През септември 1830 г. Господ призовава Томас Б. Марш да проповядва Евангелието и да помогне за установяването на Църквата. Това призование, съдържащо се в Учение и Завети 31, включва обещания и съвети, които да насочват Томас в личния му живот и като мисионер. През октомври 1830 г. Джозеф Смит получава откровението, което сега се намира в Учение и Завети 32, в което Господ призовава Парли П. Прат и Зиба Пътърсън да се присъединят към Оливър Каудъри и Питър Уитмър–младши на една мисия при ламанитите в западната част на Мисури. Господ обещава да бъде с тези мъже в мисионерските им усилия.
Господ призовава Томас Б. Марш да проповядва Евангелието и да помогне за установяването на Църквата
Помолете учениците да си помислят за своите близки и за чувствата, които имат към тях. Може да покажете снимка на семейството си и накратко да опишете любовта си към тях. Помолете учениците да си помислят дали има някой в семейството им, който не е член на Църквата или в момента не живее според заветите му с Господ. Може да помолите учениците също да помислят за надеждите си за такива членове на семейството.
Обяснете, че в Учение и Завети 31 Господ се обръща към един нов член на име Томас Б. Марш и говори с него за семейството му.
За да помогнете на класа да разберат историческата обстановка на този раздел, помолете един ученик да прочете следното описание за това как Томас Б. Марш става член на Църквата.
Докато живее в Бостън, щата Масачузетс, през 1829 г., Томас Б. Марш стига до заключение, че нито една от църквите, които познава, не е в съответствие с ученията на Библията. Той пише: „Считам, че Духът Божий ме подтикна да направя това пътуване на запад“. Той оставя съпругата си Елизабет и малките си деца, за да търси истината. След тримесечно пътуване Томас е на път към дома си, когато „чува за една златна книга, намерена от един младеж на име Джозеф Смит“. Той отива в Палмира, щата Ню Йорк, където се среща с Мартин Харис. Печатарят дава на Томас контактния лист, съдържащ първите шестнадесет страници от Книгата на Мормон. Томас по-късно пише: „След като се прибрах вкъщи,… аз показах на съпругата си шестнадесетте страници на Книгата на Мормон… от които тя бе много доволна, считайки, че това е Божие дело“. Около година по-късно, след като научава за организацията на Църквата, Томас и семейството му се местят в Палмира. Докато живеят там, той е кръстен близо до Файет и е ръкоположен за старейшина от Оливър Каудъри през септември 1830 г. (вж. Томас Б. Марш, „History of Thomas Baldwin Marsh“, Millennial Star, 11 юни 1864 г., с. 375).
Какво ви впечатлява относно търсенето на Томас Б. Марш на истината?
Помолете един ученик да прочете Учение и Завети 31:1-2 на глас и помолете класа да потърсят изразите, които Господ използва, за да насърчи Томас след кръщението му.
Какво насърчение дава Господ на Томас в тези стихове?
Какво обещание дава Господ на Томас относно семейството му?
Кой принцип от Учение и Завети 31:1-2 може да ни помогне, ако имаме близки, които не са членове на Църквата или не живеят вярно според заветите им? (Въпреки че учениците може да използват различни думи, те трябва да посочат следния принцип: Чрез нашата вярност нашите близки може да бъдат благословени да повярват и познаят истината. Запишете този принцип на дъската.)
Кои са някои от начините, по които отделни хора могат да бъдат благославяни чрез верността на своите близки? Какви примери за това сте виждали?
Поканете учениците да прочетат набързо Учение и Завети 31:3–4 и да определят какво е Господното призование към Томас Б. Марш. Нека споделят какво са намерили. След това помолете един ученик да прочете следното изявление на президент Гордън Б. Хинкли относно благословиите, които идват при хората, служещи вярно като мисионери. (Може да предоставите на учениците копие на това изявление, за да го държат в Писанията си.) Помолете класа да се вслушат за това кой е благословен чрез мисионерската служба.
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„Ще благословите живота на хората, които учите и тяхното потомство. Ще благословите собствения си живот. Ще благословите живота на семейството си, което ви издържа и се моли за вас“ („Of Missions, Temples, and Stewardship“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 52).
Кой е благословен чрез мисионерската служба?
Разделете класа на три групи. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 31:5-8. Помолете една група да потърси благословиите, които ще дойдат при онези, които ще бъдат учени от Томас Б. Марш. Помолете другата група да потърси благословиите, които ще дойдат при Томас, докато служи като мисионер. Помолете последната група да потърси благословиите, които ще дойдат при семейството на Томас, докато той е далеч от тях. След като ученикът започне да чете, задайте следните въпроси:
Какви благословии ще получат хората, учени от Томас?
