Учение и Завети 88:118-141

Въведение

Това е последният от четири урока върху Учение и Завети 88. Откровението е дадено на конференция на висши свещеници, проведена на 27-28 декември 1832 г.(стихове 1-126) и 3 януари 1833 г. (стихове 127-141). Този урок покрива Учение и Завети 88:118-141. В тази част на откровението, Господ заповядва на група носители на свещеничеството да организират училището за пророци под ръководството на Джозеф Смит. Участниците в това училище следва да търсят познание чрез учение и чрез вяра и да изразяват обич един към друг.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 88:118-126

Господ дава модел за обучение

Започнете, като обсъдите следните въпроси:

Какво изучавате сега в училище? А у дома? На работа? В църквата?
Как изучаването на училищни предмети като математика и физика се различава от изучаването на Евангелието? А как си приличат?

Обяснете, че през януари 1833 г. в Къртлънд, щата Охайо, една група носители на свещеничеството следват Господната заповед да се събират заедно и да провеждат така нареченото училище за пророци, за да могат да се подготвят да проповядват Евангелието по земята. Когато се срещат, Господ учи тези братя как да бъдат назидавани чрез Духа, докато изучават заедно. Поканете учениците да търсят принципи на обучението, докато изучават днес Учение и Завети 88:118-141.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:118. Помолете класа да следят текста и да потърсят как участниците в училището за пророци следва да търсят знание.

Как тези братя следва да търсят знание?
Какво според вас означава да се търси познание „чрез учение, също и чрез вяра“?

За да помогнете на учениците да разберат какво означава да се търси познание чрез вяра, помолете един от тях да прочете на глас следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли.

„Изучаването чрез вяра изисква духовно, умствено и физическо усилие, а не само пасивно възприемане. …

… Изучаването чрез вяра не се предава под формата на лекция, демонстрация или някакво упражнение; по-скоро ученикът следва да упражнява вяра и да действа, за да получи знанието сам за себе си“ („Seek Learning by Faith“, Ensign, септ. 2007 г., с. 64).

Обяснете, че можем да се учим чрез вяра, когато активно и с молитва се възползваме от дадените ни възможности за обучение и след това действаме според наученото. Учим, докато упражняваме своята вяра чрез подчинение.

Обърнете внимание, че в стих 118 че Господ посочва, че някои нямат вяра. Какво можем да научим от този стих за начините да увеличаваме своята вяра? (Помогнете на учениците да открият подобен на следния принцип: Ако активно се стремим да придобиваме знание чрез учение и чрез вяра, нашата вяра в Исус Христос ще нараства. Може да напишете този принцип на дъската.)

За да помогнете на учениците да разберат при какви обстоятелства могат да прилагат този принцип в живота си, прочетете на глас следните ситуации. След всяка ситуация, поканете учениците да обяснят как човек може активно да придобива знание чрез учение и чрез вяра. Също така ги поканете да обяснят как това ще им помогне да увеличат вярата си.

Млада жена редовно чете от Писанията, но рядко се замисля върху прочетеното. Не чувства, че от четенето на Писанията извлича особена полза.
Млад мъж посещава църковните събрания и с удоволствие участва в обсъжданията в часовете. Понякога чувства подтици да промени живота си според наученото, но обикновено не действа според тях.

След като класът обсъди тези ситуации, задайте следните въпроси:

Кога сте увеличили вярата си в резултат на активното търсене на знание чрез учение и чрез вяра? Как вашите действия са помогнали на вярата ви да нараства?

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 88:119–120 наум и да потърсят какво казва Господ на светиите да правят. Поканете учениците да споделят какво са открили.

Обяснете, че в отговор на заповедта в стих 119 да се изгради дом, светиите впоследствие построяват храма Къртлънд. Докато храмът се строи, училището за пророци се провежда в горната стаичка на магазина на Нюъл К. Уитни в Къртлънд.

