Урок 93

Учение и Завети 88:70-117

Въведение

Това е третият от четири урока върху Учение и Завети 88. Откъсът на откровението, върху който се съсредоточава този урок, е даден на конференция на висши свещеници, проведена на 27 и 28 декември 1832 г. В него Господ напътства старейшините на Църквата да се учат един друг и да се подготвят да служат като мисионери. Господ също така говори за знаменията за Второто пришествие, общият ред, според който всички хора ще бъдат възкресени и някои от събитията отнасящи се до последната битка със Сатана.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 88:70-117

Господ заповядва на старейшините на Църквата да се подготвят за своето служение и разкрива събития, отнасящи се до Неговото Второ пришествие

Поканете един ученик да излезе пред класа и да покаже на друг ученик как да изпълни проста задача, като например връзване на вратовръзка (или различна задача, която вторият ученик не знае как да изпълни). Кажете на учениците да вдигнат ръка ако наскоро са помогнали да преподадат урок или умения на някой друг. Поканете няколко ученика да споделят какво са преподали. След това обсъдете следните въпроси:

• Какво научихте, докато се подготвяхте да преподавате и докато преподавахте?

• Защо според вас често научаваме повече, подготвяйки се да преподаваме, отколкото когато ни се преподава?

Напомнете на учениците, че Господ дава записаното като Учение и Завети 88 откровение на група носители на свещеничеството, които са се молили да узнаят Господната воля относно установяването на Сион. В това откровение Господ се обръща към тази група носители на свещеничеството като „първите работници в това последно царство“ (вж. У. и З. 88:70, 74) и им заповядва да организират и посещават училище, за да се подготвят да проповядват Евангелието сред народите по земята (вж. У. и З. 88:74, 84, 127).

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:73-76. Поканете класа да следят текста, като потърсят какво заповядва Господ на тези носители на свещеничеството да правят, за да се подготвят да учат други хора.

• Какво е заповядано на тези „първи работници“ да правят, за да се подготвят да учат другите като мисионери? (Бихте могли да поканите един ученик да записва отговорите на учениците на дъската.)

• Какво можем да правим, за да се „организираме“, „подготвим“ и „осветим“ и така да бъдем по-ефективни в споделянето на Евангелието?

• Как пречистването от греха влияе на нашата способност да споделяме Евангелието?

Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 88:77-80 на глас. Поканете класа да следят текста, като потърсят какво заповядва Господ на тези носители на свещеничеството да правят, когато се събират. Помолете учениците да споделят това, което са открили.

• Какво обещава Господ на онези, които се учат усърдно? (Че Неговата благодат ще ги посещава и че ще бъдат обучени по-съвършено във всичко, което е необходимо да разбират по отношение на царството Божие.)

• Какво означава, че Господната „благодат ще ви посещава“ (У. и З. 88:78)? (Господ ще ни помага, когато усърдно се стремим да изучаваме и преподаваме Евангелието.)

• От наученото в стихове 77-78, какъв преподавателски принцип бихте посочили? (Учениците може да посочат различни принципи, включително следния: Когато се учим един друг усърдно, Господ ще ни помага да разбираме Неговите истини по-съвършено. Като се учим един друг, ние можем да се подготвяме да споделяме Евангелието с околните. Може да напишете тези принципи на дъската, като използвате казаното от учениците.)

• По какви начини преподаването на Евангелието на другите ви е помагало да го разбирате по-добре?

• Според стих 79, какви други теми е важно да разберем? Как придобиването на толкова широко познание може да ни помага в преподаването на Евангелието на околните?

За да помогнете на учениците да почувстват колко важни са принципите по-горе и да ги прилагат, отделете групи от по четири ученика, които да подготвят и преподадат следните мини-уроци на членовете на тяхната група. Поканете по двама ученика във всяка група заедно да се подготвят да преподадат Учение и Завети 88:81-86, а другите двама ученика да се подготвят да преподадат Учение и Завети 88:87-98. Направете копия на следните указания за всяка група. Поканете ги да прочетат указанията и стиховете и след това да решат как да преподадат всеки мини-урок. (Насърчете и двамата ученика във всяка двойка да участват в преподаването.) Обяснете че всяка двойка ще има около пет минути, за да се подготви и седем минути, за да преподава. След като учениците са имали достатъчно време да се подготвят, поканете двойките с Учение и Завети 88:81-86 да преподават на другите ученици в групите си. След това поканете учениците да си разменят местата, като двойката с Учение и Завети 88:87-98 преподава. (Забележка: Ако предпочитате, може да изберете сами да преподадете мини-уроците, вместо да каните ученици да правят това.)

