Урок 133
Учение и Завети 124:84-145; 125 и 126
Въведение
Това е последният от три урока върху Учение и Завети 124. Той също така обсъжда Учение и Завети 125 и 126. В Учение и Завети 124:84-145 Господ дава индивидуални напътствия на членове на Църквата и посочва кои от тях следва да служат на различни ръководни позиции. През март 1841 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано като Учение и Завети 125, в което Господ разкрива волята си относно събирането на светиите в територията Айова. На 9 юли 1841 г. той получава откровението, записано като Учение и Завети 126, в което Господ казва на Бригъм Йънг, че вече няма да изисква от него да оставя семейството си, за да отслужва мисии.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 124:84-122
Господ дава индивидуални напътствия
Преди класа, напишете следните принципи на лист хартия: Ако се вслушваме в напътствията на пророците, нещата ще са наред. Поставете листа хартия в плик и на него напишете Начинът да бъдем благославяни сега и завинаги.
Започнете урока, като покажете на учениците плика. Кажете им, че той съдържа указания как могат да бъдат щастливи сега, да избягват ненужни трудности в живота си и да получават други благословии. Обяснете, че напътствията са приложими за всеки от тях, въпреки уникалните им обстоятелства. Поканете учениците да помислят над следните въпроси:
-
Колко важно би било да узнаете напътствията в плика?
-
Ако получите тези напътствия, колко стриктно бихте ги следвали?
Преди началото на урока нарисувайте съпътстващата таблица на дъската. Обърнете се към таблицата и обяснете, че в Учение и Завети 124:84-118 Господ дава индивидуални напътствия на някои членове на Църквата, които, ако се следват, обещават големи благословии. Поканете всеки ученик да прочете наум две или повече от препратките на дъската. Нека потърсят сходство между дадените на всеки един напътствия.
|
Уилям Лау (У. и З. 124:89-90) |
Хайръм Смит (У. и З. 124:94-96) |
Еймъс Дейвис (У. и З. 124:111-114) |
Робърт Фостър (У. и З. 124:115-118) |
След като учениците са имали достатъчно време за четене, задайте им следния въпрос:
-
Какво сходство открихте в напътствието, дадено на тези мъже? (Всеки откъс съдържа напътствие да се следва съвета на Пророка Джозеф Смит.)
Поканете учениците да прегледат прочетените стихове и да потърсят обещаните от Господ благословии, ако тези мъже следват дадените им напътствия. Поканете учениците да споделят какво са открили. Напишете техните отговори на дъската.
-
Как бихте обобщили обещанията, които Господ прави на тези мъже, ако те се вслушват в Пророка?
Поканете един ученик да отвори плика и да прочете на глас принципа, написан на листа.
-
Как всяка от обещаните благословии, които са изброени на дъската, е свързана с израза „нещата ще са наред“?
Поканете учениците да посочат конкретни напътствия на президента на Църквата през изминалите няколко години и поканете един от учениците да напише своя отговор на дъската.
-
Как сте били благославяни чрез следване на напътствията на пророците? (Вие също бихте могли да споделите преживяване.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 124:84. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво според Господ прави един член на Църквата на име Алмън Бабит, вместо да следва съвета на Първото президентство.
-
Според стих 84, какво прави Алмън Бабит, вместо да следва съвета на Първото президентство? (Той се стреми да установява собственото си мнение. Бихте могли да обясните, че явно той се е опитвал да убеждава някои от хората да не пътуват чак до Наву, а да се заселят в Къртлънд (вж. History of the Church, 4:476).)
-
Какви примери можете да дадете за начини да се установява собственото мнение в наши дни?
Поканете учениците да се замислят върху отговорите на въпросите, на които отговаряха по-рано в урока за желанието си да получат и следват напътствията в плика. Нека напишат конкретна цел за подобряване на своите усилия да се вслушват в напътствията на живите пророци, за да могат да получават обещаните благословии.
Обобщете Учение и Завети 124:119-122, като обясните, че Господ дава допълнителни напътствия на Църквата по отношение на Дом Наву, който е трябвало да бъде притежаван от Църквата хотел.
Учение и Завети 124:123-145
Господ посочва мъжете, които да служат на различни ръководни позиции
Нека учениците да изредят на дъската някои ръководни позиции в Църквата.
Обяснете, че в Учение и Завети 124:123-145 Господ посочва конкретни мъже, които да служат на различни ръководни позиции в свещеничеството. Поканете половината клас да прегледат стихове 123-132, а другата да половина стихове 133-142, като потърсят какви ръководни позиции в свещеничеството се споменават. Поканете учениците да споделят това, което открият, и избройте на дъската ръководни позиции в свещеничеството, които не са били включени.
След това нека един ученик да прочете Учение и Завети 124:143 на глас. Поканете класа да следят текста, като потърсят причината Господ да призовава свещенически ръководители и да им дава свещенически ключове.
-
Защо Господ призовава свещенически ръководители и им дава свещенически ключове? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следния принцип: Господ призовава свещенически ръководители, за да управляват делото на служението и да помагат в усъвършенстването на светиите.)
