Урок 89
Учение и Завети 85-86
Въведение
Към края на ноември 1832 г., светиите вече са пристигнали в Сион, но все още не са посветили имуществата си, според Господната заповед. Тъй като не са посветили имуществата си, те не са получили наследствата си, според установения ред на Църквата. Пророкът Джозеф Смит обсъжда този проблем в писмо към Уилям У. Фелпс с дата 27 ноември 1832 г. Откъс от това писмо е записан като Учение и Завети 85. По-късно, на 6 декември 1832 г., Джозеф Смит получава записаното като Учение и Завети 86 откровение, докато работи върху вдъхновения преглед на Библията. Това откровение дава допълнително обяснение на притчата за житото и плевелите и ролята на свещеничеството в помощ на Господ да събира праведните през последните дни.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 85
Господният чиновник следва да води летопис за Божия народ
Поканете учениците да си представят, че са поканени да играят в спортен отбор. (Бихте могли да назовете основен спорт във вашата култура и известен отбор, който играе този спорт. След няколко дни игра с този отбор, те забелязват, че един от играчите е себичен, някои играчи не играят правилно на позициите си, а други пренебрегват треньора.
-
Защо ще е трудно за този отбор да спечели? Какво ще трябва да се промени, за да може този отбор да играе по-добре?
Обяснете, че през 1832 г. възниква сходна ситуация с нарастването на броя светии в Мисури. По-ранни откровения постановяват град Сион да бъде построен в окръг Джаксън, щата Мисури, според Господните закони и под ръководството на свещеничеството. Според тези закони, членовете на Църквата следва да заминат за Сион само с удостоверение от църковните ръководители. Веднъж пристигнали, те следва да посветят всичките си средства и имущество на Църквата и да получат наследство от епископа. Освен това от тях се очаква да спазват всички Божии заповеди. (Вж. У. и З. 64:34-35; 72:15-19; 24-26.)
За да помогнете на учениците да разберат контекста на откровението, записано като Учение и Завети 85, обяснете, че голяма част от светиите живеят в хармония със законите, които Господ е дал за изграждане на Сион. Обаче някои членове на Църквата не се подчиняват на Господната заповед да посветят имуществата си и пристигат в Сион без да са получили удостоверение от старейшините си. Поради това, те не получават своите наследства.
-
Защо може да е било трудно да се установи град Сион при такива обстоятелства?
Обяснете, че в отговор на тези трудности в Мисури, Джозеф Смит изпраща писмо до Уилям У. Фелпс, църковен ръководител, който по това време живее в Мисури (вж. въведението към Учение и Завети 85).
Обяснете, че писмото на Пророка дава напътствия на Господния чиновник, Джон Уитмър, който живее в Мисури. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 85:1-2. Помолете класа да следят текста и да открият какво Господ казва на чиновника на Църквата в Мисури да направи.
-
Какво следва да записва чиновника?
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 85:3-5 на глас. Помолете класа да следят текста и да потърсят чии имена няма да бъдат написани в архивите на Църквата, според Господните напътствия.
-
Чии имена няма да бъдат написани в архивите на Църквата?
Обяснете, че както по времето на Джозеф Смит са били водени архиви в Църквата, това става и днес. Една от целите на тези архиви е да се запишат имената на верните, както и да се направи запис на техните дела.
-
Какво трябва да правим, за да могат имената ни да бъдат записани като верни членове на Църквата?
След като учениците отговорят, напишете следната истина на дъската: Ако живеем според Божиите закони, нашите имена ще бъдат записани в архивите на Църквата като верни членове. Обяснете, че действията на верните, които се записват на земята, също се записват в небесата в така наречената „книга на живота“ (вж. У. и З. 128:6-7). Поканете учениците да прегледат Учение и Завети 85:5, 9, 11 и да открият други заглавия, описващи летописа на верните, който се води на земята. Поканете ги да споделят какво са открили.
