Организации и програми в Църквата

Въведение

С разрастването на Църквата, Господ вдъхновява църковни ръководители и членове да стартират организации и програми в Църквата, за да благославят светиите. Когато за пръв път се организират някои от тези организации и програми, те не са крайно необходими, но с разрастването на Църквата, те стават важни за Господното дело на спасението на Неговите чеда.

Предложения за преподаване

Църковните организации и програми ни помагат да се подготвяме и напредваме към вечен живот

Започнете урока, като помолите учениците да си представят, че една приятелка не иска да посещава събранията и дейностите си в Младите жени. Тя казва, че те не са достатъчно забавни и че й губят времето.

След като представите този пример, помолете учениците да обмислят наум какво биха могли да направят, за да помогнат на тази приятелка да разбере целта на събранията и дейностите в Младите жени.

Каква според вас е целта на организациите на Младите мъже и Младите жени?
Как знанието за целта на една организация помага на хората, които са част от нея?

Поканете учениците да прочетат наум Моисей 1:39, като търсят целта на Небесния Отец във всичко, което върши. Поканете учениците да споделят какво са открили. Може да се наложи да напомните на учениците, че безсмъртие се отнася за състоянието на вечен живот във едно възкресено състояние. Чрез Единението на Исус Христос всички хора ще бъдат възкресени, независимо от тяхното нечестие или тяхната праведност в този живот.Вечен живот се отнася за живот завинаги като семейства в Божието присъствие и превръщане в Негово подобие. Подобно на безсмъртието, вечният живот е възможен поради Единението на Исус Христос. Обаче, той също изисква нашето „подчинение на законите и обредите на Евангелието“ (Символът на вярата 1:3).

Ако целта на Небесния Отец е да осъществи безсмъртието и вечния живот на Неговите чеда, каква е целта на Църквата?

След като учениците са отговорили, напишете на дъската следната истина: Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни помага на Небесния Отец при осъществяването на вечния живот на Неговите чеда. След това попитайте:

Кои са някои от начините, по които Църквата помага при осъществяването на безсмъртие и вечен живот за чедата на Небесния Отец?

Обяснете, че Църквата има много организации, наречени помощни организации към свещеничеството, и други програми, които ни помагат да напредваме към вечен живот. Поканете учениците да назоват някои от тях. (Отговорите може да включват Обществото за взаимопомощ, Младите мъже, Младите жени, Неделното училище за деца и Неделното училище, а също и програми, като например семейна домашна вечер и Семинар и Институт по религия.)

За да помогнете на учениците да разберат как църковните организации и програми ни помагат да учим и напредваме в Евангелието, за да можем да получим вечен живот, поканете един ученик да прочете на глас следното изявление от президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли. Обяснете, че това изявление се отнася за програмите по Семинар и Институт, но принципът, на който учи, може да се приложи и за другите църковни помощни организации и програми.

„Тези програми бяха започнати, когато беше хубаво да ги има, но не бяха крайно необходими. Беше им дадено време да процъфтят и да станат опора за Църквата. Сега те са благословия за спасението на съвременен Израил в най-трудния момент“ („Teach the Scriptures“ (обръщение към служители към ОСЦ, 14 окт. 1977 г.), с. 3, LDS.org).

Как ви помага Семинара да се подготвите за някои от предизвикателствата на живота?

Обяснете, че Господ вдъхновява многото програми и организации в Църквата, които да ни подготвят за предизвикателствата на живота и да ни помагат да напредваме към вечен живот. За да помогнете на учениците да обсъдят помощта, която получават от някои от църковните организации, разделете класа на шест групи. Раздайте на всяка група копие на следните въпроси (или ги напишете на дъската) и едно от следните исторически обобщения. Помолете учениците да изучат обобщенията в групите си и да се подготвят да отговарят на въпроси.

Как води началото си тази организация или програма?

Как мислите, че тя ни подготвя да се изправяме пред изпитанията и трудностите в наши дни?

Как мислите, че тя ни помага да напредваме към вечен живот?

