Урок 61
Централното място на Сион
Въведение
През лятото на 1831 г. някои от светиите, които са се събрали в Охайо, започват пътуването си, за да се установят в района на окръг Джаксън, щата Мисури. В едно откровение към пророка Джозеф Смит на 20 юли 1831 г. Господ определя Индепендънс, щата Мисури, за „централното място“ на Сион (У. и З. 57:3). Светиите трябва да започнат да закупуват земя в района и също да спазват Господните заповеди, докато се подготвят за изграждането на Сион. С времето обаче възникват спорове между светиите и много от гражданите на окръг Джаксън, щата Мисури, което води до масово насилие срещу светиите. Светиите са принудени да напуснат окръг Джаксън през ноември и декември 1833 г.
Предложения за преподаване
Господ определя Индепендънс, щата Мисури, за централното място на Сион
Преди урока напишете на един знак Къртлънд, щата Охайо и го поставете в единия край на стаята. В другия край на стаята изложете знак, на който пише Индепендънс, щата Мисури. Или, ако желаете, може да нарисувате на дъската опростена карта на щатите в средния запад на САЩ, като Къртлънд, щата Охайо и Индепендънс, щата Мисури са ясно обозначени (вж. Хронология на Църковната история, Карти, карта 6, „Преместване на Църквата в посока на запад“). Позовавайте се на картата, докато преподавате урока.
Започнете като помолите учениците да си представят, че са на палатка и научават, че наближава буря.
-
Кои са някои от начините, по които може да намерите убежище от бурята? Доколко може да е полезна една палатка в тази ситуация?
Обяснете, че пророкът Исаия представя Сион като една много голяма шатра. Той казва: „Уголеми мястото на шатъра си, и нека разширят завесите на жилищата ти; не се скъпи; продължи въжетата си и закрепи колчетата си“ (Исаия 54:2). В изпълнение на това пророчество, Господ продължава да води Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли при установяването на колове на Сион по целия свят.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 64:41-43. Поканете класа да следи текста, като потърси благословиите, които Господ обещава на праведните, които се събират в Сион.
-
Какви благословии обещава Господ на праведните, които се събират в Сион?
Обяснете, че през юли 1831 г. Господ заявява, че земята на Мисури е обещаната земя на Сион и че Индепендънс, щата Мисури е „централното място“ на град Сион (вж. У. и З. 57:1-3).
Помолете един ученик да застане или седне до знака Индепендънс, щата Мисури. Помолете един ученик да нарисува палатка на дъската. (Ако стаята е достатъчно голяма, може да донесете за урока палатка и да помолите един или двама ученици да я разпънат, за да представляват светиите, които започват да строят един град за убежище.)
-
Някога разпъвали ли сте погрешно палатка или опитвали ли сте се да разпънете палатка, без да имате всичките й части? Какво се случи?
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 105:5 наум, като търсят как „шатъра“ на Сион трябва да бъде изграден така, че Господ да го приеме. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Напишете на дъската следния принцип: Сион трябва да бъде изграден по принципите на закона на селестиалното царство. Обяснете, че след като през 1831 г. Господ разкрива местоположението на земята за Сион, Той дава много откровения през следващите две години, в които обяснява принципите, въз основа на които светиите трябва да изградят Сион.
Напишете следните препратки от Писанията на дъската:
Разделете учениците на четири групи и задайте на всяка група по един от откъсите от Писанията, написани на дъската. Помолете групите да прочетат възложените им откъси, като търсят принципи на праведност или заповеди, които светиите трябва да спазват, за да изградят успешно Сион.
След като учениците са прочели възложените им откъси, помолете ги да докладват какво са открили. Поканете един ученик да изброи отговорите им на дъската. (Отговорите на учениците трябва да включват следното: да живеят според закона за посвещението и да се стремят към благосъстоянието на другите (У. и З. 82:17-19); да построят храм и да получат указания там (У. и З. 97:10-14); да бъдат чисти по сърце (У. и З. 97:16, 21); да спазват заповедите (У. и З. 97:25-26) и да станат осветени и да „(излязат) от Вавилон“, което означава да се отвърнат от светските неща (У. и З. 133:4-5).
