Урок 158: Ускоряване на делото по спасението

Урок 158

Ускоряване на делото по спасението

Въведение

От началото на Възстановяването, делото Господно достига до целия свят. Живеем във време, когато Господ ускорява делото Си. Младежите в Църквата имат много ресурси и възможности, за да допринасят за ускоряването на Господното дело.

Предложения за преподаване

Господ ускорява Своето дело

Поканете един ученик да върви от единия край на стаята до другия с нормална скорост. После помолете ученика да прекоси стаята отново и да ускори скоростта си. Докато ученикът прекосява стаята за втори път, задайте на класа следния въпрос:

Какво означава да ускорим нещо? (Да го забързаме.) Кои са някои от причините някой да ускори или забърза някоя задача?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:73. Помолете класа да следят текста, като търсят това, което ще ускори според Господ. Поканете учениците да споделят какво са открили.

Какво мислите, че означава Господ да ускори делото Си?

Говорейки за Учение и Завети 88:73, старейшина Ръсел М. Нелсън казва: „Това време за ускоряване е сега“ („Thus Shall My Church Be Called“, Ensign, май 1990 г., с. 17). Напишете на дъската следното учение: Живеем във време, когато Господ ускорява Своето дело.

Кои са някои от начините на ускоряване на Господното дело, които сте виждали?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 133:10. Помолете учениците да следят текста и да търсят какво предполага този стих относно причината, поради която Господ ще ускори делото Си.

Какво казва този стих относно причината Господ да ускори Своето дело? (За да помогне на хората да се подготвят за Неговото Второ пришествие.)

Покажете картината Президент Спенсър У. Кимбал (Евангелски произведения на изкуството (2009 г.), № 133; вж. също LDS.org). Обяснете, че по време на службата на президент Спенсър У. Кимбал като президент на Църквата, Господ ускорява Своето дело. Например, мисионерската работа се увеличава, а Църквата публикува нови издания на Писанията. Докато насърчава членовете на Църквата да напредват, президент Кимбъл казва, че Църквата „достатъчно дълго се е спряла на едно плато“ („Let Us Move Forward and Upward“, Ensign, май 1979 г., с. 82). Той казва и че: „Ние трябва да удължим крачката си и то сега“ („Always a Convert Church: Some Lessons to Learn and Apply This Year“, Ensign, септ. 1975 г., с. 3).

Какво според вас има предвид президент Кимбъл, като казва, че ние трябва да „удължим крачката си“?

За да помогнете на учениците да разберат някои от начините, по които Господ ускорява Своето дело днес и някои от начините, по които можем да участваме в Неговото дело, извършете следната дейност:

Разделете класа на три групи и раздайте на учениците във всяка група копие на една от следните задачи за преподаване. Предоставете няколко минути на учениците да изучават и се подготвят да преподадат своите задачи пред съучениците си. След като сте им предоставили достатъчно време, разделете учениците на групи по трима, като във всяка има по един ученик от всяка от първоначалните групи. Поканете учениците да се редуват да преподават на групите си относно това как Господ ускорява делото Си и как могат да участват в това дело.

Задача за преподаване 1: Ускоряване на мисионерската работа

Президент Спенсър У. Кимбъл казва на светиите, че Господ е отворил вратите за тях да споделят Евангелието, включително в нации, които не са позволявали мисионерска работа. Обаче, той казва, че светиите трябва да се подготвят да получат тези възможности. Президент Кимбъл свидетелства и че ако всеки млад мъж се подготви да отслужи пълновременна мисия, Господ ще отвори вратите и ще предостави начин мисионерската работа да достигне до целия свят. Той заявява:

„Знам, че те имат завеси, като железни завеси и бамбукови завеси. Знам колко е трудно, защото сме положили известни усилия. … Но не виждам добра причина, поради която Господ да отваря врати, през които ние не сме подготвени да влезем. Защо Той ще събори желязната, бамбуковата завеса или която и да е друга завеса, ако не сме готови да влезем през нея?“ („When the World Will Be Converted“, Ensign, окт. 1974 г., с. 5, 7).