Давайте на учениците възможности да обясняват, споделят и свидетелстват

Като позволявате на учениците да си преподават един на друг, вие им давате възможността да обясняват учения и принципи, да споделят впечатления и преживявания, да свидетелстват за божествени истини. Като правят тези неща, те ще задълбочават своето разбиране на евангелските учения и принципи и подобряват умението си да преподават Евангелието на околните. Когато учениците обясняват, споделят и свидетелстват, Светият дух ще ги благославя с по-задълбочено свидетелство за истините, които изразяват.

Мини-урок 1: Учение и Завети 88:81-86

Започнете урока със следния въпрос:

• Кога сте били благодарни за предупреждението на някой друг за нещо? (Бихте могли да споделите някое преживяване.)

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:81-83. Помолете другите да открият какво казва Господ относно предупрежденията. Поканете ги да споделят какво са намерили. После задайте следните въпроси:

• Какво означава да бъдем предупредени? (Били сме учени на истините на възстановеното Евангелие на Исус Христос.)

• Каква истина можем да научим от тези стихове? (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознаят принцип, подобен на следния: Тъй като сме били предупредени чрез послание на Евангелието, Господ очаква от нас да предупреждаваме ближните си. Може да им предложите да отбележат този принцип в стих 81.)

Обобщете Учение и Завети 88:84-85, като обясните, че Господ напътства свещеническите ръководители, присъствали при получаването на това откровение от Джозеф Смит, да положат съвестни усилия да подготвят себе си и светиите да избегнат бъдещите възмездия, които очакват нечестивите.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:86. Поканете групата си да потърсят как следва да живеем, когато се подготвяме да споделяме Евангелието. Попитайте ги какво са открили.

• Какво означава „не се оплитайте в грях“? Как това напътствие може да се приложи в живота ви, когато се подготвяте да получите храмови обреди, да отслужите пълновременна мисия или да сключите брак и създадете семейство?

За да помогнете на учениците да се замислят как оплитането в грях може да повлияе на тяхната способност да свидетелстват за истината, прочетете следното изказване на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Никой мисионер, който да не се е покаял за сексуално прегрешение или скверен език, или угаждане с порнография, не може да кани други хора да се покайват за същите тези неща! Това не може да стане. Духът няма да бъде с вас и думите ще засядат в гърлото ви, докато ги изговаряте. Не можете да ходите по „забранени пътеки“ (1 Нефи 8:28) и да очаквате да водите другите в тази, която е „стеснената и тясна“ (2 Нефи 31:18) – това просто не може да стане“ („Призовани сме от Бог“ Лиахона, ноем. 2011 г., с. 45).

Бихте могли да споделите свидетелството си колко е важно да останеш чист, за да можеш ефективно да споделяш Евангелието. Насърчете учениците да се стремят да не се оплитат в грях.

Мини-урок 2: Учение и Завети 88:87-98

Попитайте учениците дали някога са слушали човек да споделя въздействащо свидетелство. Поканете ги да опишат свидетелството и как са се почувствали, когато са го чули.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:87-91. Помолете учениците, на които преподавате да потърсят примери за въздействащи свидетелства. След четенето, задайте следния въпрос:

• Преди Второто пришествие на Господ, какъв вид свидетелства ще последват свидетелствата на мисионерите?

Поканете учениците, на които преподавате, да прочетат на ум Учение и Завети 88:92 и да потърсят какво ще казват небесните ангели през периода преди Второто пришествие. Попитайте ги какво са открили. Кажете им, че Младоженецът е Исус Христос.

