Урок 129
Учение и Завети 123
Въведение
Докато Пророкът Джозеф Смит е затворен в затвора Либърти от 1 декември 1838 г. до 6 април 1839 г., той пише писма на утеха и съвет, адресирани към светиите. Учение и Завети 123 е откъс от писмо с дата 20 март 1839 г., което той пише на светиите. В този откъс Пророкът кани светиите да съберат и публикуват разкази за преследванията срещу тях и тяхното страдание, както и да помагат на хората, заблудени от лъжливи учения.
Забележка: Следващият урок („Основаване на Наву“, урок 130) дава възможност на двама ученика да преподадат части от урока. Можете да изберете двама ученика сега и да им дадете ксерокопия на частите от урок 130, за да се подготвят.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 123:1-6
Джозеф Смит съветва светиите да събират и публикуват разкази за преследванията срещу тях и тяхното страдание
Започнете, като прочетете следната декларация:
„С настоящия документ се удостоверява, че аз, Делия Рийд, се преместих да живея в Мисури през 1836 г. Съпругът ми почина скоро след като пристигнахме и ме остави със седем малки деца. … Когато започнаха проблемите между жителите на щата и мормоните, аз, заедно с цялата ми общност, бяхме принудени да напуснем щата. … Бях принудена да оставя повечето от моето имущество (и) семейството ми (беше) разпръснато, като се наложи да разчитам на всекидневните подаяния на непознати хора“ (Delia Reed, в Mormon Redress Petitions: Documents of the 1833–1838 Missouri Conflict, ред. Clark V. Johnson, 1992 г., с. 523; пунктуация, главни букви и правопис стандартизирани).
Обяснете, че това е официална декларация, която сестра Рийд прави пред съдебен служител. След това поканете учениците да прочетат Учение и Завети 123:1 наум.
-
От наученото в този стих, каква може да бъде една от целите сестра Рийд да подаде тази декларация?
Напомнете на учениците, че от декември 1838 до април 1839 г. Пророкът Джозеф Смит и още някои църковни ръководители са затворени в затвора Либърти, Мисури. По същото време светиите са изгонени от щата Мисури по време на студените зимни месеци, заради заповедта за изтребление, издадена от губернатор Лилбърн Богз. Обяснете, че Учение и Завети 123 е откъс от писмо, написано през месец март 1839 г. в затвора Либърти, в което Пророкът Джозеф Смит напътства светиите в този труден момент.
Нека няколко ученика се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 123:1-5. Поканете класа да следят текста, като потърсят какъв е съветът на Джозеф Смит към преследваните светии. За да помогнете на учениците да разберат тези стихове, бихте могли да обясните, че в стих 5 изразът „цялата верига от дяволско мошеничество“ се отнася за голямото количество злонамерени лъжи, а изразът „престъпно и убийствено обременяване“ се отнася за зли и насилствени дела.
-
В тези стихове, какво Пророкът съветва светиите да направят?
Много от тях се вслушват в съвета на Пророка и събират разкази за преследването срещу тях. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 123:6. Помолете класа да следят текста, като потърсят причините, поради които на светиите е казано да събират разкази за преследването срещу тях и тяхното страдание. Бихте могли да напомните на учениците, че Господ преди това им е обещал да изкупи преследваните светии и да „се вдигне и (да) излезе навън от скритото Си място, и в яростта Си (да) опечали народа“ (У. и З. 101:89).
-
Според Учение и Завети 123:6, защо Небесният Отец заповядва на светиите да съберат разкази за преследванията срещу тях?
-
На какво ни учи този стих за това какво трябва да направим, за да може Господ да изпълни обещанията Си?
Поканете учениците да напишат изречение, което изразява принципа на връзката между нашите усилия и Господните обещания. Нека няколко ученика споделят принципите, които са посочили. Следва един начин, по който учениците може да изразят принципа: Господ ще изпълнява обещанията си след като извършим своята част. Напишете този принцип на дъската.
-
Защо според вас Господ очаква да свършим своята част, преди да изпълни обещанията Си?
-
Кога сте виждали потвърждаването на този принцип в живота си или в живота на ваш познат?
Учение и Завети 123:7-17
Джозеф Смит съветва светиите да помагат на заблудените от лъжи хора
Поканете учениците да си представят, че им е дадена задачата да напишат доклад за Църквата по един от техните предмети в училище. Има изискване те да включат поне три източника.
-
Кои източници може да използвате за доклада си?
-
Защо е от значение какви източници използвате, за да пишете за Църквата.
-
Как ще знаете кои източници точно описват Църквата?