За да помогнете на учениците да почувстват колко е важна истината, която сте написали на дъската, поканете ги да си представят, че планират да посетят престижно събитие. Попитайте ги как биха се почувствали, ако пристигнат на събитието, но не са допуснати, защото името им не фигурира в списъка на поканените.
Поканете учениците да прочетат на ум Учение и Завети 85:9-11 и да си представят как биха се почувствали, ако открият, че имената им липсват от „Господната книга на възпоменанието“.
-
Какво според вас означава, че тези, чиито имена не са записани, „няма да намерят никакво наследство“ със светиите? (Те няма да получат благословиите, които ще бъдат дадени на верните.)
-
Според стих 11, с какво се предизвиква премахването на имената на членове на Църквата от книгата на закона Божий?
-
Как бихте обобщили какво сте научили за това колко е важно вашето име да бъде записано като верен член на Църквата?
Свидетелствайте, че се водят летописи на земята и в небесата. Всички ние ще дадем отчет за нашите действия и нашата вярност в спазването на Божиите закони. Поканете учениците да обмислят своето отношение към Божиите закони и доколко им се подчиняват.
Учение и Завети 86
Господ обяснява притчата за житото и плевелите
Преди часа поканете един ученик да прочете Матея 13:24-30 и да бъде готов да обобщи притчата за житото и плевелите пред класа. Напишете следните думи на дъската: жито, плевели, поле, сеячи на семето, враг.
След като избраният ученик обобщи притчата, задайте на класа следните въпроси:
-
Какво символизират житото и плевелите? (Житото символизира праведните, а плевелите – нечестивите (вж. Матея 13:38).)
-
Защо мъжът в притчата иска да изчака с изтръгването на плевелите?
Покажете придружаващото изображение на жито и плевели или го нарисувайте на дъската. Обяснете, че плевелът, за който се говори в притчата, е отровен. Житото и този плевел са почти идентични, когато покълват, но при своето съзряване вече могат да се различават. Ако жетварите се опитат да изтръгнат плевелите преди те и житото да са узрели, те ще унищожат и много от житото.
Поканете двама ученика да се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 86:1-6. Помолете класа да следят текста и да потърсят какво е значението на полето, сеячите на семето и врага. Поканете учениците да споделят какво са научили.
-
Въз основа на Господното обяснение на символите, как бихте обобщили значението на притчата?
Обяснете, че когато Джозеф Смит получава това откровение, той редактира вдъхновената ревизия на Библията (Превода на Джозеф Смит). Откровението в Учение и Завети 86 разширява притчата, записана в Матея 13:24-30. Например, в Учение и Завети 86 научаваме, че сеячите в притчата представляват Господните апостоли (вж. стих 2) и че плевелите „задушават житото и гонят църквата в пустошта“ (стих 3). Също така научаваме, че „в последните дни“ нови стръкове жито ще започват да „поникват“ (стих 4). Посяването на плевелите може да представлява Вероотстъпничеството, а поникването на ново жито Възстановяването.
Обърнете внимание, че домакинът в притчата казва на слугите си първо да съберат плевелите за изгаряне и след това да съберат житото в житницата (вж. Матея 13:27-30). Поканете учениците да прочетат на ум Учение и Завети 86:7, за да открият с какво това откровение пояснява реда на събирането.
-
Какво научаваме от стих 7 за реда на събирането?
-
Какво учи това относно предстоящото да се случи на праведните и нечестивите през последните дни? (Учениците следва да разпознаят следното учение: Господ ще събере праведните през последните дни и след това ще унищожи нечестивите при Своето Второ пришествие.)
Покажете изображенията Мисионери: старейшини и Мисионери: сестри (Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., № 109, 110; вж. също LDS.org).
-
Как тези изображения се отнасят за притчата за житото и плевелите? (Помогнете на учениците да разберат, че ние можем да помагаме в събирането на праведните, като споделяме Евангелието с околните.)
Обяснете, че спомняйки си многото начини, по които сме благословени като членове на Господната църква, може да усили желанието ни да споделяме тези благословии с околните. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 86:8-10. Поканете класа да следят текста и да потърсят начините, по които сме благословени като членове на Господната църква.
