През декември 1830 г. Господ заповядва на светиите да се съберат в Охайо (вж. У. и З. 37:3). През януари 1831 г. Той обещава, че те ще получат Неговия закон (вж. У. и З. 38:32). На 9 февруари 1831 г., скоро след като пристигат в Къртлънд, 12 старейшини на Църквата се събират обединени в молитва, според Господната заповед към тях (вж. У. и З. 41:2-3). Тогава Джозеф Смит получава откровението, което сега се съдържа в Учение и Завети 42:1-73. На 23 февруари той получава допълнителни напътствия (вж. У. и З. 42:74-93). Взети заедно, тези откровения стават известни като „закона на Църквата“ (У. и З. 42, въведение към раздела). Материалът в Учение и Завети 42 ще бъде разделен на три урока. Този урок разглежда стихове 1-29, които съдържат напътствия за проповядване на Евангелието и дават основни закони за поведението на членовете на Църквата.
Господ призовава старейшините да проповядват Евангелието и да изграждат Неговата Църква
В горната част на дъската напишете Закони и заповеди.
Отдолу напишете следните думи:
Ограничение Благословия Товар Досада Дар Граница Награда
Започнете, като поканите учениците да помислят с кои думи на дъската биха избрали да опишат законите и заповедите. Помолете няколко ученика да споделят думата или думите, които са избрали, и да обяснят защо. След като учениците са споделили мислите си, задайте следните въпроси:
Защо понякога може да е трудно да спазваме заповедите?
Защо някои хора чувстват, че законите и заповедите са дар или благословия?
Напомнете на учениците, че, след като Господ заповядва на светиите в Ню Йорк да заминат за Охайо, Той им обещава, че ще им даде Своя закон, когато се съберат там (вж. У. и З. 38:32). Повечето от светиите в Ню Йорк се подчиняват на заповедта да се съберат в Охайо. След като някои от тях пристигат в Къртлънд, 12 старейшини се срещат с Пророка Джозеф Смит и призовават Господ в молитва. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:1-3. Насърчете класа да следят текста, като търсят причините, поради които старейшините се събират.
Защо старейшините са се събрали по този начин? (Господ им е заповядал да се съберат заедно, за да получат Неговия закон.)
Обобщете Учение и Завети 42:4-10, като обясните, че Господ упътва старейшините да тръгнат по двама като мисионери, за да проповядват Евангелието и да изграждат Църквата във всеки район, в който са призовани, докато всички хора са призовани да се съберат заедно.
Господ излага принципите за проповядване на Евангелието
Поканете учениците да си представят, че са седнали в залата и чакат да започне събранието за причастие. Членовете на епископството или президентството на клона имат работа и все още не са дошли. Някой от събралите се става и обяснява, че би искал да призове няколко човека и да изложи нови учения, които са му били разкрити.
Как бихте реагирали в тази ситуация? Защо?
Поканете един от учениците да прочете на глас Учение и Завети 42:11 и поканете класа да потърсят кой, според Господните слова, е упълномощен да изгражда Неговата Църква.
За кого Господ казва, че е упълномощен да проповядва и изгражда Неговата Църква? (Учениците следва да разпознаят следното учение: Хората, които проповядват и изграждат Църквата, трябва да бъдат призовани от Бог и ръкоположени или отделени от упълномощените за това ръководители в Църквата.)
Според стих 11, имената на хората, призовани да проповядват Евангелието, ще бъдат оповестени пред Църквата. Как членовете на Църквата днес научават, че даден човек е получил призование на ниво район или кол и ще бъде отделен или ръкоположен от църковните ръководители? (Имената на призованите се представят пред членовете на Църквата за вот на подкрепа. Това е т. нар. принцип на общото съгласие. Вж. У. и З. 26:2).
Как процедурата за подкрепа на църковните ръководители и учители защитава Църквата и нейните членове? (Подкрепата на ръководителите ни помага да знаем кой е бил призован да ръководи и преподава в Църквата. Това също пречи на хора да поемат отговорности, които не са им били давани и за които нямат власт.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:12-13. Поканете класа да следят текста, като търсят отговорностите, които се дават на хората, които преподават и ръководят в Църквата, включително пълновременните мисионери.
Според тези стихове, какви отговорности дава Господ на хората, които Той призовава да преподават и ръководят в Църквата?
Защо според вас е важно учителите и ръководителите да преподават принципите, дадени в Писанията?
Как сте били благославяни, когато вашите учители и ръководители са живели според ученията и принципите, които са преподавали?
Поканете учениците да прегледат на ум Учение и Завети 42:13, като потърсят какво трябва да ни ръководи, когато преподаваме Евангелието на околните. След като учениците споделят какво са открили, помолете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:14. Поканете учениците да следят текста, като търсят какво трябва да правят проповядващите Евангелието, за да получат влиянието на Духа.