Обобщете Учение и Завети 123:7-10, като обясните, че когато Джозеф Смит записва тези стихове, за Църквата са се разпространявали много лъжи. На светиите се казва, че те имат „абсолютно задължение“ (У. и З. 123:7) да дадат отговор на тези лъжи и да съберат и публикуват разкази за преследванията срещу тях и тяхното страдание.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 123:11-12. Помолете класа да следят текста, като потърсят допълнителни причини, поради които на светиите е казано да съберат и публикуват разкази за преследването срещу тях и тяхното страдание. Нека учениците споделят отговорите си.
-
Според стих 12, по какъв начин мнозина сред чистите по сърце хора за заслепени да видят истината?
-
Как според вас лъжите влияят на хората, които не са от нашата вяра?
-
Според стих 12, защо много хора са възпирани да стигнат до истината? (Макар учениците да използват различни думи, те трябва да открият следната истина: Много хора са възпирани да стигнат до истината, защото не знаят къде да я открият.)
-
Как публикуването на истината за преследванията срещу светиите и страданията им може да е помогнало на хората да намерят истината?
Напомнете на учениците, че днес все още има много хора, „които са заслепени от прикритото лукавство на човеци“ и които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят (У. и З. 123:12). Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да слушат и да открият какво пречи на хората да научат истината за Църквата в наши дни.
„Твърде много хора имат неточни разбирания за Църквата, защото повечето информация, която стига до тях, е от медиите, където тази информация често се представя с противоречия. Повишеното внимание върху противоречията има отрицателно влияние върху възприемането на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ („Sharing the Gospel Using the Internet“, Ensign, юли 2008 г., с. 62).
-
Според старейшина Балард, какво пречи на хората да научат истината за Църквата в наши дни?
Обяснете, че, подобно на светиите през 1839 г., от нас се изисква да помагаме на околните да придобият правилно разбиране за Църквата – за нейните членове, ръководители, вярвания, история, учения и практики.
-
Какво можете да правите, за да помагате на околните да получават правилно разбиране за Църквата? (Напишете отговорите на учениците на дъската.)
Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина М. Ръсел Балард. Помолете класа да слушат за един начин, по който можем да помагаме на околните да получават правилно разбиране за Църквата.
„За Църквата непрестанно се водят разговори. И тези разговори ще продължават, независимо дали ние избираме да участваме в тях или не. Но не е приемливо да стоим настрана, докато други хора, включително нашите критици, се опитват да представят какво проповядва Църквата. Въпреки че някои от тези разговори се следят от хиляди и дори милиони хора, повечето от тях са много по-малки. Но всички разговори имат влияние върху своите участници. Възприятията за Църквата се оформят разговор по разговор. …
И сега, нека ви поканя да се присъедините към разговорите, като участвате в Интернет и споделяте Евангелието, излагайки по прост и ясен начин посланието на Възстановяването. … За това, разбира се, е нужно да разбирате основните принципи на Евангелието. Важно е да имате способността да предлагате ясно и правилно свидетелство за евангелските истини“ („Sharing the Gospel Using the Internet“, с. 61, 62).
Добавете препоръката на старейшина Балард към вече изброените на дъската.
Поканете учениците да се замислят за начините да помагат на околните да научават истини, които са изброени на дъската. Нека изберат един от начините, които биха могли да използват. Поканете няколко ученика да споделят кое предложение са избрали и как могат да съставят план да го прилагат, за да помагат на околните да придобият правилно разбиране за Църквата. Насърчете всички ученици да действат според избраното от тях предложение, за да помагат на околните да открият истината.
Поканете учениците да помислят за случай, когато са помогнали на някого да получи правилно разбиране за Църквата. Помолете няколко ученика да споделят преживяванията си с класа.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 123:13-16. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво е казано на светиите за техните усилия да представят точни разкази за истината пред други хора.
-
Според стих 15, защо на светиите е казано да не смятат усилията си за „маловажни“?
-
Какъв принцип можем да научим от Господния съвет в стих 15 за малките решения, които взимаме в настоящето? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следния принцип: Нашите решения да се подчиняваме на привидно незначителни заповеди от Господ могат да имат значително влияние на живота ни в бъдещето.)
-
Как едно привидно незначително решение да говорим с някого за Евангелието може да има значително влияние?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 123:17. Помолете учениците да следят текста, като потърсят как този стих се отнася към истината, която написахте по-рано на дъската: Господ ще изпълнява обещанията Си след като ние свършим своята част. Нека учениците споделят своите мисли с класа.
-
Защо според вас е важно бодро да „свършим всички неща, които са по силите ни“?
