Урок 152: Мороний 6

Урок 154

Мороний 6

Въведение

Когато Мороний наближава края на своя летопис върху плочите, той пояснява някои от изискванията към хората, които желаят да бъдат кръстени в Църквата. След това описва отговорността на членовете на Църквата да се грижат един за друг. Той също обяснява целите на църковните събрания и подчертава необходимостта църковните събрания да се провеждат под влиянието на Светия Дух.

Предложения за преподаване

Мороний 6:1–3

Мороний установява изискванията за кръщение

Помолете учениците да си представят, че имат 7-годишен брат или сестра, които навършват 8 години след няколко месеца. Помолете ги също да си представят, че родителите им са им поръчали да проведат урок в семейната домашна вечер за това как да се извърши подготовка за кръщение. Поканете няколко ученика да споделят какво биха преподавали с цел да помогнат на по-малките им брат или сестра да се подготвят за кръщението.

Обяснете, че Мороний 6 съдържа описанието на Мороний на изискванията за кръщение. Поканете учениците да прочетат Мороний 6:1–3 наум, търсейки изискванията за кръщение. След това ги поканете да споделят какво са открили. Бихте могли да зададете следните въпроси:

Какво според вас означава, че тези които искат да бъдат кръстени трябва “да принесат плод, съответствещ на това, че са достойни”? (Те трябва да живеят в подчинение на Божиите заповеди, да покажат, че са готови да сключат и спазват завета на кръщението.)
Защо мислите, че е важно човек да има “съкрушено сърце и каещ се дух” преди да бъде кръстен? (Може да обясните, че изразът “съкрушено сърце и каещ се дух” означава човек да има смирение и желание да се покае и да се подчинява на Божиите заповеди.)

Поканете един ученик да прочете Мороний 6:3 на глас и помолете класа да определят какъв завет сключваме при кръщението. Учениците трябва да разпознаят следната истина: Чрез кръщението ние сключваме завет да вземем върху си името на Исус Христос и да Му служим до края. (Може да помолите учениците да си припомнят какво научиха в предишния урок за това какво означава да вземем върху си името на Исус Христос.)

Съдейки от вашия опит, защо човек, който иска да се кръсти, се нуждае от решимост да служи на Исус Христос до края?
Какво сте направили, за да поддържате и укрепвате решимостта си да служите на Господ?

Мороний 6:4

Мороний обяснява как да се грижим за членовете на Църквата и духовно да ги подхранваме

Кажете на учениците, че след кото описва изискванията за кръщение, Мороний обяснява какво се прави по негово време, за да се помогне на новопокръстените членове да останат верни на своите завети. Поканете учениците да прочетат Мороний 6:4 наум, търсейки какво правят членовете на Църквата, за да помогнат на новопокръстените. Поканете учениците да споделят какво са открили. Изредете техните отговори на дъската.

Помолете учениците да обобщят какво са научили вМороний 6:4 за нашите отговорности към другите членове на Църквата, особено към новите членове. (Например, учениците могат да отговорят следното: Ние имаме отговорност да си спомняме за другите членове на Църквата и да ги подхранваме духовно чрез словото Божие. Те също могат да кажат, че трябва да си помагаме един на друг да се молим непрестанно и да си помагаме един на друг да разчитаме на Спасителя и Неговото Единение.)

Как можем да изпълняваме нашата отговорност да си спомняме един на друг?
Как се подхранваме един друг с “доброто слово Божие”?
Какви благословии произлизат от това да се подхранваме със словото Божие?

Прочетете следното изявление на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

“Повечето хора не идват на църква само да търсят няколко нови евангелски факти или да се видят със стари приятели, въпреки че всичко това е важно. Те идват в търсене на духовни преживявания. Те искат мир. Те искат вярата им да бъде укрепена и надеждите им да бъдат подновени. Накратко, те искат да бъдат подхранвани с доброто слово Божие и да бъдат укрепвани от силата на небесата. Онези от нас, които са призовани да говорят, учат или ръководят, имат задължението да помогнат и да осигурят това по възможно най-добрия начин” (“A Teacher Come from God”, Ensign, юли 1998 г., стр. 26).

Помолете учениците да помислят за хора, които влагат усилия, или са влагали усилия да им помагат и да ги подхранват духовно. Попитайте ги дали изобщо са се замисляли за всички хора, които са се молили за тях, подготвяли са уроци за тях, насърчавали са ги в дейността им в Църквата и са им помагали в предизвикателствата, срещу които са се изправяли. Поканете няколко ученика да споделят как са били благословени, защото някой им е помогнал и ги е подхранвал със словото Божие. Бихте могли да дадете време на учениците да напишат писма за благодарност на хора, чиито усилия са им помогнали.

Помолете учениците да помислят за конкретни хора, за които Господ може да иска да си спомнят или да подхранят. Поканете ги да запишат в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията какво могат да направят, за да изпълняват по-добре отговорностите, които имат към другите членове на Църквата. Насърчте ги да обръщат особено внимание на нуждите на новите членове.

