Урок 139: Учение и Завети 132:3-33

Урок 139

Учение и Завети 132:3-33

Въведение

Учение и Завети 132 съдържа откровение за новия и вечен завет на брака. Въпреки че това откровение е записано на 12 юли 1843 г., някои от истините в него са били известни и преподавани от Пророка Джозеф Смит още през 1831 г. Това откровение ще бъде обсъдено в два урока. Този урок обсъжда условията на новия и вечен завет на брака и обещанията, които се дават на хората, които го почитат. Следващият урок ще обсъди принципа на многобрачието.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 132:3-18

Господ излага условията на новия и вечен завет

Забележка: Учение и Завети 132:1-2 се обсъждат в урок 140 относно многобрачието.

Преди часа, напишете следните въпроси на дъската:

Защо вечният брак е важен за вас?

Какво ще правите, като започнете днес, за да подготвите себе си да влезете в храма и да сключите брак за времето и за цялата вечност?

Какви благословии се дават в този живот на хората, които се подчиняват на Божия закон и са запечатани в храма?

Поканете учениците да се замислят върху тези въпроси, докато изучават Учение и Завети 132 днес.

Започнете, като зададете следния въпрос:

Какво представлява новият и вечен завет?

За да помогнете на учениците да разберат значението на израза „новият и вечен завет“, прочетете следното изказване на президент Джозеф Фийлдинг Смит:

„Съществува ясно и точно определение на новия и вечен завет. Това е всичко – пълнотата на Евангелието. Така правилно сключения брак, кръщението, ръкополагането в свещеничеството и всичко останало – всяко обещание, всяко задължение, всяко тяхно изпълнение, което принадлежи към Евангелието на Исус Христос, и което е запечатано чрез Светия Дух на обещанието, според дадените в него закони, е част от новия и вечен завет“ (Doctrines of Salvation, съст. Брус Р. Макконки, 3 тома, 1954–1956 г., 1:158; курсив премахнат).

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 132:3-5 наум, като потърсят какво следва от отхвърлянето на новия и вечен завет, който включва заветът на селестиалния брак.

Какво следва от отхвърлянето на новия и вечен завет? (Докато учениците отговарят на този въпрос, може да обясните, че думата осъден означава, че човек ще бъде възпрян по пътя на неговото или нейното вечно развитие.)

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 132:6. Поканете класа да следят текста и да потърсят каква благословия обещава Господ на хората, които са верни на новия и вечен завет?

Според стих 6, какво получаваме, ако сме верни на новия и вечен завет? (Докато учениците отговарят на този въпрос, може да наблегнете на разликата между това да бъдем осъдени (или да не можем да се развиваме) и да получим „пълнотата на (Господната) слава“.)

Обърнете внимание, че хората често сключват договори, или споразумения, помежду си. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 132:7. Кажете на половината клас да открие какво се случва с човешките договори, когато хората умрат. Поканете другата половина да открият две условия, според които заветите ще имат сила след като умрем.

Какво се случва с човешките договори? (Те приключват със смъртта.)
Според стих 7, кои две неща трябва да се случат, за да могат заветите да имат сила след смъртта? (Те трябва да бъдат сключени чрез свещеническа власт и трябва да „бъдат сключени и запечатени чрез Светия Дух на обещанието“.)

Обяснете, че „Светият Дух е Светият Дух на обещанието. … Светият Дух на обещанието свидетелства на Отца, че спасителните обреди са били извършени правилно и че заветите, свързани с тях, са били спазени“ (Ръководство към Писанията, „Светият Дух на обещанието“, scriptures.lds.org). След това поканете учениците отново да прочетат стих 7 и да го обобщят в едно изречение. Напишете техния отговор на дъската. Например, бихте могли да напишете нещо като: Освен ако един завет не е сключен чрез съответната свещеническа власт и запечатан чрез Светия Дух на обещанието, той става невалиден при смъртта.

За да помогнете на учениците да разберат по-добре това учение, поканете ги да го перифразират в по-положително изречение. Напишете техния отговор на дъската. Например, бихте могли да напишете нещо като: Когато един завет е сключен чрез съответната свещеническа власт и е запечатан чрез Светия Дух на обещанието, той е валиден за вечността.