-
По какви начини спазването на тези принципи на праведност помага на светиите да изградят Сион и да бъдат защитени от духовните бури? Как спазването на тези принципи ни помага да сме защитени днес?
Може да помолите няколко ученика да донесат Писанията си и да застанат или седнат до знака Къртлънд, щата Охайо и един или двама от тези ученици да отидат до знака Индепендънс, щата Мисури и да застанат или седнат там. Обяснете, че след като през юли 1831 г. Господ разкрива местоположението на Сион, много от светиите изминават близо 900 мили до Индепендънс, щата Мисури, за да се установят там и да изградят Сион. Други остават в Къртлънд и в други райони на изток. На 17 февруари 1834 г. се организира кол в Къртлънд.
Посочете рисунката на палатка (или палатката, която сте донесли). Обяснете, че докато светиите работят заедно, за да изграждат Сион, защитните благословии на Сион стигат до всички тях, дори до онези, които не живеят в Индепендънс, щата Мисури. Светиите работят заедно, за да допринасят средства и материали, за да положат основите на град Сион. Помолете учениците да си представят как едно удължение на шатъра на Сион покрива светиите в Къртлънд.
Възникват спорове между светиите и други жители на Мисури.
За да помогнете на учениците да разберат събитията, които се случват в Охайо и Мисури между 1831 и 1833 г., помолете един ученик близо до знака за Къртлънд да прочете следното обяснение за това как светиите в кол Къртлънд подкрепят изграждането на централното място на Сион в Мисури. Помолете класа да слушат какво правят някои от светиите в Къртлънд, за да помогнат за установяването на Сион.
Къртлънд, щата Охайо: В рамките на една поредица от конференции, проведени през ноември 1831 г., Джозеф Смит и други членове на Църквата събират откровенията, които са получени до този момент и планират да ги отпечатат под формата на книга. Оливър Каудъри и Джон Уитмър получават отговорността да отнесат откровенията в Мисури, за да може Уилям У. Фелпс да ги отпечата като Книгата на заповедите. От 1831 до 1832 г. Джозеф продължава да получава откровения и да превежда Библията. През пролетта на 1832 г. Джозеф отива до Мисури, за да посети светиите в Сион и да ги предупреди, че Сатана се стреми да „отвърне сърцата им от истината“ (У. и З. 78:10) и да координира усилията на епископските складове в Къртлънд и Индепендънс. Някои членове на Църквата в Охайо дават пари, за да помогнат за закупуването на земя и материали в Мисури. Много от светиите продължават да се местят в Сион и до края на 1832 г. около една трета от членовете на Църквата живеят в окръг Джаксън.
-
По какъв начин Джозеф Смит и други светии в Къртлънд помагат на светиите в Мисури да започнат да изграждат Сион?
Помолете един ученик да прочете на глас информацията за усилията на светиите да изградят град Сион. Помолете класа да следят какво светиите правят правилно и какво неправилно, когато започват да изграждат Сион.
Индепендънс, щата Мисури: Парли П. Прат описва установяването на светиите в Сион, като заявява, че „мир и изобилие увенчават усилията им, а пустошта става плодородно поле“ (Autobiography of Parley P. Pratt, изд. Парли П. Прат-мл., 1938 г., с. 93). Църковните ръководители в Мисури работят по задоволяването на нуждите на пристигащите светии. Това включва закупуването на земя и изграждането на магазин и на печатарска преса. До юли 1833 г. населението от светии от последните дни нараства на почти 1 200 души. Но ръководителите и светиите не са лишени от проблеми. Някои от членовете позволяват на своя егоизъм и алчност да им попречат да живеят според закона за посвещаването.
