Урок 30
Учение и завети 22-23
Въведение
По време на Великото Вероотстъпничество се променят, премахват или извършват без правилната власт обредите в Църквата на Исус Христос. В откровението, записано в Учение и Завети 22, Господ потвърждава, че обредът кръщение трябва да бъде извършван от онези, с властта да дават на хората членство в Църквата и влизане в царството Божие. Раздел 23 на Учение и Завети включва откровение, получено от Джозеф Смит за пет мъже, които искрено желаят да узнаят волята на Бог за тях: Оливър Каудъри, Хайръм Смит, Самуел Смит, Джозеф Смит–старши и Джозеф Найт.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 22
Кръщението трябва да бъде извършвано от хора, които имат властта за това
Помолете трима ученика да участват в разиграването на сценка. Помолете един ученик да играе ролята на проучвател, който вярва, че Църквата е истинна. Проучвателят е кръстен чрез потапяне в друга църква и не разбира защо е необходимо друго кръщение. Помолете другите двама ученика да изиграят ролята на мисионери, които се опитват да отговорят на въпроса на проучвателя. Поканете останалите ученици в класа да помислят как могат да отговорят, ако те самите са в тази ситуация.
След изиграването на сценката обяснете, че откровението, записано в Учение и Завети 22 е подтикнато от подобна ситуация. Мнозина от тези, които желаят да станат членове на Църквата, са кръстени в други вероизповедания. Те се чудят защо трябва да се кръстят отново.
Джозеф Смит запитва Господ относно това. В отговор Господ преподава едно важно учение от Възстановяването на Евангелието. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 22:1. Помолете класа да следят текста, търсейки израз, който се отнася за Възстановяването на Евангелието.
-
Кой израз в този стих се отнася за Възстановяването на Евангелието? („Един нов и вечен завет“.)
За да помогнете на учениците да разберат този израз, поканете един от тях да прочете на глас следното изявление.
„Новият и вечен завет е пълнотата на Евангелието. (Вж. У. и З. 66:2.) Той се състои от „Всички завети, договори, обвързвания, задължения, клетви, обети, изпълнения, взаимовръзки, сдружения или очаквания“, които са запечатани върху главите на членовете на Църквата чрез Светия Дух на обещание или Светия Дух, чрез властта на президента на Църквата, който държи ключовете. (Вж. У. и З. 132:7.) Президентът на Църквата държи ключовете на Мелхиседековото свещеничество. Той предава власт на други и ги упълномощава да извършват свещените обреди на свещеничеството.
„Бракът за вечността е един нов и вечен завет. Кръщението е също един нов и вечен завет (вж. У. и З. 132:22) и подобно на ръкополагането в свещеничеството и всеки друг завет, кръщението е вечно и част от новия и вечен завет, който обхваща всички неща“ (Answers to Gospel Questions, съст. Джозеф Фийлдинг Смит–младши, 5 тома (1957–1966 г.), 1:65).
Помолете учениците да обобщят със свои думи значението на израза новия и вечен завет.
-
По какъв начин знанието за новия и вечен завет може да е от полза за онези, които са кръстени без свещеническа власт?
-
Чрез каква власт се отслужват обредите съгласно новия и вечен завет? (Властта на свещеничеството.)
Напишете следното учение на дъската: Кръщението трябва да бъде извършвано от човек, който има власт от Бог.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 22:2-4. Помолете останалите да следят текста и да открият изрази, които посочват, че Господ не приема кръщения, извършвани без свещеническа власт. В това откровение Господ говори за обреда кръщение като за влизане през „тясната порта“ (вж. У. и З. 22:2). След това поканете учениците да споделят какво са открили.
-
В какъв смисъл неупълномощените кръщения са „мъртви дела“? (Те не предоставят никаква вечна полза за онези, които участват в тях.)
-
Според Учение и Завети 22:3, какво прави Господ поради мъртвите дела, които са извършвани по това време? (Той прави така, че Неговия завет да бъде повторно установен и Църквата Му да бъде съградена.)
-
По какъв начин сте благословени поради това, че принадлежите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни — единствената църква, която има властта да изпълнява важни обреди?
Учение и Завети 23
Петима мъже са призовани да укрепват Църквата
Помолете учениците да си помислят за случай, когато са получавали от някой друг насърчителни думи или указания, които са им били много необходими. Може да помолите няколко ученика да споделят преживяванията си.
Помолете учениците да погледнат въведението към Учение и Завети 23 и да открият петимата мъже, споменати в този раздел. Обяснете, че в това откровение всеки от тези мъже получава конкретни указания от Господ. Насърчете учениците да търсят уроци, които могат да научат, докато изучават Господните слова към тези мъже. Следните биографични описания предоставят полезен контекст за Учение и Завети 23.
Хайръм Смит, по-големият брат на пророка, помага при публикуването на Книгата на Мормон, като работи директно с печатаря. Той служи като президент на първия клон на Църквата в Колсвил, щата Ню Йорк. Хайръм е верен на Господ и Църквата през целия си живот.