Мороний 6:5–9

Мороний описва целите на събранията в Църквата и как трябва да се провеждат те

Помолете учениците да си представят, че всеки един от тях е родител на млад мъж или жена, които в миналите седмици са казали, че не искат да ходят на Църква, понеже това изглежда безсмислено и скучно. Поканете учениците да помислят какво биха казали, за да насърчат младите хора да ходят на Църква и как могат да им помогат да разберат правилните причини за редовно посещаване на Църква.

Напишете следното недовършено твърдение на дъската:

Като членове на Църквата ние трябва често да се срещаме заедно, за да …

Поканете един ученик да прочете Мороний 6:5–6 на глас. Помолете класа да го следват и търсят начини, по които да довършат изречението на дъската. Докато учениците споделят какво са открили, записвайте отговорите им на дъската. Техните отговори трябва да включват следните истини:

Като членове на Църквата, ние трябва да се срещаме често, за да постим и да се молим.

Като членове на Църквата, ние трябва да се срещаме често, за да се укрепваме един друг духовоно.

Като членове на Църквата, ние трябва да се срещаме често, за да вземаме от причастието, спомняйки си за Исус Христос.

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли споделя част от писмо на приятел, който научил как да намира радост от посещението на църква:

“Преди години промених отношението си относно ходенето на църква. Аз повече не ходя на Църква заради себе си, а за да мисля за другите. Наблягам на това да кажа “здравей” на хора, които седят сами, да посрещам с добре дошъл посетители … да съм доброволец за разни задачи. …

Накратко, всяка седмица ходя на църква с намерението да съм активен, не пасивен, и да нося положителна промяна в живота на хората. Като резултат, моето посещение на църковните събрания стана много по-приятно и удовлетворяващо” (цитирано в “Безкористна служба”, Лиахона, май 2009 г., стр. 93).

Като вземате под внимание нуждите на учениците от вашия клас, бихте могли да зададете някои или всички от следните въпроси, за да им помогнете да обмислят и прилагат принципите, научени от Мороний 6:5–6:

Какви преживявания са ви научили на важността да се молите и постите с членовете на вашия район или клон?
Какво според вас означава, че ние трябва да “разговаряме едни с други относно блпагосъстоянието на душите си”? (Мороний 6:5). Как постигаме това в Църквата?
Как нашите преживявания в Църквата, могат да се повлияят, ако идваме на Църква с желание да подсилим другите духовно?
Кои са някои неща за Спасителя, които можем да си припомним, когато вземаме от причастието? Как вземането от причастието може да ни помогне да си спомняме за Него всяка седмица?
Как може посещението на църква с описаните по-горе цели помага “да (ни) задържи в правия път”? (Мороний 6:4). Какво може да направите, за да насърчите други млади хора да идват на църквовните събрания?

Прочетете на глас следното изказване от президент Джозеф Фийлдинг Смит:

“Няма място в Сион за тези, които съзнателно извършват грях. Има място за покайващия се грешник, за човека, който не одобрява нечестието и търси вечния живот и светлината на Евангелието (в Conference Report, апр. 1915 г., стр. 120).

След това поканете учениците да прочетат Мороний 6:7–8 наум, търсейки в какво са “точни в съблюдаването” Църковните ръководители по времето на Мороний. Поканете учениците да споделят какво са научили. Може да обясните, че думата “заличаваха” в този стих означава отлъчване. Ако членове на Църквата извършат сериозен грях и не се покаят, те могат да бъдат отлъчени, или да изгубят членството си в Църквата и благословиите на своите завети.

Кои са някои от нещата, които ръководителите на Църквата могат да направят днес, които да ни помогнат да избегнем нечестиеto?
Според Мороний 6:8 какво обещание ни е дадено, ако искрено се покаем за нашите грехове? (Когато често се покайваме и търсим прошка с истинско намерение, на нас ще ни бъде простено.)

Помолете учениците да помислят за дадените им възможности да почувстват Светия Дух по време на редовните Църковни събрания в неделя (например, по време на молитви, докато членовете изнасят речи или преподават, докато пеят химни или докато размишляват върху Писанията по време на урок). Поканете един ученик да прочете Мороний 6:9 на глас. Помолете класа да следят текста и да определят каква роля трябва да има Светият Дух по време на нашите събрания.

Каква истина научаваме от Мороний 6:9 за това как трябва да се провеждат Църковните събрания? (Църковните събрания трябва да се провеждат чрез силата на Светия Дух.)
Кога сте почувствали, че някое Църковно събрание се води чрез силата на Светия Дух?

За да помогнете на учениците да разберат как тази истина важи за всяка част от нашите Църковни събрания, ги помолете да си представят, че са на мястото на човек в следните ситуации. (Може да ги запишете на дъската преди начало на часа или да ги подготвите върху листове хартия и да ги раздадете.) Поканете учениците да обяснят как принципът, който те определиха в Мороний 6:9, може да се приложи във всяка една от тези ситуации.

Помолени сте да изнесете реч по време на събранието за причастие относно Единението на Исус Христос.
Помолени сте за кратко музикално изпълнение по време на някое предстоящо събрание за причастие.
Присъствате на събрание за споделяне на свидетелства и чувствате подтик да споделите свидетелството си, но не сте сигурни какво трябва да кажете.