Освен проблемите, които светиите причиняват със своето неподчинение, те са изправени и пред конфликт с първоначалните обитатели на района. Хората от Мисури стават все по-загрижени за нарастващия растеж на „мормоните“ и тяхното влияние върху местната икономика и политика. Местните религиозни ръководители не са съгласни с вярванията на светиите. Един религиозен ръководител разпространява лъжи за членовете на Църквата и насърчава гражданите да упражняват насилие срещу тях. А през юли 1833 г. У. У. Фелпс публикува една статия, озаглавена „Свободни цветнокожи“, която предупреждава мисионерите относно проповядването сред робите. Гражданите на Мисури, които са привърженици на робството, неправилно заключават, че светиите канят освободени роби в Мисури. Това утежнява вече напрегнатата ситуация в щата. На 20 юли 1833 г. една тълпа изхвърля печатарската преса на улицата, разрушава печатницата, унищожава повечето от неподвързаните страници на Книгата на заповедите, намазва с катран и покрива с пера епископ Партридж и новопокръстилия се Чарлз Алън и тероризира града. Преследванията продължават и светиите са принудени да напуснат окръг Джаксън през ноември и декември същата година.
-
Как бихте се чувствали да сте един от праведните светии, надяващи се на защита от Господ, но принудени да напуснат окръг Джаксън?
-
Ако някой ви попита защо ранните светии не успяват да съградят град Сион, какво бихте отговорили? За да помогнете на учениците да отговорят на този въпрос, може да ги поканите да прочетат Учение и Завети 101:6-7; 103:2-4; 105:3-4, 9.)
Ако все още не сте помолили учениците да се върнат по местата си, помолете ги да го направят сега.
Какво е бъдещето на Сион?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 97:21. Помолете класа да следят текста, като търсят как Господ описва Сион. Може да предложите на учениците да отбележат думите, които учат на следната истина: Сион е чистите по сърце. Позовете се на списъка от принципи и поведения на дъската и задайте следните въпроси:
-
По какви начини тези праведни принципи помагат на хората да станат чисти по сърце?
-
Каква е нашата роля при изграждането на Сион днес? (Можем да живеем праведно и да насърчаваме другите да живеят праведно. Като живеем според Евангелието и го споделяме, коловете му се укрепват и Бог благославя светиите със защита.)
Поканете учениците да помислят за принципите на праведността, изброени на дъската. Насърчете ги да запишат цел в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията да живеят по-вярно според един от принципите.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Сион трябва да бъде изграден върху принципите на праведността
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли говори за изискванията за изграждането на Сион върху принципите на закона на селестиалното царство:
„Голяма част от делото по установяване на Сион се съдържа в нашите индивидуални усилия да бъдем „чистите по сърце“ (У. и З. 97:21). „Сион не може да бъде изграден, освен ако не е по принципите на закона на селестиалното царство, иначе Аз не мога да го приема при себе Си“ (У. и З. 105:5). Законът на селестиалното царство е, разбира се, законът на Евангелието и заветите, които включват постоянно да помним Спасителя и да Му засвидетелстваме послушание, жертва, посвещаване и вярност.
Спасителят критикува някои от ранните светии за техните „похотливи … желания“ (У. и З. 101:6; вж. също У. и З. 88:121). Това са хора, които живели в свят без телевизия, филми, интернет или iPod. В един свят, в момента наводнен със сексуални образи и музика, освободени ли сме ние от похотливи желания и съпътстващите ги злини? Като стоим далеч от изопачаването на стандартите за скромно облекло или от отдаването на неморалността на порнографията, ние следва да гладуваме и жадуваме за правдата. За да влезем в Сион не е достатъчно за мен или вас да бъдем някак си по-малко грешни от останалите. Ние трябва да бъдем не само добри, но и свети мъже и жени. Припомняйки си израза на старейшина Нийл А. Максуел, нека веднъж завинаги установим дома си в Сион и да се откажем от лятната вила във Вавилон (вж. Нийл A. Максуел, A Wonderful Flood of Light 1990 г., с. 47)“ („Елате в Сион“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 38–39).
Епископ Кийт Б. МакМълин от Председателстващото епископство изброява някои от принципите, на които трябва да бъде изграден Сион:
„Заветът на посвещаването включва жертвата; включва любовта, работата и разчитането на собствените ни сили; и е основен за установяването на Божието царство. „Сион не може да бъде изграден“, казва Господ, „освен ако не е по принципите на закона на селестиалното царство“ (У. и З. 105:5). Заветът за посвещаването е основен за този закон. Някой ден ще го прилагаме в неговата пълнота. Този завет включва „отдаването на нечие време, таланти и средства в грижа за нуждаещите се, духовно или материално, и за изграждането на Господното царство“. (Вж. Ensign, авг. 1984 г., с. 4; Tambuli, дек. 1984 г., с. 7.)
