Урок 121
Църквата се мести в Северен Мисури
Въведение
През 1837 и 1838 г., Пророкът Джозеф Смит и други ръководители превеждат Църквата през труден период. В резултат на икономически трудности, алчност, клевета и преследвания, между 10 и 15 процента от светиите както в Къртлънд, Охайо, така и Северен Мисури, отстъпват от вярата, като сред тях има и някои видни църковни ръководители. Верните светии от Охайо започват да се местят, за да се присъединят към светиите Северен Мисури. Този урок може да помогне на учениците да изучат и да си вземат поука от историческите събития и да разберат по-добре получените през този период откровения.
Предложения за преподаване
Вероотстъпничество в град Фар Уест
Във време на вероотстъпничество и преследване, верните светии се местят в Северен Мисури
Преди началото на урока, напишете следния въпрос на дъската: Дали трудностите ни помагат да укрепваме вярата си или стават причина да губим вяра? Бихте могли също да нарисувате карта на дъската, която показва местоположението на Къртлънд, Охайо, и поселища в Северен Мисури.
Започнете часа, като поканите учениците да отговорят на въпроса на дъската. След като учениците са споделили своите мисли, обяснете, че през 1837 и 1838 г., по време на период на изпитания, много светии си задават същия този въпрос. Обяснете, че в този урок учениците ще научат за тези трудни събития и как светиите са реагирали на тях. Поканете учениците да се замислят как нашата реакция на изпитанията може или да укрепи или да отслаби нашата вяра в Исус Христос.
Също така бихте могли да обясните на учениците, че този урок може да им помогне да разберат историческия фон на откровенията, записани като Учение и Завети 113-123.
Посочете къде е Мисури на картата. Обяснете, че когато светиите са изгонени от окръг Джаксън, щата Мисури, през 1833 г., жителите от съседния окръг Клей ги подслоняват и подпомагат с разбирането, че те ще останат само за известно време. Но след като светиите са живели там за почти три години, съгражданите им започват да оказват натиск те да си тръгнат.
Посочете къде е Къртлънд, Охайо, на картата. Обяснете, че през 1837 г., годината след освещаването на храма Къртлънд, светиите преживяват изпитания, които изпитват тяхната вяра. Редица светии отстъпват от вярата и напускат Църквата, като сред тях има изявени църковни ръководители.
Разделете класа на две групи. Дайте по едно от следните исторически обобщения на всяка група. (Ако имате голям клас, бихте могли да разделите учениците на четири или шест групи и на всяка да дадете по едно от обобщенията. Това ще позволи на повече учениците да участват в обсъждането.) Поканете всяка група да прочетат заедно обобщението и да обсъдят въпросите в края му. Посочете по един ученик във всяка група, който да води обсъждането и да помогне на групата да напише принцип, който да сподели с класа по-късно.
Историческо обобщение 1 – вероотстъпничество в Къртлънд
През 1837 г. светиите в Къртлънд, Охайо, преживяват някои финансови проблеми. За да помогне на светиите да бъдат повече финансово независими, Джозеф Смит и други ръководители на Църквата създават компания, подобна на банка, която наричат Общество за финансова сигурност на Къртлънд. Поради широкоразпространената финансова криза по това време много банки в страната фалират. Обществото за финансова сигурност на Къртлънд също фалира през есента на 1837 г. Двеста инвеститори в банката губят почти всичко, като Джозеф Смит търпи най–много загуби. Въпреки че Обществото за финансова сигурност на Къртлънд не се финансира от Църквата, някои от светиите го смятат за банка на Църквата или банка на Пророка и обвиняват Джозеф Смит за своите финансови проблеми. Някои дори започват да го наричат паднал пророк. Но въпреки фалита на банката мнозина други, които загубват парите си, продължават във вярата и остават верни на Пророка. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, (Church Educational System manual, 2003 г.), с. 171-173.)
Дух на вероотстъпничество и критика се разпространява сред много от светиите. Бригъм Йънг описва случай, когато някои ръководители и членове на Църквата се събират да свалят Джозеф Смит и да назначат нов пророк:
„Някои от Дванадесетте, свидетелите за Книгата на Мормон и други ръководители на Църквата се събраха в горната зала на храма. Те разискваха въпроса как да свалят Пророка Джозеф и да сложат Дейвид Уитмър като президент на Църквата. … Станах и по ясен и енергичен начин им казах, че Джозеф е пророк, че знам това и че те могат да го ругаят и клеветят колкото искат, но не могат да унищожат назначаването на Божия пророк; могат да унищожат само собствената си власт, да отрежат нишката, която ги свърза с Пророка и Бог и сами да затънат в пъкъла“ (Manuscript History of Brigham Young 1801–1844, ред. Elden Jay Watson, 1968 г., с. 15–16).
