Урок 115
Учение и Завети 137
Въведение
На 21 януари 1836 г. Пророкът Джозеф Смит се среща в една горна стая на почти завършения храм в Къртлънд със съветниците си в Първото Президентство, епископствата от Къртлънд и Мисури, баща си и писаря си. Тези мъже се събират за отслужването на обреди, като подготовка за освещаването на храма. В този случай Пророкът има видение за селестиалното царство и чува Господ да заявява как Той ще съди онези, които умрат без знание за Евангелието. Уорън Париш, писарят на Джозеф Смит по това време, записва видението в дневника на Пророка. Част от записаното от видението по-късно е включено в Учение и Завети като раздел 137.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 137:1-6
Джозеф Смит има видение за селестиалното царство
Поканете учениците да помислят над следните въпроси. (Може да ги поканите да запишат своите отговори в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията.)
-
Кои са някои от най-важните хора във Вашия живот? Защо са толкова важни за Вас?
След като учениците имат време да помислят, помолете някои от тях да споделят своите отговори с класа.
-
Защо би било важно да знаете, че хората, които обичате, ще имат възможността да живеят в селестиалното царство?
Обяснете, че Учение и Завети 137 съдържа описанието от Джозеф Смит на едно видение, което той има за селестиалното царство. В това описание той назовава някои от хората, които вижда там. Поканете учениците да прочетат въведението към Учение и Завети 137, за да научат историческите обстоятелства на това откровение.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 137:1-4. Помолете класа да следят текста и да открият думите и изразите, които описват селестиалното царство. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Поканете друг ученик да прочете на глас Учение и Завети 137:5-6. Помолете класа да следят текста и да открият кого вижда Джозеф Смит в селестиалното царство.
-
Кого вижда Джозеф Смит в селестиалното царство? (Небесния Отец, Исус Христос, Адам, Авраам, майката и бащата на Джозеф и брата на Джозеф, Алвин. Може да е от полза да отбележите, че бащата и майката на Джозеф все още са живи в този момент. Всъщност, баща му е в стаята с него по време на видението. Това показва, че това видение не е за онези, които са вече в селестиалното царство, а за онези, които в крайна сметка ще бъдат там.)
-
Според стих 6, защо Джозеф се удивлява, когато вижда, че брат му Алвин ще бъде в селестиалното царство?
За да помогнете на учениците да разберат защо това преживяване е особено важно за Джозеф Смит, поканете един ученик да прочете следното изявление:
Джозеф Смит обича и се възхищава на най-големия си брат, Алвин. Алвин също обича Джозеф и подкрепя Джозеф в подготовката му да получи златните плочи от ангела Мороний. През ноември 1823 г., когато Алвин е на 25 години, а Джозеф е на 17, Алвин внезапно се разболява тежко. Когато положението му се влошава и става очевидно, че скоро ще умре, той съветва Джозеф: „Искам да бъдеш добро момче и да направиш всичко по силите си да се сдобиеш с летописите. Бъди верен, като получаваш напътствие и като спазваш всяка дадена ти заповед“ (цитирано в Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит (2008 г.), с. 429; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 41–42).
Смъртта на Алвин донася огромна скръб на семейство Смит. Един презвитериански свещеник в Палмира, щата Ню Йорк, отслужва погребението на Алвин. „Тъй като Алвин не бил член на конгрегацията на свещеника, последният заявява в проповедта си, че Алвин не можел да бъде спасен. Уилям Смит, по-малкият брат на Джозеф, припомня: „(Свещеникът)… обяви много сериозно, че (Алвин) е отишъл в пъкъла, защото не бил член на църквата, но той беше добро момче и баща ми не хареса казаното“ (цитирано в Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, с. 429, 431).
Надгробна плоча, отбелязваща мястото на погребението на Алвин Смит, най-големият брат на пророка Джозеф Смит.
Поканете учениците да помислят за чувствата, които Джозеф може да е имал, когато вижда Алвин в селестиалното царство.
Учение и Завети 137:7-10
Господ разкрива как ще съди хората, които починат без знание за Евангелието
Напишете на дъската следния въпрос: Защо Алвин ще може да влезе в селестиалното царство, въпреки че не е бил кръстен, докато е бил жив?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 137:7-8. Помолете класа да следят текста и да открият една истина, която им помага да отговорят на въпроса на дъската.