-
Въз основа на стих 17, в какво можем да бъдем уверени, ако правим всичко по силите си да се подчиняваме на Господните заповеди? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следния принцип: Ако правим всичко по силите си да се подчиняваме на Господните заповеди, тогава можем да бъдем уверени, че Бог ще използва Своята сила, за да ни помогне съгласно Неговата воля и избран момент.)
-
Какво според вас означава да имаме увереността, че Бог ще използва Своята сила, за да ни помогне, ако „бодро свършим всички неща, които са по силите ни“? Какви неща можете да направите, за да имате тази увереност в живота си?
Споделете свидетелството си, че можем да имаме увереността, че когато правим всичко по силите си да се подчиняваме на Божиите заповеди, Той ще изпълнява Своите обещания.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 123:1. „Да съберат данни за … страдания, и злоупотреби“
Страдалите в Мисури светии следват напътствията на Пророка Джозеф Смит в Учение и Завети 123 и събират многобройни разкази за преследванията срещу тях. Следват две официални декларации, дадени пред съдебни служители:
„Генерал Кларк дойде в Калдуел с войниците си. Аз живях на две мили от Фар Уест … близо до къщата на господин Гад Йеил. Известен брой от войниците на генерал Кларк дойдоха в къщата на господин Йеил, останаха там за около два дни и разрушиха значителна част от имуществото. Те разбиха подовете на къщата, изклаха техните пилета и прасета и запалиха … купа сено. Видях ги как я запалват и тя изцяло изгоря. Те събраха колкото искаха царевица за конете си от насажденията на г-н Йеил, като по моя преценка унищожиха десет акра. … Някои от застреляните от тях прасета бяха оставени да гният на земята. Също така видях как милицията влиза в дома на г-н Сайръс Дениъл, който плячкосаха. Видях ги да изнасят легло, завивки и някакви дрехи“ (Mary K. Miles, в Mormon Redress Petitions: Documents of the 1833–1838 Missouri Conflict, ред. Clark V. Johnson, 1992 г., с. 496–497; пунктуация, главни букви и правопис стандартизирани).
„С настоящото декларирам, че моят баща достигна Хонс Мил и живя в палатка, когато стана клането. Бях в палатката, когато конниците нападнаха. Някои от нашите извикаха на жените и децата да излязат от палатките. Аз изтичах в ковачницата, където беше баща ми. Пропълзях под ковашкия мех, заедно с брат ми и още едно момче на име Чарлз Мерик. Бях ранен в бедрото, на брат ми му пръснаха главата, а другото момче получи три рани и умря от тях. Майка ми казва, че миналия месец съм навършил осем години. Видях как нашите врагове издърпаха ботушите на баща ми преди да умре“ (Alma Smith, в Mormon Redress Petitions, с. 537; пунктуация, главни букви и правопис стандартизирани).
Учение и Завети 123:4-5. „Клеветническите публикации, които се разпространяват“
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как отрицателните публикации за Църквата могат да помагат на нашите мисионерски усилия:
„Опитът сочи, че времената на отрицателно обществено мнение за Църквата могат да помогнат да се изпълнят Господните цели. През 1983 г. Първото президентство пише до ръководителите в Църквата: „Противопоставянето само по себе си може да бъде една възможност. Сред постоянните предизвикателства, с които се сблъскват нашите мисионери, е липсата на интерес към религията и нашето послание. Тези критики пораждат… интерес към Църквата. Те дават възможност (на членовете) да представят истината на онези, чието внимание по този начин е насочено към нас“ (Писмо на Първото президентство, 1 дек. 1983 г.).
Ние можем да се възползваме от подобни възможности по много начини: любезно писмо до издателя, разговор с приятел, коментар в блог или насърчителна дума към човек, който е направил пренебрежителен коментар. Можем да отговорим с любов на хората, повлияни от дезинформация и предразсъдъци, онези, „които са възпирани да стигнат до истината само защото не знаят къде да я намерят“ (У. и З. 123:12). Уверявам ви, да отговорите на нашите обвинители по този начин никога не е слабост.Това е християнска смелост в действие“ („Християнска смелост: цената на ученичеството“ Лиахона, ноем. 2008 г., с. 73).
Учение и Завети 123:4-5. Оценка на намерението и валидността на източниците
Някои автори, които пишат за Църквата и нейната история, представят информацията извън контекст или включват частични истини, които могат да бъдат подвеждащи. Намерението на някои от тези текстове е да се унищожи вярата в Църквата и нейните ръководители.
Старейшина Нийл А. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли говори за такива изпитания на нашата вяра:
„Винаги е имало малка група хора, които желаят да дискредитират Църквата и да унищожат вярата. Днес те използват Интернет.
