Учение и Завети 121-123 съдържат извадки от писмо на Пророка Джозеф Смит към Църквата с дата 20 март 1839 г. Джозеф Смит диктува това писмо, докато той и негови приятели са затворени в затвора Либърти. В писмото Пророкът включва и свои молитви, в които моли Господ да благослови него, приятелите му и всички светии, които страдат от действията на техните врагове. Той също така включва и отговорите на тези молитви, които получава.
Поканете учениците да си представят, че тяхна приятелка или близка преминава през труден момент. Тя споделя с тях, че не разбира защо преживява такива трудности и че чувства, че Бог я е изоставил.
Какво бихте казали на тази своя приятелка? Какво бихте направили, ако вие самите преживявахте големи трудности?
Обяснете, че Господ напътства и утешава Джозеф Смит по време на много трудно преживяване. Насърчете учениците да потърсят начини, по които Господните слова на напътствие и утеха в Учение и Завети 121-123 да им помогнат през техните собствени изпитания.
Обяснете, че на 31 октомври 1838 г. Джордж Хинкъл, член на Църквата и полковник в щатската милиция на Мисури, предава Джозеф Смит. Хинкъл казва на Джозеф Смит, че ръководителите на милицията на Мисури, която е готова да атакува светиите във Фар Уест, Мисури, желаят да се срещнат с него, за да разрешат различията по мирен начин. Когато Джозеф и други ръководители на Църквата пристигат за срещата, милицията ги арестува насила като военнопленници. През следващия месец Джозеф Смит и неговите приятели са обиждани и малтретирани, докато са затворени в градовете Индепендънс и Ричмънт, щата Мисури. Докато изчакват съдебен процес, който е основан на лъжливи обвинения и е провеждан незаконно, Джозеф Смит и други църковни ръководители са преместени в затвор в Либърти, Мисури, на 1 декември.
По време на следващите четири месеца Пророкът, неговият брат Хайръм, Алекзандър Макрай, Лаймън Уайт, и Кейлъб Болдуин са държани в подземието на затвора Либърти по време на тежка зима. Сидни Ригдън също е с тях за известно време, но съдия разрешава неговото освобождаване в края на януари 1839 г. Боейки се от заплахите на техните врагове, брат Ригдън не си тръгва от затвора до началото на февруари.
За да помогнете на учениците да придобият престава за тежките условия на живот на Пророка и неговите приятели, чрез хартиено тиксо или по друг начин можете да отбележите квадрат на пода с размери 4,3 на 4,3 метра. Обяснете, че това са размерите на пода на затвора. Таванът е на височина между 1,8 и 2 метра.
Също така можете да предложите учениците да прегледат снимка на затвора Либърти в техните Писания (вж. исторически фотографии, фотография 12, „Затворът Либърти“). Поканете учениците да си представят какво би било да бъдат затворени в такова малко помещение с 4-5 други мъже за 4 месеца през зимата. Два малки прозореца с решетки предлагат слаба светлина и отвъд тези прозорци хора се присмиват на затворниците и ги обиждат. Затворниците спят на мръсна слама на пода. Оскъдната им мебелировка включва кофа за човешки отпадък. За известно време Джозеф не разполага с одеяло, което е единствената защита на затворниците срещу студа. Храната е често отравяна, а друг път е толкова отвратителна, че може да бъде ядена единствено след продължително гладуване. Рядко им е позволявано да приемат посетители и са дълбоко натъжени от новините за страдащите светии, изгонени от Мисури посред зима.
Какви чувства и мисли бихте имали, ако бяхте на мястото на Джозеф?
Обяснете, че Учение и Завети 121-123 съдържат извадки от писмо на Пророка към светиите, написано към края на неговото пленничество в затвора Либърти. Писмото включва молбите на Джозеф към Господ, изразени в молитва.
Нека двама ученика се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 121:1-6. Поканете класа да потърсят въпросите, които Пророкът отправя към Господ. (За да помогнете на учениците да разберат стихове 1 и 4, бихте могли да обясните, че шатрата символизира Божията намеса.)
Какви въпроси и молби открихте? Какво други ви впечатли в тези стихове?
Обяснете, че част от Господните отговори към Джозеф Смит се намират в Учение и Завети 121:7-25 и 122:1-9. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 121:7-10. Нека класът следят текста, като търсят принципи, които помагат на Джозеф Смит и неговите приятели по време на техния престой в затвора Либърти. Поканете учениците да запишат ученията и принципите, които могат да научат от тези стихове в тетрадките си за работа в клас или изучаване на Писанията.
След като им предоставите достатъчно време, поканете учениците да споделят откритите от тях учения и принципи. Напишете техните отговори на дъската. Следват три принципа, които могат да открият:
Когато призоваваме Господ в моменти на трудност и противопоставяне, ние можем да получаваме Неговия мир.