Самуел Смит, по-малкият брат на пророка, е кръстен през май 1829 г. През юни 1830 г. той отива на мисия и дава една Книга на Мормон, която в крайна сметка довежда до обръщането във вярата на Бригъм Йънг и много от членовете на неговото семейство. Самуел е верен на семейството си и Църквата през целия си живот. Самуел не е готов да проповядва, когато се дава откровението, но два месеца по-късно той започва мисионерската си служба.
Джозеф Смит–старши, бащата на пророка, се присъединява към Църквата в деня, когато тя е организирана. На следващото лято той и синът му Дон Карлос отиват на мисия при роднини в Ню Йорк. Той става висш свещеник и първият патриарх на Църквата. Джозеф Смит младши описва баща си като „човек, верен на своя Бог и на Църквата във всяка ситуация и при всички обстоятелства, през които е призован да премине“ (History of the Church, 4:192).
Джозеф Найт–старши е близък приятел на Джозеф Смит–младши и му засвидетелства голяма добрина. Той предоставя на пророка материали, докато работи по превода на Книгата на Мормон. Той изпитва желание да бъде кръстен с други хора в деня, когато Църквата е организирана, но се въздържа, тъй като желае да изучи още повече Книгата на Мормон. По-късно той пише: „Щях да се почувствам по-добре, ако бях … пристъпил към това“ да бъда кръстен (според както е цитирано в Лари Портър, „The Joseph Knight Family“, Ensign, окт. 1978 г., с. 40; правописът и главните букви са стандартизирани).
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 23:1-2. Помолете останалите да следят текста, като търсите предупреждение, което Господ отправя към Оливър Каудъри.
-
Какво предупреждение отправя Господ към Оливър? Как гордостта може да доведе до изкушение?
-
Кои са някои от начините, по които можем да избягваме чувствата на гордост, които биха ни довели до изкушение?
-
Според стих 2, каква благословия ще получи Оливър? (Способността да „проповядва истината“.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 23:3-5. Помолете останалите да следят текста, като търсят сходства в указанията, които Господ дава на Хайръм Смит, Самуел Смит и Джозеф Смит старши.
-
По какъв начин си приличат Господните указания към тези мъже? (Всеки от тях е призован да увещава и укрепва Църквата. Може да обясните, че призованието за увещаване се отнася към отговорността да се преподава Евангелието на другите.)
Поканете трима ученика да се редуват в четенето на глас на биографичните описания на „Хайръм Смит, Самуел Смит и Джозеф Смит–старши. Преди да бъдат прочетени описанията, помолете останалите от класа да намерят начините, по които тези мъже изпълняват призованията да увещават и укрепват Църквата. След прочитането на всяко описание помолете учениците да споделят какво са научили.
-
Какви са сходствата и различията между указанията към Хайръм Смит и Самуел Смит?
-
Кои са някои от начините, по които можем да увещаваме и укрепваме Църквата?
Поканете един ученик да прочете на глас биографичното описание на Джозеф Найт–старши. После помолете още един ученик да прочете Учение и Завети 23:6-7, където се съдържа Господния съвет към Джозеф Найт–старши. Помолете класа да следят текста, търсейки какво му заповядва Господ да извърши.
-
Какво е заповядано на Джозеф Найт? (Да се моли на глас насаме, със семейството и приятелите си и пред света; да се присъедини към истинната Църква и да увещава другите.)
-
Какво доказателство виждате в Учение и Завети 23:7, че Господ желае да благослови Джозеф Найт–старши?
Обяснете, че скоро след като Господ дава това откровение, Джозеф Найт–старши избира да бъде кръстен. Той остава отдаден на Църквата през целия си живот, защитавайки пророка Джозеф Смит насаме и публично. Пророкът по-късно описва Джозеф Найт–старши като „верен и предан, и справедлив, и образцов, и добродетелен, и любезен, без да се отклонява ни наляво, ни надясно“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 494).
Помолете учениците да споделят един принцип, който са научили от изучаването на Учение и Завети 23. Учениците могат да споменат принципи, подобни на следния:
Като желаем да служим на Господ, можем да получаваме лично напътствие от Него.
Господ ще ни благославя, ако следваме напътствията, които ни дава.
Помолете учениците да си помислят за напътствието, което са получили от Господ чрез Светия Дух, словата на живите пророци или Писанията. Дайте им няколко минути, за да помислят как ще се подчинят на съвета, който са получили. Може да ги помолите да запишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията всички прозрения, които получават. Уверете ги, че ще бъдат благословени с помощ и напътствие от Господ, ако правят това, което Той иска от тях.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 22:1. „Тъкмо оня, който беше от началото“
В Учение и Завети 22:1, изразът „тъкмо оня, който беше от началото“ е буквално истинен: Евангелието е преподавано на Адам и Ева и те са били кръстени (вж. Моисей 5:58-59; 6:52-68); на Енох е заповядано да кръщава последователите на Господ (вж. Моисей 7:11); а Ной учи хората, че трябва да бъдат кръстени в името на Исус Христос, подобно на техните бащи (вж. Моисей 8:24). Кръщението е учено и в Книгата на Мормон преди идването на Христос. Една статия в броя от септември 1974 г. на списание Ensign посочва, че кръщението е практикувано и сред древните евреи:
„Въпреки че не е съвсем ясно нито от светската история, нито от Писанията, че евреите действително са се кръщавали един друг по (времето на Исус Христос), сред тях е било обичайна практика да кръщават езичниците, обръщащи се в юдаизъм. …
Трябва да отбележим, че когато Иоан идва сред хората, те не го питат: „Какво е това ново нещо, което вършиш ти?“, а всъщност го питат: „Кой си ти?“ Те не поставят под въпрос този обред“ (Робърт Дж. Матюс, „I Have a Question“, Ensign, септ. 1974 г., с. 16.)