Обобщете Учение и Завети 132:8-14, като обясните, че Господ продължава да излага условията на Своите закони и обреди. Той заявява, че всичко постановено от Него ще трае вечно, а всичко останало накрая ще бъде унищожено.

Помолете няколко ученика поред да прочетат на глас Учение и Завети 132:15-18. Поканете класа да следят текста, като търсят двата начина, по които мъж и жена могат да встъпят в брачен завет. След това прочетете на глас следните примери. След всеки пример, попитайте учениците как истините, дадени в Учение и Завети 132:15-18, имат отношение към тази ситуация.

Пример 1: Мъж и жена се влюбват, спазват закона за целомъдрие и с радост сключват брак в общината. Не са запечатани в храма. Тяхната брачна церемония включва думите „докато смъртта ви раздели“. Няколко години по-късно, съпругът е убит при злополука. Кои истини от Учение и Завети 132:15-17 са приложими? (Бракът на съпруга и съпругата е вече невалиден.)

Пример 2: Мъж и жена сключват брак. Те си обещават, че винаги ще се обичат и че завинаги ще бъдат заедно, но не са запечатани в храма. Вярват, че заради тяхната любов, Бог ще им позволи да бъдат заедно завинаги. Кои истини от Учение и Завети 132:18 са приложими? (Техният брак става невалиден след като те умрат.)

Учение и Завети 132:19-33

Господ обещава благословии на хората, които се подчиняват на закона за селестиалния брак

Поканете един от учениците да прочете следното преживяване, споделено от старейшина Енрике Р. Фалабела от Седемдесетте. Поканете класа да открият какво кара старейшина и сестра Фалабела да бъдат съответно тъжни или щастливи.

„Когато се върнах от мисия, срещнах една красива млада жена. … Заплени ме от момента, в който я видях.

Моята съпруга си бе поставила за цел да сключи брак в храма, макар по онова време най-близкият храм да се намираше на 6 400 км. разстояние.

Нашата гражданска церемония бе едновременно щастлива и тъжна, тъй като ни ожениха „със срок на годност“. Служителят изрече думите „Обявявам ви за съпруг и съпруга“, но веднага след това допълни: „докато смъртта ви раздели“.

С голяма жертва си купихме еднопосочни билети за храма Меса Аризона.

В храма, докато бяхме коленичили пред олтара, упълномощен служител произнесе думите, които копнеех да чуя – тези, с които ни обявяваше за съпруг и съпруга за време и за цялата вечност“ („Домът – училището на живота“ Лиахона, май 2013 г., с. 102).

Защо за семейство Фалабела гражданският брак не е достатъчен?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 132:19-21. Поканете класа да следят текста, като потърсят какви благословии обещава Господ на хората, които са верни на новия и вечен завет на брака. Тъй като този откъс е труден и сложен за разбиране, може да се наложи да спирате на няколко пъти, за да давате обяснения и да отговаряте на въпроси. Следната информация също може да ви помогне:

Изразите „спазвате завета ми“ (стих 19) и „спазвате закона ми“ (стих 21) означават да останем верни на Господния завет и закон.

Стих 19 съдържа обещанието, че ако мъж и жена сключат брак в „новия и вечен завет“ и „той бъде запечатен върху тях чрез Светия Дух на обещанието“, тогава те „ще изляз(ат) при първото възкресение и … ще наслед(ят) престоли, царства, княжества и сили“, доколкото „спазва(т) завета Ми и не убива(т), при което да пролива(т) невинна кръв“. (Вж. също У. и З. 132:27.)

Изразите „продължение на потомствата им во веки веков“ (стих 19) и „пребъдват“ (стих 20) се отнасят за обещанието нашите семейства да продължат и да имаме потомство през вечността.

Напишете Ако тогава на дъската. Поканете учениците да попълнят празните места, за да обобщят обещанията, дадени в Учение и Завети 132:19-21. Напишете техните отговори на дъската. Биха могли да открият принципи, подобни на следните:

Ако мъж и жена спазват новия и вечен завет на брака, тогава те ще получат възвисяване и слава.

