Мороний 9

Въведение

В последното послание до сина си Мороний, Мормон скърби за нечестието на нефитите. Той увещава Мороний да се моли усърдно, за да помогне на нефитите да се покаят. Мормон също разказва за страданията на хората, причинени от собтвеното им нечестие. Въпреки поквареното състояние на народа си, той насърчава Мороний да вярва в Исус Христос и да има надежда в обещанието за вечен живот.

Предложения за преподаване

Мороний 9:1–20

Мормон оплаква нечестието на нефитите и на ламанитите

Помолете учениците да помислят дали някога са се опитвали да помогнат на някого, който отхвърля тяхната помощ.

Как биха реагирали някои хора, когато добрите им намерения непрекъснато се отхвърлят от тези, на които се опитват да помагат?

Обяснете на класа, че Мороний 9 е писмо, написано от пророка Мормон до сина му Мороний. Поканете ги да потърсят в него по какъв начин Мормон насърчава сина си.

Поканете един ученик да прочете Мороний 9:1 на глас. Помолете класа да следят текста, търсейки думата, която Мормон използва, за да опише положението на нефитите.

Напишете следните препратки от Писанията на дъската: Мороний 9:2–5; Мороний 9:7–10; Мороний 9:16–19. Разделете учениците на три групи. Поканете всяка група да прочете стиховете от една от препратките, написани на дъската, като търсят тъжните неща, които описва Мормон. Поканете един ученик от всяко група да каже какво са намерили. (Ако учениците, на които е поръчано да прочетат Мороний 9:2–5 не споменат гняв, може да е добре да споменете ролята, която гневът играе в ужасните сцени, които описва Мормон.)

Поканете няколко ученика да се редуват, като прочетат Мороний 9:11–15, 20. Помолете учениците да търсят причини, поради които Мормон скърби за състоянието на народа си. За да им помогнете да анализират тези стихове, задайте следните въпроси:

Какво според вас означава да бъдат “нецивилизовани”? (Мороний 9:11). (Да постъпват нецивилизовано—грубо и без задръжки; да нямат уважение към другите хора; да пренебрегват законите, които регулират човешкото общество.)
Какво означава според вас да бъдат “без съвест”? (Мороний 9:20). (Да живеят без морални норми и да не зачитат и спазват Божиите заповеди.)
Какво означава според вас да бъдат “без всякакво чувство”? (Мороний 9:20). (Да вкоравят сърцата си срещу Духа на Господ и светлината на Христос и да не правят разлика между правилно и грешно.)
Какво доказателсво виждате в днешния свят, че някои хора са нецивилизовани, без съвест и без всякакво чувство?

Отбележете, че неговият народ изпада в това състояние на нечестие в продължение само на няколко години, както посочва Мормон. (вж. Мороний 9:12).

Обяснете, че както пророкът Етер от народа на яредитите, така и Мормон наблюдава как гневът и нечестието превземат народа му. Поканете един ученик да прочете Мороний 9:4 на глас. Помолете класа да следят текста и да слушат от какво се страхува Мормон относно нефитите. (Той се опасява, че “Духът Господен е престанал да владее в тях”.)

Мормон споменава, че той “непрестанно се труди за тях”. Защо Мормон, или един ръководител на Църквата, продължава да се труди сред хората, които се гневят срещу Божието слово или вкоравяват сърцата си?

Напишете следната истина на дъската: Ние трябва да се трудим усърдно в служба на Бог, макар и тези, на които служим, да не отвърнат положително. Обяснете, че това е вярно, дори и ако хората, на които служим, са виновни за сериозен грях. Поканете един ученик да прочете Мороний 9:6 на глас. Помолете учениците да следят текста, търсейки защо трябва да се трудим усърдно в служба на Бог, макар и тези, на които служим, да не отвръщат положително. След като учениците споделят какво са намерили, представете пред тях следните ситуации (или измислете свои собствени), за да им помогнете да приложат тази истина в живота си. Поканете един или няколко ученика да обяснят как могат да приложат истината, записана на дъската, във всяка една от ситуациите.