Част от информацията за Църквата, независимо колко убедителна е тя, просто не е вярна. През 1985 г. помня как един колега влезе в моя офис на работа, тогава работех във Флорида. Той носеше статия на списание Тайм, озаглавена „Съмнения в началата на мормонизма“. Там се говореше за наскоро открито писмо, чийто предполагаем автор е Мартин Харис, в което има разказ за намирането на плочите на Книгата на Мормон, противоречащ с този на Джозеф Смит.
Колегата ми попита дали тази нова информация ще унищожи мормонската църква. В статията се цитираше човек, който заявяваше, че напуска Църквата заради този документ. По-късно научих за други, които напуснали Църквата. Сигурен съм, че това е било изпитание за тяхната вяра.
Няколко месеца по-късно специалистите открили (и фалшификаторът признал), че писмото е пълна измама. Помня как искрено се надявах хората, напуснали Църквата заради тази измама, да се върнат обратно“ („Изпитание на вярата ви“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 41).
Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли насърчава светиите от последните дни да правят внимателна оценка на прочетеното за Църквата и нейната история и да разчитат на Светия Дух, както и на своя интелект, когато правят това:
„Тази преценка… има две измерения – интелектуално и духовно.
По отношение на интелектуалното измерение е явно, че читателите трябва да разполагат със значително знание, за да могат да оценят предлаганата им информация. …
За светиите от последните дни, тази оценка има и духовно измерение. И това е защото вярваме в казаното от Мороний: „чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“ (Мороний 10:5). Това обещание уверява духовно чувствителните читатели, че ще могат да получат дара за разпознаване, който ще им помогне да преценят значението на дадената им информация.
Когато упражняваме нашата духовна способност да преценяваме, е необходимо да помним, че Духът Господен няма да ни води, ако сме критично и деградивно настроени. Този принцип се отнася както за читатели, така и писатели. …
Нашите лични свидетелства са основани на свидетелството на Духа, а не на някаква комбинация или натрупване на исторически факти. Ако това е основата ни, никаква промяна на историческите факти не може да разтърси свидетелствата ни. Нашият Небесен Отец ни е дал силата да разсъждаваме и се очаква да я използваме максимално. Но Той също ни е дал Утешителя, за Който е казал, че ще ни води към истината и чрез силата на Когото можем да узнаем истината за всички неща. Това е най-важното напътствие за светиите от последните дни, които са достойни и желаят да разчитат на него“ („Reading Church History“, в Symposium Speeches (Симпозиум на Образователната система на Църквата относно Учение и Завети и църковна история, 14–16 авг. 1985 г.), с. 4, 5).
Учение и Завети 123:17. „Всички неща, които са по силите ни“
Пророкът Джозеф Смит вярва и живее според принципа, че трябва да направим всичко по силите си, преди да можем да разчитаме на Божията помощ. Както е записано в Учение и Завети 101:86-89, Господ заповядва на светиите да предадат разказите за страданието и преследването срещу тях на вниманието на правителствени ръководители, включително на президента на Съединените щати. На 29 ноември 1839 г. Пророкът Джозеф Смит и Илаяс Хигби, който е съдия, се срещат с президента на САЩ, Мартин Ван Бюрен.
„Първоначално Ван Бюрен не желае да чуе молбата на Пророка. Но с напредването на разговора, президентът обещава да преразгледа позицията си и „почувства симпатии към (мормоните), заради (техните) страдания“ (в History of the Church, 4:40).
След своята среща с президент Ван Бюрен, Пророкът и Илаяс Хигби остават за два месеца на Изток, опитвайки се да привлекат подкрепата на представители и на двете камари на американския парламент (вж. History of the Church, 4:40, 43-44). Те отново се срещат с президент Ван Бюрен през февруари 1840 г. До този момент Ван Бюрен е загубил всякакви приятелски чувства, които е можел да има към Църквата. Според Пророка, президентът се държи с тях грубо и казва: „Господа, каузата ви е справедлива, но аз не мога да направя нищо за вас. … Ако се застъпя за вас, ще загубя гласа на Мисури“ (в History of the Church, 4:80)“ (Arnold K. Garr, „Joseph Smith: Campaign for President of the United States“, Ensign, фев. 2009 г., с. 49).
Въпреки че президентът на Съединените щати отказва да помогне на светиите, Пророкът Джозеф Смит продължава да търси помощта на други държавни и щатски ръководители. И тъй като Джозеф е направил всичко по силите си, той има увереността, че Бог ще действа чрез Своята сила, за да му помогне.