Урок 73: Учение и Завети 67

Урок 73

Учение и Завети 67

Въведение

През ноември 1831 г. група старейшини се събират за специална конференция в Хайръм, щата Охайо. Една от темите за обсъждане на конференцията е публикуването на откровенията, които Пророкът Джозеф Смит е получил. По време на това събрание Господ дава откровение на Джозеф Смит и го определя за предговор на книгата с откровения, която ще бъде публикувана. Това откровение сега е първи раздел на Учение и Завети. По-късно по време на конференцията Господ дава едно откровение, което сега е записано в Учение и Завети 67. В това откровение Господ се обръща към братята, които имат въпроси относно езика на откровенията, които Той е дал на Пророка.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 67:1-3

Господ чува нашите молитви и познава сърцата ни

Преди да започне часа, напишете на дъската следния въпрос: Кога сте чувствали, че молитвите ви са чути и са получили отговор? В началото на часа поканете учениците да отговорят на въпроса.

Обяснете, че през ноември 1831 г. една група старейшини, в това число Джозеф Смит, се събират да обсъдят публикуването на откровенията, получени от Пророка. Джозеф Смит моли старейшините да свидетелстват, че откровенията са от Господ, но някои от тях се поколебават да го направят. Това колебание води до откровението, записано в Учение и Завети 67.

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 67:1-2 наум, като търсят какво казва Господ относно молитвата.

Какво казва Господ в тези стихове относно вниманието Си към нашите молитви? (Въпреки че учениците могат да дадат много различни отговори, уверете се, че откриват следния принцип: Господ чува нашите молитви и познава сърцата ни. Запишете този принцип на дъската.)
Как знанието на този принцип може да ви помогне да подобрите молитвите си?

За да помогнете на учениците да почувстват важността на принципа на дъската, поканете няколко от тях да споделят как знаят, че Небесният Отец чува молитвите им и познава желанията на техните сърца. След като няколко ученика са отговорили, насърчете учениците да се молят за знанието, че Бог чува техните молитви и познава сърцата им.

Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 67:3. Помолете класа да следят текста, като търсят защо някои от старейшините не получават благословията, която им предлага Господ.

Напишете на дъската следния въпрос: По какъв начин страхът може да накара някой да се лиши от благословии? Помолете учениците да отговорят. Докато обсъждат този въпрос, напишете на дъската следния принцип: Ако допуснем страх в сърцата си, то можем да изгубим благословии.

Какви страхове имат хората, които им пречат да получат благословии? (Примерите може да включват страх от това, че няма да се впишат, страх, че ще сгрешат, страх да променят живота си, страх от провал, страх от покаяние и т.н.)

Поканете учениците да си помислят за страхове, които може да са ги спирали да действат с вяра. Насърчете учениците да търсят Господната помощ, за да заместят страха си с вяра.

Учение и Завети 67:4-9

Господ предоставя начин на старейшините да получат свидетелство за откровенията чрез Джозеф Смит

Напишете на дъската следния въпрос: Защо трябва да подкрепяме нашите църковни ръководители, дори и като знаем, че са несъвършени?

Поканете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 67. Поканете друг ученик да прочете на глас Учение и Завети 67:5. Помолете класа да следи текста, като търси какво е отношението на старейшините относно откровенията, които ще бъдат публикувани в Книгата на Заповедите. (Може да напомните на учениците, че първият сборник с откровения на Джозеф Смит е озаглавен „Книгата на Заповедите“. През 1835 г. книгата е публикувана със заглавие „Учение и Завети“.)

Какво чувстват старейшините относно откровенията? (Много старейшини „дават тържествено свидетелство“ за истинността на откровенията. Обаче, „имало няколко отрицателни коментари относно езика, използван в откровенията“. Според стих 5, няколко старейшини си мислят, че могат да „се изразяват по-добре от език(а) (на Джозеф Смит)“.)