• Защо е толкова важно да бъдем подготвени за Второто пришествие на Господ?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:95-98. Поканете учениците, на които преподавате, да потърсят две отделни групи хора, които ще бъдат вдигнати да посрещнат Спасителя, когато Той дойде. След това задайте следния въпрос:

• Кой ще бъде вдигнат да посрещне Исус Христос, когато Той дойде? (Неговите светии, които са живи, и Неговите светии, които са починали. Бихте могли да предложите на учениците да отбелязват думите и изразите в тези стихове, които учат на следната истина: Праведните ще се вдигнат, за да посрещнат Христос, когато Той дойде.)

Поканете учениците да прегледат Учение и Завети 88:98 и да потърсят думи и изрази, които описват групите светии, които ще участват в Господното пришествие. След това задайте следния въпрос:

• Какви думи и изрази открихте? (Бихте могли да обясните, че изразът „първите плодове“ се отнася за праведните светии, вдигнати в Първото възкресение.)

Споделете как си представяте, че бихте се чувствали да участвате във Второто пришествие, както е описано в тези стихове.

След като групите ученици са се учили един друг, задайте следния въпрос на целия клас:

• Какви учения ви направиха впечатление при обсъждането на Учение и Завети 88:81-98?

Обобщете Учение и Завети 88:97-107, като обясните, че Господ разкрива, че мъртвите ще бъдат възкресявани на етапи според своята праведност. Възкресените през първия етап ще наследят селестиалното царство (вж. У. и З. 88:97–98). Възкресените през втория етап ще наследят терестриалното царство (вж. У. и З. 88:99). Тези, които ще наследят телестиалното царство, ще бъдат възкресени след Милениума (вж. У. и З. 88:100–101). И накрая, тези, които „останат нечисти“ – които са живели на земята и са станали синове на погибелта – ще бъдат възкресени и отхвърлени във външната тъмнина (вж. У. и З. 88:102). Към края на хилядата години мир, известни като Милениума, Сатана и неговите последователи ще воюват срещу Божия народ, воден от Михаил (или Адам). Сатана и неговите последователи ще бъдат победени и отхвърлени във външната тъмнина.

Обърнете внимание на следния принцип на дъската: „Когато се учим един друг усърдно, Господ ще ни помага да разбираме Неговите истини по-съвършено“. След това задайте следния въпрос:

• Как вашето разбиране на Учение и Завети 88:81–86 или 88:87–98 се задълбочи, докато ги преподавахте на други хора днес?

Насърчете учениците да търсят възможности взаимно да се учат на Евангелието. Свидетелствайте за благословиите, които ще получават, когато правят това.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 88:73-76. „Ще ускоря Моето дело“

През октомври 2012 г., скоро след като Томас С. Монсън обявява намаляването на възрастта за отслужване на мисия на младите мъже и жени, старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че това е пример за ускоряване на Божието дело:

„Бог ускорява Своето дело. “И Той се нуждае от все повече и повече готови и достойни мисионери, които да разпространяват светлината и истината, надеждата и спасението на Евангелието на Исус Христос в често мрачния и плашещ свят”. …

… Тук не става дума… за вас. Става дума за сладкото и чисто послание, което сте помолени да отнесете по света“ (в „Church Lowers Age Requirement for Missionary Service“, Church News, 6 окт. 2012 г., ldschurchnews.com).

Учение и Завети 88:81-82. Предупреждаване на нашите ближни

Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство обяснява нашето задължение като членове на Църквата да споделяме Евангелието с околните:

„Дългът ни да предупреждаваме ближните си лежи върху всички нас, които сме приели кръщелния завет. Ние следва да говорим за Евангелието с приятели нечленове и роднини. Целта ни е да ги поканим да бъдат учени от пълновременните мисионери, които са били призовани и отделени да проповядват. …

… Трябва… да каним със свидетелство. Обичайте и примерът ви ще проправи път. Но все още трябва да отваряме устите си и да даваме свидетелство. …

Вероятно на някои от нас може да се стори трудно да повярват, че имаме достатъчно любов, че животът ни е достатъчно добър или че силата ни да свидетелстваме е достатъчна, така че поканите ни към нашите ближни да бъдат приети. Но Господ знае, че можем да се чувстваме така. Чуйте насърчителните Му слова, които Той нарежда да бъдат отпечатани в началото на Учение и Завети, когато ни дава нашата задача: „И гласът на предупреждение ще бъде към всички люде чрез устата на учениците Ми, които Аз съм избрал в тези последни дни“ (У. и З. 1:4).