До юни 1838 г. между 200 и 300 вероотстъпници напускат Църквата, в това число четирима апостоли, тримата свидетели на Книгата на Мормон и член на Първото президентство (вж. Church History in the Fulness of Times, с. 177). Въпреки това, повечето от светиите реагират на този период на изпитания с вяра, като Бригъм Йънг. Те са укрепени от Господ и остават верни на своите свидетелства. Някои от хората, които напускат Църквата в този период на вероотстъпничество, по-късно се връщат и пожелават да бъдат отново приети в Господната Църква. Сред тях са Оливър Каудъри, Мартин Харис, Люк Джонсън и Фредерик Г. Уилямз.
Насред тези трудности в Къртлънд няколко вероотстъпници се опитват да убият Джозеф Смит. Предупреден от Духа, той и Сидни Ригдън заминават през нощта на 12 януари 1838 г. Техните врагове ги преследват дни наред, но Господ ги закриля. Те пристигат заедно със семействата си във Фар Уест, щата Мисури, на 14 март 1838 г.
Обсъдете следните въпроси като група:
-
Какви принципи можем да научим от тези исторически събития?
-
Какво бихте направили, за да останете верни на Пророка през този период на критика?
-
Кога устояването на изпитание с вяра е укрепило вярата ви в Спасителя?
-
По какви начини следването на пророка ви е давало духовна защита?
Историческо обобщение 2 – Ръководителите в Северен Мисури
През лятото на 1836 г., когато жителите на окръг Клей, Мисури, създават натиск над светиите да намерят постоянен дом, Джон Уитмър и Уилям У. Фелпс, двамата съветници в коловото президентство в Мисури, използват църковни средства, за да закупят земя в район, нарече Фар Уест в Северен Мисури. Но когато продават парцелите земя на пристигащите светии, те го правят с малка надценка, като задържат печалбата за себе си. Разстроени от тези и други нарушения, висшият съвет в Мисури освобождават коловото президентство от длъжност.
Джозеф Смит одобрява действията на съвета и Уилям У. Фелпс се обижда. През ноември 1838 г. брат Фелпс подписва клетвена декларация срещу Пророка. С тази декларация става по-лесно Джозеф Смит и останалите ръководители да бъдат затворени в затвора Либърти през зимата на същата година. Брат Фелпс е отлъчен от Църквата скоро след това.
В затвора Джозеф Смит и приятелите му страдат изключително, не само от тежките условия в него, но и от новините за изгонването на светиите от домовете им и насилието срещу тях. Шайките от Мисури, неконтролирани от губернатора, унищожават имоти и убиват, като най-тежкият случай е убийството на 17 души при мелницата на Джейкъб Хон.
Уилям У. Фелпс страда духовно за действията си и година по-късно пише на Джозеф Смит писмо, с което иска прошка. Пророкът отговаря:
„Вярно е, че ние сме пострадали много вследствие на вашето поведение. …
Обаче, чашата бе изпита, волята на нашия Отец бе изпълнена и ние сме още живи, за което благодарим на Господ. …
Като считам вашето признание за действително и вашето покаяние за искрено, аз ще бъда щастлив още веднъж да ви подам дясната ръка на приятелството и ще се радвам за завръщането на блудния син. …
„Хайде, скъпи братко, тъй като войната е отминала,
Защото приятелите в началото са приятели завинаги“ (в History of the Church, 4:163, с. 164).
Обсъдете следните въпроси като група:
-
Защо е трудно да простите на приятел, който ви е предал и ви е причинил страдание?
-
Какви принципи можем да научим от примера на Джозеф Смит?
-
Какви други уроци можем да научим от това преживяване?
След като групите са имали време да прочетат и обсъдят историческите обобщения, поканете ги да разкажат пред класа историята и откритите принципи. При преподаването си нека записват принципите на дъската. Тези принципи може да включват следното: Когато избираме да реагираме на изпитанията с вяра, вместо със съмнение, нашите свидетелства ще бъдат укрепвани; когато подкрепяме пророка и следваме напътствията му, ще получаваме духовна сигурност, която ни доближава към Бог (вж. историческо обобщение 1). Когато прощаваме на околните, Господ може да изцели взаимоотношенията ни с тях (вж. исторически обобщение 2).
Докато учениците откриват принципи, задавайте задълбочаващи въпроси, за да им помогнете да почувстват колко са важни тези принципи. Сред тези въпроси можете да включите следните:
-
Защо е важно да помним този принцип?
-
Как бихте обяснили тази истина на приятел?
-
Кога сте виждали или преживявали пример за този принцип?
За да помогнете на учениците да прилагат научените истини, поканете ги да изберат един или два принципа от посочените от групите. След това ги поканете да отговорят на следния въпрос в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията:
-
Как ще постъпвам различно, заради принципа или принципите, които научих днес?