-
Каква истина разкрива Господ на Джозеф Смит, която отговаря на въпроса на дъската? (Учениците трябва да открият следната истина: Всички хора, които починат без познание за Евангелието, които биха го приели, ще наследят селестиалното царство.)
-
Как тази истина би могла да утеши онези, които имат обични хора, които са починали без познание за Евангелието?
Посочете, че Господ разкрива тази истина в Учение и Завети 137:7-8 преди Той да разкрие принципа за кръщение на мъртвите. Учениците ще изучават откровения за кръщението на мъртвите в следващите уроци.
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 137:9 на глас и помолете класа да открият какво казва Господ за начина, по който Той ще съди всички хора.
-
Според стих 9, как Господ ще ни съди? (Учениците може да използват различни думи, но техните отговори трябва да отразяват следния принцип: Господ ще ни съди според нашите дела и желанията на сърцето ни. Запишете този принцип на дъската.)
-
Защо според вас нашите желания и дела са важни?
Прочетете всеки от следните примери на глас. След всеки пример помолете учениците да отговорят на този въпрос:
-
Как този пример илюстрира важността на нашите желания, а също и на делата ни?
-
Един член на Църквата има праведно желание да сключи брак в храма. След като целия си живот е служил вярно в Църквата, този член умира, без да е имал възможност да бъде запечатан за брачен партньор в храма.
-
Един млад мъж доблестно спазва кръщелните си завети и извършва задълженията си в Аароновото свещеничество. Той има силно желание да отслужи пълновременна мисия, но не може, заради физически недъг.
-
Една млада жена се сърди на друга млада жена. Тя се преструва да е приятелски настроена, но тайно се надява нещо лошо да се случи на другата млада жена.
-
Един млад мъж има похотливи мисли и не търси Господната помощ, за да промени неподходящите си мисли и чувства.
Като част от това обсъждане поканете един от учениците да прочете следното изявление на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли:
„Ще бъдем ли невинни съгласно Божия закон, ако просто се въздържаме от зли дела? Ами ако имаме зли помисли и желания?
Чувствата на омраза ще останат ли незабелязани в съдния ден? А завистта? А алчността? …
Отговорите ни на тези въпроси илюстрират това, което можем да наречем лошата новина, че можем да съгрешаваме и без явни дела, само чрез чувствата и желанията на сърцата ни.
Има и добра новина. Съгласно Божия закон, ние можем да бъдем възнаградени за праведността дори и ако сме неспособни да извършим делата, които обикновено са свързвани с такива благословии.
Когато някой искаше да направи нещо за моя тъст, но бе възпрепятстван от обстоятелствата, той казваше: „Благодаря. Ще зачета доброто намерение вместо осъществяването му“. По подобен начин аз вярвам, че нашият Небесен Отец ще приеме истинските желания на сърцата ни като заместител за действия, които са наистина невъзможни“ („The Desires of Our Hearts“, Ensign, юни 1986 г., с. 66).
-
Как Ви влияе знанието, че ще бъдете съдени за делата и желанията на сърцето Ви?
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 137:10 на глас и помолете класа да открият какво казва Господ за хората, които ще наследят селестиалното царство.
-
Според стих 10, който ще бъде спасен в селестиалното царство? (Учениците трябва да споменат следното учение: Всички деца, които починат преди да станат отговорни, ще бъдат спасени в селестиалното царство.)
Уведомете учениците, че когато Джозеф Смит получава това откровение, той и Ема са изстрадали смъртта на четири от децата им, включително и на едно осиновено дете. По-късно още две от децата им умират като бебета.
Надгробната плоча върху гроба на Алвин Смит, бебето на Джозеф и Ема Смит.
Поканете учениците да помислят как истината, разкрита в стих 10 може да донесе утеха на семействата, които скърбят за смъртта на дете. Може да им дадете време да обмислят случки, които са имали или които техни близки са имали, когато тази истина им е донесла утеха.
-
Какво научихте от Учение и Завети 137 относно усилията на Господ да даде на всички хора възможността да живеят в селестиалното царство?