Напомнете на учениците, че по-рано в урока ги помолихте да помислят какво могат да кажат родителите, за да насърчат младежите да идват на Църква. За да завършите урока, помолете учениците да споделят какво биха казали. След това споделете ваше свидетелство за благословиите от посещение на църковните събрания и за други принципи, обсъждани днес.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мороний 6:2. “Съкрушено сърце и каещ се дух”

Старейшина Д. Тод Кристофърсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява какво означава да предложим на Господ съкрушено сърце и каещ се дух:

“Вие може да принесете на Господ в дар вашето съкрушено, или разкайващо се сърце, вашия разкаян, или послушен дух. В действителност, това е дарът да предложите себе си – това, което сте и това, което ще бъдете” (“Когато се обърнеш”, Лиахона, май 2004 г., стр.12).

Мороний 6:4. “Очиствани чрез силата на Светия Дух”

Ние получаваме пречистващата сила на Единението на Спасителя чрез спътничеството на Светия Дух (вж. 3 Нефи 27:19–20; Мороний 6:4). Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:

“Греховете се опрощават не във водите на кръщението, както образно се изразяваме, а когато приемем Светия Дух. Светият Дух Божий е този, който изтрива нечестивите неща и ни води към състояние на праведност. Ние ставаме чисти и действително получаваме присъствието и спътничеството на Светия Дух. Именно тогава грехът, нечистивите неща и злото сякаш чрез огън се изгарят и изхвърлят от душите ни. Кръщението със Светия Дух е кръщението с огън” (A New Witness for the Articles of Faith 1985 г., стр. 290; вж. също стр. 239).

Мороний 6:4. Нашето задължение да се подхранваме едни други

Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство споделя следното преживяване:

“Виждал съм много пастири, които хранят стадата си. Един от тях бе президентът на кворума на дяконите. Един от членовете на кворума му живееше близо до дома ми. Това съседско момче никога не посещаваше събранията на кворума си, нито пък правеше нещо заедно с членовете на своя кворум. Неговият втори баща не беше член на Църквата и майка му не я посещаваше.

Президентството на неговия кворум на дяконите се събрало на съвет една неделна сутрин. … По време на събранията на президентството, тези 13-годишни пастири си спомнили за момчето, което никога не идвало. Те говорили колко много то се нуждае от това, което те са получили. Президентът назначил един от съветниците си да отиде след тази заблудена овца.

Познавах съветника и знаех, че е срамежлив и знаех за трудността на задачата, затова наблюдавах с удивление през предния прозорец на къщата ми, когато съветникът минаваше бавно и внимателно, като че не желаеше да го направи, насочвайки се към къщата на момчето, което никога не посещаваше Църква. Пастирът държеше ръце в джобовете си. Погледът му беше вперен в земята. Вървеше бавно по начин, по който вие бихте вървели, ако отивахте някъде, където не искате да ходите. След около двайсетина минути той се върна обратно по пътеката, с изгубения дякон до себе си. Тази гледка се повтори още няколко недели. След това момчето, което беше изгубено, а сега намерено, се премести.

… Години по-късно, бях на колова конференция, на разстояние един континент от стаята, в която се събираше онова президентство. Един човек с прошарени коси се приближи до мен и тихо каза: “Моят внук живееше във вашия район преди години”. С нежност, той ми разказа за живота на това момче. След това ме помоли да намеря дякона, който извървял бавно онзи път. И той се чудеше дали мога да му благодаря и да му предам, че внукът му, вече голям мъж, все още си спомня за него” (“Бдете заедно с Мене”, Лиахона, юли 2001 г., стр. 45–46).

Мороний 6:4. Укрепване на новите членове

Президент Гордън Б. Хинкли насърчава всички членове на Църквата, включително младежите, да подхранват и укрепват хората, които се присъединяват към Църквата:

“Не е лесно нещо да станеш член на тази Църква. В повечето случаи това включва да изоставиш стари навици, да напуснеш стари приятели и да влезеш в едно ново общество, различно и доста взискателно.

С постоянно нарастващия брой на обърнати във вярата трябва да полагаме значително растящо усилие, за да им помагаме да намерят своя път. Всеки един от тях се нуждае от три неща: приятел, отговорност и подхранване с “доброто слово Божие” (Мороний 6:4). Наша отговорност и възможност е да осигурим тези неща. …

Това е работа за всеки. Това е работа за домашните учители и посещаващите учителки. Това е работа за епископството, за свещеническите кворуми, за Обществото за взаимопомощ, за Младите мъже и Младите жени, даже и за Неделното училище за деца.

Бях на събрание за пост и споделяне на свидетелствата миналата неделя. Едно 15-16 годишно момче стана пред събранието и каза, че е решило да се кръсти.

Тогава едно по едно момчетата от кворума на учителите застанаха пред микрофона да изразят любовта си към него, да му кажат, че той върши правилното нещо, и да го уверят, че те ще застанат до него и ще му помагат. Беше чудесно преживяване да чуем тези млади мъже да говорят думи на признателност и насърчение към техния приятел” (“Converts and Young Men”, Ensign, май 1997 г., стр. 47–48).