Урок 48: Учение и Завети 42:30-42.

Урок 48

Учение и Завети 42:30-42

Въведение

В началото на 1831 г., повечето от живеещите в Ню Йорк светии, включително Джозеф Смит, се местят в Охайо, за да се присъединят към голяма група наскоро обърнали се във вярата членове. Църковните ръководители търсят Господното напътствие по отношение на растежа на Църквата. Пророкът Джозеф Смит получава откровение, сега записано като Учение и Завети 42:1-73, в присъствието на 12 старейшини. В това откровение Господ представя материални, икономически и духовни закони, които да напътстват членовете на Църквата при подпомагане на бедните, финансиране на различни църковни проекти и подпомагане на пристигащите в Охайо светии.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 42:30-42

Господ излага закона за посвещаването

Преди началото на часа, използвайте тиксо или маркер, за да направите линия на шест стъклени чаши. На всяка чаша направете линия с различна височина. Донесете чашите в час. Също така, донесете кана с достатъчно вода, за да можете да напълните всички чаши до отбелязаните линии. (Бихте могли да оцветите водата, за да могат учениците да я виждат по-лесно.)

В началото на урока, покажете каната. Кажете на учениците, че водата представлява съвкупността от богатството и ресурсите на дадена общност.

Обяснете, че през февруари 1831 г. членовете на Църквата в Къртлънд, Охайо, трябвало да се погрижат за бедните, да помогнат на новодошлите заселници, които жертвали много, за да се съберат в Охайо, и да помогнат във финансирането на църковни проекти.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:30. Помолете класа да следят текста, като търсят какво Господ разкрива по отношение на бедните.

Какво според вас означава призивът: „спомняйте си за бедните“?

Обърнете внимание, че Господ заповядва на светиите да посветят собствеността си в помощ за бедните. Напишете думата посвещавам на дъската. Поканете учениците да помислят върху следния въпрос:

Какво означава според вас този глагол?

Напишете на дъската следното определение на думата посвещавам, дадено от старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли. Може да предложите учениците да запишат това определение в полето на Писанията си до стих 30.

„Да посветиш означава да отделиш нещо като свято, да го осветиш, отдадеш за свята цел“ („Размисли върху посветения живот“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 16).

Как според вас това определение се отнася за даването на нещо с цел да се помогне на човек в нужда?
Как бихте обобщили Господния коментар в стих 30 по отношение на бедните? (Учениците могат да използват различни думи, но отговорите им трябва да отразяват следното учение: Господ ни заповядва да се грижим за бедните и нуждаещите се. Като част от това обсъждане, бихте могли да поканите учениците да прегледат Учение и Завети 38:16, 34-36.)

Обяснете, че Учение и Завети 42 съдържа принципите на един закон, наречен закон за посвещаване. За да помогнете на учениците да разберат тези основни принципи, поканете един от тях да прочете следното обяснение на президент Марион Г. Ромни от Първото Президентство:

„Основният принцип и основа на закона за посвещаване е следният: „всичко наше принадлежи на Господ; затова Той може да ни призове да се откажем от част или цялата дадена ни собственост, защото тя е Негова. … (У. и З. 104:14-17, 54-57)“ (Дж. Рубен Кларк- мл., в Conference Report, окт. 1942 г., с. 55)“ („Living the Principles of the Law of Consecration“, Ensign, фев. 1979 г., с. 3).

Забележка: Следният предметен урок представя в опростен вид закона за посвещаване, така както се е практикувал в Църквата до към 1833 г. През следващите години Църквата променя начините на неговото приложение. То може да се категоризира в няколко фази и видоизменения за период от няколко години след това.

Поканете шестима ученика да застанат пред класа. На всеки от тях дайте празна чаша. Напълнете чашите с вода от каната. Напълнете една чаша до линията, която сте поставили на чашата, три чаши над линията и две под нея. Обяснете, че всяка чаша представлява семейство и че линията на всяка чаша представлява нуждите и праведните желания на това семейство. Чашите с вода под линията представляват семейства, които нямат достатъчно средства, които да поддържат техните нужди.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:31. Поканете класа да следят текста, като потърсят стъпките, които тези светии трябва да предприемат, за да живеят според закона за посвещаване.