Свидетелствайте за истините, които обсъдихте днес. Може да дадете възможност на учениците да споделят и своите свидетелства.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 137:9. Съдени съгласно делата и желанията ни
Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли предупреждава за две възможни погрешни схващания относно Учение и Завети 137:9:
„Първо, ние трябва да помним, че желанието е заместител, само когато действието е действително невъзможно. Ако се опитаме да използваме невъзможността за действие като оправдание за липсата ни на истинско желание и следователно не извършим всичко, което можем, за да извършим действията, които са заповядани, може да измамим себе си, но не можем да измамим Праведния Съдия.
За да послужи като заместител на действие, желанието не може да бъде повърхностно, импулсивно или временно. То трябва да бъде проникновено, цялостно. За да може да получим благословии, желанията на сърцата ни трябва да бъдат толкова искрени, че да могат да бъдат наречени божествени.
Второ, не трябва да предполагаме, че желанията на сърцата ни могат да служат като заместител за даден обряд на Евангелието. Помислете за Господните думи при даването като заповед на два евангелски обреда: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“. (Иoана 3:5.) А по отношение на трите степени в селестиалната слава, съвременното откровение гласи: „за да се придобие най-висшата, човек трябва да влезе в този ред на свещеничеството (което значи новият и вечен завет на брака)“. (У. и З. 131:2.) В тези заповеди не се намеква за изключение и такова не е упълномощено никъде в Писанията.
В правосъдието и милостта на Бог, тези строги заповеди относно важни обреди са смекчени чрез божественото упълномощение да се извършват тези обреди посредством наместници за онези, които не са ги извършили приживе. Така на човек в света на духовете, който желае това, му се зачита участването в обредите, точно както и ако ги бе извършил лично. По този начин, посредством любящата служба на живи наместници, духовете на починалите също биват възнаградени за желанията на сърцата си“ („The Desires of Our Hearts“, Ensign, юни 1986 г., с. 67).
Учение и Завети 137:10. Спасението на малките деца, които починат
Старейшина Шейн М. Боуън от Седемдесетте разказва една случка, която илюстрира силата на истината, учена в Учение и Завети 137:10:
Докато служихме като млади мисионери в Чили, моят колега и аз срещнахме едно седемчленно семейство в клона. Майката идваше всяка седмица с децата си. Предположихме, че те бяха членове на Църквата от дълго време. След няколко седмици научихме, че не са били кръстени.
Незабавно се свързахме със семейството и попитахме дали можехме да ги посещаваме в техния дом и да ги учим. …
Сестра Рамирес бързо напредна с уроците. Тя нямаше търпение да научи цялото преподавано от нас учение. Една вечер, докато обсъждахме кръщението на малки деца, ние й преподадохме, че малките деца са невинни и нямат нужда от кръщение. Поканихме я да прочете в книгата на Мороний: …
„Но малките деца са живи в Христа, дори от основаването на света; ако не е тъй, Бог е един пристрáстен Бог, един променящ се Бог, Който показва предпочитание, защото колко много малки деца са умрели без кръщение!“ (Мороний 8:12.)
След като прочете този стих, сестра Рамирес започна да плаче. Моят колега и аз бяхме объркани. Попитах: „Сестра Рамирес, да не би да сме казали или направили нещо, което да Ви е обидило?“
Тя каза: „О, не, старейшина, нищо лошо не сте направили. Преди шест години ми се роди момченце. Той умря, преди да можем да го кръстим. Нашият свещеник ни каза, че понеже не беше кръстен, той щял да остане в чистилището за цялата вечност. Шест години съм носила тази болка и вина. След като прочетох този стих, аз знам чрез силата на Светия Дух, че това е истина. Почувствах как от мен се вдига голяма тежест и това са сълзи на радост”. …
След шест години почти непоносими скръб и болка истинното учение, дадено чрез откровение от един любящ Отец в Небесата чрез жив пророк, осигури на тази измъчена жена един блажен мир. Не е необходимо да казвам, че сестра Рамирес и децата й, всички навършили осем години или по-големи, бяха кръстени“ („Понеже Аз живея и вие ще живеете“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 15–16).