Урок 69
Учение и Завети 64:1-19
Въведение
На 27 август 1831 г. пророкът Джозеф Смит и няколко старейшини наскоро са се завърнали в Охайо от пътуването си да осветят земята и терена на храма в Сион или Индепендънс, щата Мисури. По време на пътуването си до Мисури и обратно няколко от старейшините имат спорове помежду си и изпитват раздразнение един към друг, но повечето успяват да се помирят едни с други. На 11 септември Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 64. Урокът обхваща Учение и Завети 64:1-19, където Господ говори за желанието Си да прости на Своите служители. Той също заповядва на членовете на Църквата да си прощават едни на други.
Бележка: В урок 70 има възможност двама ученика да преподават. Ако вече не сте го направили, може да изберете двама ученика сега и да им дадете ксерокопия на възложените им части от урок 70, за да се подготвят.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 64:1-7
Господ уверява старейшините за желанието Си да прости
Преди часа, напишете следните въпроси на дъската:
Кога сте се чувствали наранени поради думите или делата на друг човек?
Как реагирахте в тази ситуация?
Започнете часа, като поканите учениците да помислят за въпросите на дъската.
Обяснете, че в Учение и Завети 64 Господ ни учи как да реагираме, когато други са ни наранили. Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 64 на 11 септември 1831 г., около две седмици, след като той и група старейшини се връщат в Охайо от Индепендънс, щата Мисури. Тези старейшини и други членове на Църквата са имали трудности поради спорове и раздори между някои от членовете на групата. В това откровение Господ казва: „Между вас има такива, които са съгрешили“ (У. и З. 64:3).
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 64:1 на глас и помолете класа да открият изрази, които описват как Господ би реагирал на онези, които са прегрешили. Може да предложите на учениците да отбележат изразите, които са намерили.
-
Каква казва Господ, че ще е реакцията Му към членовете на Църквата, които са прегрешили?
-
На какво ни учи това относно Господ? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да посочат следния принцип: Господ е състрадателен, прощаващ и милостив. Запишете този принцип на дъската.)
-
Защо тази истина може да е значима за членове на Църквата, които са имали трудности поради спорове и наранени чувства? Защо има значение за вас тази истина за Спасителя?
Обяснете, че по това време някои членове на Църквата, включително няколко от старейшините, които пътуват с Джозеф Смит, стават критично настроени към Джозеф Смит. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 64:5-6. Помолете класа да следят текста, като търсят какво казва Господ за Джозеф Смит. Преди учениците да го прочетат, обяснете, че да търсят повод срещу някой, както е написано в стих 6, означава да намираме недостатъци в някого.
-
Какво казва Господ за Джозеф Смит? (Джозеф Смит притежава ключовете на Господното царство и е Господен служител. Някои хора намират недостатъци в Джозеф.)
Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 64:7 наум, като търсят нещо друго, което Господ казва за Джозеф Смит.
-
Какво можем да научим от този стих за Джозеф Смит? (Джозеф Смит е прегрешил, но Господ желае да му прости. За да помогнете на учениците да разберат този откъс, може да отбележите, че като всички други хора и Джозеф Смит има слабости и се нуждае от Господното опрощение за греховете му. Обаче, той не е извършил сериозни грехове.)
-
Какво можем да научим от този стих относно това, което трябва да направим, за да получим Господното опрощение?
Учение и Завети 64:8-19
Господ заповядва на служителите Си да си прощават едни на други.
Ако е възможно, покажете снимка на отровна змия, която живее във вашия район или снимка на рана, причинена от ухапване от отровна змия.
-
Освен усещането на физическа болка, какви емоции според вас ще изпитвате, ако сте ухапани от отровна змия?
Обяснете, че някой в тази ситуация би могъл да (1) преследва змията и да я убие поради гняв или страх, или (2) да вземе незабавни мерки да извади отровата от тялото си.
-
Кой от тези два варианта за действие според вас е по-разумен? Защо?
Обяснете, че изборите на човек след отровно ухапване може да бъдат сравнени с нашите решения, когато се чувстваме наранени от думите или делата на някой човек. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 64:8. Помолете класа да следят текста, като търсят последиците, пред които се изправят някои от Господните ученици, поради това, че отказват да си простят едни на други. Поканете учениците да споделят какво са открили.