За тези светии, коя е първата стъпка на живота според закона за посвещаване? (Тяхното имущество и доход „трябва да се положат пред епископа на църква(та) и съветниците му“. Казано иначе, те трябва да са готови да посветят своите средства и собственост на Църквата.)
Кого представлява епископът? (Господ.)

За да представите как членовете на Църквата посвещават своята собственост на Църквата, поканете шестте ученика да излеят водата от техните чаши в каната. Поканете един от учениците да прочете на глас Учение и Завети 42:32 и поканете класа да открият втората стъпка, която тези светии трябва да предприемат, за да живеят според закона за посвещаване.

Обяснете, че всяко семейство получава от своя епископ така нареченото „настойничество“ (У. и З. 42:72). Това означава, че на всяко семейство са поверени принадлежащи на Господ собственост и средства. Семействата имат право на частна собственост над получените средства и собственост и трябва да използват свободната си воля, за да управляват това настойничество. Като настойници на Господните собственост и средства, те носят пълна отговорност за тях пред Него.

Налейте вода от каната, напълвайки всяка чаша до линията.

За да помогнете на учениците да разберат как епископът разпределял средствата на семействата, поканете един от учениците да прочете на глас Учение и Завети 51:3. Поканете класа да следят текста, за да открият как епископът (в случая Едуард Партридж) назначава дял на всяко семейство. Може да предложите на учениците да запишат У. и З. 51:3 в Писанията си близо до Учение и Завети 42:33.

Как епископът назначава дял на всяко семейство? (Разпределението на дялове се основава на обстоятелствата, желанията и нуждите на всяко семейство.)

Поканете друг ученик да прочете на глас Учение и Завети 82:17. Помолете класа да следят текста и да потърсят как Господ определя нуждите и желанията на даден човек. Може да предложите на учениците да запишат У. и З. 82:17 в Писанията си близо до Учение и Завети 42:33.

Според този стих, какво изисква Господ от хората, които обявяват своите желания и нужди пред епископа? (Те трябва да бъдат справедливи, тоест честни и безпристрастни.)

Покажете на учениците оставащата в каната вода. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:33-36. Помолете класа да следят текста, като потърсят как Господ напътства светиите да постъпят с оставащата след разпределението посветена собственост.

Какво напътства Господ да правят светиите с нераздадената собственост или с „остатъка“? (Тя се използва за подпомагане на бедните, финансиране на църковни сгради и подпомагане на изпаднали в нужда членове.) На какво може да се оприличи каната според тези стихове? (Хранилище.)
Как посвещаването може да помага в грижите за бедните и нуждаещите се?
Как законът за посвещаването може да бъде благословия за Църквата?
Какво може да представи трудности при прилагането на закона за посвещаване?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:38. Поканете класа да следят текста и да потърсят дадения от Господ принцип относно правенето на добро на околните.

На какъв принцип учи Господ относно правенето на добро на околните. (Учениците следва да кажат, че когато правим добро на околните, ние го правим на Господ. Запишете този принцип на дъската.)
Как тази истина може да е помогнала на светиите да имат желанието да посветят своята собственост. Как може да ви помогне помненето на тази истина?
Как сте чувствали, че служите на Господ, когато сте правили нещо, за да помогнете на околните?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 42:40-42. Поканете класа да следят текста, като потърсят какви черти на характера трябва да има човек, за да живее според закона за посвещаване. (За да помогнете на учениците да разберат как стих 40 е приложим в живота им, може да се наложи да обясните, че Господ не очаква от нас да си шием дрехи. Но Той все пак очаква да бъдем чисти и спретнати във външния си вид.)

В Учение и Завети 42:42 думата ленив означава мързелив. Защо би било трудно за един ленив човек да живее според закона за посвещаване?

