка и душевната мъка и да си осигурим постоянно удобство и комфорт, но ако трябва да затворим вратите за мъката и нещастието, може да отхвърлим най-големите си приятели и благодетели. Страданието може да направи светии от хората, като те се научават на търпение, дълготърпение и самоконтрол” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., стр. 15.)