Етер 13–15

Въведение

Летописът на пророка Етер за цивилизацията на яредитите служи като свидетелство, че тези, които отхвърлят Господ и пророците Му, няма да перуспеят. Етер предупреждава царя на яредитите Кориантумър, че народът му ще бъде унищожен, ако той и семейството му не се покаят. След като Кориантумър и неговия народ отказват да се покаят, войната и нечестието се увеличават в продължение на много години, и накрая целият народ на яредитите е унищожен. Само Етер и Кориантумър остават живи и виждат изпълнението на пророчеството на Етер. Тези глави също показват изпълнение на Божието постановление, че „всеки народ, който притежава (обетованата зема) ще трябва да служи на Бога, иначе ще бъдат пометени“ (Етер 2:9).

Предложения за преподаване

Етер 13:1–12

Мороний записва пророчеството на Етер за Новия Ерусалим и за древния Ерусалим

Обяснете, че някои градове са известни с наименования, които описват нещо характерно за тях. Прочетете следните описателни имена на градове и помолете учениците да отгатнат кой град съответства на даденото име: Градът на светлината (Париж, Франция), Вечният град (Рим, Италия), Ветровитият град (Чикаго, Илинойс, САЩ), Перлата на Ориента (Манила, Филипините) и Градът на дворците (Мексико сити, Мексико). Помолете учениците да помислят и споделят какво послание могат да предадат за съотвените градове техните описателни имена.

Посочете, че Мороний записва пророчества на Етер относно три града: Новият Ерусалим (вж. Етер 13:6–8, 10); градът на Енох, който ще „слезе от небето” (Етер 13:3; вж. също Моисей 7:62–64); и Ерусалим в Светата земя (вж. Етер 13:11). Кажете на учениците, че Етер учи яредитите, че земята, на която те живеят, е място на много важен бъдещ град (вж. Етер 13:2–3). Поканете учениците да прочетат Етер 13:4–8 наум и да потърсят имената на градовете, споменати в тези стихове.

Кои са имената на тези градове? (Ерусалим и Новия Ерусалим.) Какво описателно име използва Етер за Ерусалим в Светата земя и Новия Ерусалим, който някой ден ще бъде изграден на Американския континент? („Свят град.”)
Какво би било според вас да живееш в град, известен като „свят град”?

Поканете учениците да прочетат Етер 13:10–11 наум, търсейки на какви условия трябва да отговарят хората, за да живеят в тези свети градове.

На какви условия трябва да отговарят хората, за да живеят в тези градове? (Тези, „чиито одежди са избелени чрез кръвта на Агнеца”.)
Какво означава хората да имат „избелени чрез кръвта на Агнеца” одежди? (Означава, че хората стават чисти и неопетнени от грях чрез Единението на Исус Христос, Божия Агнец; вж. 1 Нефи 12:11; Алма 5:21.)

Обяснете, че друго име за Новия Ерусалим е Сион (вж. Моисей 7:62; Символът на вярата 1:10). Докато Новият Ерусалим и градът Ерусалим ще бъдат изградени в бъдеще, всички членове на Църквата могат да изграждат Сион, където и да живеят (вж. У. и З. 6:6; 14:6). В най-основен смисъл, Сион е „чистите по сърце” (У. и З. 97:21). Споделете следното исказване на старейшина Д. Тод Кристофърсън от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Сион е Сион поради естеството, качествата и вярността на своите граждани (вж. Моисей 7:18). Помнете: „И Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях” (Моисей 7:18). Ако искаме да установим Сион в нашите домове, клонове, райони и колове, ние трябва да приложим този стандарт. Ще бъде необходимо (1) да се обединим в едно сърце и един ум; (2) да станем – поотделно и заедно – свят народ, и (3) да се грижим за бедните и нуждаещите се” („Елате в Сион”, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 38).

Дайте на учениците време да обмислят какво може да направят, за да помогнат в установяването на по-висок стандарт в техните домове, клонове или райони. Може да им дадете време да запишат своите мисли в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията.

Етер 13:13–15:34

Яредитите отхвърлят пророческите предупреждения на Етер и постоянстват в нечестие и войни, докато са унищожени

Обобщете Етер 13:13–14, като обясните, че яредитите отхвърлят Етер и го прогонват от своето общество. През деня Етер се крие в „кухината на канара”, където дописва летописа на яредитите. През нощта той излиза от там и наблюдава нещата, които се случват на неговия народ, яредитите. Той пише за нещата, които вижда.