Как ще бъде благословен Томас за мисионерската си служба?
Как ще бъде благословено семейството му?
По какъв начин мисионерската служба на някой друг е благословила живота ви или живота на някой ваш познат?
Може да споделите примери за това как сте виждали мисионерската служба да благославя живота на хората.
Обяснете, че Учение и Завети 31:9-13 съдържа съвет, който Господ дава, за да помогне на Томас Б. Марш в личния му живот и като мисионер. Преди урока напишете следните инструкции на дъската или направете копие на тях за всеки ученик:
Прочетете Учение и Завети 31:9-12 и открийте един съвет, който считате, че е важно да спазваме днес. Подгответе се да отговорите на следните въпроси:
Кой съвет избирате? Защо според вас този съвет е важен за нас днес?
Кой е един от начините, по които можем да прилагаме този съвет в живота си?
По какъв начин можем да се възползваме от този съвет?
Разделете учениците по двойки. Помолете ги да прочетат Учение и Завети 31:9-12 сами и после да споделят отговорите си на въпросите с техните партньори.
След като учениците са споделили, поканете ги да прочетат наум Учение и Завети 31:13 и да открият една благословия, която Господ обещава на Томас Б. Марш, ако е верен. Поканете един ученик да дойде на дъската и да напише това обещание под формата на принцип, използвайки думите ако и тогава. Насърчете останалите от класа да помогнат на ученика, ако е необходимо. Въпреки че ученикът може да използва различни думи, трябва да бъде ясен следният принцип: Ако сме верни до края, то Господ ще бъде с нас. Отбележете, че тази истина се отнася за нас, докато се опитваме да споделяме Евангелието с другите, а също и в други ситуации.
Кога сте чувствали, че Господ е с вас, докато сте се стремили да Му бъдете верни? (Дайте на учениците време да обмислят този въпрос преди да могат да отговорят. Също може да споделите ваше собствено преживяване.)
Господ призовава Парли П. Прат и Зиба Питърсън да се присъединят към мисията при ламанитите
Помолете учениците да видят картата в Писанията си, наименувана „Преместване на Църквата в посока на запад“ (вж. Хронология на църковната история, карти и фотографии, карта 6). Или може да покажете голяма карта, изобразяваща разстоянието между щата Ню Йорк и щата Мисури, САЩ.
Къде са призовани да проповядват Евангелието Оливър Каудъри и Питър Уитмър–младши? (Ако учениците не помнят, поканете ги да се позоват на Учение и Завети 28:8-9; 30:5. Тези мисионери са призовани да проповядват „на ламанитите“ в западните покрайнини на Мисури. Помогнете на учениците да намерят това място на картата.
Помолете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 32. Помолете класа да следят текста и да открият въпроса, който някои старейшини от Църквата имат относно мисията, за която са призовани Оливър Каудъри и Питър Уитмър–младши.
Какъв въпрос имат някои старейшини от Църквата относно мисията при ламанитите? (Те искат да знаят дали може да бъдат призовани и допълнителни мисионери, които да учат ламанитите.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 32:1-3. Помолете класа да следи текста, като търси какво са призовани да вършат Парли П. Прат и Зиба Питърсън и какво им обещава Господ.
Какво са призовани да вършат Парли и Зиба?
Какво им обещава Господ?
Може да отбележите сходството между обещанията, дадени в Учение и Завети 32:3 и принципа, написан на дъската: Ако сме верни до края, то Господ ще бъде с нас.
Може да обясните, че през есента на 1830 г. и зимата на 1830-1831 г. тази малка група мисионери (към която по-късно се присъединява един нов член от Охайо, на име Фредерик Г. Уилямс) изминава близо 1 500 мили (около 2 400 км) от Файет, щата Ню Йорк, до Индепендънс, щата Мисури, повечето от които пеша. Тези четирима мисионери пристигат в Индепендънс по средата на януари 1831 г. По време на част от пътуването си те претърпяват изключителен студ, силни ветрове и изтощение, като живеят основно на замръзнал царевичен хляб и сурово свинско месо. На някои места снегът, през който вървят е три фута дълбок. Въпреки тези трудности, мисионерите успяват да представят Евангелието на индианците, които живеят в Индианската територия близо до западната граница на Мисури. Те проповядват Евангелието и в Ментор и в Къртлънд, щата Охайо, на една конгрегация, която търси възстановяване на новозаветното християнство. (Учениците ще научат повече за тези хора и техния ръководител, Сидни Ригдън, докато изучават Учение и Завети 35. Господ изпълнява обещанието Си, че ще бъде с тези мисионери и че нищо няма да има надмощие над тях. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с. 84–85.)