Поканете учениците да помислят върху начините, по които техните свещенически ръководители са им помагали в техните усилия да следват по-добре Исус Христос и да стават по-подобни на Него. Може да поканите някои от тях да споделят какво са написали.
Учение и Завети 125
Господ напътства светиите да се събират на посочени от Него места
Обяснете, че след като светиите са изгонени от Мисури през зимата на 1838-1839 г., те се заселват в Илинойс и Айова, където се заселват от двете страни на река Мисисипи. Обобщете откровението, записано като Учение и Завети 125, като обясните, че то е получено през март 1841 г. и разкрива Господната воля относно светиите, които живеят в територията Айова и тези, които имат планове да отидат там. В това откровение Господ напътства светиите да се съберат и да изградят местата, които Господ ще посочи чрез Пророка Джозеф Смит, сред които е и град в Айова, който ще се нарече Зарахемла. Църквата закупува повече земя в Айова, отколкото в Илинойс, което предполага, че църковните ръководители не са възнамерявали всички светии да се заселят в Наву.
Учение и Завети 126
От Бригъм Йънг повече не се изисква да оставя семейството си, за да отслужва мисии
Поканете учениците да си представят какво би било да оставят семействата си, за да служат на мисии за Господ за пет последователни лета, след което да отслужат мисия в чужда страна за почти две години.
-
Как бихте се почувствали да оставите семействата си толкова много пъти?
-
Как бихте се чувствали, ако бяхте отговорни за осигуряването на нуждите на семейството си?
Информирайте учениците, че след като Бригъм Йънг се присъединява към Църквата през 1832 г., той отслужва редица мисии през следващите девет години. Първата му мисия е през зимата, след като бива кръстен. Още пет, включително участието му в Сионов лагер, се осъществяват всяко лято от 1833 до 1837 г. Тези мисии са с продължителност от три до пет месеца. На 8 юли 1838 г. Бригъм Йънг, заедно с други апостоли, е призован да отслужи мисия във Великобритания. Те следват Господните напътствия да заминат за тази мисия от Фар Уест, Мисури, на 26 април 1839 г. (вж. У. и З. 118). Бригъм Йънг и останалите апостоли прекарват следващите няколко месеца в Айова и Илинойс, като правят допълнителни приготовления да отпътуват за Великобритания. Епидемия от малария поразява района през лятото на 1839 г., като и те се разболяват.
Прочетете на глас следното изказване на Бригъм Йънг. Поканете класа да обърнат внимание на неговото отношение да служи на Господ, въпреки че при заминаването си е толкова болен, че не може дори да се качи във фургона без помощ.
„Бях решен да стигна до Англия или да умра по време на опита да направя това. Твърдо бях решил да направя това, което се искаше от мен за Евангелието на живота и спасението, или да умра опитвайки се“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, 1997 г., с. 5).
Обяснете, че мисионерската служба на Бригъм Йънг изисква жертви и от страна на неговото семейство. Поканете един ученик да прочете следното обобщение на обстоятелствата на семейството на Бригъм Йънг, когато той заминава за своята мисия до Великобритания:
Бригъм Йънг заминава от Монроуз, Айова, за Великобритания на 14 септември 1839 г., само 10 дни след като неговата съпруга, Мери Ан, ражда четвъртото им дете. Мери Ан също се разболява от малария. За пети път от началото на семейния си живот тя изпраща Бригъм на мисия. След като са били изгонени от дома си и са изгубили повечето свои притежания в Мисури през изминалата година, те са затънали в бедност. Бригъм успява да остави на Мери Ан само 2,72 долара, с които да се грижи за семейството им. Бригъм и Мери Ан имат вярата, че Господ ще се грижи за тях, и разчитат на обещанието на Пророка Джозеф Смит, че семействата на апостолите ще бъдат осигурявани, докато те отслужват своята мисия. (Вж. Leonard J. Arrington, Brigham Young: American Moses, 1985 г., с. 74–75, 413, 420.)
Обяснете, че след като ръководи мисионерската дейност на Църквата във Великобритания, Бригъм Йънг пристига в Наву, Илинойс, на 1 юли 1841 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано като Учение и Завети 126, осем дни по-късно.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 126:1-3. Помолете класа да следят текста и да открият какво Господ казва на Бригъм за неговата служба. Помолете учениците да споделят това, което са открили. (Обърнете внимание, че Господ използва израза тежка работа, за да опише продължителните му усилия.)
Обяснете, че макар Господ вече да не изисква от него да оставя семейството си, след това Бригъм Йънг отслужва няколко краткосрочни мисии. Поканете учениците да открият принцип от стихове 1 и 2, който учи какво ще се случи, ако работим усърдно за Господ. (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следния принцип: Ако работим усърдно за Господ, Той ще приема нашия праведен принос. Може да предложите на учениците да запишат този принцип в полето на Писанията си.)
-
Кога сте почувствали, че Господ е бил доволен от вашата служба?