Разделете учениците на групи от по два или три ученика. Обяснете, че макар да не ни е заповядано да живеем според закона за посвещаване по същия начин, както ранните светии, този закон е все още в сила днес. Поканете всяка група да прочете на глас следното изказване на президент Спенсър У. Кимбъл, като потърсят как днес ние живеем според закона за посвещаване. След това поканете всяка група да обсъдят въпросите след изказването. (Може да предложите на учениците да запишат това изказване в полето на Писанията си до стих 30.)

„Посвещаването означава човек да дава своето време, таланти и средства, за да се грижи за нуждаещите се – духовно или материално – и за изграждане на Господното царство“ („Welfare Services: The Gospel in Action“, Ensign, ноем. 1977 г., с. 78).

По какви начини някой около вас може да изпадне в нужда (освен финансово)?
Какво време, таланти или средства имате на ваше разположение, с които можете да помагате на нуждаещите се?
Кога сте били благославяни от човек, който е отделял време, таланти или средства, за да ви помогне?

В заключение, споделете свидетелството си относно обсъдените по време на урока принципи.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 42:30-34. Законът за посвещаване

Президент Джозеф Фийлдинг Смит обяснява, че „обединеното сдружение, или законът за посвещаване, не предвижда ленивецът да яде хляба на работника. Макар собствеността да се споделя и никой да не притежава повече от друг, всички трябва да полагат усилия и да служат за всеобщото благо“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г., 1:205).

Учение и Завети 42:30-34. Господният закон за посвещаване, сравнен със социалистическите програми

Някои хора мислят, че приложението на закона за посвещаване и системата на обединеното сдружение са просто един вид религиозен социализъм или комунизъм. Други твърдят, че те се основават на икономическите философии от дните на Джозеф Смит или експерименти „тип комуна“ в нововъзникналата религия. Тези предположения са неверни. В наши дни президент Марион Г. Ромни от Първото Президентство обобщава дадената чрез откровение система на обединеното сдружение по следния начин:

„(1) Крайъгълният камък на Обединеното сдружение е вяра в Бог и приемането Му като Господ на земята и автор на Обединеното сдружение. …

(2) Обединеното сдружение се въвежда чрез доброволни и свободни действия на хората, наблюдава се посвещаване на цялата тяхна собственост на Божията църква. …

(3) Обединеното сдружение действа според принципите на частната собственост и лично управление. …

(4) Обединеното сдружение е аполитично. …

(5) Праведните хора са условие за въвеждане на Обединеното сдружение. …

Обединеното сдружение въздига бедния и смирява богатия. Така и двамата се освещават. Бедният, освободен от робството и унизителните ограничения на бедността, има възможността, като свободен човек, да постигне пълния си потенциал, както материално, така и духовно. Богатият, чрез посвещаване и споделяне на остатъка си за полза на бедния, не чрез принуда, а доброволно и свободно показва, че милосърдието към ближния представлява „чистата любов Христова“, както го определя Мормон. (Мор. 7:47.) (в Conference Report, апр. 1966 г., с. 97).

Президент Дж. Рубен Кларк-младши от Първото президентство казва: „Обединеното сдружение като цяло не се разбира. … (То) не е една система „тип комуна“. … Обединеното сдружение и комунизмът не са синоними“ (в Conference Report, окт. 1943 г., с. 11).

Президент Ромни обяснява, че ние трябва да поемем лична отговорност при грижата за бедните и нуждаещите се: „В съвременния свят, обсипан с фалшификати на Господния план, ние не трябва да предполагаме, че можем да се освободим от задълженията си при грижата за бедните и нуждаещите се и да ги прехвърлим на някаква държавна или обществена агенция. Единствено чрез доброволно отдаване на изобилна обич към нашите ближни, ние можем да развием милосърдието, описано от Мормон като „чистата любов Христова“. (Мор. 7:47.)“ („Caring for the Poor and Needy“, Ensign, ян. 1973 г., с. 98).