Може да приключите урока, като свидетелствате за истините, които сте обсъдили.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Откровението, записано в Учение и Завети 31 е едно от няколкото (вж. У. и З. 30-36), които Господ дава относно мисионерската работа между времето, когато за пръв път разкрива принципа на събирането на Неговия народ (вж. У. и З. 29:1-8) и когато за пръв път определя място за събирането им (вж. У. и З. 37).
Всеки човек, който научи за Евангелието на Исус Христос, трябва да избере за себе си дали ще го приеме. Обаче нашият пример за вярност може да повлияе положително на другите. Господните начини и Неговото време за изпълнението на обещания като тези, които дава на Томас Б. Марш в Учение и Завети 31:2, 5-8 може не винаги да отговарят на надеждите или очакванията ни. Но следната история от президент Томас С. Монсън за едно преживяване, което той има като президент на мисия в Канада, показва, че Господ действително изпълнява обещанията си към верните:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Веднъж в офиса ми седеше един новопристигнал мисионер. Той бе умен, силен, изпълнен с ентусиазъм и желание да служи, щастлив и благодарен да бъде мисионер. Като говорех с него, му казах: „Старейшина, предполагам, че вашите баща и майка от все сърце ви подкрепят в мисионерското ви призование“. Той наведе глава и отвърна: „Всъщност, не съвсем. Виждате ли, президенте, баща ми не е член на Църквата. Той не вярва в онова, в което вярваме ние, така че не може изцяло да оцени важността на моята задача“. Без колебание и подтикнат от източник извън мен, аз му казах: „Старейшина, ако честно и усърдно служите на Бог в оповестяване на Неговото послание, баща ви ще се присъедини към Църквата преди да изтече мисията ви“. Той стисна ръката ми като в менгеме, сълзи изпълниха очите му и почнаха да се стичат по бузите му, и заяви: „Да видя, че баща ми приема истината, за мен ще бъде най-голямата благословия в живота ми“.
Този млад мъж не се помайваше, надявайки се и желаейки обещанието да бъде изпълнено. Вместо това, той последва примера на Ейбрахам Линкълн, за когото се казва: „Когато се молеше, той се молеше така, все едно всичко зависеше от Бог, а когато работеше, работеше така, все едно всичко зависеше от него“. Такава бе мисионерската служба на този младеж.
Преди всяка мисионерска конференция го намирах и питах: „Старейшина, как напредва баща ви?“
Неизменният му отговор бе: „Няма напредък, президенте, но знам, че Господ ще изпълни обещанието, дадено ми чрез вас, моя президент на мисия“. Дните ставаха седмици, седмиците месеци и накрая, точно две седмици преди ние самите да напуснем мисионерското поле, за да се върнем у дома, получих писмо от бащата на този мисионер. Бих искал днес да го споделя с вас.
„Скъпи брат Монсън,
Искам да Ви благодаря за многото грижи, които положихте за сина ми, който наскоро завърши мисията си в Канада.
Той беше вдъхновение за нас.
Когато замина на мисия, на моят син бе обещано, че аз ще стана член на Църквата преди завръщането му. Това обещание, направено, мисля, пред него от вас, не ми бе известно.
Щастлив съм да кажа, че бях кръстен в Църквата една седмица преди приключването на мисията му. …
… Най-малкият му брат наскоро също бе кръстен и потвърден за член на Църквата.
Позволете ми отново да Ви благодаря за всичката доброта и любов, дарена на сина ми от неговите братя в мисионерското поле през последните две години.
Искрено ваш,
един благодарен баща“.
Смирената молитва с вяра отново бе получила отговор“ (в Conference Report, апр. 1964 г., с. 131–132).
Томас Б. Марш придобива известни умения за медицинската употреба на леки билки и е способен да помага на хора със знанието си. Обаче, по-великото му призование е изцеляването на души. Има много записани случаи, когато Томас Б. Марш отдава времето си, за да помага на членове на Църквата да разрешават проблемите си.