Като президентка на групата на Младите жени, вие отговаряте за пет други млади жени в района ви. Една от тези млади жени не е идвала на Църковни събрания или дейности повече от година. След като лично сте я канили да идва през последните три месеца, тя продължава да не идва на събрания или дейности.
Като домашен учител, вие работите усърдно, за да служите на всяко от назначените ви семейства. Обаче, през последните няколко месеца едно от семействата не отговаря на телефонните ви обаждания и не ви отваря вратата, когато отидете при тях.
Вие чувствате, че трябва да поканите един от вашите добри приятели да се срещне с мисионерите. Той отказва поканата ви, но все пак вие чувствате, че трябва отново да го поканите.

Споделете следното изявление на президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство, който ни насърчава да сме постоянни в усилията си да се трудим сред Божиите чеда. Помолете учениците да потърсят нещата, които могат да ги мотивират да се трудят усърдно, за да помогнат на други хора.

“Това е завет, който сключваме с Бог, да спазваме всичките Му заповеди и да извършваме службата, който би извършил Той, ако присъстваше лично. Като живеем според този стандарт възможно най-добре, ние изграждаме духовната сила, от която ще се нуждаем, за да устоим до края.

Големи свещенически учители са ми показвали как да изграждам тази сила: това е да се оформи навик да преодоляваме слабост и страх, които ви карат да мислите да се откажете. Великите Господни наставници са ми показали, че тази духовна сила за издръжливост идва от това да работя отвъд момента, в който другите биха отишли да си почиват. …

… Обещавам ви, че ако вършите всичко по възможностите си, Бог ще увеличи силата и мъдростта ви” (“” (“Подготовка в свещеничеството: “Нуждая се от помощта ви” Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 58–59).

Какво учи президент Айринг, което ви мотивира да се трудите усърдно в службата си към Господ, независимо как се приемат усилията ви?

Прочетете следната история от старейшина Марвин Б. Арнолд от Седемдесетте за един свещенически ръководител, който усърдно работил с млад мъж, макар че многократно бил отхвърлян. Поканете учениците да чуят какво вижда най-накрая младият човек в свещеническия ръководител.

“Като член на клоновото президентство във Форталеза, Бразилия, брат Маркес заедно с другите свещенически ръководители създават план, чрез който да върнат слабо активните в неговия клон. Един от тези слабо активни членове бил млад мъж на име Фернандо Араухо. Наскоро говорих с Фернандо и той ми разказа за своето преживяване:

“Започнах да участвам в състезания по сърф в неделя сутрин и спрях да посещавам събранията в Църквата. Една неделна сутрин брат Маркес почука на вратата ми и попита майка ми, която не е член на Църквата, дали може да говори с мен. Когато тя му казала, че спя, той помолил за разрешение да ме събуди. Той ми каза: “Фернандо, закъсняваш за Църква!” Без да обръща внимание на моите оправдания, той ме заведе на Църква.

Това се повтори и следващата неделя, така че на третата неделя аз реших да изляза рано, за да го избегна. Отваряйки вратата, аз го видях да стои в неговата кола, четейки Писанията. Като ме видя, той каза: “Хубаво! Днес си подранил. Сега ще отидем да намерим друг млад мъж!” Аз се позовах на свободата си на избор, но той каза: “За това ще говорим по-нататък”.

В продължение на осем недели аз не можах да се отърва от него, така че реших да преспя в дома на един мой приятел. Бях на плажа следващата сутрин, когато видях мъж облечен в костюм и връзка да идва към мен. Когато разбрах, че това е брат Маркес, аз изтичах към водата. Изведнъж почувствах нечия ръка на рамото си. Беше брат Маркес, влязъл до гърдите във водата! Той ме хвана за ръка и каза: “Закъсняваш! Да вървим”. Когато възразих, че нямам дрехи, които да облека, той отговори: “Те са в колата”.

През този ден, излизайки от водата, аз бях трогнат от искрената любов и загриженост на брат Маркес към мен. … Брат Маркес не ме возеше просто на Църква—кворумът се погрижи да остана активен. Те планираха дейности, които ме караха да се чувствам нужен и желан, получих призование и членовете на кворума станаха мои приятели” (“Укрепи своите братя”, Лиахона, май 2004 г., стр. 46–47).

Обяснете, че като членове на Църквата, всички ние имаме да въшим важни дейности в този живот. Примерите на Мормон, Мороний и брат Маркес могат да ни насърчат в тези дейности, когато сме обезсърчени или сме отхвърлени от хората, на които трябва да служим.