-
Какъв принцип можем да научим от стих 8? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да открият следния принцип: Когато отказваме да прощаваме на другите, ние навличаме страдание върху себе си. Може да поканите учениците да запишат този принцип със свои думи в Писанията си.)
-
По какъв начин човек може да бъде измъчван (или наранен), ако не прощава на околните? По какъв начин това е като последствията от това човек да гони гърмяща змия, която току-що го е ухапала?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и завети 64:9. Поканете класа да открият още едно последствие от непрощаването на другите.
-
Според стих 9, кое е едно друго последствие от отказа да прощаваме на другите? (Ако не прощаваме на другите, ние сме заклеймени от Господ. Запишете това учение на дъската.)
Докато учениците обсъждат въпроса, можете да помолите един ученик да прочете следното изказване на старейшина Дейвид Е. Соренсен от Седемдесетте:
„Може да е много трудно да простим на някои вредата, която са ни нанесли, но когато го направим, ние отваряме пред себе си едно по-добро бъдеще. Повече злодеянието на някой друг не контролира начина ни на действие. Когато прощаваме на другите, вече сме свободни да избираме как да живеем. Прошката означава, че проблемите от миналото не определят повече съдбата ни и можем да се концентрираме върху едно бъдеще с Божията любов в нашите сърца“ („Прошката ще превърне горчивината в любов“, Лиахона, май 2003 г., с. 12).
За да помогнете на учениците да открият и приложат Господната заповед да прощават на всички хора, прочетете следните примери и задайте въпросите след тях:
-
Една млада жена е наранена и притеснена, след като научава, че някои от връстниците й са разпространявали клюка за нея. По-късно някои от тези връстници й се извиняват, но други не. Младата жена прощава на тези, които са се извинили, но има лоши чувства към другите.
Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 64:10-11. Помолете ги да помислят как тези стихове се отнасят за примера, който прочетохте.
-
Каква заповед дава Господ в стих 10? (Помогнете на учениците да открият следната заповед: Господ ни заповядва да прощаваме на всички хора.)
-
По какъв начин тази заповед се отнася за младата жена в примера? Защо според вас е важно да прощаваме на всички хора, независимо дали ни се извиняват за прегрешението си?
-
-
Млад мъж нарушава една заповед. Той се моли за прошка и обсъжда проблема с епископа си. Обаче дори и след като епископът уверява младия мъж, че напълно се е покаял, младият мъж продължава да се чувства недостоен поради миналия си грях.
-
По какъв начин заповедта да се прощава на всички хора се отнася за младия мъж в този пример? Защо трябва да прощаваме на себе си?
-
-
Една млада жена се чувства тъжна и объркана, поради действията на своя баща. Той е напуснал семейството си. Но преди да си тръгне, той рядко изразява любов към семейството и често е жесток. Тя не разбира защо баща й е действал така и изпитва чувства на гняв спрямо него. Тя знае, че трябва да се стреми да му прости, но не мисли, че може.
-
По какъв начин Господният съвет в стих 11може да помогне на тази млада жена да прости на баща си? По какъв начин ни е в помощ да оставим Бог да съди онези, които са ни наранили?
-
Помолете учениците да си помислят дали има някой, на който трябва да простят. Признайте, че в някои случаи е изключително трудно да се прости на друг човек. Поканете един ученик да прочете следното изказване на президент Гордън Б. Хинкли. Помолете класа да открият какво могат да направят, ако им е трудно да простят на някого.
„Умолявам ви да помолите Господ за силата да простите. … Може да не е лесно и да не стане бързо. Но ако се стремите към това искрено и го развиете, ще стане“ („Of You It Is Required to Forgive“, Ensign, юни 1991 г., с. 5).
-
Какво ни съветва президент Хинкли да правим, ако ни е трудно да простим на някого? По какъв начин молитвата за сила може да ни помага да прощаваме?
