Урок 104: Учение и Завети 101:1-16

Урок 104

Учение и Завети 101:1-16

Въведение

На 16 и 17 декември 1833 г. пророкът Джозеф Смит получава откровение относно страданията, понасяни от светиите в Мисури. Това откровение, записано в Учение и Завети 101, ще бъде обсъдено в три урока. Първият урок включва Господното обяснение за причината, поради която Той позволява светиите да страдат. То включва и словата Му за съвет и утеха към страдащите светии.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 101:1-8

Господ обяснява защо позволява Неговия народ да има изпитания

Преди урока нарисувайте на дъската съпътстващата карта. Може да се позовавате на картата през целия урок, за да помогнете на учениците да разберат историческите разкази в урока.

Започнете часа, като зададете следния въпрос:

Кои са някои от примерите за понесеното от светиите преследване, в окръг Джаксън, щата Мисури? (Може да припомните на учениците за унищожението на печатницата на светиите, техните домове и посеви и намазването с катран и обсипването с перушина на Едуард Партридж и Чарлз Алън.)

Обобщете или прочетете следния абзац или помолете някой ученик да го прочете.

Поради насилието от тълпата през юли 1833 г. в окръг Джаксън, щата Мисури, църковните ръководители се съгласяват да напуснат окръга. Обаче през август 1833 г. се събира съвет на висши църковни ръководители в Къртлънд, за да се обсъдят трудностите в Мисури. Те изпращат указания светиите в Мисури да не продават земята и да не се местят от окръга, освен ако вече не са подписали споразумения да го направят. Църковните ръководители изпращат петиции към правителството и използват наличните законови канали да поддържат земите си в Мисури и да потърсят справедливост за хората, отговорни за насилието. След като чуват за тези действия и считайки, че светиите не възнамеряват да напуснат, както се очаква, заселниците, които не са светии от последните дни, отново атакуват светиите. През нощта на 31 октомври 1833 г. една тълпа от около 50 конници щурмува селището Уитмър, на запад от Индепендънс. Те унищожават покривите на 13 къщи и бичуват няколко мъже, като почти ги убиват. Тези нападения продължават и през следващите две нощи в Индепендънс и на други места, където живеят светии. Мъжете биват бити, а жените и децата тероризирани.

Какви въпроси мислите, че може да са имали светиите в Мисури по това време? (Ако учениците се нуждаят от помощ да отговорят на този въпрос, може да предложите, че светиите може да са се чудели защо Господ е позволил да бъдат преследвани.)

Попитайте учениците дали някога са се чудели защо Господ позволява на тях или на техни познати да преживеят трудности.

Обяснете, че когато светиите в Мисури страдат от тези изпитания, Господ разкрива истини относно причината, поради която Той позволява Неговите хора да търпят изпитания. Поканете учениците да погледнат въведението към Учение и Завети 101 и да открият датите, когато Джозеф Смит получава това откровение. После ги поканете да разгледат остатъка от въведението към раздела, за да намерят допълнителни трудности, изпитани между атаката от тълпата на 31 октомври и датите, когато е дадено това откровение. Поканете ги да споделят какво са открили. (След като отговорят, може да обясните, че над 1000 светии са прогонени от домовете им в окръг Джаксън.)

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:1-2. Помолете класа да следят текста и да открият причината, поради която Господ позволява светиите в окръг Джаксън да претърпят преследване и страдание. Поканете учениците да споделят какво са открили.

Какво можем да научим от стих 2 относно последствията от нарушаването на Божиите заповеди? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следния принцип: Когато нарушаваме заповедите, Бог позволява да страдаме.
Защо според вас е важно за нас да разбираме този принцип?

Посочете, че макар и много от светиите в Мисури да са верни и послушни, те все пак страдат поради преследване. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:3-5. Помолете класа да следят текста и да потърсят защо Господ позволява дори на праведните светии да страдат. Поканете учениците да споделят това, което са открили. Може да обясните, че думата наказвам означава да налагам наказание или да коригирам, че думата изпитвам означава да проверявам, а думата осветявам означава да направя някого или нещо чисто или свято.

Съгласно тези стихове, защо Господ наказва и изпитва Своя народ? (Учениците трябва да изразят следния принцип: Ако не понесем наказание, не можем да бъдем осветени. Запишете този принцип на дъската.)
По какъв начин наказанието ни помага да станем осветени?
По какъв начин посланието в тези стихове може да е повлияло на светиите в Мисури?

За да помогнете на учениците да разберат как това да сме наказвани и изпитвани ни помага да бъдем осветени, поканете един от учениците да прочете следното изказване на старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Освен стимул за покаяние, самото устояване на наказанието може да ни пречисти и подготви за по-големи духовни привилегии“ („Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам“, Лиахона, май 2011 г., с. 98).