Въпреки че първата мисия при ламанитите не е много успешна при проповядването на индианците, тя има значителен ефект върху ранната история на Църквата. Президент Джозеф Ф. Смит обяснява:
Изображение
Президент Джозеф Фийлдинг Смит
„Изминаването на близо хиляда и петстотин мили, повечето от които през пустош и през повечето време в неблагоприятни климатични условия, отнема близо четири месеца. То обаче, е много ползотворно пътуване, тъй като мнозина приемат Евангелието по пътя и значителен брой клонове се появяват в Къртлънд, както и в други части и много решителни мъже се присъединяват към Църквата. Това е първото мисионерско пътуване на запад от щата Ню Йорк и резултатите му се оказват неизмерими по отношение на ползата му за Църквата“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г., 1:150).
Откровението в Учение и Завети 32 е адресирано към Парли П. Прат и Зиба Питърсън. Може да прочетете на глас следната историческа информация, за да помогнете на класа да научи повече за тези двама мъже:
През лятото на 1830 г. Парли П. Прат и съпругата му Тенкфул тръгват на път от дома си в Амхърст, щата Охайо, да посетят роднини в щата Ню Йорк. Светият Дух подтиква Парли да спре в село Нюарк, щата Ню Йорк, близо до Палмира, където той научава за Книгата на Мормон. По-късно той пише за реакцията си относно книгата:
Изображение
Парли П. Прат.
„Четох цял ден, яденето беше бреме, нямах желание за храна, а като дойде нощта, сънят беше бреме, защото предпочитах да чета, вместо да спя.
Докато четях, духът Господен бе върху ми и аз узнах, и разбрах, че книгата е истинна“ (Autobiography of Parley P. Pratt, изд. Парли П. Прат, 1938 г., с. 20).
Парли отпътува за Палмира, където среща и бива учен от Хайръм Смит. Скоро Хайръм и Парли отпътуват за Файет, Ню Йорк, за да се срещнат с членове на нарастващия клон на Църквата. Парли е кръстен и ръкоположен за старейшина от Оливър Каудъри през септември 1830 г.
Малко е известно за обръщането във вярата на Зиба Питърсън. Знаем, че е кръстен от Оливър Каудъри през април 1830 г. и е ръкоположен за старейшина през юни същата година.
Следната история е пример за това как Господ благославя Парли П. Прат, докато отслужва мисията си:
На петдесет мили западно от Къртлънд, Парли е арестуван по „незначително обвинение“, изправен на съд и „осъден на затвор“ или да заплати глоба (Autobiography of Parley P. Pratt, изд. Парли П. Прат, 1938 г., с. 36). Тъй като не може да плати, Парли прекарва нощта заключен в една обществена странноприемница. На следващата сутрин той е посетен за кратко от колегите си и ги насърчава да продължат своето пътуване, обещавайки им скоро да ги настигне. Парли казва: „След като седях известно време до огъня, под надзора на служителя, аз помолих да изляза навън. Излязох на площада, придружен от него. Казах: „Г-н Пийбоди, добър ли сте в надбягванията?“ „Не“, каза той, „но големият ми булдог е и е обучен да ми помага в работата през тези няколко години. Той ще повали всеки човек, ако му заповядам“. „Ами, г-н Пийбоди, вие ме принудихте да измина една миля, а аз изминах с вас две. Дадохте ми възможността да проповядвам, пея и ми подсигурихте нощувка и закуска. Сега трябва да продължа пътуването си; ако сте добри в надбягванията, може да ме придружите. Благодаря Ви за добрината — приятен ден, сър“.
После се отправих на път, докато той стоеше удивен и неспособен да направи и крачка. … Той все още не бе на себе си от удивление, за да започне да ме преследва, докато не бях вече на около двеста ярда от него. … Той се втурна, викайки след мен, а също и командвайки кучето си да ме сграбчи. Кучето, което бе едно от най-големите, които някога съм виждал, бързо ме наближи с цялата си ярост, а служителят все още тичаше, пляскаше с ръце и викаше: „хайде момче, хвани го, виж, сграбчи го, казах, повали го“ и сочеше с пръст в посоката, в която бягах. Кучето бързо ме настигаше и в момента, когато се готвеше да скочи върху ми, светкавично ми дойде мисълта да помогна на служителя, като отпратя кучето с пълна ярост към гората, която бе малко пред мен. Насочих пръста си в тази посока, плеснах с ръце и извиках, имитирайки служителя. Кучето се забърза покрай мен с удвоена скорост към гората, насърчавано от служителя и от мен, като и двамата бягахме в една и съща посока“.
След като се измъква от кучето и служителя, старейшина Прат се присъединява към колегите си по алтернативен маршрут. Парли по-късно научава, че Симеон Картър, на когото оставя Книгата на Мормон, а също и шестдесет други души в този район се присъединяват към Църквата (вж. Autobiography of Parley P. Pratt, с. 38–39).