Членовете на Църквата следват съвета на президент Кимбъл и се подготвят да споделят Евангелието. По време на служението на президент Кимбъл броят на пълновременните мисионери нараства с над 50 процента. В края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век правителствата на Източна Германия, народите от бившия Съветски Съюз и други нации, където мисионерската работа до този момент е била ограничавана, започват да допускат мисионери да споделят Евангелието в тези страни. Пророчеството на президент Кимбъл се осъществява.

През октомври 2008 г. президент Томас С. Монсън повтаря съвета, който дава президент Кимбъл:

„Остават… райони по света, където влиянието ни е ограничено и където не сме допускани да споделяме Евангелието свободно. Както стори президент Спенсър У. Кимбъл преди повече от 32 години, аз ви увещавам да се молите тези райони да се отворят, та да можем да споделяме с тях радостта на Евангелието. Когато се молихме тогава в отговор на призивите на президент Кимбъл, видяхме, че се случват чудеса, като страна след страна, закрити преди за Църквата, бяха отворени. Това ще стане отново, ако се молим с вяра („Добре дошли на конференцията“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 6).

Отбележете, че също както президент Кимбъл насърчава членовете на Църквата да удължат крачката си, той пояснява една отговорност на всеки млад мъж в Църквата. Поканете член на групата ви да прочете на глас следното изявление:

„Често се задава следния въпрос: Всеки ли млад мъж трябва да отслужи мисия? И отговорът е даден от Господ. Той е: „Да“. Всеки млад мъж трябва да отслужи мисия“ („When the World Will Be Converted“, с. 8).

Напомнете на членовете на групата ви, че пророците продължават да насърчават всеки достоен и способен млад мъж да отслужи пълновременна мисия. Пророците също приветстват младите жени да отслужат пълновременни мисии, ако желаят. През октомври 2012 г. президент Томас С. Монсън обяви една промяна при изискванията за възраст на мисионерите, която позволява младите мъже да започнат службата си на 18, а младите жени на 19 годишна възраст.

Обсъдете следните въпроси като група:

Според пророците от последните дни, какво е Господното очакване към младите мъже относно пълновременната мисионерска работа? (Въпреки че членовете на групата може да използват други думи, техните отговори трябва да отразяват следния принцип: Всеки млад мъж трябва да се подготви да отслужи пълновременна мисия и да се опази достоен за служба.)
Защо всеки млад мъж трябва да се подготви да отслужи пълновременна мисия?
Как подготовката за мисия сега може да ви помогне да допринесете за Господното дело?
Как според вас вдъхновената промяна на възрастовите изисквания за пълновременните мисионери допринася за ускоряването на Господното дело?

Задача за преподаване 2: Нови издания на Писанията

Помолете членовете на групата ви да си помислят какво биха направили, ако близък приятел ги попита: „Искам да се доближа до Бог. Какво да направя?” След това задайте следния въпрос:

Какво бихте казали на своя приятел?

Прочетете следното изявление на президент Спенсър У. Кимбъл:

„Откривам, че когато стана небрежен в общението си с Божеството и когато изглежда, че нито божествено ухо слуша, нито божествен глас говори, наистина съм се отдалечил. Ако се потопя в Писанията, разстоянието намалява и духовността ми се завръща“ (The Teachings of Spencer W. Kimball, ред. Edward L. Kimball (1982 г.), с. 135).

Уведомете членовете на групата ви, че изявлението на президент Кимбъл обяснява голямата нужда да имаме достъп до Писанията. Поканете член на вашата група да прочете на глас Учение и Завети 104:58-59. Помолете групата да следят текста и да открият защо Господ иска църковните ръководители да публикуват откровенията.

Как изучаването на Писанията ни помага да удължим крачката си и да допринесем за ускоряването на Господното дело?