Събития, които водят до изгонването на светиите в Северен Мисури
Нека учениците вдигнат ръка, ако някога са виждали член на Църквата да постъпва по начин, който прави отрицателно впечатление на друг човек за Църквата. (Не ги канете да споделят тези преживявания.) Също така бихте могли да помолите учениците да се замислят как техните действия са повлиявали на впечатлението на околните за Църквата.
-
Защо е важно за нас да мислим как нашите действия и думи имат влияние върху Църквата?
Обяснете, че през 1838 г, действията и думите на някои членове на Църквата поощряват отрицателните чувства на някои жители на Мисури към светиите от последните дни. Раздайте на учениците копия на следното историческо обобщение и поканете един от тях да го прочете на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят действия и изказвания на някои светии, които злепоставят Църквата и членовете й. Бихте могли да поканите ученика да прави пауза след всеки прочетен абзац. При всяка пауза задавайте на учениците следния въпрос:
-
Какво са казали или направили някои от светиите, за да предизвикат отрицателни реакции към Църквата?
През 1837 и 1838 г. някои отклонили се и отлъчени членове на Църквата, които живеят сред светиите във Фар Уест, започват за завеждат съдебни дела срещу Църквата и нейните ръководители, както и да тормозят Църквата. Някои светии започват да губят търпението си към тези отстъпници. През юни 1838 г. Сидни Ригдън говори разпалено по време на това, което ще остане в историята като „Проповед за солта“. Той цитира Матея 5:13 и казва, че ако солта загуби своя вкус, тя не е годна за нищо и трябва да бъде изхвърлена, като така намеква, че онези, които са напуснали Църквата, трябва да бъдат прогонени от светиите. Освен това, 84 членове на Църквата подписват документ, който нарежда на отцепниците да напуснат окръга. Две седмици по–късно, на 4 юли, Сидни Ригдън произнася обръщение, в което обещава, че светиите ще се защитават, дори ако се стигне до „война на унищожение“. Макар че и двете обръщения изглежда противоречат на инструкциите на Господ за „умолява(не) за мир“ (У. и З. 105:38), и двете са публикувани и предизвикват голяма тревога сред хората, които не са част от светиите. (Вж. Church History in the Fulness of Times, с. 191–192.)
На 6 август 1838 г., когато група светии отиват да гласуват в Галатин, Мисури, те са изгонени от група жители на Мисури и един от тях удря един от светиите. Започва сбиване с ранени и от двете страни. Този инцидент води до допълнителни конфликти и заплахи, които задълбочават липсата на разбиране между светиите от последните дни и техните съседи в Мисури.
По това време, обърнат във вярата на име Сампсън Ейвърд отслужва тайни клетви за онези, които желаят да се присъединят към него и да създадат група мародери, наречена Данити. Ейвърд им нарежда да обират и плячкосват хората в Мисури, като казва, че това ще помогне за изграждането на царството Божие. Ейвърд убеждава своите последователи, че неговите нареждания идват от Първото президентство. След време истината бива разкрита, а Ейвърд е отлъчен. Действията на Ейвърд нанасят големи поражения върху репутацията на Църквата и помагат за затварянето на Пророка в затвора Либърти.
През октомври 1838 г. сблъсък между членове на Църквата и милицията на Мисури завършва с няколко мъртви от всяка страна. Преувеличени доклади за сблъсъка достигат до губернатора на щата Мисури Либърн У. Богз, който след това издава така наречената „заповед за изтребление“: „Мормоните трябва да бъдат третирани като врагове и да бъдат изтребени или изгонени от щата, ако това е нужно за общественото благо“ (цитат в History of the Church, 3:175). Скоро градът Фар Уест е обграден от милицията, която е пет пъти по-многобройна от светиите. Джозеф Смит и други ръководители на Църквата са вкарани в затвора Либърти, където остават цяла зима. Останалите светии са принудени да напуснат щата.
-
Защо е важно за нас да осъзнаваме, че част от преследването срещу светиите е резултат от действията на членове на Църквата?
-
Какво можем да научим от тези събития за начина, по който нашите действия могат да влияят на околните? (Докато учениците отговарят, наблегнете на следния принцип: Нашите действия могат да влияят на начина, по който околните гледат на Църквата на Исус Христос. Можете да поканите учениците да прочетат Aлмa 39:11.)
Поканете няколко ученика да споделят преживявания, при които са видели думите или действията на друг човек да са имали положително влияние върху представата за Църквата.