Поканете учениците да прочетат Етер 13:15–19 наум, търсейки описание за обществото на яредитите. След като прочетат стиховете, ги поканете да опишат обществото на яредите със собствени думи. След това поканете един ученик да прочете Етер 13:20–22 на глас. Помолете класа да следят текста и да намерят посланието, което Господ заповядва на Етер да предаде на Кориантумър.

Какво е посланието на Етер към Кориантумър? (Ако Кориантумър и неговото семейство се покаят, Господ ще запази народа и ще позволи на Кориантумър да запази царството си. Ако те не се покаят, всички в царството, с изключение на Кориантумър, ще бъдат унищожени.)
Как реагират Кориантумър и народът му?

Обобщете Етер 13:23–14:20, като обясните, че войните в страната продължават. Трима мъже—Саред, Галаад и Лив—последователно се опитват да отнемат царството от Кориантумър. Накрая тайните заговори придобиват повече власт и целият народ е въвлечен във война. „Всички люде по лицето на земята проливаха кръв и нямаше кой да ги спре” (Етер 13:31). Последният враг на Кориантумър е един човек на име Сиз.

Помолете учениците да прочетат Етер 14:21–25, 30–31 и 15:1–2 наум, търсейки размера на щетите, причинени от тези войни. След това поканете един ученик да прочете Етер 15:3–5 на глас. Помолете класа да следят текста, търсейки какво се опитва да направи Кориантумър, за да запази остатъка на народа от унищожение.

Какво прави Кориантумър? (Той предлага да предаде царството си на Сиз.)
Как отговаря Сиз на предложението на Кориантумър? (Той казва, че ще запази народа, ако му позволят да убие Коиантумър. (Вж. също Етер 14:24.)

Обобщете Етер 15:6–11, като обясните, че народът на Кориантумър и народът на Сиз продължават да водят битка един с друг. Също може да обясните, че тази битка, в която народът на яредитите е унищожен, се води близо до един хълм, наречен Рама. Стотици години по-късно, цивилиацията на нефитите е унищожена в битка близо до същия хълм, който тогава се нарича Кумора. (Вж. Етер 15:11; Мормон 6:6.)

Поканете учениците да прочетат Етер 15:12–17 наум. Преди да започнат, ги помолете да потърсят подробности относно обстановката на яредитите и да определят едно нещо, което според този разказ е особено тъжно. След като имат достатъчно време да прочетат стиховете, нека няколко ученика споделят какво са научили.

Напомнете на учениците, че Етер, в продължение на много години, предупреждава хората да се покаят (вж. Етер 12:2–3; 13:20). Напишете следното недовършено изречение на дъската: Ако отхвърлим предупрежденията на Господ да се покаем, …

Поканете един ученик да прочете Етер 15:18–19 на глас. Помолете класа да го следват, като търсят начини да довършат твърдението на дъската. След като учениците споделят идеите си, довършете изречението, като напишете следния принцип: Ако отхвърлим предупрежденията на Господ да се покаем, Господният Дух ще се оттегли и Сатана ще придобие власт над нашите сърца.

Как отказът на яредитите да се покаят повлиява на способността им да се променят по-късно?

Обобщете Етер 15:20–32, като обясните, че армиите на Кориатумър и Сиз водят битка, докато остават живи само Кориатумър и Сиз. След това Кориантумър убива Сиз. Както Етер пророкува, всички хора в царството са убити с изключение на Кориатумър, който доживява да види друг народ–народът на Зарахемла–да наследи земята (вж. Етер 13:21; Омний 1:20–22) Нека учениците прочетат Етер 15:33, за да покажат, че се изпълняват Господните думи, изречени от Етер.

Посочете, че историята на яредитите е краен пример за това какво се случва на хората, когато отхвърлят повторните покани от Бог да се покаят. Макар че е краен пример, в разказа можем да намерим принципи, които да ни помогнат. Обяснете, че както яредитите, много хора днес отхвърлят Божиите покани да се покаят, като по този начин губят Господния Дух. Тези хора често намират логично оправдяние за отказа си да се покаят. Прочетете следните причини и поканете учениците да обяснят какво биха казали в отговор на някой, който споделя подобни неща. Докато учениците споделят своите отговори, ги насърчете да не забравят принципите, научени от Етер 13–15.