Ако мъж и жена спазват новия и вечен завет на брака, тогава те ще имат вечно нарастване на тяхното потомство.

Ако мъж и жена спазват новия и вечен завет на брака, тогава техният брак ще бъде в сила за цялата вечност.

Ако мъж и жена спазват новия и вечен завет на брака, тогава те ще станат като Бог.

Прочетете следния пример:

Пример 3: Млад мъж и млада жена се запечатват в светия храм чрез свещеническа власт. И двамата живеят предано и спазват заветите си. Кои истини от Учение и Завети 132:19-21 са приложими след тяхната смърт? (Техният брак ще продължи вечно. Те ще станат като техния Отец в Небесата и ще бъдат благословени със слава, възвисяване и вечно семейство.)

Какво според вас трябва да правят съпруг и съпруга, за да спазват брачния си завет? (Отговорите могат да включват: следване на Божието слово, подчинение на всички спасителни обреди, добродетелност и достойнство, обич един към друг, взаимни усилия да бъдат добри родители, отглеждане на децата с обич и праведност и заедно да посещават храма редовно.)

Докато учениците четат наум Учение и Завети 132:22-25, поканете ги да отделят специално внимание на Господното описание на „портата“ и „пътя“, които водят към възвисяване. Преди да четат, обяснете, че стеснен в стих 22 означава строг и непозволяващ отклонение.

По какви начини широката порта и широкият път представят съвременните мнения в обществото за взаимоотношенията при личните връзки и в брака? Как тези мнения се различават от новия и вечен завет на брака?
Според стихове 22 и 25, защо много хора не успяват да влязат в тесния път, който води към възвисяване? (Те не приемат Исус Христос, не Го опознават, нито спазват закона Му.)
Според стихове 21-24, какво трябва да направим, за да получим вечен живот? (Обобщете отговорите на учениците, като запишете на дъската следния принцип: За да получим възвисяване и вечен живот, ние трябва да познаваме Небесния Отец и Исус Христос, да станем като Тях и да спазваме Техния закон.)

Обобщете Учение и Завети 132:29-33, като обясните, че Авраам е бил верен и се е подчинявал на Господния закон за вечния брак, като е получил обещание за вечно нарастване на неговото потомство.

Свидетелствайте, че като следваме Божиите закони, ние ще може да живеем с Него и да получим вечен живот.

Посочете въпросите, които написахте на дъската преди началото на часа. Поканете учениците да отговорят на тези въпроси в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията. След като им предоставите достатъчно време, бихте могли да поканите един или двама ученика да споделят чувствата си с целия клас.

Завършете, като покажете снимка на семейството си. Споделете своите чувства и свидетелство за благословиите на вечния брак. Насърчете учениците да се подготвят сега, за да могат да отидат в храма и да сключат брак за вечността. Споделете своето свидетелство за обещаните в Учение и Завети 132 благословии и радостта, получена при подготовка за селестиален брак.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 132:5. Бракът е бил „учреде(н) отпреди основаването на света“

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли споделя следните истини за брака и семейството:

„Земята е била създадена и Евангелието е било разкрито, за да могат семействата да бъдат създавани, запечатвани, и възвисявани за вечността. …

… Бракът в храма е не само между съпруга и съпругата; той включва едно партньорство с Бог.

… Когато едно семейство е запечатано в храма, то може да стане също толкова вечно, колкото е и самото Божие царство“ („Селестиален брак“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 93).

Старейшина Нелсън също учи:

„Бракът дава по-големи възможности за щастие от всяка друга човешка връзка. …

Именно върху брака се изгражда социалният ред, той е извор на добродетел и основа за вечно възвисяване“ („Да подхранваме брака“, Лиахона, май 2006 г., с. 36).

Учение и Завети 132:7. Светият Дух на обещанието

Президент Джозеф Фийлдинг Смит заявява:

„Светият Дух на обещанието поставя печат на одобрение върху всеки извършен в праведност обред: кръщение, потвърждаване, ръкополагане, брак. Обещано ни е, че благословиите ще бъдат получавани чрез вярност.