Ако устояваме добре на смъртните изпитания, Бог ще ни благославя сега и във вечността.
В моменти на изпитания, ние можем да намираме утеха в подкрепата на приятели.
Разделете учениците на двойки и ги поканете да обсъдят следните въпроси. Задавайте ги последователно, като позволявате достатъчно време за обсъждане.
Каква е разликата между това да устоиш на изпитание и да устоиш добре на изпитание?
Познавате ли човек, който е устоял добре на изпитание?
Насърчете няколко ученика да споделят с целия клас това, което са обсъдили с колегите си.
Господ казва, че бедствието и страданията на Джозеф Смит „ще бъдат краткотрайни“ (У. и З. 121:7). Какво означава това според вас? Как тази перспектива ни помага да устояваме на нашите изпитания добре?
Дайте на учениците възможността да споделят свои преживявания, при които са получавали Мира на Спасителя в моменти на трудност.
Напишете следния въпрос на дъската: Кой ще търси съвет и благословии чрез Пророка Джозеф Смит?
Поканете учениците да потърсят отговори на този въпрос, докато четат Учение и Завети 122:1-4 наум. След като са имали достатъчно време, нека се замислят дали стихове 2 и 3 описват и тях.
По какви начини продължаваме да получаваме съвет от Джозеф Смит? По какви начини получаваме власт и благословии чрез него?
Какви обещания дава Господ на Джозеф Смит?
Поканете трима ученика поред да прочетат на глас Учение и Завети 122:5-7. Нека класът следят текста и да потърсят на кой принцип Господ учи Джозеф Смит относно трудностите, които преживяват той и останалите светии.
Според стих 7, какви положителни последствия могат да произлязат от трудностите и страданията? (Докато учениците отговарят на този въпрос, запишете следния принцип на дъската: Страданията ни дават опит и са за наше добро.)
Поканете един ученик да прочете следното изявление на старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли. Нека класът слушат, за да открият как страданията могат да бъдат за наше добро.
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Може да почувствате, че само вие сте засегнати, когато в живота ви дойдат несгоди. Клатите глава и се питате „Защо аз?“
Но стрелката на скалата за печал в крайна сметка посочва всеки един от нас. В един или друг момент всеки трябва да изпита печал. Никой не е освободен от това.“ …
Да се научим да понасяме моменти на разочарование, страдание и печал е част от практическите житейски уроци. Тези преживявания, макар и често трудно поносими в момента, са точно това, което разширява разбирането ни, изгражда характера и увеличава състраданието ни към другите“ („Каквото и да става, харесвай го“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 27).
Според старейшина Уъртлин, какво могат да направят за нас нашите трудни преживявания?
Поканете учениците да напишат във своите тетрадки за работа в клас или дневници за изучаване как някое изпитание им е дало преживяване, което е било за тяхно добро. След като им предоставите достатъчно време, може да поканите няколко ученика да споделят какво са написали.
Нека един от учениците да излезе на дъската и да записва казаното от класа. Помолете ученика да начертае хоризонтална черта на около една трета от долната страна на дъската. След това поканете учениците да изброят трудни ситуации, през които хората преминават. Поканете пишещия ученик да напише отговорите им над линията.
След като учениците са имали достатъчно време да направят списък, попитайте дали някога са чували някой да казва: „Никой не разбира през какво преминавам“. Поканете ги да прочетат Учение и Завети 122:8 наум, като потърсят какво би казал Господ в отговор на тези думи. Докато дават отговорите си, поканете пишещия ученик да напише Исус Христос под линията на дъската.
Какво според вас означава това, че Спасителят „слезе по-ниско от всички тях“? (Преди учениците да отговорят, бихте могли да ги поканите да прочетат 2 Нефи 9:20-21, Алма 7:11 и Учение и Завети 88:5-6. (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознават следното учение: Спасителят е изстрадал болките и страданията на всички хора.)
Как според вас разбирането на тази истина може да е помогнала на Джозеф Смит и неговите приятели в затвора Либърти?
За да помогнете на учениците да разберат това учение, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на старейшина Уъртлин:
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Понеже Исус Христос страдал много, Той разбира нашите страдания. Той разбира нашата горест. Ние преживяваме трудности, така че също да можем да задълбочим своето състрадание и разбиране към околните.
Помнете възвисяващите слова на Спасителя към Пророка Джозеф Смит, когато той страдал със спътниците си в душния мрак на затвора Либърти. …
По какви начини преживяването на трудности увеличава вашето състрадание и разбиране към околните?
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 122:9 и да се замислят как този стих се отнася за живота и служението на Пророка Джозеф Смит.
Как чувствате, че Учение и Завети 122:9 се отнася за вас? Как този стих ви укрепва по време на трудни преживявания?
