На 1 ноември 1831 г. пророкът Джозеф Смит се среща с група старейшини в Хайръм, щата Охайо, за специална конференция. Те обсъждат публикуването на Книгата на Заповедите, сборник с откровенията, получени от пророка. Четирима от старейшините на конференцията молят Джозеф Смит да се обърне към Господ, за да узнаят каква е волята Му за тях. В отговор на тази молба, Господ дава едно откровение, което сега е записано в Учение и Завети 68. Откровението включва съвет към онези, които са призовани да проповядват Евангелието, указания относно призованието на епископа и една заповед родителите да учат децата си на принципите и обредите на Евангелието.
Спасителят съветва онези, които са призовани да проповядват Евангелието
Ако вие или някой ваш близък сте отслужили мисия за Църквата, започнете урока, като споделите някои от чувствата, които изпитват хората, докато се подготвят да напуснат дома си, за да бъдат пълновременни мисионери. После задайте следните въпроси:
Какви притеснения може да има някой относно отслужването на пълновременна мисия?
Кои са някои от причините, поради които хората понякога се притесняват да споделят Евангелието с близките и приятелите си?
Обяснете, че по време на конференция, проведена на 1 ноември 1831 г., четирима старейшини, които ще служат като мисионери, се обръщат към Джозеф Смит и го молят да узнае Господната воля за тях. В отговор, Господ разкрива един модел за проповядване на Евангелието. Помолете петима ученика да се редуват и да прочетат на глас Учение и Завети 68:1-5. Помолете класа да следят текста, като търсят елементите на един модел. Преди да започнат да четат, отбележете, че стиховете 2 и 3 съдържат думата пример. Пример е схема или модел.
Какво виждате в тези стихове относно начина, по който трябва да проповядваме Евангелието?
В стихове 3-5, какви обещания дава Господ на Своите служители?
Какво ще направят вдъхновените слова на мисионерите за онези, които ги приемат? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да открият следния принцип: Когато Господните служители са подтиквани от Светия Дух, техните слова ще водят хората към спасение. Запишете този принцип на дъската.)
Какво можем да правим, за да приканваме влиянието на Светия Дух, докато споделяме Евангелието?
Обяснете, че въпреки че онези, които са ръкоположени да проповядват Евангелието, могат да помогнат на хората да получат свидетелство за истината, само президентът на Църквата има правото да получава и заявява волята на Господ за цялата Църква. Под негово ръководство останалите членове на Първото Президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли също имат властта да заявяват Божията воля за нас.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 68:6. Помолете класа да следят текста, като търсят допълнителното насърчение, което Господ дава на Своите служители.
Какви истини виждате в този стих, които биха могли да донесат утеха на един мисионер?
Защо е важно за вас да знаете, че Господ подкрепя Своите верни служители?
Отбележете, че стих 6 описва основната отговорност на Господните служители: да свидетелстват за Исус Христос и Неговата мисия в миналото, настоящето и бъдещето. После обобщете Учение и Завети 68:7-12, като обясните, че Господ призовава верни старейшини от Църквата да проповядват Евангелието и да кръщават онези, които повярват.
Може да споделите преживяване, в което сте били насочвани от Духа да узнаете как да споделите Евангелието с някого.
Господ разкрива, че Първото Президентство трябва да надзирава призоваването на епископи
Помолете учениците да си представят, че приятел от друго вероизповедание задава въпроса: „Как бе избран вашият епископ?“
Как бихте отговорили?
Обяснете, че Едуард Партридж е първият епископ, призован във възстановената Църква на Исус Христос (на 4 февруари 1831 г.; вж. У. и З. 41:9). Преди Джозеф Смит да получи откровението, записано в Учение и Завети 68 (през ноември 1831 г.), епископ Партридж е единственият епископ в Църквата. Скоро след като пророкът получава това откровение, са призовани и други епископи.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 68:14-15. Помолете класа да следят текста, като търсят как се избират епископите.