Как можем да получим влиянието на Духа, което да ни помогне да преподаваме Евангелието на другите? (Ако се молим с вяра, ние можем да получим Духа, за да ни помогне да преподаваме на околните. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат думите в стих 14, в които се съдържа този принцип. Обърнете внимание, че освен да се молим с вяра, ни трябва да бъдем достойни да приемем Духа.)
Помолете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„В Писанията се казва: „И Духът ще ви бъде даван чрез молитвата с вяра; и ако не получите Духа, няма да поучавате“ (У. и. З. 42:14). Тук не се казва просто да не преподавате, че не можете да преподавате или че преподаването ви ще е доста лошо. Не, казано е доста по-силно. Тук има забранителен глагол. „Няма да поучавате“. Това звучи толкова забранително, колкото заповедите на Синайската планина. Това също е заповед“ („Teaching, Preaching, Healing“, Ensign, ян. 2003 г., с. 41).
Според Учение и Завети 42:14 и изказването на старейшина Холанд, кой трябва да е истинският учител във всяка църковна класна стая? (Духът.)
Кои са някои от начините, по които учениците могат да помагат да се преподава чрез Духа?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:16-17. Помолете класа да следят текста и да потърсят каква е ролята на Светия Дух. Преди ученикът да започне да чете, може да е полезно да напомните на учениците, че думата Утешител в тези стихове е едно от имената за Светия Дух.
Според стих 17, какво знае и прави Светият Дух? (Бихте могли да предложите на учениците да отбележат следното учение в Писанията си: Светият Дух знае всички неща и свидетелства за Отца и Сина.)
Въз основа на това учение, защо е важно да имаме Светия Дух с нас, когато преподаваме Евангелието?
Как да имате Светия Дух с вас ще помогне на хората, на които преподавате?
Поканете учениците да се замислят върху следните въпроси (може да ги запишете на дъската преди началото на часа или да ги подготвите върху листове хартия и да ги раздадете):
Кога сте чувствали силата и влиянието на Светия Дух, докато сте преподавали (споделяли, обяснявали или свидетелствали за) Евангелието?
Кога сте чувствали как Светият Дух ви дава свидетелство за Небесния Отец и Исус Христос?
След като им дадете достатъчно време, поканете няколко ученика да изберат един от въпросите и да споделят своите преживявания с класа. Бихте могли да добавите своето свидетелство за важната роля, която Духът има при преподаване и изучаване на Евангелието.
Обяснете, че в това откровение, Господ дава закони и заповеди, които се отнасят към всички членове на Църквата. Разделете учениците на групи по трима или шестима. Дайте на всеки ученик по една или две от препратките на дъската и обяснете, че всеки откъс съдържа Господното напътствие за дадена заповед. Поканете учениците да изучат дадените им откъси, след което да използват дадения по-долу план, за да се подготвят да преподадат на своята група това, което са открили. (Можете да напишете плана на дъската или да го копирате на листове за раздаване. Може да насърчите учениците да използват книжката За укрепването на младежите или Ръководство към Писанията за допълнителни източници. Ако класът ви е малък, може да поканите учениците да преподават пред целия клас, вместо пред групите си.)
Поканете член на групата ви да прочете на глас откъса от Писанията. Може да предложите на членовете на групата ви да отбележат заповедта или закона в откъса.
Дайте определение на учението или принципа, посочен в стиховете.
Обяснете защо според вас тази заповед е важна и как нашето подчинение на нея влияе на духовното ни благосъстояние.
Споделете идея или действие, което всички можем да вършим, за да можем по-пълно да спазваме тази заповед (или да се предпазваме от нарушаването й). Също така бихте могли да поканите останалите в групата да споделят идеи.
Давайте достатъчно време на учениците за подготовка и преподаване пред техните групи. Докато учениците си преподават взаимно, се разхождайте из стаята и предлагайте помощ и насърчение, когато е необходимо.
След като учениците приключат с преподаването на техните групи, напишете следното непълно изказване на дъската: Като служим на Бог и спазваме Неговите заповеди, ние показваме …
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:29. Поканете класа да следят текста, като търсят думи и изрази, които завършват този принцип. Поканете един ученик да допълни изказването на дъската, така че то да съдържа следния принцип: Като служим на Бог и спазваме Неговите заповеди, ние показваме своята обич към Бог. (Може да предложите на учениците да запишат този принцип в своите Писания.)
Как спазването на Божиите закони и заповеди показва нашата обич към Него?
Как спазването на заповедите ви е доближило до Господ?