-
Според стихове 8-10, кои са някои от начините, по които сме благословени като членове на Господната църква?
Обърнете внимание на израза „вие сте законни наследници“ в стих 9. Обяснете как това означава, че членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са участници в завета, който Бог е сключил с Авраам, според който на Авраам е обещано, че неговите потомци ще се радват на благословиите на свещеничеството и ще споделят тези благословии с околните (вж. Авраам 2:9-11).
-
Как сте били благословени чрез свещеничеството?
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 86:11 на глас и помолете класа да открият начини, по които помагаме на околните. Нека учениците споделят какво са научили. Напишете следния принцип на дъската: Можем да водим към спасение околните, като им помагаме да получават благословиите на свещеничеството.
Поканете учениците да споделят свои преживявания, когато са могли да дадат праведен пример на някого или когато са помогнали на друг човек да получи благословиите на свещеничеството.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 85:7-8. Кой е този „мощен и силен“?
Стиховете за „един мощен и силен“ (У. и З. 85:7), който ще постави в ред дома Божий и човек, който „простира ръката си, за да подпре Божия ковчег“ (У. и З. 85:8), са били използвани от много вероотстъпници, за да оправдаят своето отпадане от Църквата. Те твърдят, че различни президенти на Църквата са отпаднали от Божието благоволение и са били отхвърляни и че те самите, вероотстъпниците, са този „мощен и силен“, призован от Бог да оправи нещата. Подобни твърдения противоречат на даденото в Писанията учение. В официално изявление, издадено през 1905 г., Първото Президентство (Джозеф Ф. Смит, Джон Р. Уайндър и Антън Х. Лънд) излагат обстоятелствата при даването на откровението в Учение и Завети 85:7-8 и хората, за които се отнасят тези два израза:
„Първо, следва да се отбележи, че темата на цялото това писмо (на Пророка към Уилям У. Фелпс), включително частта от него, която впоследствие е приета за откровение, разглежда делата на Църквата в Мисури, събирането на светиите в тази земя и получаването на техните наследства според закона за посвещаване и настойничество; в него Пророкът разглежда конкретно въпроса какво ще стане с хората, които не желаят да получат своите наследства чрез епископа. …
Епископ Партридж е бил един от братята, който – макар и най-достоен, възлюбен от Господ, и когото Пророкът описва като „образец за благочестие“ и „един от великите Господни мъже“ – понякога през тези ранни дни се противопоставя на Пророка и се стреми да го коригира в управлението на църковните дела, или казано иначе, да „простира ръката си, за да подпре Божия ковчег“. …
Именно когато тези обстоятелства на бунт, завист, гордост, неверие и коравосърдечие преобладават сред братята в Сион – окръг Джаксън, Мисури – в които Епископ Партридж е участник, са написани словата на откровението, което е откъс от писмото, отправено към Уилям У. Фелпс, с дата 27 ноември 1832 г. Човекът, „който е бил призован от Бога“ да „разпредели на светиите тяхното наследство“ – Едуард Партридж – точно тогава е в неподчинение, пренебрегва своите задължения, и „простира ръката си, за да подпре Божия ковчег“; чрез това писмо той е предупреден за надвисналото Божие възмездие и се дава предсказание за друг човек, „един мощен и силен“, който ще бъде изпратен от Бог да заеме мястото му, да поеме неговото епископство – човек, който има духа и силата на този висш сан, чрез които ще може да „постави в ред дома Божий и да разпредели чрез жребий наследствата на светиите“; казано иначе, това е човекът, който трябвало да свърши работата, която епископ Партридж е получил за задача да свърши, но не е изпълнил. …
… Тъй като е явно, че, чрез покаяние, жертва и страдание, епископ Партридж несъмнено отменя надвисналото над него възмездие (да „падне от смъртоносна стрела, подобно на дърво, поразено от живата стрела на мълния“), изпращането на човек, който да заеме мястото му – за да „постави в ред дома Божий и да разпредели чрез жребий наследствата на светиите“ – може да се сметне за отминал случай и всичките обстоятелства около това пророчество за приключили“ (в James R. Clark, съст., Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома, 1965–1975 г., 4:112, 113, 115, 117; вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2001 г.), 186–187).