И после чуйте Неговото описание на качествата на тези ученици – на нас: „Немощните на света ще излязат и ще прекършат могъщите и силните“ (У. и З. 1:19).

И по-нататък: „Тъй че пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света“ (У. и З. 1:23).

И отново: „И доколкото те биваха смирени, можеха да бъдат правени силни и благословени свише и да получават знания от време на време“ (У. и З. 1:28).

Това уверение е дадено на първите мисионери на Църквата и на мисионерите днес. Но е дадено също така и на всички нас. Трябва да имаме вярата, че можем да обичаме достатъчно и че Евангелието е докоснало живота ни в достатъчна степен, така че поканата ни за избор да може да бъде чута, сякаш идва от Учителя, Който всъщност я отправя“ („A Voice of Warning“, Ensign, ноем. 1998 г., с. 33–35).

Учение и Завети 88:117. Тържествени събрания

Между януари и май 1836 г. в Къртлънд се провеждат редица събрания. Някои от тях са тържествени събрания. Тържествените събрания са специални събрания, които се различават от останалите църковни събрания. На 27 март 1836 година се провеждат тържествени събрания с цел освещаване на храма Къртлънд и друго тържествено събрание се провежда три дни по-късно на 30 март 1836 г. Друго тържествено събрание се провежда около година по-късно на 6 април 1837 г.

Старейшина Дейвид Б. Хейт от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

„Тържественото събрание, както се вижда от името, означава свято, спокойно и благоговейно събитие, при което светиите се събират под ръководството на Първото Президентство. Тържествените събрания се провеждат с три цели: освещаване на храмове, специални напътствия към свещенически ръководители и подкрепяне на нов президент на Църквата“ („Solemn Assemblies“, Ensign, ноем. 1994 г., с. 14).

Робърт Дж. Норман, бивш директор на Института по религия в Туксон, обяснява:

„Тържествените събрания се провеждат, за да се повиши духовността на светиите и да се наблегне на важността на целта на събранието. Пророкът Джозеф Смит казва: „Трябва да се подготвим във всичко и да проведем нашето тържествено събрание така, както Господ ни е заповядал, за да можем да изпълним Неговото велико дело, като това трябва да бъде направено по Божия начин. Домът Господен трябва да бъде подготвен и тържественото събрание свикано и проведено в него, според реда на дома Господен“. (Teachings of the Prophet Joseph Smith, избр. Joseph Fielding Smith, Salt Lake City: Deseret Book Co., 1938 г., с. 91.)

Хибър Ч. Кимбъл записва какви са указанията на Пророка пред старейшините в тържественото събрание: „Заповядано ни беше да се подготвим за тържествено събрание. Накрая дойде моментът да се проведе това събрание, като преди него Пророкът Джозеф увещаваше светиите да отрезвят умовете си, като се отрекат от всяко зло в мисъл, на слово и дело и оставят сърцата си да се осветят, защото не трябва да очакват благословия от Бог без да бъдат надлежно подготвени за нея, защото Светият Дух няма да обитава в несвети храмове“. (Orson F. Whitney, Life of Heber C. Kimball, 3-то изд., Salt Lake City: Bookcraft, 1967 г., с. 91.)

Това дългоочаквано събрание се провежда в храма Къртлънд на 30 март 1836 г., три дни след освещаването му. На събранието се събират триста братя и получават някои от обредите на Евангелието, като Пророкът Джозеф Смит поставя в ред различните кворуми на Църквата. (Вж. History of the Church, 2:430–433; У. и З. 88:139–141; 109:35.) Година по-късно, на 6 април 1837 г., се провежда друго събрание с цел отбелязване на годишнината на Църквата и допълнително организиране на свещеническите кворуми“ (Robert J. Norman, „I Have a Question“, Ensign, дек. 1988 г., с. 53).