Материал за подготовка на учителя при уроци за изучаване у дома
Обобщение на уроците за всекидневно изучаване у дома
Следното обобщение на събитията, ученията и принципите, които учениците са научили при изучаването на Учение и Завети 41-44 (Раздел 10), не е предназначено за преподаване като част от вашия урок. Урокът, който вие преподавате, се съсредоточава само върху няколко от тези учения и принципи. Следвайте подтиците на Светия Дух, докато обмисляте нуждите на вашите ученици.
От Учение и Завети 41, учениците са научили, че Господ се радва да ни благославя, когато се вслушваме в Него и Му се подчиняваме, както и че ставаме ученици на Исус Христос, като приемаме Неговите закони и ги спазваме. Изучавайки призованието на Едуард Партридж за епископ на Църквата, учениците също са научили, че епископите се призовават от Бог, подкрепят се от гласа на членовете и се ръкополагат чрез съответната власт.
Учение и Завети 42 става известен като „закона на Църквата“. Изучавайки първия раздел на закона на Църквата, учениците са научили, че ако се молим с вяра, можем да получаваме Духа, за да ни помага да учим околните. Освен това, учениците са научили, че Светият Дух знае всички неща и дава свидетелство за Отца и Сина. Сред многото закони и заповеди, изучавани в тази част на Учение и Завети 42, учениците са научили, че ако пожелаваме физически друг човек, ние отричаме вярата и губим Духа.
Изучавайки и преподавайки Господния закон на посвещаването, учениците са научили, че ние следва да се грижим за бедните и нуждаещите се и че когато правим добро на околните, ние го правим на Господ. Учениците също така са открили следния принцип: ако искаме в молитва, Господ ще ни дава знание, което ще ни осигурява мир и радост. Завършили са урока, като са научили, че дадените на четири очи оскърбления трябва да се разрешават на четири очи.
В Учение и Завети 43 учениците са научили, че само президентът на Църквата получава откровения за цялата Църква. Учениците също така са разбрали, че целта на църковните събрания е да се обучаваме и назидаваме един друг и че трябва да поемаме ангажимента да действаме според истините, които научаваме. Изучавайки как Господ е заповядал на Своите чеда да се покаят и да се подготвят за Второто пришествие на Исус Христос, учениците са научили, че през Милениума Сатана ще бъде вързан и Исус Христос ще царува със Своя народ на земята.
Въведение
В този урок учениците ще се съсредоточат върху Господните учения в Учение и Завети 42, отнасящи се до смъртта и изцелението, за които няма материал в техните уроци за изучаване у дома.
Господ дава напътствия относно смъртта и изцелението
В едната ръка покажете контейнерче със светено масло за благославяне на болни, а в другата – шишенце с лекарство.
За какво се използват тези неща?
На кое от тях следва да разчитаме, ако сме болни?
След като накратко споделят мислите си, поканете един от тях да прочете на глас Учение и Завети 42:43-44. Поканете класа да открият какво е Господното напътствие за това на какво да разчитаме при заболяване. За да помогнете на учениците да разберат тези стихове, може да е полезно да обясните, че билките и умерената храна в стих 43 се отнасят за лечението, което се е предлагало във времето, когато е дадено това откровение.
За да помогнете на учениците да разберат, че изцелението може да бъде давано чрез вяра и медицинско лечение, поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете класа да обърнат внимание как изцелението може да се дава както чрез вяра, така и чрез медицинската наука.
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„Светиите от последните дни вярват в прилагането на възможно най-доброто научно знание и техники. Ние използваме добро хранене, физически упражнения и други действия, за да запазим своето здраве и търсим помощта на здравни специалисти, като лекари и хирурзи, за да го възстановим.
Прибягването към медицинската наука не противоречи на нашите молитви с вяра, нито на нашето упование в свещеническите благословии. …
Разбира се, ние не чакаме всички останали възможности да бъдат изчерпани, за да се помолим с вяра или да дадем свещеническа благословия за изцеление. При спешни случаи молитвите и благословиите са на първо място. Най-често едновременно прилагаме всички методи“ („Изцеляване на болните“,Лиахона, май 2010 г., с. 47).
Защо според вас е важно да използваме молитва и свещенически благословии, както и медицинско лечение за изцеляване на болест?
Според стих 44, дали всеки болен човек, който получи свещеническа благословия, ще бъде изцелен?
Кажете на учениците, че Господ обяснява защо някои хора, които получат свещенически благословии, може да не оздравеят. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:48. Поканете класа да следят текста и да търсят принципи, които определят дали някой ще бъде изцелен в резултат на свещеническа благословия.