Обяснете, че няколко старейшини критикуват езика, използван в откровенията. Те може да са чувствали, че откровенията се нуждаят от значителна редакция, за да бъдат подготвени за публикация и може да са се боили от това какво ще направят враговете на Църквата с откровенията, след като излязат от печат. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 67:4-5. Помолете класа да следят текста, като потърсят Господния отговор на коментарите относно езика на откровенията.

Какво казва Господ за Джозеф Смит?

Отбележете, че езиковите умения на Джозеф Смит не са съвършени. Той не винаги е красноречив, когато говори. Въпреки това, Господ му разкрива истина и му позволява да я изрази колкото му е възможно най-добре.

Защо може да е от полза да се знае, че Господ разкрива волята си на Джозеф Смит, въпреки че знае, че Джозеф не е съвършен?

Помолете четирима ученика поред да прочетат на глас Учение и Завети 67:6-9. Помолете класа да следят текста, като потърсят предизвикателството, което Господ отправя към онези, които критикуват езика на откровенията.

Какво предизвикателство отправя Господ към онези, които считат, че техният език е по-добър от този на откровенията?

Попитайте учениците какво си спомнят от предния урок относно Уилям МакЛелин. Обяснете, че Уилям решава да приеме Господното предизвикателство и да напише откровение, сравнимо с това, което е получено от Джозеф Смит. Тогава поканете един ученик да прочете на глас следното изказване от историята на Джозеф Смит:

„Уилям Е. Млелин, считайки себе си за най-мъдър и имащ повече образование, отколкото разум, се опита да напише откровение, подобно на най-простото Господно откровение, но се провали. Ужасна отговорност е да се пише в името на Господ. Старейшините и всички присъстващи, които видяха този напразен опит на човек да имитира езика на Исус Христос, подновиха вярата си в пълнотата на Евангелието и в истинността на заповедите и откровенията, които Господ е дал на Църквата посредством мен; и старейшините изразиха желание да свидетелстват пред целия свят за това, че са истинни“ (в History of the Church, 1:226).

Обяснете, че след това събитие, няколко старейшини, които присъстват, подписват документ, с който дават тържественото си свидетелство за истинността на откровенията в Книгата на Заповедите.

Защо според вас Джозеф Смит, който има ограничено образование, може да напише тези откровения, а Уилям Е. МакЛелин, който е добре образован, не може?
Какво можем да научим от тази история относно съденето на нашите ръководители поради техните несъвършенства?

Посочете въпроса на дъската за следването на несъвършени ръководители. Поканете учениците да запишат своите отговори под въпроса.

Учение и Завети 67:10-14

Господ съветва последователите Си как да се подготвят, за да живеят в присъствието на Бог

Напишете на дъската следния въпрос: Кои са някои от благословиите, които може да дойдат, ако сме търпеливи по отношение на себе си и на другите? Помолете учениците да отговорят.

Помолете един ученик да прочете на глас следното изявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство:

„През 60-те години на 20 век един професор от Станфордския университет започнал скромен експеримент, изследвайки силата на волята на 4-годишни деца. Той поставя пред тях голям бонбон и им казва, че могат да го изядат веднага или ако почакат 15 минути, ще получат два бонбона.

После оставя децата сами и гледа какво се случва зад двустранно огледало. Някои от децата изяли бонбона веднага, някои успели да изчакат само няколко минути преди да се поддадат на изкушението. Само 30 процента успели да изчакат“ („Продължете с търпение“,Лиахона, май 2010 г., с. 56).

Как според вас експериментът на този професор и резултатите от него може да се отнесат за нас?
Какви благословии сте получавали заради това, че сте били търпеливи?

Помолете учениците да направят таблица с две колони в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията. Помолете ги да озаглавят първата Награда, а втората колона Как да получим наградата. Разделете класа по двойки. Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 67:10-14 с партньорите си и да потърсят наградите, обещани от Спасителя и необходимите действия, за да се получат тези награди. Помолете ги да запишат отговорите си в съответните колони на таблицата.