„Знам, че филмите, които гледам, не отговарят на Църковните стандарти, но изглежда, че изобщо не ми влияят по лош начин”.
„Да пия алкохол с моите приятели не е лошо—ние само се забавляваме”.
„Преписвам в училище, защото всеки го прави. Иначе няма да получа добри оценки”.
„Това е само малко порнография. Тове не е като да постъпвам неморално спрямо някого. Освен това, винаги мога да спра, ако поискам”.
„Не е необходимо сега да се покая. Мога да почакам, докато отида на мисия или сключа брак в храма”.

Уверете се, че учениците разбират, че когато хората извършват грях и не се покайват, те винаги страдат от последствията от тези грехове. Уверете ги, че ако извършат грях, те могат да се покаят за това и да върнат Господния Дух в живота си. Прочетете следното изказване от старейшина Нийл Л. Андерсен от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Свидетелствам, че Спасителят е способен и има силното желание да прости нашите грехове. С изключение на греха на малцината избрали погибел след като са познавали пълнотата, няма грях, който да не може да бъде опростен. Каква удивителна приилегия е за всеки от нас да се отвърнем от своите грехове и да дойдем в Христа. Божественото опрощение е един от най-сладките плодове на Евангелието, премахването на вината и болката от нашите сърца и заместването им с радостта и спокойната съвест („Покайте се … за да може да ви изцеля”, Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 40–41).

Поканете учениците да направят преглед на живота си и да потърсят грехове, които им пречат да имат постоянното спътничество на Светия Дух. Насърчете ги да черпят от силата на Единението, за да направят промени в живота си, които ще им помогнат да имат спътничеството на Духа и да се противопоставят на силата на Сатана.

За да помогнете на учениците да разберат един друг принцип, намиращ се в Етер 13–15, ги поканете наум да прочетат следните стихове: Етер 13:27; 14:24; 15:6, 22, 28. Преди да започнат, ги поканете да търсят думи и изрази в стиховете, които подчертават чувствата на гняв и желание за отмъщение от страна на яредитите. Може да им предложите да отбележат тези думи и изрази.

Основавайки се на наученото в Етер 13–15, какви са последствията от гнева и желанието за отмъщение на яредитите?
Какви принципи относно гнева и отмъщението можем да научим от последните епизоди на историята на яредитите? (Учениците могат да споделят различни принципи. Уверете се, че отговорите им отразяват, чегневът и отмъщението карат хората да правят избори, които нараняват самите тях и другите хора.)
Какви последствия от гнева може да има за отделен човек или за семейство?

Свидетелствайте, че можем да преодолеем чувствата на гняв и желание за отмъщение, като се обърнем към Исус Христос и получим прошка и утеха чрез Неговото Единение. Насърчете учениците да се обърнат към Господ в молитва за помощ, ако изпитват гняв към някого.

Преговор на книгата на Етер

Дайте известно време на учениците да преговорят книгата на Етер. Помолете ги да помислят какво са научили от тази книга, както в Семинара, така и при самостоятелното им изучаване. Ако е необходимо, поканете ги накратко да прегледат някои от кратките изложения на главите в Етер, за да им помогне да си припомнят. След като сте им дали достатъчно време, помолете няколко ученика да споделят нещо от Етер, което ги вдъхновява, или им помага да имат по-голяма вяра в Исус Христос.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Етер 13:3–5. Новият Ерусалим и древният Ерусалим

Старейшина Брус Р. Маконки от Кворума на дванадесетте апостоли споделя за Новия Ерусалим и за изградения в древността Ерусалим:

„За да си представим какво се има предвид под (Новия Ерусалим), трябва да знаем следните факти: 1. Древния Ерусалим, градът в който протича голяма част от земното служение на нашия Господ сред хората, ще бъде построен отново в последните дни и ще стане една от двете велики земни столици, хилядолетен град, от който ще се споделя Господното слово. 2. Един Нов Ерусалим, нов Сион, град Божий, ще бъде построен на Американския континент. 3. Градът на Енох, първоначалният Сион, „Градът на Святостта … беше вдигнат в небето” (Моисей 7:13–21) 4. Градът на Енох, със своите преобразени жители сега във възкресено състояние, ще се върне като един Нов Ерусалим, за да се присъединят към града със същото име, изграден на Американския континент. 5. Когато тази земя стане селестиална сфера, „този велик град, святият Ерусалим” отново ще слезе „от небесата, от Бог”, като тази земя ще стане обиталище на селестиални същества завинаги. (Откр. 21:10–27.)” (Doctrinal New Testament Commentary, том 3, 1973 г., стр. 580–581.)

