Урок 75
Учение и Завети 69-71
Въведение
В края на октомври или началото на ноември 1831 г. Оливър Каудъри получава задачата да занесе ръкописа на „Книгата на Заповедите“ от Охайо до Мисури. В Мисури Уилям У. Фелпс трябва да отпечата книгата на своята преса. На 11 ноември 1831 г. Господ определя Джон Уитмър да бъде спътник на Оливър и му заповядва да продължи да върши задълженията си като историк на Църквата (вж. У. и З. 69). На следващия ден Господ определя шестима мъже, които да служат като настойници над откровенията (вж. У. и З. 70). През декември 1831 г, Господ заповядва на Джозеф Смит и Сидни Ригдън да отслужат мисия, за да разсеят злобните чувства срещу Църквата и да подготвят пътя за откровенията и заповедите, които ще бъдат публикувани (вж. У. и З. 71).
Предложения за преподаване
Учение и Завети 69
Господ разкрива важността на воденето на история
Преди урока напишете на дъската следния въпрос: Случвало ли се е някой да ви повери да се грижите за нещо ценно?
В началото на часа дайте на учениците време да си помислят за въпроса на дъската. После задайте следните въпроси:
-
Какво ви беше поверено да направите? Как това доверие повлия на вашите грижи за ценната вещ?
Поканете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 69. Помолете класа да следят текста, като търсят какво е поверено на Оливър Каудъри.
-
Какво е поверено на Оливър Каудъри?
-
Ако ви бяха поверени тези ценни неща, как бихте се грижили за тях?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 69:1-2. Помолете класа да следят текста, търсейки съвета, който Господ дава относно тези ценни неща.
-
Защо според вас ще е разумно повече от един човек да носи тези ценни неща?
Обяснете, че Господ поверява на Джон Уитмър и друга важна отговорност, освен тази да помогне на Оливър да занесе откровенията и парите в Мисури. Поканете няколко ученика да се редуват в четенето на глас на Учение и Завети 69:3-8 и помолете класа да потърсят каква друга задача поверява Господ на Джон Уитмър. Поканете учениците да споделят какво са открили. Може да напомните на учениците, че Джон Уитмър е призован да служи като църковен историк и регистратор в началото на 1831 г. (вж. У. и З. 47).
-
Според Учение и Завети 69:3, какво заповядва Господ на Джон Уитмър да записва?
-
Според стих 8, защо е важно Джон Уитмър да записва историята на Църквата?
Обяснете, че от времето на Джозеф Смит църковните ръководители усърдно се стараят да следват Господното указание да записват „всичките важни неща… относно църква(та)“ (У. и З. 69:3). Те пазят „всички неща, които ще бъдат за доброто на Църквата“ (У. и З. 69:8), дори някои неща, които биха причинили известно притеснение. Например, Учение и Завети включва някои откровения, в които Господ укорява ранни църковни ръководители (вж. У. и З. 3:5-9; 93:41-50). Днес Църковният историк, под ръководството на Първото Президентство, ръководи усилията на Отдела за църковна история, за да поддържа точна история „от всичките важни неща“.
За да помогнете на учениците да открият принцип в Учение и Завети 69:3, 8, напишете на дъската следното непълно изречение: Господ очаква да се записват историите, за доброто на…
Попитайте учениците как биха довършили изречението, въз основа на стихове 3 и 8. Докато отговарят, довършете изречението на дъската: Господ очаква да се записват историите за доброто на Църквата и на подрастващите поколения. Може да проверите дали учениците разбират, че изразът „подрастващите поколения“ се отнася за тях, младежите в Църквата.
-
Според вас, по какъв начин църковните истории и личните истории помагат на Църквата? Как могат да помагат на подрастващото поколение?
Помолете учениците да си помислят за разказ от църковната история или от семейната им история, който им е помогнал. Разделете учениците по двойки и ги помолете да си разкажат тези истории един на друг. Може да ги помолите и да говорят за това как тези истории са им повлияли. Или може да помолите няколко ученика да споделят историите си с целия клас.
Учение и Завети 70
Спасителят определя настойници, които да се грижат за Неговите откровения
Поканете учениците да прочетат наум въведението към Учение и Завети 70 и да потърсят какво казва историята на Джозеф Смит относно Учение и Завети (с първоначално заглавие „Книгата на Заповедите“).
-
По какъв начин Пророкът описва Учение и Завети?
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 70:1 на глас и помолете класа да потърсят имената на шестима църковни ръководители. После поканете друг ученик да прочете на глас Учение и Завети 70:2-4. Помолете класа да следят текста, като търсят отговорността, която Господ дава на тези шестима мъже.
-
Каква отговорност дава Господ на тези шестима мъже? (Те трябва да са настойници на откровенията и заповедите.)
-
Според Учение и Завети 70:4, какво казва Господ, че ще изисква от тези мъже в съдния ден? (Ще изисква отчет за тяхното настойничество. С други думи, Той ще иска от тях да докладват за службата си.)