Как напътствието в стих 119 също се отнася за мястото, където се събират братята за училището за пророци? А за домовете ни? А за личните ви усилия да се учите в училище? (Занятията в училището за пророци се провеждат според принципите в този стих. Нашите домове могат да бъдат домове на молитва, пост, вяра и ред.)

Разделете класа по двойки. Поканете учениците да прегледат Учение и Завети 88:121-126 със своите съученици и да посочат какво поведение Господ очаква от братята в училището за пророци. Може да им предложите да отбележат това, което откриват. Докато учениците изучават тези стихове, напишете следните инструкции на дъската, за да може всяка двойка да ги изпълни след като са прегледали откъса:

Решете кои аспекти на това напътствие са най-полезни за младежите, които се стремят да изучават Евангелието. Обсъдете защо според вас тези действия са важни, когато помагаме на някого да изучава Евангелието.

След като учениците са имали достатъчно време да прочетат и обсъдят Господните напътствия, поканете няколко ученика да обяснят какво са научили при обсъжданията. След като отговорят, бихте могли да използвате някои от следните въпроси и обяснения, за да им помогнете да разберат Господните напътствия:

Какво според вас означава напътствието „прекратете всичките си празнословия, всичкия смях, … и лекомислие“ (стих 121)? Защо въздържането от тези действия в духовна среда ще помага на усилията ни да научим свети неща?

Обяснете, че занятията на училището за пророци трябвало да бъдат свещени. Напътствията за смеха и лекомислието означават, че участниците в училището за пророци е трябвало да бъдат благоговейни в духовната среда. Тези занятия впоследствие се провеждат в храма.

Обърнете внимание на думата всички в стих 22. Как ще се проведе един час, ако всички ученици участват в урока и се опитват да научат нещо един от друг?
Как според вас спането „по-дълго, отколкото е нужно“ се отразява на нашата способност да чувстваме Духа? Според вас по какви начини достатъчното количество сън и ранното ставане ни помагат да учим по-добре?
Как бихте обобщили напътствията за учене, дадени в Учение и Завети 88:118-126? (Учениците може да открият различни принципи. След като учениците дадат отговорите си, напишете следния принцип на дъската: Вършенето на праведни дела и прекратяването на неправедните ни такива, помага да се учим и да бъдем назидавани.)
Кои от моделите на поведение, споменати в тези стихове, могат да се възприемат от нашия клас или да бъдат отказани, за да можем по-добре да изучаваме Евангелието и да бъдем назидавани заедно?

Поканете учениците отново да прегледат Учение и Завети 88:121-126 и да помислят кои напътствия следва по-пълно да прилагат в живота си. Насърчете ги да си поставят за цел да действат съгласно наученото.

Учение и Завети 88:127-141

Господ излага реда на училището за пророци

Поканете учениците да излязат на дъската и да изброят различните среди, в които изучават Евангелието. (Отговорите биха могли да включват следното: Неделно училище, класове на Младите жени и кворума на свещеничеството, семинара и у дома.) Помолете учениците да помислят дали в тези среди има хора, с които не се познават много добре или с които им е трудно да общуват. Поканете ги да помислят за един от тези хора, докато изучават Учение и Завети 88:127-141. Помолете ги да обмислят следния въпрос:

Как моите взаимоотношения с хората, с които изучавам Евангелието ще влияят на моята способност да се уча и да бъда назидаван от Духа?

Обяснете, че Господ очаква членовете на училището за пророци да развиват добри взаимоотношения помежду си, за да могат да се учат заедно. Нека няколко ученика се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 88:128-134. Поканете класа да следят текста и да потърсят каква е ролята на учителя в осигуряването на духовна среда в училището за пророци.

Как следва учителят в училището за пророци да осигурява духовна среда? (Бихте могли да обясните, че това учителят да поздравява членовете на класа, означава той да ги приветства докато влизат За училището за пророци е даден точно определен поздрав.)
Какво забелязвате в приветствието или поздрава в стих 133?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:135-137. Поканете класа да следят текста и да потърсят каква е ролята на ученика в установяването на добра среда за обучение.