Президент Кларк казва следното относно даваните безвъзмездно социални помощи:

„Разпределението на това огромно количество безвъзмездни социални помощи е изградило в умовете на стотици хиляди – дори милиони – хора … една обич към безделието, чувство, че светът е длъжен да ги прехранва. Така са се създали едни от най-унищожителните политически учения, които някога са били измисляни, … и смятам, че те ще ни отведат до сериозни политически проблеми“ (цитирано в Марион Г. Ромни, „Church Welfare Services’ Basic Principles“, Ensign, май 1976 г., с. 121).

„Обществото не е длъжно да осигурява на когото и да било безделен живот, независимо от възрастта му. Никъде в Светите писания не съм виждал нито призив към това, нито одобрение на тази практика. В миналото никое общество не е могло да поддържа големи групи бездействащи хора и да запази своята свобода“ (в Conference Report, апр. 1938 г., с. 107).

Учение и Завети 42:30-34, 54-55. Ранни системи „тип комуна“, които предшестват даването на закона за посвещаването

През дните на Джозеф Смит, някои групи се опитват да сформират системи „тип комуна“, в които групата споделя собственост на всички средства и ресурси. Преди даването на закона за посвещаване, някои членове на Църквата в Охайо организират такава група. Някои от техните практики създават проблеми:

„Когато (Джозеф Смит) пристига в Охайо, (той) открива група от около петдесет човека, създали кооператив въз основа на своята интерпретация на книгата Деянията, описваща как ранните светии „имат всичко общо“ (вж. Деянията 2:44-45; 4:32). Тази група, известна като „семейството“, … са членове на Църквата, които живеят във фермата на Айзък Морли, близо до Къртлънд. Когато Джон Уитмър пристига към средата на януари, той забелязва, че тази група създават множество проблеми. Например, Химън Басет взима джобен часовник, принадлежащ на Леви Хенкок, и го продава. Когато е запитан защо е направил това, Химън отговаря: „Ами аз мислех, че той е на семейството“. Леви отговаря, че не харесва такива „семейни дела“ и няма да ги търпи повече. (Levi W. Hancock, „Levi Hancock Journal“, LDS Historical Department, Солт Лейк Сити, с. 81.)“

„Пророкът Джозеф … осъзнава нуждата да се организира по-съвършена система, за да се подсигурят разрастващите се икономически нужди на Църквата. Необходими са средства за финансиране на различни църковни проекти, като например публикуване на откровения и мисионерски брошури. … Необходими са пари, стоки и собственост, за да се помогне на бедните и на пристигащите в Охайо светии, пожертвали много, за да направят това; затова Джозеф пита Господ“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 95).

Записаното в Учение и Завети 42 откровение, даващо Господния закон за посвещаване, е едно от няколкото откровения, дадени в отговор на запитването на Джозеф.

Учение и Завети 42:34, 55. Хранилище на епископа

„През 1831 г. Господ открива на Пророка Джозеф Смит, че членовете на Църквата следва да „раздава(т) на бедните от своята собственост, … и нещата трябва да се положат пред епископа … (и) да се паз(ят) в Моето хранилище, за да се раздава(т) на бедните и нуждаещите се“ (У. и З. 42:31, 34).

Над 180 години по-късно хранилищата на епископа по света продължават да помагат на епископите в тяхното призование: „бъди верен, застани в службата си, която (Господ е) назначил; подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене“ (У. и З. 81:5).

Независимо дали е сграда с храна и други провизии или ресурси в района, които епископът може да използва, хранилищата на епископа се ползват в грижата за нуждаещите се.

Църковният наръчник, Основни принципи на благосъстоянието и разчитането на собствени сили, 2009 г., гласи: „Господното хранилище е на разположение на всеки епископ и съществува във всеки район. За разлика от общоприетото разбиране, Господното хранилище не се ограничава със сграда или склад, пълен с продукти, които да бъдат раздадени“.

Където няма хранилища от тухли и мазилка, епископите могат да закупуват необходимите стоки от местни търговци със средства от дарения от пост“ („Bishops’ Storehouse Opens the Windows of Heaven“, Church News and Events, 20 май 2011 г., LDS.org).