Обобщете Учение и Завети 64:12-14, като обясните, че Господ ни учи, че нашия избор да прощаваме на другите не ги освобождава от отговорност за действията им. Те все още отговарят пред Господ за грешките, които са извършили. В Учение и Завети 64:15-17 виждаме, че Господ конкретно прощава на двама от служителите Си, Айзък Морли и Едуард Партридж, тъй като са се покаяли за греховете си.
Покажете картина, изобразяваща Исус Христос. Посочете първата истина, която написахте на дъската в началото на урока: Господ е състрадателен, прощаващ и милостив. Свидетелствайте, че като прощаваме, ние ставаме по-подобни на Спасителя.
Поканете учениците да помислят как могат да прилагат принципите на прошката, които научиха днес. Дайте им време да напишат какво ще направят, за да приложат тези истини и да запишат всички впечатления, които са получили.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 64:8. Ние навличаме беди върху себе си, когато не прощаваме на околните
Старейшина Дейвид Е. Соренсен от Седемдесетте разказва за двама мъже, които се нараняват взаимно, а също и мнозина други поради нежеланието си да простят:
„Израснах в малко фермерско градче, където водата беше главният фактор за икономическо благосъстояние на хората. Помня как хората в нашата общност постоянно бдяха, безпокояха се и се молеха за дъжд, за право на напояване и въобще за вода.
Поради големия стрес и напрежение на нашия климат, хората не се държаха винаги по най-добрия начин. От време на време съседите имаха сдърпвания за това, че даден фермер е използвал твърде голям дял от водата в напоителния канал. По такъв начин започнаха нещата и при двама мъже, които живееха близо до нашето планинско пасище. Ще ги нарека условно Чет и Уолт. Тези двама съседи започнаха да се карат за водата, която заедно ползваха от един и същ напоителен канал. В началото нещата бяха невинни, но с течение на годините двамата мъже позволиха на своите несъгласия да се превърнат в негодувание, а след това и в спорове — даже до отправяне на заплахи.
Една юлска сутрин и двамата мъже почувстваха, че отново нямат достатъчно вода. И двамата се отправиха към канала, за да видят какво става, като всеки си мислеше, че другият му е откраднал водата. Пристигнаха при главния шлюз по едно и също време. Разменени бяха гневни думи, след които последва сбиване. Уолт бе едър мъж, с голяма сила. Чет бе нисък, жилав и упорит. В разгара на сбиването двамата мъже използваха като оръдие лопатите, които носеха. Уолт случайно удари едното око на Чет с лопатата като ослепи окото му.
Изминаха месеци и години. Въпреки това Чет не можеше да забрави, нито да прости. Гневът, който изпитваше поради изгубеното си око, кипеше в него, а омразата му ставаше все по-силна и по-силна. Един ден Чет отиде в своя хамбар, взе пистолета от поставката му, качи се на коня си и с яздене стигна до главния шлюз на канала. Заприщи канала и отклони водата от фермата на Уолт, като знаеше, че Уолт скоро ще дойде, за да види какво е станало. След това Чет се скри в храсталака и зачака. Когато Уолт се появи, Чет го застреля. След това се качи на коня си, върна се вкъщи и извика шерифа, за да му каже, че току-що е застрелял Уолт.
Поискаха от баща ми да бъде един от съдебните заседатели, които трябваше да осъдят Чет за убийство. Баща ми сметна, че не е уместно, тъй като от дълго време беше приятел и на двамата мъже и на техните семейства. Чет бе съден, признат за виновен в убийство и осъден на доживотен затвор.
След много години съпругата на Чет дойде при баща ми и го попита дали би подписал петиция до губернатора, в която да бъде поискано помилване на нейния съпруг, чието здраве бе твърде влошено след като дълги години бе прекарал в щатския затвор. Баща ми подписа петицията. Две вечери след това двамата пораснали синове на Уолт се явиха пред нашата врата. Те бяха много ядосани и обезпокоени. Казаха, че тъй като баща ми бе подписал петицията, много хора направили същото. Те помолиха баща ми да оттегли името си от петицията. А той каза: Римлянин. Той отказа. Той чувстваше, че Чет е един съкрушен и болен човек. Бе страдал толкова години в затвора за това ужасно престъпление, породено от пристъп на силен гняв. Искаше да види как Чет ще може да получи нормална погребална служба и погребение до своето семейство.
