Семинар и институт
Урок 20: Учение и Завети 14-16

Урок 20

Учение и Завети 14-16

Въведение

В края на май 1829 г. Джозеф Смит и Оливър Каудъри са заплашвани от яростни тълпи, докато довършват превода на Книгата на Мормон. Дейвид Уитмър им помага да се преместят от Хармони, щата Пенсилвания, в дома на семейство Уитмър, във Файет, щата Ню Йорк, за да могат да избегнат преследването и да могат да преподават възстановеното Евангелие на семейство Уитмър и съседите им. Семейство Уитмър изключително се заинтересува от развиващите се събития по Възстановяването. Джозеф Смит описва Дейвид Уитмър, Джон Уитмър и Питър Уитмър младши като „ревностни приятели и помощници за делото; и… силно желаещи да узнаят съответните си задължения“ (History of the Church, 1:48–49). Пророкът се моли и получава откровения за Дейвид Уитмър и братята му Джон и Питър. Тези братя научават за ролята си в осъществяването на Господното дело.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 14

Господ призовава Дейвид Уитмър да помага за делото в последните дни

За да помогнете на учениците да разберат историческата обстановка за откровенията, които ще изучават днес, обобщете информацията във въведението на този урок. Освен това, може да помолите един ученик да прочете следната история. Преди ученикът да започне да чете, обяснете, че Дейвид Уитмър трябва да засади пшеница във семейната ферма и да разпръсне гипс, който се използвал за тор. Той се чувства вдъхновен, че трябва да помогне на Джозеф и Оливър, след като извърши тези задачи. Помолете учениците да чуят кои са чудесата, които позволяват на Дейвид Уитмър да помогне на Оливър Каудъри и Джозеф Смит да се спасят от преследвачите си:

Луси Мак Смит

„Дейвид отиде на полето и откри, че му остава тежка работа за още два дни. … Тогава той завърза конете си за браната и вместо да раздели нивата на това, което фермерите обикновено наричат участъци, той започна да обикаля из цялата нива, като продължи до пладне, когато при спирането си за обяд, той се огледа и откри, за своя изненада, че е бранувал половината пшеница. След обяд той продължи както досега и до вечерта свърши цялата двудневна работа.

Същата вечер баща му отива на нивата, вижда какво е свършено и възкликва, „Трябва да има намеса на по-висша ръка в това и мисля, че е по-добре да тръгнеш за Пенсилвания веднага, след като разпръснеш твоя тор“.Баща му, при отиването си на нивата същата тази вечер, видя какво е направено и възкликна: „Някой трябва да е имал намеса в това и мисля, че е по-добре да отидеш в Пенсилвания веднага като разпръснеш гипса“.

На следващата сутрин Дейвид взе дървена крина под мишница и отиде да разпръсне гипса, който бе оставил преди два дни на купчини до къщата на сестра си, но като отиде на мястото, той откри, че той липсва! Той изтича до сестра си и я попита дали знае какво се е случило с него. Изненадана, тя го запита: „Защо ме питаш? Не беше ли разпръснат вчера?“

„Доколкото знам, не“, отговори Дейвид.

„Учудена съм“, казва сестра му, „защото децата дойдоха при мен преди обед и ме помолиха да видя как хората разпръсват гипс на полето, казвайки, че никога през живота си не са виждали някой толкова бързо да разпръсва гипс. Съответно, аз отидох и видях трима мъже да работят на нивата, както казаха децата, но тъй като предположих, че си наел помощници, предвид че бързаше, незабавно отидох в къщата и не обърнах повече внимание на това“.

Дейвид положи големи усилия да разбере повече по въпроса и сред близките и сред съседите си, но не успя да разбере кой е свършил това“ (Луси Мак Смит, History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли, 1958 г., с. 148–149).

  • По какъв начин, според вас, тези преживявания може да са повлияли на Дейвид Уитмър?

Обобщете Учение и Завети 14:1-5, като обясните, че Господ обявява осъществяването на делото Си и обещава благословии на онези, които вземат участие в него. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 14:6-7. Помолете останалите да следят текста, като търсят Господните указания към Дейвид и благословията, която Дейвид ще получи заради спазването на Господните указания.

  • Какво обещава Господ на Дейвид Уитмър? Какво се изисква от Дейвид, за да се изпълни това обещание?

Нека учениците перифразират принципа в Учение и Завети 14:7 със свои думи. Докато учениците отговарят, напишете на дъската следния принцип: Ако спазваме Господните заповеди и издържим до края, ще получим вечен живот.

  • Какво означава да получим вечен живот? (Да получим вечен живот е да живеем завинаги със семействата си в Божието присъствие. Вечният живот е същият живот, какъвто има Бог.)

  • По какъв начин обещанието за вечен живот може да ни мотивира да спазваме Божиите заповеди и да издържим до края?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 14:8. Помолете останалите да следят текста, като търсят други благословии, които ще получи Дейвид Уитмър, ако се подчини. След като учениците кажат какво са намерили, обяснете, че скоро след като Джозеф Смит получава откровение за Дейвид, Дейвид става един от Тримата свидетели за Книгата на Мормон. Той вижда ангела Мороний и златните плочи и чува Божия глас, свидетелстващ за истинността на летописа.