Поканете учениците да се замислят за възможностите, които имат, за да служат на Господ. Насърчете ги да следват примера на ръководители като Бригъм Йънг и да работят усърдно в тези отговорности. Споделете своето свидетелство, че Господ ще приема праведния принос на усърдните им усилия в Неговото дело.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 124:84-86. Алмън Бабит
Алмън Бабит участва в Сионов лагер и е призован за член на Първия кворум на Седемдесетте на 28 февруари 1835 г. Алмън Бабит многократно пренебрегва напътствията на църковните ръководители и води околните да следват неговите лични решения.
В Учение и Завети 124:84, Господ използва аналогията за златния телец (вж. Изход 32), за да опише поведението на Алмън Бабит. Алмън поставя своите собствени напътствия пред светиите, вместо дадените от Господ чрез Първото президентство.
Учение и Завети 126:1. Мисията на Кворума на дванадесетте апостоли във Великобритания
„През април 1840 г., когато останалите апостоли пристигат на Британските острови, Бригъм Йънг, който поема ръководството на Британска мисия, събира братята в Престън на обща конференция на Църквата. … Първата точка на дневния ред е ръкополагането на Уилърд Ричардс (който служи в президентството на мисията) като апостол, според полученото през 1838 г. откровение (вж. У. и З. 118:6). На Британските острови вече има осем от Дванадесетте: Бригъм Йънг, Хибър Ч. Кимбъл, Парли П. Прат, Орсън Прат, Джон Тейлър, Уилфърд Уудръф, Джордж А. Смит и Уилърд Ричардс. Други двама – Уилям Смит и Джон Е. Пейдж – не отслужват мисии във Великобритания. Орсън Хайд пристига по-късно, работи с братята си за няколко месеца в Англия, след което продължава пътуването си до Палестина, за да освети тази земя за завръщане на юдеите. По това време има едно незапълнено място в Дванадесетте“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с. 231).
Докато Бригъм Йънг ръководи разрастването на мисионерската работа в Британските острови, той показва големи духовни и административни способности. Под ръководството на Бригъм Йънг и останалите апостоли, Църквата във Великобритания се разраства феноменално. Когато повечето от Дванадесетте заминават от Англия към края на април 1841 г., към Църквата са се присъединили между 7 и 8 хиляди души, като приблизително 1 000 от тях са емигрирали за Наву през предходните месеци.
„Тази мисия играе важна роля в обучението и узряването на Кворума на дванадесетте апостоли. Бригъм Йънг доразвива ръководните умения, които скоро ще се нуждае да прилага в Наву. … Чрез изпитанията и жертвите във Великобритания, както и работата за постигане на обща цел, Дванадесетте се обединяват по начин, който гарантира силно църковно ръководство през предстоящите години“ (Church History in the Fulness of Times, с. 234).
Учение и Завети 126:3. Грижата на Бригъм Йънг за неговото семейство
След като се завръща у дома от Великобритания, Бригъм Йънг следва Господното напътствие: „да полагаш извънредни грижи за семейството си“ (У. и З. 126:3). Той отделя време всеки ден да напътства и да се моли с децата си, които го помнят като внимателен и любящ баща.
Бригъм Йънг е на възраст 40 години, когато се дава откровението в Учение и Завети 126, като следният разказ илюстрира неговата доживотна отдаденост към семейството му:
„На възраст 23 години се жени за Мириам Анджелайн Уъркс. На младата двойка се раждат две дъщери. Бригъм осигурява семейството си като изработва и поправя столове, маси и шкафове, монтира прозорци, врати, стълбища и полици на камини. …
Когато Мириам се разболява от туберкулоза, Бригъм поема и част от нейните отговорности. Докато здравето й се влошава все повече, той все по-често приготвя закуска за семейството си, облича дъщерите си, чисти къщата и „занася съпругата си на люлеещият се стол до камината, където да стои, докато се завърне вечерта“, когато готви вечеря, слага семейството си да спят и довършва домакинските задачи“ (Susa Young Gates и Leah D. Widtsoe, The Life Story of Brigham Young, 1930 г., с. 5). Неговите преживявания през младостта му и първите години брак с грижата за децата и дома го учат много за семейното единство и домакинството. Години по-късно той напътства светиите по тези въпроси и шеговито се хвали, че може да „побед(и) повечето жени в общността в дейностите на домакинството“ (Deseret News, 12 авг. 1857 г. с. 4)“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, 1997 г., с. 2).
„Освен че може да прекарва повече време със семейството си след това откровение (У. и З. 126), през голяма част от времето Бригъм Йънг е заедно с Пророка Джозеф Смит (двадесет и осем от последните тридесет и шест месеца от живота на Джозеф те работят заедно).
Явно е, че Господ, знаейки какво ще стане с Църквата и Бригъм Йънг, държи Бригъм близо до Джозеф, за да може той да научи необходимото, за да ръководи Църквата след смъртта на Джозеф“ (Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2001 г.), с. 313).
Въпреки че от Бригъм вече не се изисква да оставя семейството си, за да отслужва допълнителни мисии, той отслужва няколко кратки мисии преди смъртта на Пророка.