Обяснете, че в началото на 70-те години на 20-ти век църковните ръководители виждат нуждата членовете на Църквата да се запознаят по-добре с Писанията и да имат стандартно издание на Библията за изучаване и преподаване. През 1979 г. след години вдъхновен и усърден труд, Църквата публикува официалното издание на Църквата на Библията на Крал Джеймс на английски. Тази Библия съдържа детайлни материали, спомагащи изучаването, които до този момент не са съществували, включително разширени бележки под линията с препратки и други помощни средства; подобрени уводи към главите; откъси от Превода на Джозеф Смит; Тематичен указател и Библейски речник. През 1981 г. Църквата публикува ново издание на английската тройна комбинация, която включва подобрени бележки под линията, уводи към главите, карти и указател. През 2009 г. Църквата публикува издание на Църквата на Библията на Рейна-Валера на испански език.

Поканете един ученик да прочете следното изявление от президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли, направено една година след издаването на тройната комбинация от 1981 г. на английски език. Помолете учениците да чуят как той си представя, че тези нови издания на Писанията ще благославят живота и ще придвижват напред Божието дело.

С минаването на годините, тези Писания ще създават последователни поколения от верни християни, които познават Господ Исус Христос и желаят да се подчиняват на волята Му.

… Те ще си създадат познания за Евангелието, които надвишават всичко, което предците им са можели да постигнат. Те ще имат свидетелство, че Исус е Христос и ще бъдат компетентни да проповядват за Него и да Го защитават“ („Scriptures“, Ensign, ноем. 1982 г., с. 53).

Споделете своето свидетелство, че Писанията свидетелстват, че Исус е Христос. Изучаването на Писанията може да ни помогне да придобием свидетелство за Исус Христос и да изпълним живота си със Светия Дух.

Обяснете, че са положени и продължават да се полагат големи усилия, за да се осигурят на членовете на Църквата Писания и полезни помощни средства за изучаването им на родните им езици.

Обсъдете следните въпроси като група:

Защо ежедневното изучаване на Писанията е важно?
Как личното ви изучаване на Писанията ви е помагало да помагате в Господното дело?

Задача за преподаване 3: Ускоряване на храмовата работа и работата по семейната история

Помолете групата си да познае колко храма са построени през 143-те години между организирането на Църквата през 1830 г. и призоваването на президент Спенсър У. Кимбъл през 1973 г. (17 храма). После помолете групата да отгатне колко храма са обявени или построени през 40-те години между 1973 г. и 2013 г. (153 храма).

Обяснете, че строежът на храмове нараства най-много под ръководството на президент Гордън Б. Хинкли. Поканете някой в групата ви да прочете следното изявление от президент Хинкли:

„Имам силното желание до всички светии от последните дни по целия свят да има храм на достъпно разстояние. … Делото напредва възможно най-бързо. Непрекъснато се моля някак да може да бъде ускорено така, че повече наши хора да имат по-лесен достъп до свят дом Господен“ („Of Missions, Temples, and Stewardship“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 52, 53).

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 128:15, 17. Помолете класа да следят текста, търсейки отговорността, която имаме към нашите предци. После прочетете на глас следното изявление на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли: „Имаме заветната отговорност да издирим нашите предци и да им осигурим спасителните евангелски обреди“ („Сърцата на бащите ще се обърнат към децата“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 25).

Отбележете, че строежът на храмове и напредъкът в семейната история са доказателство, че Бог ускорява Своето дело от другата страна на завесата. Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Беднар. Помолете групата да чуят как те могат да помогнат за Господното дело.

„Не е случайност, че програмата FamilySearch и други средства са на разположение във време, в което младите хора са толкова запознати с широк набор от информационни и комуникационни технологии. Вашите пръсти са били тренирани да изпращат кратки съобщения и туитове, за да засилят и ускорят делото Господнo, не само за да общувате бързо със своите приятели. Явните умения и дарби на толкова много млади хора са подготовка да подпомогнат работата по спасението“ („Сърцата на бащите ще се обърнат към децата им“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 26).