Етер 13:2–4, 6. Къде ще бъде построен Новият Ерусалим?

Господ разкрива на пророка Джозеф Смит, че в последните дни Новият Ерусалим ще бъде построен в Съединените щати, в окръг Джаксън, щата Мисури (вж. У. и З. 57:1–4; 84:1–4). Старейшина Брус Р. Маконки от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява взаимоотношението между сегашното събиране на членовете на Църквата и бъдещото установяване на Новия Ерусалим:

„Нека Израил събира коловете на Сион във всички нации. Нека всяка земя да стане Сион за тези, на които е определено да живеят там. Нека пълнотата на Евангелието да бъде при всички светии от всички народи. Нека нито една благословия да не им е отказана. Нека се издигнат храмове навсякъде, където пълнотата на обредите на Господния дом могат да се извършват. Но все пак има едно централно място, място, където главният храм ще стои, едно място, където Господ ще дойде. И това централно място сега се нарича град Индепендънс, в окръг Джаксън щата Мисури, но което един ден ще бъде Сион на нашия Бог и Град на Святост за неговия народ” (A New Witness for the Articles of Faith, 1985 г., стр. 595).

Етер 15:19. Как Сатана придобива власт над сърцата ни?

Наистина дяволът има голяма сила да ни изкушава и мами, но той не може да надвие нашата свобода на избор, освен ако ние не не се поддадем на неговото влияние. Президент Джеймз Е. Фауст от Първото Президентство обяснява:

„Няма нужда да се парализираме от страх от силата на Сатана. Той не може да има власт над нас, освен ако ние не му позволим. Всъщност той е страхливец и ако стоим непоколебимо, ще се оттегли. …

Чували сме комедианти и други хора да оправдават или обясняват прегрешенията си с думите: „Дяволът ме накара да го направя”. Не мисля наистина, че дяволът може да ни накара да направим каквото и да е. Със сигурност той може да ни изкуши и да ни заблуди, но няма власт над нас, освен ако не му я дадем.

Силата да устояваме на Сатана може да бъде по-голяма, отколкото осъзнаваме. Пророкът Джозеф Смит учи: „Всички създания с тяло имат власт над онези, които нямат такова. Дяволът има власт над нас само ако ние му позволим. В момента, в който се противопоставим на каквото и да е, идващо от Бог, минаваме във властта на дявола” (Teachings of the Prophet Joseph Smith, съст. Joseph Fielding Smith, Salt Lake City: Deseret Book Co., 1938 г., стр. 181)” (“The Great Imitator”, Ensign, ноем. 1987 г., стр. 35).

Етер 15:19–30. Последствията от отмъщението и гнева

Следното изказване от старейшина Дейвид Е. Соренсен от Седемдесетте ни насърчава да прощаваме вместо да се отдаваме на чувства на гняв и желания за отмъщение:

„Когато някой нарани нас или някой, за който ни е грижа, болката може да е непреодолима. Може да чувстваме, че болката от несправедливостта става най-важното нещо в света и ние сякаш нямаме друг избор освен да търсим отмъщение. Но Христос, Князът на мира, ни учи на един по-добър метод. Може да е много трудно да простим на някои вредата, която са ни нанесли, но когато го направим, ние отваряме пред себе си едно по-добро бъдеще. Повече злодеянието на някой друг не контролира начина ни на действие. Когато прощаваме на другите, вече сме свободни да избираме как да живеем. Прошката означава, че проблемите от миналото не определят повече съдбата ни и можем да се концентрираме върху едно бъдеще с Божията любов в нашите сърца” („Прошката ще превърне горчивината в любов”, Лиахона, май 2003 г., стр. 12).