Според стих 48, кой е основният фактор, който определя резултата на една свещеническа благословия? (Ако даден човек има вяра в Исус Христос и и не е определен за смърт, ще бъде изцелен. Може да е необходимо да обясните, че изразът „не е определен за смърт“ се отнася до факта, че ще настъпи смърт или изцеление, според Господното време, мъдрост и воля.)
Защо не всеки, който има вяра в Исус Христос, ще бъде изцелен?
Защо е важно да имаме вяра в Господната воля и време за всеки от нас?
Поканете учениците да открият принцип в Учение и Завети 42:48 за изцеляването на нашите болести. Макар учениците да използват различни изрази, техните отговори трябва да отразяват следния принцип: Ако имаме вяра в Исус Христос, можем да бъдем изцелени според Неговата воля. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат думи или изрази в стих 48, които учат на този принцип.
За да помогнете на учениците да разберат, че нашата вяра трябва да бъде съсредоточена в Исус Христос, а не върху определени резултати, които желаем, поканете ученик да прочете следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на Дванадесетте апостоли. Поканете класа да потърсят защо е важно нашата вяра да бъде съсредоточена в Исус Христос.
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
Като чеда на Бог, познаващи Неговата голяма любов и неограничено знание за това, което ще е най-добро за нашето вечно добруване, ние се уповаваме в Него. Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос, а вярата е упование. Почувствах това упование по време на речта на мой братовчед, произнесена на погребението на девойка, която почина от сериозно заболяване. Той каза следните думи, думи, които първо ме учудиха, след което ме поучиха: „Знам, че е волята на Господ тя да умре. За нея се грижеха добри лекари и специалисти. Бяха ѝ дадени свещенически благословии. Името ѝ бе включено в молитвения списък в храма. За нея се казаха стотици молитви за възстановяване на нейното здраве. И знам, че в това семейство има достатъчно вяра тя да е била изцелена, освен ако не беше волята Господна тя да бъде прибрана у дома в този момент“. Почувствах същото това упование в думите на бащата на друго избрано момиче, което почина от рак. Той заяви: „Вярата на нашето семейство в Исус Христос не зависи от хода на събитията“. Тези учения са истинни. Ние правим всичко по силите си за изцелението на наш обичан човек, след което се уповаваме на Господ за резултата“ („Изцеляване на болните“, с. 50).
В какъв смисъл цитираните от старейшина Оукс хора говорят за вярата в Исус Христос?
Понякога е нужна по-голяма вяра да видим обичан от нас човек да умре или да премине през продължително заболяване, отколкото да видим как оживява или е изцелен. Защо мислите, че това е така?
Защо според вас е важно да упражняваме вяра в Исус Христос дори когато не получаваме желания от нас резултат?
Попитайте учениците дали познават хора, които са починали, въпреки надлежните медицински грижи и търсене на изцеление чрез молитва и свещенически благословии. (Бъдете особено внимателни към чувствата на тези, които може да са преживели такава ситуация.) Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:45-47. Поканете класа да следят текста, като търсят думи и изрази, които бих дали утеха на някой, който е преживял смъртта на обичан човек.
В стих 45 се казва, че е естествено да скърбим от загубата на хора, които обичаме. Кое учение в стих 46 може да даде утеха на някой, който скърби за смъртта на обичан човек? (Смъртта е сладка за хората, които умират в Господ. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат думите и изразите, които изразяват тази истина.)
Какво според вас означава човек да умре в Господ? (Един възможен начин да се обясни този израз е следният: човек е устоял с вяра и е спазвал светите си завети до момента на своята смърт.)
Какво според вас означава, че смъртта е „сладка“ за онези, които умрат в Господ? (Може да е необходимо да обясните, че макар един верен човек, който умира, да страда от физическа болка, това обещание се отнася за мира и покоя, които ще чувства в света на духовете.)
Поканете учениците да се замислят дали живеят живота си по начин, който би направил смъртта им „сладка“ за тях, ако се случеше днес. (Бихте могли да поканите учениците да запишат тези мисли в техните тетрадки за работа в клас или дневници за изучаване на Писанията.)
Приключете, като споделите своето свидетелство за истините, преподавани в днешния урок.
Попитайте учениците дали някога са чувствали тревоги или притеснения по отношение на Второто пришествие на Исус Христос. Обяснете, че в следващия раздел те ще научат повече относно знаменията за Второто пришествие на Спасителя. Какво ще се случи, когато Исус Христос дойде? Какво може да правим ние, за да сме подготвени за този момент?