Неделно училище

През 1849 г. един член на Църквата, на име Ричард Балантайн, почувства, че децата се нуждаят от място, където да изучават Евангелието в Господния ден. Светиите във Великобритания вече провеждат уроци в Неделното училище и брат Балантайн започва първия такъв урок в Юта в своя район в Солт Лейк Сити през декември 1849 г. Скоро след това и други райони започват да възприемат подобна практика, като всеки от тях използва собствен учебен план. През 1867 г. църковните ръководители създават Съюз на неделните училища в Дезърет, който благоприятства за уеднаквяване на учебните програми. Към 1870 г. има вече над 200 отделни класове по Неделно училище. Днес районите и клоновете провеждат много уроци в Неделното училище.

Младите жени

Президент Бригъм Йънг се среща с дъщерите си в дома си на 28 ноември 1869 г. и ги моли да бъдат ръководители, които да помогнат на връстниците си да придобият свидетелство за Евангелието, да бъдат скромни в облеклото си и действията си и да избягват светските моди и поведение. През 1870 г. се сформира официална организация на младите жени, която да насърчава тези цели. Тази организация в крайна сметка става известна като Асоциацията за взаимно подобрение на младите жени (YWMIA), която по-късно се променя на Младите жени. В началото на 70-те години на 20-ти век ръководителите въвеждат програмата „Личен напредък“. През 1985 г. се одобряват ценностите и мотото на Младите жени.

Младите мъже

Асоциацията за взаимно подобрение на младите мъже (YMMIA) е организирана на 10 юни 1875 г., под ръководството на президент Бригъм Йънг. Целта на тази организация е да помага на младите мъже да се развиват духовно и интелектуално, а също и да им предоставя развлекателни дейности. През 1913 г. Църквата започва да работи с Бойскаути на Америка в САЩ. По целия свят, където е възможно, са създадени партньорства с други скаутски програми. Името на организацията се променя също, първо става Аароново свещеничество – асоциацията за взаимно подобрение, после Аароново свещеничество, а в последствие Млади мъже. През 2001 г. църковните ръководители въвеждат програмата „Дълг към Бог“.

Неделното училище за деца

През 1877 г. Орелия Спенсър Роджърс „почувства, че трябва да се направи нещо относно поведението на децата в квартала, които бягат неконтролируемо из града денем и нощем. Тя чувства, че тези деца не са учени на основни принципи и ценности (които да ги подготвят) по отношение или на знание или на поведение, за да напредват в Евангелието и дори да станат добри родители или граждани“ („History of Primary“, lds.org/callings/primary/getting-started/history-of-primary). Тя се среща с Илайза Р. Сноу, която по това време служи като Обща президентка на Обществото за взаимопомощ и те получават разрешение от президент Тейлър да организират Неделно училище за деца във Фармингтън, щата Юта, под ръководството на епископ Джон Хес. Първото събрание на Неделното училище за деца се провежда на 25 август 1878 г. и се състои от 224 момчета и момичета. През 1880 г. е призована обща президентка на Неделното училище за деца и в много райони започват да се организират занятия на Неделното училище за деца.

Семинар и Институт

През 1888 г. Църквата създава Общ образователен борд и църковни академии и създава религиозни курсове, за да се предостави духовна основа за светското образование на хората, които не посещават църковните академии. През 1912 г. Джозеф Ф. Мерил, един професор и член на Църквата, предлага план, съгласно който учениците в държавните училища могат да посещават религиозен предмет като част от техния учебен ден. Той се нарича Семинар и първите часове се провеждат близо до гимназия Гранайт в Солт Лейк Сити, щата Юта, като в него са записани 70 ученика. С развитието на програмата за семинар, подобна програма се създава за младежи в студентска възраст. Тя е наречена Институт по религия за светии от последните дни и уроците започват през 1926 г. в Москоу, щата Айдахо. В началото на 50-те години на 20-ти век в Калифорния се поставя началото на уроците в семинара рано сутринта, през 60-те години на 20-ти век започва програма за семинар чрез домашно изучаване, след това семинар и институт продължава да се организира навсякъде по света.