„Тези принципи на любов, работа, разчитане на собствените сили и посвещаване са дадени от Бог. Онези, които ги приемат и действат в съответствие с тях, стават чисти по сърце. Праведният съюз е отличителен белег на тяхното общество. Техният мир и хармония се превръщат в знаме на народите. Пророкът Джозеф Смит казва:
„Изграждането на Сион е дело, което интересува народа на Бог от всички възрасти, и е тема, която е вълнувала пророци, свещеници и царе с особена наслада; … на нас остава да видим, да участваме и помогнем да предадем славата на последните дни (на Сион) … работа, която е предопределена да доведе до разрушението на силите на мрака, обновлението на земята, славата на Бог, и спасението на човешкото семейство“. (Teachings of the Prophet Joseph Smith, избр. Джозеф Фийлдинг Смит, 1976 г., с. 231-232, курсив добавен)“. („Елате в Сион! Елате в Сион!“ Лиахона, ноем. 2002 г., с. 96).
Защо ранните светии не успяват да построят светия град?
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„Под ръководството на Пророка Джозеф Смит, ранните членове на Църквата се опитали да установят централното място на Сион в Мисури, но те не се оказали достойни да изградят светия град. Господ обяснява една от причините за техния провал:
„Но ето, те не са се научили да се подчиняват на това, което Аз изисках от тях, а са пълни с всякакво зло и не раздават от имуществата си на бедните и нещастните сред тях, както подобава на светии;
и не са обединени според обединението, изискващо се от закона на селестиалното царство“ (У. и З. 105:3-4).
„Ето, Аз ви казвам, имаше сред тях дразнения и спорове, и зависти, и борби, похотливи и ламтежни желания; ето защо, чрез тези неща те оскверниха наследствата си“ (У. и З. 101:6).
Вместо обаче да съдим тези ранни светии твърде сурово, ние следва да се вгледаме в себе си, за да видим дали се справяме по-добре.
Сион е Сион поради естеството, характерните качества и верността на своите граждани. Помнете: „И Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях“ (Моисей 7:18). Ако ще установяваме Сион в своите домове, клонове, райони и колове, ние трябва да отговорим на този стандарт. Ще бъде необходимо (1) да се обединим в едно сърце и един ум; (2) да станем – поотделно и заедно – свят народ, и (3) да се грижим за бедните и нуждаещите се толкова ефективно, че да изкореним бедността сред нас. Не можем да чакаме Сион да дойде, за да се случат тези неща - Сион ще дойде единствено след като те се случат“ („Елате в Сион“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 37–38).
Създаването на колове е подобно на основаването на градове на Сион
Старейшина Брус Р. Макконки обяснява, че коловете са мястото за събиране на светиите, живеещи по целия свят:
„Колът има географски граници. Създаването на кол е като основаването на Град на святост. Всеки кол на земята е мястото за събиране на изгубените овце на Израил, които живеят в този район. …
Всеки от нас може да гради Сион в сърцето си като е чист по сърце. А обещанието е: „Благословени са всичките чисти по сърце, защото те ще видят Бога“. (Мат. 5:8.) Всеки от нас може да разшири границите на Сион, като събира приятелите и ближните си в лоното на Израил“ („Come: Let Israel Build Zion“, Ensign, май 1977 г., с. 118).