Отбележете, че Господ говори за Авраам като за пример на човек, който е наказван и изпитван. Може да поканите един ученик накратко да обобщи разказа за това как Господ заповядва на Авраам да принесе сина си Исаак като жертва (вж. Битие 22:1-14). Обяснете, че верността на Авраам по време на това изпитание и на други изпитания го подготвя да получи велики духовни благословии (вж. Битие 22:15-18). Посочете на учениците принципа, който сте написали на дъската.

Как тази истина ни помага в трудни моменти?

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 101:6-8 наум, като потърсят греховете, извършени от някои от светиите в Мисури, които донасят страдания на всички. Помолете учениците да споделят пред класа какво са открили.

Какво научаваме от стихове 7-8?
Въз основа на стих 8, какво имат склонност да правят някои хора, когато животът им е мирен?
Според стих 8, какво започват да правят някои хора в страданията си? Какво, според вас, означава да „търсят“ Господ?

Насърчете учениците да си помислят за случаи, когато изпитанията им са ги накарали да обърнат сърцата си към Господа.

Учение и Завети 101:9-16

Господ съветва и утешава светиите

Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 101:9 на глас и помолете класа да открият посланието за надежда, което Господ дава на светиите, които страдат в Мисури.

Какво послание дава Господ в стих 9, което може да ни помогне, когато страдаме от последствията на нашите грехове? (Учениците може да дадат разнообразни отговори, но трябва да посочат следната истина: Дори и когато сме прегрешили, Господ ще прояви състрадание към нас. Напишете тази истина на дъската. Може да предложите на учениците да я запишат в своите Писания.)
Как тази истина може да ни донесе надежда?

Помолете учениците да напишат в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията какво могат да направят, за да обърнат сърцата си към Господ и да изпитат Неговото състрадание.

Обобщете Учение и Завети 101:10-11, като обясните, че въпреки че Господ допуска светиите да бъдат преследвани, Той казва, че ще накаже хората, които са ги преследвали. Поканете учениците да прочетат следните абзаци на глас и помолете класа да чуят кои са допълнителните изпитания, които преживяват светиите в Мисури. Може да поканите учениците да си представят какво може да е било да видят или да преживеят тези изпитания.

Тълпата в окръг Джаксън продължава да преследва светиите, докато всички членове на Църквата не са прогонени от окръга. Лаймън Уайт разказва: „Видях сто и деветдесет жени и деца да изминават тридесет мили през прерията, като само трима немощни мъже бяха сред тях, през месец ноември, земята посипана с тънък слой лапавица; и можех лесно да проследя пътя им поради кръвта, която се стичаше от разранените им стъпала от стърнището на изгорената прерия!“ (в History of the Church, 3:439.)

Повечето от светиите бягат на север, където трябва да пресекат река Мисури. Бреговете на реката близо до мястото за пресичането й с лодка или сал са обградени от бежанци. Някои от хората имат достатъчно късмет да избягат с част от имуществото си, но мнозина губят всичко. Парли П. Прат пише: „Стотици души бяха навсякъде, някои в палатки, а някои на открито около огньовете си, докато дъждът се изливаше на талази. Мъже търсеха жените си, жени търсеха мъжете си; родители питаха за децата си и деца за родителите си. … Сцената бе неописуема и съм сигурен, че би стопила сърцата на който и да е човек на земята, с изключение на слепите ни насилници и на едно сляпо и невежо общество“ (Autobiography of Parley P. Pratt, ред. Парли П. Прат-мл., 1938 г., с. 102).

Кои аспекти на тези изпитания биха били особено трудни за вас да видите или изпитате?
Как мислите, че бихте реагирали, ако преживеете подобни изпитания? (Бихте могли да поканите учениците да помислят за този въпрос, без да отговарят на глас.)

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:12-16. Поканете класа да следят текста и да потърсят Господното обещание към праведните светии. Помолете учениците да споделят какво са намерили. Обяснете, че в стих 12 изразът „целият Мой Израил“ се отнася за онези, които са верни на евангелския завет.

Какъв принцип научавате от стихове 12-16? (Обобщете отговорите на учениците в едно изречение на дъската. Отговорите им трябва да отразяват следния принцип: Когато живеем праведно, можем да намираме утеха в знанието, че всички хора са в Господните ръце.)
В стих 16 какво според вас е значението на заповедта: „млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“?
По какъв начин замълчаването може да ни донесе утеха от Господ?

Поканете учениците да си помислят за случаи, когато са чувствали мир и са знаели, че са в Божиите ръце. Поканете няколко ученика да споделят преживяванията си. Може да споделите преживяване, което сте имали, когато сте били благословени с мир по време на период на страдание.