Поканете учениците да обмислят своето отношение към Господните закони и заповеди. Поканете ги да изберат една заповед, която ще се стремят да спазват по-пълно, за да могат да изразят своята обич към Небесния Отец и Спасителя. Завършете, като споделите как спазването на заповедите е укрепило вашата връзка с Господ.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Президент Томас С. Монсън набляга върху Господната заповед старейшините да проповядват Евангелието. Той също така обяснява ролята на сестрите в мисионерската работа:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Първо, на младите мъже от Аароновото свещеничество, и вие, които ставате старейшини: повтарям това, което пророците отдавна проповядват – всеки достоен, способен млад мъж следва да се подготви да отслужи мисия. Мисионерската служба е дълг на свещеничеството – едно задължение, което Господ очаква от нас, на които е било дадено толкова много. Млади мъже, увещавам ви да се подготвите за мисионерска служба. Пазете се чисти, неопетнени и достойни да представлявате Господ! Поддържайте здравето и силата си! Изучавайте Писанията! Участвайте в Семинара и Института, ако са достъпни за вас! Запознайте се с мисионерското ръководство Проповядвайте Моето Евангелие.
Един съвет към вас, млади сестри: макар да нямате същата свещеническа отговорност като младите мъже да служите на пълновременни мисии, вие също давате ценен принос като мисионери и ние приветстваме вашата служба“ („Като се срещаме отново заедно“,Лиахона, ноем. 2010 г., с. 5–6).
Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява една важна причина, поради която е важно да се подкрепят призованите в Църквата:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Тази публична процедура се извършва винаги когато ръководители или учители биват призовани или освободени от длъжност или когато има реорганизация в кола, района, кворума или помощните организации (вж. У. и З. 124:123, 144; вж. също У. и З. 20:65-67; 26:2). Тя е единствена по рода си за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Ние винаги знаем, кой е призован да ръководи или да учи и имаме възможността да го подкрепим или възразим. Това не е изобретение на човека, но е било установено с откровения … ((вж. У. и З. 42:11). По този начин Църквата е защитена от всеки самозванец, който може да поеме кворум, район, кол или Църквата“ („Немощните и простодушните в Църквата“,Лиахона, ноем. 2007 г., с. 6).
„Обичай жена си с цялото си сърце и се привързвай към нея и към никоя друга“ (У. и З. 42:22). Доколкото знам, в цялото Писание има само още едно нещо, което ни е заповядано да обичаме с цялото си сърце, и това е Самия Бог. Помислете какво значи това!
Подобна любов може да бъде показвана към съпругите ви по толкова много начини. Първо и най-важно, нищо в живота ви освен Сам Бог не може да има приоритет над съпругата ви – нито работа, нито отдих, нито хобита. Вашата съпруга е вашият скъп вечен помощник – вашата спътница.
Какво означава да обичаш някого с цялото си сърце? Това значи да обичаш с цялата си любов и пълна отдаденост. Със сигурност, когато обичате съпругата си с цялото си сърце, не можете да я унижавате, критикувате, да търсите вина в нея или да я малтретирате с думи, постъпки или мълчание.
Какво значи „и се привързвай към нея“? Това значи да стоите близо до нея, да сте й лоялни и верни, да общувате с нея и да й изразявате любовта си“ („To the Fathers in Israel“, Ensign, ноем. 1987 г., с. 50).
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва следното относно обичта и похотта:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Защо похотта е такъв смъртен грях? Е, в допълнение към напълно разрушаващото Духа влияние, което има похотта над душите ни, аз мисля, че тя е грях, защото осквернява най-висшето и свято взаимоотношение, което Бог ни дава през земния ни живот – любовта, която мъж и жена изпитват един към друг и желанието, което има тази двойка да създаде деца в семейство, което има вечна същност. Някой бе казал някога, че истинската любов трябва да включва идеята за неизменност. Истинската любов устоява. Но похотта се променя толкова бързо, колкото е нужно да се отвори порнографска страница или да се хвърли поглед на друг потенциален обект за задоволяване, минаващ наоколо, мъж или жена. Ние сме напълно развълнувани от истинската любов – като тази, която аз изпитвам към сестра Холанд; ние я показваме открито. Но похотта се характеризира със срам и прикриване и е почти патологично потайна – колкото по-късен и по-тъмен е часът, толкова по-добре, с два пъти заключена врата за всеки случай. Любовта инстинктивно ни кара да се доближаваме към Бог и да помагаме на другите хора. Похотта, от друга страна, е всичко друго, но не и божествена, и се основава на егоизма. Любовта идва с отворени обятия и сърце; похотта идва единствено с голям апетит.
Това са само някои от причините, поради които покваряването на истинското значение на любовта – чрез въображение или друг човек – е толкова унищожително. Тя унищожава това, което отстъпва по важност само на вярата ни в Бог, а именно вярата в хората, които обичаме. Тя разтърсва пилоните на доверието, на които се гради настоящата или бъдеща любов, и е нужно дълго време да се възстанови това доверие, когато то е загубено. Ако проблемът се задълбочи, било в личен аспект като член на семейство или в обществен като избрано официално лице, бизнес ръководител, медийна звезда и спортна знаменитост, много скоро на сградата, изградена да приюти морално отговорни общества, можем да окачим табела с надпис „Този имот е необитаван“ („Без място за врага на моята душа“Лиахона, май 2010 г., с. 44–45).