Мороний 9:21–26

Мормон насърчава Мороний да бъде верен

Поканете учениците да споделят някое близко събитие в тяхната общност, страна или в света, което кара хората да се чувстват обезсърчени.

Поканете учениците да прочетат наум Мороний 9:21–22, 25–26. Помолете ги да намерят съвета на Мормон към Мороний относно какво да прави в обезкуражителни обстоятелства. За да помогнете на учениците да анализират тези стихове, задайте следните въпроси:

Кои думи и изрази в тези стихове показват какво чувства Мормон към сина си Мороний?
Какво Мормон желае “да почива в съзнанието (на Мороний) навеки”? (Мороний 9:25). Как споменът за Спасителя и Единението Му ни помага, когато сме обезсърчени или заобиколени от неправедност?
Какво можем да научим от тези стихове за това как да се държим, ако ни заобикалят трудности и изпитания? (Макар учениците да използват други думи, те трябва да изразяват, че ако сме верни на Исус Христос, Той ще ни извиси, даже ако сме заобиколени от трудности и изпитания. Може да запишете този принцип на дъската и да предложите на учениците да го отбележат в Писанията си.)
Какви преживявания в живота ви или в живота на ваши близки показват, че този принцип е истинен?

Насърчете учениците да размишляват за начини, по които да имат повече вяра и да не забравят за Исус Христос, дори ако са обезсърчени или заобиколени от нечестие. Свидетелствайте за силата, която получавате от това, че вярвате в Исус Христос.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мороний 9:18–20. “Без всякакво чувство”

Мормон обяснява на сина си Мороний, че народът им е “без съвест и без всякакво чувство” (Мороний 9:20). Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че неуспехът да реагираме на подтиците на Светия Дух и неуспехът да спазваме Божиите заповеди могат да ни доведат до това състояние:

“Нашата способност да чувстваме контролира поведението ни по много начини, и чрез бездействие към подтиците да правим добро, ние убиваме нашата способност да чувстваме. Удивителната чувствителност на Исус към нуждите на хората около Него е това, което прави възможно Той да реагира с действия.

В другата духовна крайност са личности от типа на грешните братя на Нефи; Нефи забелязва тяхната нарастваща нечувствителност към духовните неща: “(Бог) ви е говорил с тих, мек глас, но вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата Му” (1 Нефи 17:45).

Когато се покрием твърде много с кора от грешки, нашите духовни антени увяхват и повече не може да ни бъде помогнато тук на земята. Това може да се случи на цели цивилизации. В написаното на сина си Мороний, Мормон описва покварата на общество на нефитите. Симптомите включват толкова дълбоко нечестие, че народът на Мормон се описва като “без всякакво чувство” (Мороний 9:20). Апостол Павел оплаква разрушителната похотливост на членовете на Църквата в Ефес, защото те развиват такова пресищане на тяхната нечувствителност, че стават “изгубили чувство” (Ефесяните 4:19). Едно наситено със секс общество не може истински да чувства нуждите на своите страдащи членове, защото вместо да развие любов, насочена навън, то обръща хората егоистично към себе си. Неотзивчивост към подтиците на тихия Божий глас също означава, че имаме уши, но не можем да чуем не само подтиците на Бог, но и молбите на хората” (A Time to Choose, 1972 г., стр. 59–60).

Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли ни предупреждава за друга растяща тенденция, водеща до загуба на Духа:

“Светът става все по-шумен. Облекло, външен вид и поведение са все по-небрежни, немарливи и неприятни. Наркотичната култура се характеризира с бясна музика и скверни стихове, избълвани от усилвателите, докато светлините мигат в еуфорични цветове. Разновидности на тези неща придобиват широко одобрение и влияние над младежта ни. …

Тази тенденция към повече шум, повече възбуда, повече раздор, по-малко сдържаност, по-малко почтеност, по-малко благоприличие не е случайна, нито невинна, нито безвредна.

Първата заповед, издавана от военачалник, предприемащ военно нашествие, е заглушаване каналите за свръзка на нападнатите.

Липсата на благоговение изпълнява целите на противника, като заглушава фините канали на откровението както за разума, така и за духа” (“Reverence Invites Revelation”, Ensign, ноем. 1991 г., стр. 88. 22).