Когато един човек наруши даден завет, било то кръщение, ръкополагане, брак или някой друг, Духът оттегля печата на одобрение и благословиите няма да бъдат получени.

Всеки обред е запечатан с обещание за награда въз основа на верността. Светият Дух оттегля одобрителния печат, когато заветите се нарушат (вж. У. и З. 76:52–53; 132:7)“ (Doctrines of Salvation, съст. Брус Р. Макконки, 3 тома, 1954–1956 г., 1:45).

Учение и Завети 132:19-20. „Тогава те ще станат богове, … защото те продължават“

Старейшина Парли П. Прат от Кворума на дванадесетте апостоли разказва как се е променил живота му, когато получава разбиране за учението за вечния брак:

„Именно Джозеф Смит ме научи как да ценя милите отношения на баща и майка, съпруг и съпруга, брат и сестра, син и дъщеря.

Именно от него научих, че жената на сърцето ми може да бъде моя за време и за вечността; че фината хармония и привързаност, които ни правят мили един на друг, идват от извора на вечната божествена любов. От него научих, че бихме могли да култивираме тази привързаност, да растем и добавяме към нея през цялата вечност, докато резултатът от безконечния ни съюз би бил потомство, многобройно като звездите в небесата или пясъка на морския бряг.

От него научих истинското достойнство и съдба на един син Божий, облечен във вечно свещеничество, застанал като патриарх и владетел на безбройно потомство. От него научих, че най-висшето достойнство на жената е да застане като царица и свещеница до своя съпруг и да царува светове безкрай като царица и майка над своето безбройно и растящо потомство.

Бях обичал преди, но не знаех защо. Но сега обичах – непорочно – със сила на въздигащо, високо чувство, което би извисило душата ми над преходните неща на тази низка сфера и би я разпростряла като океана. Почувствах, че Бог наистина е моят Небесен Отец, че Исус е мой брат и че съпругата на моето сърце е безсмъртна вечна спътница, любящ служещ ангел, дадена да ме утешава, и венец от слава, даден ми завинаги. Накратко, сега можех да обичам с духа и също с разбиране.

… Джозеф Смит … повдигна ъгълче на завесата и ми даде един кратък поглед във вечността“ (Autobiography of Parley P. Pratt, ред. Parley P. Pratt Jr., 1938 г., с. 297–298).

През 1916 г. президент Джозеф Ф. Смит, неговите съветници в Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли заявяват:

„Доколкото стадиите на вечно развитие и постижения са ни били сторени знайни чрез божествено откровение, ясно е, че единствено възкресени и надарени със слава същества ще могат да станат родители на духовно потомство. Единствено тези възвисени души ще достигнат зрялост в предвидения курс на вечен живот, а родените от тях духове ще преминат през последователността, състояща се от няколкото етапа или състояния, чрез които надарените със слава родители са получили възвисяване“ („The Father and the Son: A Doctrinal Exposition by the First Presidency and the Quorum of the Twelve Apostles“, цитирано в Ensign, апр. 2002 г., с. 18).

Учение и Завети 132:22-25. Какво представлява „продължението на живота“ и „смъртта“?

Старейшина Брус Р. Макконки учи:

„Тези, които получат вечен живот (възвисяване), също получават вечен живот, което означава, че при възкресението си те имат вечно „нарастване“, „продължение на потомствата им“, „продължение на живота“. Тяхното духовно потомство ще „продълж(и) … безбройн(о) като звездите или като песъчинките по морския бряг, които ако трябваше да ги преброите, нямаше да можете“. (У. и З. 131:1-4; 132:19-25, 30, 55.)“ (Mormon Doctrine, 2-ро изд., 1966 г., с. 238; вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната Система на Църквата, 2001 г.), с. 330).

Президент Джозеф Ф. Смит обяснява:

„Терминът „смърт“ се споменава тук (в Учение и Завети 132:25) в смисъла на отхвърляне на всички хора, които откажат да приемат този вечен завет на брака и така им е отказана силата на възвисяването и нарастване на тяхното потомство. Да ти бъде отказано потомство и семейство води до „смърт“, т.е. край на нарастването в идния свят“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г., 2:360; вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, с. 330).