Обяснете, че Господ дава на Дейвид Уитмър още едно обещание, ако бъде верен. За да подготвите учениците да открият принцип в Господните думи към Дейвид, напишете следното на дъската: Ако ние , Господ ще .

Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 14:9-11. Помолете ги да открият принцип, който пасва на модела на дъската. Поканете няколко ученика да споделят какво са открили.Учениците може да предложат различни принципи, но се уверете, че са разбрали, че ако вярно помагаме на Господ в делото Му, Господ ще ни благославя духовно и материално.

  • По какви начини Господ ви е помолил да помагате за делото Му? Какви благословии са дошли в живота ви поради това, че сте помагали за Господното дело?

Учение и Завети 15-16

Исус Христос учи Джон Уитмър и Питър Уитмър младши за това, което е най-ценно за тях

Поканете двама ученика да застанат пред класа. Помолете единият от тях да прочете на глас Учение и Завети 15:1, а другият да прочете Учение и Завети 16:1. Помолете тези ученици да прочетат стихове 2-6 от тези раздели по същия начин.

Помолете учениците да открият кое е желанието, което Джон Уитмър и Питър Уитмър младши споделят в Учение и Завети 15:3-4 и Учение и Завети 16:3-4.

  • Какво желаят и Джон Уитмър и Питър Уитмър младши? (Да узнаят какво могат да правят, което да е с най-голяма стойност за тях.)

Помолете учениците да прочетат наум Учение и Завети 15:6 и 16:6. Помолете ги да открият отговора, който Господ дава на тези мъже.

  • Как отговаря Господ на техния въпрос? Какъв принцип можем да научим от отговора на Господ? (Въпреки че учениците може да използват други думи, те трябва да разберат, че нашите усилия да доведем други до Исус Христос са с най-голяма стойност за нас.)

  • Какво можем да правим, за да помагаме на други хора да идват при Христос?

  • Защо тези усилия са с най-голяма стойност за нас?

Помолете учениците да разгледат Учение и Завети 15 и 16, като търсят по какво се различават тези две откровения. (Единствената разлика е, че едното е адресирано към Джон, а другото към Питър.)

Обяснете, че понякога Господ разкрива едно и също послание на различни хора, защото те имат сходни нужди, обстоятелства или желания. Обаче, ние можем да сме сигурни, че Той лично ни познава. В този пример Той нарича Джон Уитмър и Питър Уитмър младши по име и разкрива волята Си за тях по отделно.

  • По какъв начин може една свещеническа благословия или едно призование за мисия да ни покаже, че Бог лично ни познава, дори и ако благословията или призованието за мисия съдържат текст, подобен на този, даден на други?

За да дадете още един пример за това, че Бог лично ни познава, поканете един ученик да прочете следното заявление от старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли:

Старейшина Дейвид А. Беднар

„Преди известно време говорих със свещенически ръководител, който бил подтикнат да запомни имената на всички младежи на възраст между 13 и 21 г. в неговия кол. Като използвал снимки на младите мъже и жени, той направил картончета с всички от тях, които преглеждал докато пътувал по работа или при други поводи. Този свещенически ръководител бързо научил всички имена на младежите.

Една нощ свещеническият ръководител сънувал един от младите мъже, които познавал само от снимката. В съня си видял младия мъж облечен в бяла риза и носещ мисионерска табелка. Младият мъж учел едно семейство с колега, който седял до него. Държал Книгата на Мормон в ръката си и изглеждал така, сякаш свидетелствал за истинността на книгата. След това свещеническият ръководител се събудил от съня си.

На следващото събиране на свещеничеството ръководителят се приближил до младия мъж, който бил видял в съня си, и го помолил да поговори с него за няколко минути. След кратко обяснение, ръководителят назовал младия мъж по име и казал: „Не фантазирам. Никога не съм имал сън за никой член на кола, освен за теб. Ще ти разкажа за съня си и тогава бих искал да ми помогнеш да разбера какво означава“.

Свещеническият ръководител разказал съня и попитал младия мъж за значението му. Обзет от емоции, младият мъж просто отговорил: „Означава, че Бог знае кой съм“. Остатъкът от разговора между този млад мъж и неговият свещенически ръководител бил най-значим и те се съгласили да се срещат и разговарят заедно от време на време през идните месеци“ („Нежните милости Господни“,Лиахона, май 2005 г., с. 100).

  • Защо може да е от полза за нас да осъзнаем, че Бог ни познава лично?

Поканете няколко ученика да споделят как знаят, че Бог ги познава лично. (Може да обясните, че примерите на учениците не трябва да са изключителни случаи. Напомнете на учениците, че не е необходимо да споделят неща, които са твърде лични.)

  • По какъв начин знанието, че Бог ви познава лично, влияе на решенията, които вземате ежедневно? Как това знание е повлияло на решенията ви?

Може да приключите урока, като свидетелствате за истините, които сте обсъдили и като помолите учениците да действат съгласно тези истини.