Обяснете, че скоро след написването на това писмо Господ дава начин Джозеф и неговите приятели да се съберат със светиите в Илинойс. Свидетелствайте, че Бог подкрепя Своя служител Джозеф Смит през целия му живот. Помогнете на учениците да разберат, че ако оставаме верни по време на изпитания, Бог ще подкрепя и нас. В заключение споделете следното свидетелство, което Джозеф Смит дава към края на своя живот: „Бог Всемогъщи е моят щит; и какво може да стори човек, ако Бог е мой приятел?“ (в History of the Church, 5:259.)
Коментар и информация за историческите обстоятелства
„Пророкът Джозеф Смит и неговите приятели (Хайръм Смит, Лаймън Уайт, Кейлъб Болдуин, Алекзандър Макрай и за част от времето Сидни Ригдън) страдат тежко, докато са държани в затвора по лъжливи обвинения: „Те стават обект на голяма безчовечност по време на престоя си там. Недохранването е всекидневие; на моменти единствено вдъхновението от страна на Господ ги спасява от отровената храна, като не всички успяват да се въздържат. (Алекзандър Макрай казва за храната: „не можеше да се яде, докато гладът не ни принудеше“ (B. H. Roberts, A Comprehensive History of the Church, 1:521).)
„В затвора няма спални и те са заставени да почиват на легла от слама върху твърд под от греди и камък. Контактът с външния свят е силно ограничен, особено през първия месец на тяхното пленничество. И всичко това се случва в момент, в който светиите са гонени из Мисури и имат отчаяна нужда от своя пророк и ръководител“ (Alvin R. Dyer, The Refiner’s Fire, 2-ро изд., 1968 г., с. 276).
От време на време им се позволява да приемат посетители и да изпращат и получават писма. „Между 20 и 25 март 1839 г. Пророкът Джозеф Смит диктува дълго послание, което било подписано от всички затворници (всъщност това били 2 писма, макар Пророкът да определил второто като продължение на първото). Президент Джозеф Фийлдинг Смит пише за това послание: „Това е едно от най-великите писма, писани някога от човешка ръка. Всъщност, то е резултат на смирено вдъхновение. То е молитва и пророчество, и отговор чрез откровение от Господ. Само една благородна душа, изпълнена с духа на любовта Христова, може да напише такова писмо. Като имаме предвид (техните страдания), не е чудно, че Пророкът призовава за облекчение на мъката на неговата душа. Въпреки това, в неговата най-искрена молитва личи дух на толерантност и обич към неговите ближни“. (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г., 2:176.)
„Раздели 121–123 се цитират от това послание и са включени в изданието на Учение и Завети от 1876 г. Изданието на Учение и Завети, което включва тези три раздела е подкрепено като Писание на октомврийската обща конференция на Църквата през 1880 г.“ (Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2001 г.), с. 295–296).
Учение и Завети 121:1-3. „Докога ще страдат те от тези неправди и незаконно подтисничество?“
Преди Джозеф да бъде незаконно затворен в затвора Либърти, той и още няколко ръководители на Църквата, включително Парли П. Прат, са незаконно затворени в Ричмънд, Мисури. Докато се намират в затвора Ричмънд, те чуват пазачите им да описват с вулгарен език ужасни сцени деяния на плячкосване, изнасилване и убийства, извършени срещу светии от последните дни. Парли П. Прат разказва как реагира Джозеф, след като е слушал това за известно време:
Изображение
Парли П. Прат.
„Внезапно той се изправи на крака и заговори с глас като гръмотевица или ревящ лъв, като каза приблизително, доколкото мога да си спомня, следните думи:
„ТИШИНА, вие изчадия на пъкъла. В името на Исус Христос аз ви порицавам и ви заповядвам да замълчите; няма да живея и една минута повече и да понасям такива приказки. Прекратете този разговор или вие или аз ще умрем ТОЗИ МИГ!“
Пазачите „помолиха за прошката му и останаха безмълвни до смяната на караула“. По-късно Парли си спомня за това преживяване: „Наблюдавал съм съдиите … в залите на Англия; наблюдавал съм Конгресът в тържествено събрание да дава закони на народите; … но достойнство и величие съм видял само веднъж, докато то стоеше оковано, посред нощ, в мрачния зандан на едно затънтено село на Мисури“ (Autobiography of Parley P. Pratt, ред. Parley P. Pratt Jr., 1938 г., с. 211; вж. също с. 210).
Коментирайки Учение и Завети 121-122, старейшина Орсън Ф. Уитни от Кворума на дванадесетте апостоли дава следните причини да преминаваме през страдания:
Изображение
Старейшина Орсън Ф. Уитни
„Те имат за цел нашето развитие, пречистване, растеж, наставление и напредък, затова сме тласкани от тежките вълни на скръбта и нещастието; и когато преплуваме всичко това, ние ще бъдем много по-силни и добри, застанали на отсрещния бряг“ („A Lesson from the Book of Job“, Improvement Era, ноем. 1918 г., с. 6).