Завръщането на Джозеф Смит от Мисури в Къртлънд
Джозеф Смит пише следното относно връщането си в Къртлънд, след като е посетил светиите в Мисури:
„На 6 май (1832 г.) аз се сбогувах с братята в Индепендънс и заедно с брат Ригдън и брат Уитни се отправихме към Къртлънд с дилижанс до Сейнт Луис, от там до Винсенс, щата Индиана, и от там до Ню Олбъни, близо до водопадите на р. Охайо. Преди да пристигнем на последното място, конете се подплашиха и докато се движехме с пълна скорост, епископ Уитни се опита да скочи от дилижанса, но заради палтото му, неговият крак се заклещи в колелото и кракът му и стъпалото му се счупиха на няколко места. По същото време скочих и аз, но без наранявания. Ние отседнахме за четири седмици в гостилницата на г-н Портър, в Грийнвил, а старейшина Ригдън отиде направо в Къртлънд. През цялото това време брат Уитни не пропусна хранене или нощен сън, а д-р Портър, братът на хазяина ни, който се грижеше за него, каза, че е жалко, че няма някой „мормон“ наоколо, тъй като те могат да оправят счупени кости и всичко друго. Останах с брат Уитни и се грижих за него, докато стана възможно да бъде преместен. Докато бях на това място, аз често ходех в гората, където видях няколко нови гроба; един ден, когато станах от масата, аз тръгнах към вратата и започнах обилно да повръщам. Повърнах огромни количества кръв и отрова и позивите за повръщане бяха толкова силни, че след няколко мига челюстта ми се размести. Успях да я наместя сам и отидох до брат Уитни (който бе на легло) максимално бързо. Той положи ръце върху главата ми и ми даде благословия в името на Господа и бях изцелен незабавно, макар че ефектът от отровата бе толкова силен, че накара голяма част от косата ми да опада. Благодаря на Небесния ми Отец за Неговата намеса в моя полза в този критичен момент, в името на Исус Христос. Амин.
Брат Уитни не бе ставал от леглото от близо четири седмици, когато влязох в стаята му, след разходка в гората, и му казах, че ако е съгласен, може да тръгнем към вкъщи на сутринта. Ще вземем каруца до реката, на около четири мили, а там ще има ферибот, който бързо ще ни пренесе през реката, където ще намерим файтон, който да ни закара до един кей, където трябва да има лодка, която да ни чака и с нея да отидем нагоре по течението преди десет сутринта и да имаме успешно пътуване до домовете ни. Той събра кураж и ми каза, че ще дойде. Тръгнахме на следващата сутрин и намерихме всичко както му го бях описал, защото преди десет сутринта бързо се придвижвахме нагоре по реката и като спряхме в Уелсвил, взехме дилижанса за Чардън, а от там каруца до Къртлънд, където пристигнахме по някое време през юни“ (в History of the Church, 1:271–272). (Вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г., с. 116.)
Преследване в окръг Джаксън
„Преди да изтече април (1833 г.), се проявява призракът на преследването. В началото местните жители предупреждават членовете на Църквата, че не им се нрави пристигането на толкова много светии от последните дни, тъй като се боят, че последните ще станат преобладаващо мнозинство в изборните секции. Светиите са основно от северните щати и по принцип са против робството на чернокожите, което тогава е законно в щата Мисури. …
От противниците е пусната статия, понякога наричана тайна конституция, за да могат да се съберат подписите на желаещите да унищожат „мормонската напаст“. Тези чувства на враждебност достигат кулминацията си на 20 юли 1833 г., когато тълпа от около 400 души се събират пред съда на Индепендънс, за да съгласуват усилията си. На ръководителите на Църквата са поставени писмени изисквания светиите да напуснат окръг Джаксън, да спрат издаването на вестника си, Evening and the Morning Star, и да не позволяват на нови членове на Църквата да идват в окръга. Когато тълпата разбира, че ръководителите на Църквата няма да приемат тези незаконни изисквания, тя напада офиса на вестника, който е също и дом на издателя, Уилям У. Фелпс. Нападателите открадват печатната машина и разрушават сградата. …
Тълпата отново се връща на 23 юли (1833 г.) и ръководителите на Църквата предлагат себе си за заложници, стига тълпата да не наранява хората. Но тълпата заплашва да нарани всички от Църквата и принуждава братята да се съгласят всички светии да напуснат окръга. Тъй като действията на тълпата са незаконни, предвид конституциите на САЩ и на щата Мисури, ръководителите на Църквата търсят помощ от щатския губернатор Дениъл Дънклин. Той ги уведомява за гражданските им права и насочва светиите да потърсят правен съвет. …
Към края на 1833 г. повечето светии пресичат р. Мисури на север към окръг Клей и намират временно прибежище там“ (Нашето наследство: Кратка история на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (1996 г.), с. 43, 45, 46).