Насърчете учениците постоянно да се обръщат към Господ и да Му се уповават, че Той ще направи това, което е най-добро за тях.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 101:2. „В следствие от техните прегрешения“

Преди светиите да бъдат прогонени от окръг Джаксън, те получават няколко предупреждения, че ще понесат страдания, ако не се покаят. Например, през януари 1833 г. Джозеф Смит наказва Уилям У. Фелпс и Сидни Гилбърт заради „духа, който се носи“ в писмата, които са написали, заявявайки, че такъв дух „отслабва силата на Сион“ и ще „подготви Сион за обещаните от Бог възмездия“. Орсън Хайд и Хайръм Смит, в писмо до епископ Едуард Партридж, неговите съветници и една конференция на висши свещеници, пишат предупреждение към църковните ръководители в Мисури. Те се позовават на едно писмо от Сидни Гилбърт, което съдържа „груби, мрачни и слепи инсинуации“. Те също осъждат едно друго писмо, което намеква, че Пророкът се „стреми към монархическа сила и власт“. Поради тези прегрешения, а също и други, Орсън Хайд и Хайръм Смит предупреждават, че светиите в Мисури ще бъдат изправени пред „бедствие и възмездие“ (вж. Documents, Volume 2: юли 1831–януари 1833 г., том 2 от поредицата документи на The Joseph Smith Papers (2013 г.), с. 367, 373–374).

Учение и Завети 101:5. Цел на „божественото наказание“

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:

„Божественото наказание има поне три цели: (1) да ни склони да се покаем, (2) да ни пречисти и освети и (3) понякога да пренасочи нашето пътуване в живота по пътека, която Господ знае, че е по-добра“ („Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам“, Лиахона, май 2011 г., с. 98).

Учение и Завети 101:6. „Имаше сред тях дразнения и спорове“

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че като се стремим да установим Сион, ние можем да се поучим от грешките на ранните светии в Мисури:

„Под ръководството на Пророка Джозеф Смит, ранните членове на Църквата се опитали да установят централното място на Сион в Мисури, но те не се оказали достойни да изградят светия град. Господ обяснява една от причините за техния провал:

„Но ето, те не са се научили да се подчиняват на това, което Аз изисках от тях, а са пълни с всякакво зло и не раздават от имуществата си на бедните и нещастните сред тях, както подобава на светии;

и не са обединени според обединението, изискващо се от закона на селестиалното царство“ ((У. и З. 105:3-4).

„Ето, Аз ви казвам, имаше сред тях дразнения и спорове, и зависти, и борби, похотливи и ламтежни желания; ето защо, чрез тези неща те оскверниха наследствата си“ (У. и З. 101:6).

Вместо обаче да съдим тези ранни светии твърде сурово, ние следва да се вгледаме в себе си, за да видим дали се справяме по-добре.

Сион е Сион поради естеството, характерните качества и верността на своите граждани. Помнете: „И Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях“ (Моисей 7:18). Ако ще установяваме Сион в своите домове, клонове, райони и колове, ние трябва да отговорим на този стандарт. Ще бъде необходимо (1) да се обединим в едно сърце и един ум; (2) да станем – поотделно и заедно – свят народ, и (3) да се грижим за бедните и нуждаещите се толкова ефективно, че да изкореним бедността сред нас. Не можем да чакаме Сион да дойде, за да се случат тези неща —Сион ще дойде единствено след като те се случат“ („Елате в Сион“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 37–38).

Учение и Завети 101:16. „Всяка плът е в ръцете ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“

Президент Гордън Б. Хинкли разказва за случай, когато е утешен от принципите в Учение и Завети 101:16:

„Наскоро, докато се борех в ума си с един проблем, който мислех, че е от голямо значение, аз коленичих за молитва. В ума ми дойде едно усещане за мир и словата на Господ: „Млъкн(и) и знай, че Аз съм Бог“. Обърнах се към Писанията и прочетох следното утешително изявление, изречено към Пророка Джозеф Смит преди 150 години: „Нека сърцата ви се утешат относно Сион; защото всяка плът е в ръцете Ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“. (У. и З. 101:16.)

Бог тъче своя гоблен според великия Си план. Всяка плът е в Неговите ръце. Нямаме право да Го съветваме. Наша е отговорността и възможността да имаме мир в ума си и сърцето си и да знаем, че Той е Бог и това е Неговото дело, и Той няма да позволи то да се провали.

Няма нужда да се боим. Няма нужда да се безпокоим. Няма нужда да предполагаме. Най-голямата ни нужда се състои в това да вършим личните си задължения по призованията, които са ни дадени. И тъй като до голяма степен светиите от последните дни вървят с вяра и работят с убеждение, Църквата постоянно става все по-силна“ („He Slumbers Not, nor Sleeps“, Ensign, май 1983 г., с. 6).

Старейшина У. Крейг Зуик от Седемдесетте обяснява какво означава да сме в ръцете на Бог:

„Да сме в ръцете на Бог означава, че не сме само под Неговата зорка грижа, но че също така сме пазени и закриляни от чудната Му сила.

Навсякъде в Писанията се говори за ръката на Господ. Свидетелства се отново и отново за божествената Му подкрепа. Могъщите Му ръце са създали светове и при все това са били достатъчно нежни, за да благославят малки деца“ („Господ, твоят Бог, ще те държи за ръката“, Лиахона, ноем. 2003 г., с. 34).