Забележка: Стихове 15-20 съдържат указания относно истинските потомци на Аарон, които могат да бъдат призовавани като Председателстващ епископ. Изразът „истински потомци на Аарон“ се отнася за потомците на Аарон, братът на Моисей от Стария завет. Такъв потомък трябва да има правото да бъде Председателстващ епископ, ако бъде призован и одобрен от Първото Президентство.Стихове 16-20 се отнасят само за Председателстващия епископ, не за епископи на райони (вж. Джозеф Фийлдинг Смит, Doctrines of Salvation, съст. Брус Р. Макконки, 3 тома, 1954–1956 г., 3:92–93). Ранната църковна литература често говори за епископ Партридж като за Председателстващ епископ. Отговорностите на Председателстващия епископ се развиват и променят през следващите няколко години. Под ръководството на президент Бригъм Йънг, отговорностите на Председателстващия епископ се изясняват по-пълно през 1847 г. в Зимни квартири, когато епископ Нюъл К. Уитни получава това призование.
Може да обясните, че в ранните дни на Църквата членовете на Първото Президентство ръкополагат и отделят всички епископи. В Църквата днес това все още е валидно за Председателстващия епископ. Обаче призоваването, ръкополагането и отделянето на епископите се извършва от коловото президентство под ръководството на Първото Президентство. Коловият президент, с подкрепата на съветниците си в коловото президентство, търси откровение да узнае кога да призове нов епископ и кого да призове. Той изпраща препоръката си на Първото Президентство за одобрение. Когато Първото Президентство одобри призованието, те упълномощават коловия президент да ръкоположи и отдели новия епископ. (За повече информация, вж. Handbook 2: Administering the Church 2010 г., 19.6.)
Защо е важно да знаете, че Първото Президентство е одобрило призоваването на вашия епископ?
Господ заповядва на родителите да учат децата си на Евангелието
Помолете учениците да си помислят за факта, че могат да бъдат родители след няколко години. Отбележете, че Господ поверява на майките и бащите велики отговорности: те трябва да учат децата си на Евангелието посредством думи и дела (вж. У. и З. 29:46-50 и „Семейството: прокламация към света“, която е в приложението в края на този наръчник.) Поканете ги да изброят в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията три принципа, на които искат да учат децата си.
Разделете учениците по двойки. Помолете ги да прочетат един на друг списъците си. После ги поканете да прочетат Учение и Завети 68:25-27 заедно, като търсят неща, които могат да допълнят към списъците си.
Какво заповядва Господ на родителите да преподават на децата си? (Учениците трябва да открият следното учение: Господ е заповядал на родителите да учат децата си да разбират учението за покаянието, вярата в Христа, кръщението и дара на Светия Дух. Може да насърчите учениците да отбележат изразите в стих 25, които учат на това.)
Защо според вас е важно малките деца да разбират покаянието? Вярата в Христос? Кръщението? Дарът на Светия Дух?
Поканете учениците да напишат за случай, когато са видели родителите си да учат на принципите и обредите, споменати в Учение и Завети 68:25. След като са имали достатъчно време да пишат, поканете някои от тях да споделят написаното.
Помолете учениците да продължат да работят по двойки за следващата дейност. Обяснете, че в Учение и Завети 68:28-31 Господ дава допълнителен съвет към родителите. Раздайте ксерокопие на следната информация на всяка двойка. Насърчете партньорите да прочетат всеки стих и да обсъдят заедно въпросите. Обяснете, че когато приключат, ще споделят намереното пред класа.
Прочетете Учение и Завети 68:28 и потърсете какво заповядва Господ на родителите да преподават на децата си.
Защо според вас е важно да учите децата си да се молят?
Как бяхте научени да се молите? По какъв начин молитвата е благословила вас и семейството ви?
Какво мислите, че означава „да ходят праведно пред Господа“?
Какво научихте относно спазването на неделния ден свят?
Какво можете да правите, за да спазвате неделния ден свят?
Прочетете Учение и Завети 68:30 и потърсете Господното предупреждение. Отбележете, че думата ленивец се отнася за някой, който е мързелив.
Кога сте виждали да идват благословии от усърдна работа?
Прочетете следния откъс от За укрепването на младежите:
„Господ ни е заповядал да не бъдем лениви. Леността може да доведе до неуместно поведение, съсипани взаимоотношения и грях. Една форма на леност е прекарването на прекомерни количества време в дейности, които възпрепятстват участието ви в продуктивна работа, например използването на Интернет, видео игри и гледане на телевизия“ (За укрепването на младежите (брошура, 2011 г.), с. 40).
По какъв начин ленивостта може да доведе до грях?
Кои са някои от нещата, които могат да помогнат на човек да преодолее склонността да бъде ленив?
По какъв начин според вас алчността може да засегне едно семейство?