Обсъдете с групата си следните въпроси:

Какви положителни преживявания сте имали във връзка с работата по семейна история или посещението в храма, за да участвате в обреди за починалите?

Нашата отговорност за напредъка на делото

След като учениците са приключили с преподаването в малки групи, поканете няколко ученика да споделят мислите и чувствата си относно ускоряването на Господното дело.

Помолете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Дейвид Б. Хейт от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да чуят какво може да се случи, като вземаме участие в Господното дело.

„Братя и сестри, Господ отваря пътя и прави възможно разпространяването на Своето дело в света, и това е благословия за всички нас – всеки по свой начин – да вземем участие в това дело. …

Кой освен пророците на Бог би могъл да предвиди чудото на бързото разпространение на Господното дело? Наистина, както Господ предрича в раздел 88 на Учение и Завети, Той ускорява Своето дело, когато Той прецени (вж. У. и З. 88:73)“ („Missionary Work—Our Responsibility“, Ensign, ноем. 1993 г., с. 61, 62).

Според старейшина Хейт, какво може да се случи, като вземем участие в Господното дело? (Докато учениците отговарят, напишете на дъската следната истина: Можем да бъдем благословени, като участваме в ускоряването на Господното дело.)
Какви благословии сте получили, докато сте участвали в ускоряването на Господното дело?

Поканете учениците да обмислят възможностите, които имат да допринасят за ускоряването на Господното дело. Помолете учениците да отговорят на следния въпрос в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията:

Кои са някои от начините, по които можете да допринасяте за ускоряването на Господното дело?

След като е изминало достатъчно време, поканете учениците да си поставят цел да проверят дали вършат това, което са записали. Приключете, като свидетелствате за ускоряването на Господното дело и нашите отговорности и възможности да участваме в Неговото дело.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

„Трябва да удължим крачката си“

Президент Спенсър У. Кимбъл учи:

„Ние също ли имаме нещо, което трябва да споделяме? Да! Имаме Евангелието на Исус Христос, Евангелието на мира, Евангелието на радостта. Имаме истини, които могат да направят всеки човек по-добър и по-пълноценен, всеки брак по-щастлив и по-сладък, а всеки дом по-райски. Ние имаме свещеническата сила на Бог да благославяме домовете и живота на другите. Да, в себе си, в домовете си, в кворумите си, в класовете си, в църковните си призования ние трябва по-енергично да внасяме тези неща, които сме получили. От нас сега се иска да даваме на нечленовете сред съседите ни и близките ни „това, което имаме“. Господ ни е заповядал да го правим. Ние трябва да удължим крачката си и то сега“ („Always a Convert Church: Some Lessons to Learn and Apply This Year“, Ensign, септ. 1975 г., с. 3).

Кворумите на Седемдесетте

Разширяването на Кворумите на седемдесетте е доказателство, че Господ ускорява Своето дело.

През 1976 г. президент Спенсър У. Кимбъл организира Първият кворум на седемдесетте, а с нарастването на Църквата са добавени и допълнителни кворуми на Седемдесетте. Броят на кворумите може да продължи да се увеличава, при необходимост.

„(До 2014 г.) съществуват… осем кворума на Седемдесетте. Всеки кворум може да има до 70 члена. Членовете на кворумите на Седемдесетте често биват наричани просто „седемдесетници“. Седемдесетниците са призовани да проповядват Евангелието и да изграждат Църквата. Те работят под ръководството на Кворума на дванадесетте апостоли и Президентството на седемдесетте. …

… Членовете на Първия и Втория кворум на седемдесетте се считат за висши ръководители, т.е. те имат власт да служат навсякъде по света. Членовете на останалите кворуми се наричат областни седемдесетници и тяхната власт се ограничава до областта, в която служат“ („Quorums of the Seventy“, LDS.org).