Учение и Завети 22:2. „Не можете да влезете в тясната порта чрез закона на Моисей“
Законът на Моисей с неговата система от плътски заповеди, церемонии, ритуали и символи, е даден, за да помогне на израилтяните да помнят Бог и да очакват Единението на Исус Христос. Спасителят задоволява този закон чрез Единението (вж. Алма 34:13-14). По време на земното си служение, Исус Христос и Неговите апостоли се трудят да учат юдеите, че спасението няма да дойде само чрез спазване на закона, а чрез спасителната сила на Единението. Както е записано в Учение и Завети 22:2, Господ сравнява човек, който е претърпял неупълномощени кръщения с хората, които са разчитали на закона на Моисей, без да имат вяра в Исус Христос. Това сравнение подчертава нуждата да се откажем от „мъртви“ религиозни практики, които не могат да ни спасят и да приемем новия и вечен завет на Евангелието, също както трябвало да направят ранните юдеи, които станали християни.
Учение и Завети 22:1-4. Важността на възстановяването на свещеническата власт
Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:
„Когато Господ установява Църквата Си сред нефитите на този континент, той казва на онези, които са избрани и ръкоположени, на които е дадена власт, точно как да отслужват обреда кръщение. Те трябвало да казват: „Имайки власт, дадена ми от Исуса Христа, аз те кръщавам в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух“. Това не ни дава никаква подобна власт днес. Думите, които Христос изрича на апостолите Си в древността не дават власт на апостолите днес, нито на някой от старейшините в Църквата. Повтарям, думите, които Господ изрича на учениците, които са избрани сред нефитите, не ни дават власт. Но в днешно време Той отново ни дава същата сила и власт да говорим в Негово име и да отслужваме обредите на Евангелието, според модела, който Той е поставил. Следователно старейшините и свещениците, които приемат кандидати, които са изразили вярата си и които са се покаяли за греховете си, да влязат днес във водите на кръщението, заявяват, че имат власт, която им е дадена и бидейки упълномощени от Исус Христос, кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (в Conference Report, апр. 1924 г., с. 68; вж. също Наръчник за ученика за Учение и Завети, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 46).
Някои от първите членове на Църквата не разбират, че Господ не приема дадено кръщение, освен ако не е извършено от човек, който е носител на свещеническата власт. Президент Джозеф Ф. Смит обяснява:
„Веднага след като е организирана Църквата, се появяват обърнати във вярата хора. Някои от тях са принадлежали на други църкви, които вярват в кръщение чрез пълно потапяне. Всъщност, много от първите членове на Църквата са приели този вид кръщение в миналото, вярвайки, че е правилно. Въпросът за божествената власт обаче не е твърдо фиксиран в умовете им. Когато те пожелават да дойдат в Църквата, след като са получили свидетелство, че Джозеф Смит (е истинен пророк), те започват да се чудят защо е необходимо да бъдат кръстени отново, когато вече са се подчинили на обреда кръщение чрез пълно потапяне“ (Church History and Modern Revelation 1953 г., 1:109).
Учение и Завети 22:4. „Влезте през портата“
Кръщението е портата или изискването за влизане в селестиалното царство за всеки, който е достигнал възрастта на отговорност (вж. 2 Нефи 31:15-21). Обредът кръщение, макар и абсолютно важен, става валиден само когато е съпътстван от съответната промяна в сърцето, която води към нов живот.
Старейшина Джон А. Уидтсоу от Кворума на дванадесетте апостоли описва един такъв променен живот:
„Помня мъжа, който ме кръсти в Църквата, един много обикновен човек… с халба бира два или три пъти на ден, чаша уиски малко след това,… тютюн почти през целия ден, живеейки безполезен, безцелен живот, като се изключат трите хранения на ден и удовлетворяването на плътските апетити. Той чу за Евангелието и го прие. Беше добро. Беше нещо, за което бе копнял. Мъжът израстна в сила и ръст в Църквата. Доколкото си спомням, той отслужи пет или шест мисии и беше президент на една от мисиите в Църквата. Той бе същия мъж, със същите ръце, същите крака, същото тяло, същия ум, но променен поради Духа, който идва с приемането на вечната истина“ (в Conference Report, апр. 1952 г., с. 34; вж. също Наръчник за ученика за Учение и Завети, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 46–47).