Какво можем да правим в живота си, за да преодоляваме егоизма и алчността?
След като учениците приключат дейността, помолете ги да споделят какво са научили. (Може да помолите един ученик да записва на дъската отговорите на другите.) Един от принципите, които може да подчертаете от стихове 31 и 32 е, че ние трябва да премахнем от живота си ленивостта и алчността. (Докато учениците обсъждат този принцип, може да отбележите, че не трябва да придобиваме всичко, което имат приятелите ни, за да сме щастливи.)
Защо според вас е важно родителите да преподават и живеят според стандартите на Евангелието?
Какво могат да правят младите мъже и младите жени, за да помагат на семействата си да „ходят праведно пред Господа“?
Ако сте родител, може да изразите благодарността си за начините, по които вашите деца ви помагат да следвате Господните заповеди в Учение и Завети 68. После поканете учениците да запишат цел, която да им помага да се подготвят да станат добри родители. Или ги поканете да запишат цел да помагат на родителите си в техните отговорности. Ако има достатъчно време, може да помолите няколко ученика да споделят с класа целите си.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 68:3-4. „Всичко, каквото те ще изрекат, когато са повлияни от Светия Дух“
Президент Дж. Рубен Кларк обяснява, че само членовете на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли имат правото, силата и властта да заявяват волята на Бог за народа Му:
Изображение
Президент Дж. Рубен Кларк
„Следва да помним, че на някои от висшите ръководители им е дадено специално призование; те имат специален дар; подкрепени са за пророци, гледачи и откровители, което им дава специалния духовен дар, с който да учат хората. Те разполагат с правото, силата и властта да прогласяват намерението и волята Божии на Неговите люде, като действат под всеобщата власт на президента на Църквата. На останалите висши ръководители не е даден този специален духовен дар и властта относно тяхното проповядване; така те са ограничени и това ограничение в силата и властта при проповядването се отнася за всеки друг служител и член на Църквата, защото никой от тях не е духовно надарен като пророк, гледач и откровител. Освен това, както казах преди малко, в това отношение на президента на Църквата е даден един допълнителен и специален дар, защото той е пророк, гледач и откровител за цялата Църква“ („When Are Church Leaders’ Words Entitled to Claim of Scripture?“Church News, 31 юли 1954 г., с. 9–10).
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че пророкът говори като пророк само, когато е подтикнат от Светия Дух:
Изображение
Старейшина Д. Тод Кристоферсън
„В същото време следва да не се забравя, че не всяко изявление, направено от ръководител на Църквата, в миналото или настоящето, може да се приема за учение на Църквата. В Църквата е всеобщо прието, че казаното от някой ръководител в даден случай често представлява лично, макар и добре обмислено мнение, което няма за цел да бъде официално и обвързващо за цялата Църква. Пророкът Джозеф Смит учи, че „пророкът (е) пророк само когато действа като такъв“ (в History of the Church, 5:265). Президент (Дж. Рубен) Кларк… отбелязва: …
… Членовете на Църквата ще знаят чрез свидетелството на Светия Дух дали, при излагането на своето мнение, ръководителите са били подтиквани от Светия Дух, и с течение на времето това знание ще бъде изявено“ (Дж. Рубен Кларк-мл., „When Are Church Leaders’ Words Entitled to Claim of Scripture?“ Church News, 31 юли 1954 г., с. 10.)“ („Христовото учение“,Лиахона, май 2012 г., с. 88, 89).
Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че Господните инструкции в Учение и Завети 68:15-21 се отнасят само за председателстващия епископ на Църквата:
Изображение
Президент Джозеф Фийлдинг Смит
„Човекът, за когото се говори в откровенията, че има родствено право да бъде епископ, е първородният. Поради раждането си той има правото да държи „ключовете или властта на същото“. Това се отнася само за човека, който председателства над Аароновото свещеничество. Не се отнася за епископи на райони. Освен това, той трябва да е определен от Първото Президентство на Църквата и да получи… ръкополагането си от техните ръце. Откровението идва от Президентството, не от патриарха, да се установи правото да се председателства на тази позиция. При липсата на знание относно такъв потомък, всеки висш свещеник, избран от Президентството, може да заема позицията на Председателстващ епископ и да служи със съветници“ (Doctrines of Salvation, изд. Брус Р. Макконки, 3 тома, 1954–1956), 3:92–93; курсив като в оригинала).