Семейната домашна вечер

Президент Джозеф Ф. Смит учи, че църковните програми трябва да са „добавка към нашето учение и обучение вкъщи. Нито едно дете няма да се отклони, ако домашната среда, пример и обучение бяха в хармония с истината в Евангелието на Христос“ („Worship in the Home“, Improvement Era, дек. 1903 г., с. 138). През 1909 г. кол Гранайт в Солт Лейк Сити започва седмична програма за семейна домашна вечер, за която президент Смит казва, че е вдъхновена. През 1915 г. Първото президентство препоръчва месечните домашни вечери да се провеждат в цялата Църква. Първото президентство обещава: „Ако светиите се подчинят на този съвет (да провеждат домашни вечери), ние обещаваме, че ще последват големи благословии. Любовта у дома и послушанието към родителите ще нарастват. В сърцата на младежите на Израил ще се развие любов и те ще придобият силата да се преборят със злото влияние и изкушенията, които ги заобикалят“ (в James R. Clark, съст., Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома, (1965–1975 г.), 4:339). Петдесет години по-късно Църквата публикува наръчници, които семействата да използват в седмичното преподаване на Евангелието. През 1970 г. църковните ръководители определят понеделник вечер за семейна домашна вечер и обявяват, че никакви други църковни дейности не трябва да се провеждат през тази вечер.

След като им предоставите достатъчно време, помолете учениците във всяка група да обобщят историята на тяхната възложена организация или програма и да обяснят отговорите си на въпросите, които са обсъдили.

Обяснете, че всяка църковна организация и програма първоначално функционира независимо. С драматичното разрастване на Църквата през 50-те години на 20-ти век, църковните ръководители виждат нуждата да преценят доколко църковните организации посрещат целите на Църквата. Те решават да обединят и уеднаквят всички църковни организации и програми както в административно отношение, така и при определяне на учебният им план. Тези промени помагат на организациите и програмите да посрещат по-добре сложните нужди на разрастващата се Църква и да укрепват семейството. Съгласно тези обединени усилия, всички църковни организации действат под ръководството на свещенически ръководители, които притежават ключовете за председателстване.

Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Корелацията е тази система от църковна администрация, в която вземаме всички програми на Църквата, довеждаме ги до една ключова точка, опаковаме ги в един пакет, използваме ги като една програма, включваме в действие всички членове на Църквата — и го правим под ръководството на свещеничеството“ (Let Every Man Learn His Duty (брошура), 1976 г.), с. 2).

Напишете на дъската следния принцип: Като участваме в църковните организации и програми, ние получаваме благословиите, налични чрез тях. После напишете на дъската следните въпроси и поканете учениците да им отговорят в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията.

Как църковните организации и програми са благословили живота ви? Как са благословили живота ви „Дълг към Бог“ и „Личен напредък“?

Как ще участвате по-активно в Младите мъже и Младите жени? В Неделното училище? В Семейна домашна вечер? В Семинара?

След като сте предоставили достатъчно време, поканете няколко ученика да споделят какво са написали. Може да споделите мислите си относно това как църковните организации благославят живота ви и помагат на вас и семейството ви да напредват към вечен живот.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Важността на Семинара

Президент Томас С. Монсън описва важността на Семинара:

„Освен да посещавате вашите неделни събрания и дейностите през седмицата, ако имате възможност да се включите в Семинара, било то рано сутрин или в свободните класове, възползвайте се от тази възможност. Мнозина от вас сега посещават Семинара. Както всяко нещо в живота, голяма част от ползата, която извличате от Семинара, зависи от вашето отношение и желанието ви да бъдете учени. Нека отношението ви показва смирение и желание да учите. Колко благодарен съм за възможността, която имах като юноша, рано сутрин да посещавам Семинара, защото това изигра важна роля в развитието на моето свидетелство. Семинарът може да промени живота ви“ („Вярвайте, подчинявайте се и устоявайте“, Лиахона, май 2012 г., с. 128).