Завършете, като отново посочите въпроса, който написахте на дъската преди часа. Поканете учениците да споделят какво са научили днес за това как начина, по който реагираме на проблемите и изпитанията, може да укрепи или отслаби вярата ни. Споделете свидетелството си относно силата, съдържаща се в това да останеш верен на Евангелието в периоди на трудност.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Описания на периода на вероотстъпничество в Къртлънд
През 1837 г. много членове на Църквата в Къртлънд, Охайо, са повлияни отрицателно:
„Тогава един дух на спекулация с всякакви земи и собственост се развихри из цялата страна и пусна дълбок корен в Църквата. Когато се появиха плодовете на този дух – злите догадки, критиката, разединението, спора, вероотстъпничеството – изглежда сякаш всички сили на земята и пъкъла се обединиха по специален начин, за да могат едновременно да нападнат Църквата и окончателно да я унищожат“ (History of the Church, 2:487).
Илайза Р. Сноу, която живее в Къртлънд през този период и по-късно служи като президентка на Обществото за взаимопомощ, описва събитията по следния начин:
„Мнозина, които бяха смирени и верни в изпълнението на всяко задължение – готови да дойдат при всеки призив на свещеничеството – бяха станали високомерни в своя дух и издигнати в гордостта на сърцата си. Докато светиите попиваха от любовта и духа на света, Духът Господен се оттегли от сърцата им и те се изпълниха с гордост и омраза към хората, които ги защитаваха“ (Biography and Family Record of Lorenzo Snow, 1884 г., с. 20).
Бригъм Йънг описва обстановката в Църквата през 1837 г. и неговите усилия да защитава Пророка Джозеф Смит:
„През този период дух на спекулации, недоволство и вероотстъпничество засегна голяма част от Дванадесетте, достигна до всички кворуми на Църквата и се разрасна до такава степен, че за всеки бе трудно да види по кой път да поеме.
… Това бе една криза, в която земята и пъкъла сякаш се обединиха да надвият Пророка и Божията Църква. Колената на мнозина от най-силните мъже в Църквата омекнаха.
По време на тази обсада на мрака аз стоях близо до Джозеф и с всичката мъдрост и сила, които Бог ми бе дал, действах по всички начини да подкрепя Божия служител и да обединя кворумите на Църквата“ (Manuscript History of Brigham Young 1801–1844, ред. Elden Jay Watson, 1968 г., с. 15, 16–17).
Фактори, допринасящи за финансовите трудности в Къртлънд
През 1837 година алчността превзема сърцата на някои членове на Църквата и дори на някои видни църковни ръководители в Къртланд. Парите в злато и сребро са дефицитни. Ползват се в обръщение редица банкноти, издавани от местни банки. За да помогнат на светиите да бъдат повече финансово независими, Джозеф Смит и други ръководители на Църквата създават компания, подобна на банка, която наричат Общество за финансова сигурност на Къртлънд. Много светии купуват дялове в новата банка. Няколко месеца, след като банката отваря врати, се развихря финансова криза, по-късно наречена паниката от 1837 г., която започва от Ню Йорк Сити и продължава на запад, предизвиквайки фалита на стотици банки, сред които Обществото за финансова сигурност на Къртлънд.
И други фактори допринасят за нестабилността на Обществото за финансова сигурност на Къртлънд. Много други банки отказват да приемат издаваните от Обществото банкноти като платежно средство и антимормонските вестници дамгосват банкнотите за безполезни. Освен това, капиталът на Обществото е основно в земя; то не притежава голяма парична наличност в злато и сребро, за да може да удовлетвори масирано искане за изплащане на банкнотите си. Врагове на Църквата придобиват достатъчно банкноти, за да започнат масирано теглене от банката, като така принуждават Обществото да спре плащанията в злато и сребро на клиентите си само няколко седмици след издаването на първите банкноти. В резултат на това Джозеф Смит и Сидни Ригдън са обвинени в нарушаване на банковите закони на Охайо и са осъдени. Джозеф и Сидни са глобени с по 1 000 долара.
Джозеф Смит прави всичко възможно да убеди инвеститорите да внесат повече пари, за да подкрепят банката, но накрая се отказва и предава ръководството й на други. Това, обаче, не решава проблема. Неопитни и нечестни нейни ръководители допълнително дестабилизират банката. Уорън Периш, нейният касиер и личен писар на Джозеф, открадва над 20 000 долара.
Нарастващият спекулативен дух в Къртлънд допълнително допринася за финансовите проблеми на Църквата. С достъпността на средства, с които предполагаемо разполагат в банката, много хора влизат в дългове и закупуват земя за препродажба със значителна печалба.
Към есента на 1837 г. Обществото за финансова сигурност на Къртлънд е принудено да затвори врати. Стотици вложители изгубват почти всичко, което са внесли, като Джозеф Смит понася най-големите загуби. Тъй като Обществото за финансова сигурност на Къртлънд е смятано за банка на Църквата или банка на Пророка, някои светии обвиняват Джозеф Смит за своите финансови проблеми и дори започват да го наричат паднал пророк. Други, които също изгубват пари, продължават във вярата и остават верни на Пророка. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, (Church Educational System manual, 2003 г.), с. 171-173.)