-
Какво предполага това относно изискването на Господ към нас в съдния ден? (Докато учениците отговарят, помогнете им да открият следната истина: Господ ще ни държи отговорни за задълженията, които ни е поверил. Напишете тази истина на дъската.)
-
По какъв начин тази истина влияе на начина, по който откликваме на църковните призования и задачи?
Обобщете Учение и Завети 70:5-18, като обясните, че Господ казва на тези шестима мъже да направят настойничеството си над откровенията „тяхната работа в църквата Божия, да се разпореждат с тях и с грижите за тях, да, и с ползите от тях“ (У. и З. 70:5). В съгласие със закона на посвещението, всеки доход, който получават, който надвишава нуждите им, трябва да бъде даден в Господното хранилище, за нуждите на бедните (вж. У. и З. 70:7).
Учение и Завети 71
Господ учи Джозеф Смит и Сидни Ригдън как да реагират на критикуващите Църквата
Попитайте учениците дали някой от тях е чувал критики към Църквата. Може да поканите няколко ученика да разкажат за преживяванията си.
-
Кои са подходящите начини за реагиране на критика към Църквата?
За да помогнете на учениците да разберат контекста на Учение и Завети 71, поканете един ученик да прочете следната информация на глас (или я прочетете сами). Помолете класа да се вслушат как са критикувани Църквата и нейните ръководители по времето на даването на това откровение.
Езра Бут е бивш методистки свещеник, който става член на Църквата след като прочита Книгата на Мормон, говори с Джозеф Смит и вижда изцеление. Той пътува като мисионер до Мисури, но е разочарован, когато разбира, че не може да върши чудеса, за да убеждава останалите в истината. Освен това, Бут не вярва, че поведението на Джозеф Смит е уместно за пророк или духовен ръководител. Той става силно критичен към Джозеф Смит, напуска Църквата и написва девет писма, в които критикува Църквата и нейните ръководители. Тези писма, публикувани в един вестник, озаглавен Ohio Star, водят до развиването на злобни чувства у някои хора спрямо Църквата и нейните ръководители. Историята на Пророка Джозеф Смит нарича написаното от Езра Бут „поредица от писма, които със своята показност, фалшивост и суетни сметки да се разруши делото Господно, излагат неговата слабост, нечестие и глупост и му оставят паметник на неговия срам, на който да се диви света“ (History of the Church, 1:216–17). Симъндс Райдър, един друг откъснал се член, раздава копия на някои от откровенията на друг вестник, като се опитва да откаже хората да се присъединяват към Църквата.
Обяснете, че вълнението, предизвикано от Езра Бут и Симъндс Райдър, се разраства в сериозен проблем. Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 71:1-4 на глас и помолете класа да потърсят какво казва Господ на Джозеф Смит и Сидни Ригдън да направят, за да успокоят злобните чувства, които се появяват поради статиите във вестниците.
-
Според стих 1, какво съветва Господ да направят Джозеф Смит и Сидни Ригдън, за да успокоят отрицателните чувства на хората относно Църквата? (Те трябва да използват Писанията и силата на Духа, която ще им даде Господ.)
-
Какъв принцип научаваме от това указание относно как да реагираме на критика спрямо Църквата? (Въпреки че учениците може да дадат много верни отговори, уверете се, че откриват следния принцип: Когато хората критикуват Църквата, ние можем да реагираме, като споделяме истини от Писанията и следваме напътствията на Духа. Запишете този принцип на дъската.)
-
Какво можем да направим, за да се подготвим да реагираме на критика спрямо Църквата или нейните ръководители?
За да помогнете на учениците да разберат важността да имат напътствието на Духа, когато реагират на критика спрямо Църквата, поканете един ученик да прочете на глас следното изявление на старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да се вслушат в това как Духът може да ни помогне да реагираме на критика спрямо Църквата.
„Като отвръщаме на другите, всяко обстоятелство ще бъде различно. За щастие, Господ познава сърцата на нашите обвинители и знае как най-ефективно можем да им отговорим.Като търсят напътствие от Духа, истинските ученици получават вдъхновение, приложимо за всеки един случай. И във всеки един случай истинските ученици отговарят по начини, които канят Духа Господен“ („Християнска смелост: цената на ученичеството“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 73).
Прочетете на глас Учение и Завети 71:5-11. Помолете учениците да потърсят съвета и утехата, които Господ дава на онези, които реагират на критика спрямо Църквата.
-
Какъв съвет намирате в стих 7?
Обяснете, че Сидни Ригдън се подчинява на Господния съвет и кани Езра Бут да се присъедини към него в град Равина, където могат публично да обсъдят писмата, които Езра е изпратил във вестника. Сидни предизвиква и Симъндс Райдър на публичен дебат относно Книгата на Мормон. И двамата мъже отказват поканите. Сидни въпреки това свидетелства за истината в Равина и на други места.