Учение и Завети 85:8. Какво означава да „подпре Божия ковчег“?
Изразът „да подпре Божия ковчег“ се отнася за събитие по време на управлението на цар Давид в древен Израил. Филистимците пленяват ковчега на завета в битка, но го връщат, когато са застигнати от язви (вж. 1 Царете 4-6). Давид и израилтяните занасят ковчега в Ерусалим във волски впряг, воден от Оза и Ахио. „А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха. И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег“ (2 Царете 6:6–7; вж. ст. 1–11). Ковчегът е символ за Божието присъствие, Неговата слава и величие. Когато първо е даден на Израил, ковчегът е поставен в светия светих в скинията и дори на свещениците не им е позволено да се доближават до него. Единствено първосвещеникът, символ за Христос, може да се доближава до него и то само след като премине през сложен ритуал на лично пречистване и умилостивяване за неговите грехове. …
Колкото и добронамерени да са намеренията на Оза, той в небрежността си докосва това, което може да се докосне само при строги условия. Той няма вяра в Божията сила. Предполага, че ковчегът може да пострада, забравяйки, че той е физически символ на Всемогъщия Бог. Не можем да предполагаме, че ще спасим Бог и Неговото царство чрез собствените си усилия.
Простъпката на Оза се състои в това, че той докосва ковчега с нисши чувства, макар и с добри намерения – да спре неговото обръщане и падане от впряга. Докосването на ковчега, престола на божествена слава и видим символ на невидимото Господно присъствие, е оскверняване на величието на Светия Бог. Така Оза представлява хората, които, с добри намерения, по човешки, но с неосветени умове, се месят в делата на царството Божие с идеята, че те са застрашени, и с надеждата да ги спасят“ (O. V. Gerlach). (Keil and Delitzsch, Commentary, кн. 2: Joshua, Judges, Ruth, 1 and 2 Samuel, „Second Book of Samuel“, с. 333.)“ (Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 188.)
Господ споменава това събитие в съвременното откровение, за да ни научи на следния принцип: ние не трябва да си присвояваме отговорността да даваме напътствия („да подпираме Божия ковчег“) на нашите свещенически ръководители или други хора, които Бог е призовал и назначил (вж. У. и З. 85:8). И въпреки това има хора, които се страхуват, че ковчегът се накланя и посягат да го подпрат. Някои членове на Църквата може да виждат проблеми и да се чувстват неудовлетворени от начина, по който техните ръководители или други хора подхождат към тези проблеми. Някои може да чувстват, че макар да нямат властта да правят това, от тях се изисква да коригират работата в техния район или дори в Църквата. Но въпреки това, техните най-добри намерения не оправдават подобна намеса в делата на Господната Църква.
Президент Дейвид О. Маккей учи:
„Опасно за нас е да прескочим границите си и без съответната власт да насочваме усилията на наш брат. Помните случая с Оза, който протяга ръка, за да подпре ковчега. (Вж. 1 Летописи 13:7-10.) Посягането да подпре с ръка символа на завета, когато воловете се препъват, изглежда оправдано. Днес считаме неговото наказание за твърде сурово. Но колкото и да е тежко, това събитие дава важен житейски урок. Нека обърнем внимание колко бързо хората, които, без съответната власт, се опитват да подпрат ковчега, впоследствие умират духовно. Техните души се вгорчават, разумът им се изопачава, преценката им се замъглява и силата на духа им се изгубва. Такова е окаяното състояние на хора, които, пренебрегвайки своите отговорности, прекарват времето си в търсене на грешки в другите“ (в Conference Report, април 1936 г., с. 60).