Какви взаимоотношения трябвало да имат помежду си членовете на училището за пророци?
Според стих 137, какво обещава Господ, ако членовете на училището за пророци следват Неговите напътствия? (Училището ще стане светилище, където Светият Дух да може да ги поучава.)
Какво може да се случи в нашите класове в Църквата или у дома, ако следваме Господните напътствия в стихове 128-137? (Учениците може да посочат различни принципи, но вие обърнете внимание на следния: Ако си засвидетелстваме приятелство и обич помежду си, ние ще можем да каним Духа, докато заедно изучаваме Евангелието.)

Поканете учениците да прегледат отново поздрава в Учение и Завети 88:133.

Как според вас можем да показваме „решителност, която е постоянна, непоклатима и неизменна, да бъд(ем) приятел(и)“ на класа или нашите близки, които не познаваме добре или които може да ни е трудно да обичаме?
Кога сте били в среда за изучаване на Евангелието, където всички са били решени да бъдат приятели? (Бихте могли да споделите собствено преживяване.)

Поканете учениците да помислят как могат да развиват своята обич към хората, с които изучават Евангелието. Насърчете ги да следват всички почувствани подтици да показват по-голяма доброта и обич към съученици и близки. Свидетелствайте, че Господ ще им помага, когато се стремят да обичат ближните си.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 88:118. „Търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“

Президент Марион Г. Ромни от Първото Президентство учи:

„Вярвам в учението. Вярвам, че хората могат много да научат чрез учение. Всъщност, достигнал съм до заключението, че без учение те малко могат да научат за нещата, такива, каквито са, каквито са били и каквито ще бъдат. Също така вярвам, и знам, че придобиването на знание чрез учение многократно се увеличава чрез вяра“ (Learning for the Eternities, 1977 г., с. 72).

Учение и Завети 88:121. „Прекратете всичките си празнословия, всичкия смях“

Според Учение и Завети 88, членовете на училището за пророци следва да прекратят всичките си празнословия, смях и похотливи желания, защото техните събрания трябвало да бъдат свещени и впоследствие да се провеждат в храма. Това не означава, че самият смях е нещо грешно. По отношение на смеха, президент Гордън Б. Хинкли учи:

„Вие можете да си прекарвате времето добре. Разбира се, че можете! Ние искаме вие да се забавлявате. Искаме да се радвате на живота. … Искаме да сте енергични и щастливи, да пеете и да танцувате, да се смеете и да бъдете щастливи.

Когато правите това обаче, бъдете скромни и се молете, и тогава усмивките на небесата ще се спуснат върху вас“ („A Prophet’s Counsel and Prayer for Youth“, Ensign, ян. 2001 г., с. 11).

Учение и Завети 88:138-141. Умиване на нозе

Когато братя, носители на свещеничеството, се присъединяват към училището за пророци, те се приемат чрез обряда с умиване на нозе, извършен от Пророка, който следва примера на Исус Христос, описан в Иоана 13. За този обряд, старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

„Умиването на нозе е обряд на Евангелието; това е свят ритуал, изпълняван от светиите в уединението на храма. Той не се изпълнява за света или за светските хора. През Своите дни и диспенсация, Исус въвежда този обряд в горната стая по време на Тайната вечеря.

„Нашият Господ прави две неща с извършването на този обряд: 1. Той изпълнява стария закон, даден на Моисей; и 2. Той въвежда свят обряд, който да се изпълнява от упълномощени служители сред Неговите истински ученици от този ден нататък.

Като част от възстановяването на всички неща, обрядът с умиване на нозете е бил възстановен в диспенсацията на пълнотата на времената. …

Знанието, имащо отношение към умиването на нозете е било възстановено стъпка по стъпка в тези дни, докато сега пълното знание е изразено в дадените чрез откровение обреди на Господния дом“ (Mormon Doctrine, (2-ро изд., 1966 г., с. 829, 831))“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1966–1973 г., 1:708, 710).