-
По какъв начин съветът в Учение и Завети 71:8-10 може да е утешителен за онези, които реагират на критика спрямо Църквата?
Поканете учениците да помислят какво ще направят, за да се подготвят по-добре да реагират на критика спрямо Църквата. Споделете свидетелството си за Църквата и нейните ръководители.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 69:3, 8. „Той да продължи със записването и правенето на история“
Президент Спенсър У. Кимбал свидетелства за важността на записването на лични истории:
„Вашият дневник е вашата автобиография, затова трябва да се води старателно. Вие сте уникални и може да има случаи в живота ви, които са по-благородни и достойни за похвала от записаните от който и да е друг живот. Може да има проблясъци на прозрение и история за вяра. …
Вашата история трябва да бъде записвана сега, докато е прясна и докато истинските детайли са налице. …
Какво по-добро може да направите за децата на децата си от това да запишете историята на живота си, вашите победи над изпитанията, вашето възстановяване след падане, напредъка ви, когато всичко изглеждаше черно, възрадването ви, когато най-сетне сте имали постижение? …
Вземете тетрадка, … дневник, който ще издържи през времето и може би ангелите ще цитират от него през вечността. Започнете днес и напишете своите дела, преживявания, най-дълбоки мисли, постижения и провали, познати и победи, впечатления и свидетелства“ („The Angels May Quote from It“, New Era, окт. 1975 г., с. 5).
Учение и Завети 71. Мисията на Джозеф Смит и Сидни Ригдън в Охайо
Историята на Джозеф Смит включва едно описание на това как Джозеф Смит и Сидни Ригдън работят, за да изпълнят Господната заповед да успокоят враждебните чувства към Църквата, които са възникнали поради вестникарски статии, написани от Езра Бут:
„От този момент до 8-ми или 10-ти януари 1832 г. аз и старейшина Ригдън продължихме да проповядваме в Шейлърсвил, Равина и на други места, установявайки истината, оправдавайки каузата на нашия Спасител, показвайки, че денят на отмъщение над това поколение наближава като крадец в нощта; че предразсъдъци, слепота и мрак изпълват умовете на мнозина и ги подтикват да преследват истинната Църква и да отхвърлят истинската светлина, чрез което ние направихме много за успокояването на вълненията, които се развихриха поради скандалните писма, публикувани тогава в Ohio Star, в Равина, от гореспоменатия вероотстъпник Езра Бут“ (в History of the Church, 1:241).
Учение и Завети 71. Симъндс Райдър
Когато Симъндс Райдър за пръв път научава за Църквата, той известно време се колебае дали иска да бъде кръстен. Обаче през 1831 г. прочита една статия във вестника за разрушението на Пекин, Китай и си припомня, че едно мормонско момиче предсказва разрушението на този град шест седмици преди това. Това преживяване го подтиква да се присъедини към Църквата.
Скоро след като Симъндс е кръстен и потвърден като член, той е ръкоположен за старейшина. Той получава едно писмо, подписано от Пророка Джозеф Смит и Сидни Ригдън, което го уведомява, че волята на Господ, дадена чрез Светия Дух, е, че той трябва да проповядва Евангелието. Обаче и в писмото, което получава, и в официалното призование да проповядва, името му е изписано като Rider, вместо Ryder. Поради тази грешка при изписването, Симъндс започва да се съмнява в откровенията на Джозеф Смит и неговото призование като Божий пророк. Накрая Симъндс напуска Църквата. Макар и реагирането му на това грешно изписване на името му да не е единствената причина за неговото вероотстъпничество, то спомага за него. След вероотстъпничеството си, Симъндс Райдър става един от членовете на тълпата, която намазва с катран и посипва с пера Джозеф Смит и Елса Джонсън през нощта на 24-ти срещу 25-ти март 1832 г.
Учение и Завети 71:7. Да помогнем на другите да разберат истината
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли дава следния съвет за това как да реагираме на хора, които критикуват Църквата:
„Като истински ученици основната ни грижа трябва да бъде благоденствието на другите, не личното реабилитиране. Въпросите и критиките ни дават възможност да протегнем ръка към хората около нас и да покажем, че те са от значение за нашия Небесен Отец и за нас. Трябва да имаме за цел да им помагаме да разберат истината, а не да защитаваме егото си, нито да печелим точки в един богословски дебат. Искреното ни свидетелство може да е най-силният отговор, който можем да дадем на своите обвинители. А такива свидетелства могат да се родят само в обич и кротост“ („Християнска смелост: цената на ученичеството“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 73–74).
Старейшина Марвин Дж. Аштън от Кворума на дванадесетте апостоли съветва:
„Вероятно никога няма да изчезнат онези, които са открито против мормоните. Затова насърчаваме всички наши членове да отказват да стават настроени против онези, които са против мормоните“ („Pure Religion“, Ensign, ноем. 1982 г., с. 63).