Синовете на Уолт отговориха гневно като казаха: „Ако бъде пуснат от затвора, ще се погрижим той и семейството му да пострадат“.
След време Чет бе освободен и му бе позволено да се прибере у дома, за да умре при своето семейство. За щастие не последва ново насилие между семействата. Баща ми често страдаше поради трагедията, че Чет и Уолт, двама съседи и приятели от детинство, бяха станали пленници на гнева си и му бяха позволили да разруши живота им. Колко е трагично, че на моментната ярост бе позволено да ескалира извън контрол и в крайна сметка да отнеме живота и на двамата мъже — просто защото двама мъже не можеха да си простят за няколко дяла вода за напояване.
„Когато някой нарани нас или някой, за който ни е грижа, болката може да е непреодолима. Може да чувстваме, че болката от несправедливостта става най-важното нещо в света и ние сякаш нямаме друг избор освен да търсим отмъщение. Но Христос, Князът на мира, ни учи на един по-добър метод. Може да е много трудно да простим на някои вредата, която са ни нанесли, но когато го направим, ние отваряме пред себе си едно по-добро бъдеще. Повече злодеянието на някой друг не контролира начина ни на действие. Когато прощаваме на другите, вече сме свободни да избираме как да живеем. Прошката означава, че проблемите от миналото не определят повече съдбата ни и можем да се концентрираме върху едно бъдеще с Божията любов в нашите сърца“ („Прошката ще превърне горчивината в любов“, Лиахона, май 2003 г., с. 10-11, 12).
Учение и Завети 64:12-14. „Вие трябва да (го) доведете пред църквата“
Господните учения в Учение и Завети 64:12-14 показват, че прошката ни към другите не ги освобождава от последствията на техните действия. Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„Ако сте били невинна жертва на сериозна злина, не съхранявайте чувства на омраза или на гняв по отношение на онова, което изглежда несправедливо. Простете на прегрешилия спрямо вас, дори когато сте невинни. Може да се изисква огромно усилие, за да го направите. Такова опрощение е извънредно трудно, но това е сигурната пътека към мира и изцелението. Ако се изискват дисциплинарни мерки за сериозно прегрешение срещу вас, оставете това на Църквата и на гражданските власти. Не натоварвайте собствения си живот с мисли за възмездие. Господната мелница на справедливостта мели бавно, но мели извънредно добре. Според плана на Господ, никой няма да избегне последиците от неуреденото нарушаване на Неговите закони. В определеното от Него време и по Неговия начин ще се изиска пълно заплащане за онези зли дела“ („Покой на съвестта и покой на ума“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 16–17).
Старейшина Дейвид Е. Соренсен от Седемдесетте по подобен начин обяснява:
„Искам да поясня, че опрощението на греховете не трябва да се смесва с толериране на злото. Всъщност, в превода на Джозеф Смит Господ казва: „Съдете с праведен съд“. (Превод на Джозеф Смит, Матея 7:1 (в Матей 7:1, бележка под линия a.) Спасителят иска от нас да изоставим злото и да се борим срещу всички негови форми, и въпреки че трябва да простим на съсед, който ни е навредил, ние трябва да продължим да работим конструктивно, за да предотвратим повторно увреждане. Жена, която е била малтретирана, не трябва да търси отмъщение, но също не трябва да чувства, че не може да предприеме стъпки, които да предотвратят повторно малтретиране. Един бизнесмен, по отношение на когото е постъпено нечестно в дадена сделка, не трябва да мрази човека, който е бил нечестен, но може да предприеме подходящи мерки, за да поправи извършената злина. Опрощението не изисква от нас да приемаме и да толерираме злото. То не изисква от нас да не обръщаме внимание на злините, които виждаме в света около нас или в собствения ни живот. Но докато се борим срещу греха, не трябва да позволяваме омразата или гневът да поемат контрол върху нашите мисли и действия“ („Прошката ще превърне горчивината в любов“, Лиахона, май 2003 г., с. 12).