След като учениците са имали достатъчно време, за да прочетат и обсъдят откъса, използвайте долните въпроси, за да им помогнете да кажат на класа какво са открили.

Какви награди предлага Господ на тези старейшини?
Какво трябва да направят старейшините, за да получат тези награди? (Когато учениците споменат израза „да издърж(ат) на присъствието Божие“, може да обясните, че думата издържам означава също да устоим или да продължим да сме на определено място.)

Обяснете, че този откъс се отнася за всички нас. Напишете на дъската следния принцип: Ако се отървем от ревността и страха си, ако се смирим и продължим търпеливо, ще можем да издържим на присъствието Божие.

Защо според вас трябва да сме търпеливи в усилията си да сме достойни да издържим на присъствието Божие?

Помолете един ученик да прочете на глас следните резултати от един експеримент с бонбони, разказан от президент Ухтдорф. Помолете класа да откроят какво можем да научим относно това как да станем чисти пред Бог.

„Но с времето (професорът) следял децата и забелязал интересна зависимост: децата, които не можели да изчакат, по-късно в живота имали затруднения и имали повече поведенчески проблеми, докато онези, които чакали, били склонни към по-положително отношение и по-добра мотивация, имали по-високи оценки и доходи и по-здрави взаимоотношения.

… Способността да изчакваме — да бъдем търпеливи — е ключова черта на характера, която може да предвиди бъдещ успех в живота.

… Без търпение, не можем да угодим на Бог, не можем да станем съвършени. Всъщност, търпението е пречистващ процес, който избистря разбирането, задълбочава щастието, съсредоточава действието и предлага надежда за спокойствие“ („Продължете с търпение“, с. 56).

Какво можем да научим от този експеримент относно благословиите, които идват, когато сме търпеливи?

Поканете учениците да помислят и се молят за сфери в техния живот, в които трябва да имат повече търпение по отношение на себе си и другите. Насърчете ги да си поставят цел, която да им помогне да станат достойни да издържат на присъствието Божие.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 67:3. „Страхове в сърцата“

Президент Томас С. Монсън казва:

„Запомнете, че вярата и съмнението не могат да съществуват едновременно в един ум, защото едното ще пропъди другото. Отхвърлете съмнението. Култивирайте вяра“ („The Call to Serve“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 49).

Учение и Завети 67:5. „Несъвършенствата му знаехте“

Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли ни учи как трябва да реагираме, когато осъзнаваме несъвършенствата в хората около нас:

„Всъщност, нашият съвършен Господ призовава несъвършени хора да помагат за делото Му. Господ заявява на определени съмишленици на Джозеф Смит, че Той знае, че те са забелязали леките несъвършенства на Джозеф. Въпреки това, Господ свидетелства, че откровенията, дадени чрез Пророка са истинни! (Вж. У. и З. 67:5, 9.)

Нищо чудно, че не забелязваме слабостите в другите. Но не трябва и да се радваме на тях. Нека бъдем благодарни за малките стъпки, които ние и другите правим, вместо да се радваме на недостатъците. А когато се случат грешки, нека станат поучителни, а не унищожителни.

Ценя следните щедри редове от един много способен, но много смирен пророк-редактор, Мороний:

„Не ме осъждайте заради моето несъвършенство, нито пък моя баща заради неговото несъвършенство, нито онези, които са писали преди него; но по-добре благодарете на Бога, че Той ви показа нашите несъвършенства, за да можете да се научите да бъдете по-мъдри, отколкото ние сме били“. (Мормон 9:31; курсив добавен).

Ако отношението ни е такова, много по-малко вероятно е да се обидим.

Освен това, ако изборът е между това дали да променим другите членове на Църквата или себе си, иска ли питане откъде да започнем? Ключът е да държим очите си широко отворени за собствените си недостатъци и леко притворени за недостатъците на другите, а не обратното! Несъвършенствата в другите никога не ни освобождават от необходимостта да работим по собствените си недостатъци“ („A Brother Offended“, Ensign, май 1982 г., с. 38–39).