През юни 1829 г. Джозеф Смит наема печатаря Егбърт Б. Грандин да отпечата 5 000 броя от Книгата на Мормон на цена 3 000 долара. Обаче Грандин не иска да започне печатането или дори да закупи материалите, преди да е гарантирано заплащането на работата. В откровението в Учение и Завети 19, дадено вероятно през лятото на 1829 г., Господ заповядва на Мартин Харис: „отдай част от имуществото си … (и) изплати дълга, който си договорил с печатаря“ (У.и З. 19:34-35). Като използва част от фермата си за гаранция, Мартин Харис лично гарантира заплащането на цената на отпечатването, ако продажбите на Книгата на Мормон не покрият разходите по нея.
Президент Джозеф Фийлдинг Смит описва това откровение и ученията му за Единението като „едно от най-великите откровения, дадени в тази диспенсация; има само няколко, които да са по-важни от него“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г., 1:85).
Като започне часът, помолете учениците да си помислят за някои неща, които са помолени да вършат, защото са членове на Църквата. Напишете техните отговори на дъската. После помолете учениците да разгледат списъка на дъската и да изберат нещата, които някои хора може да считат за трудни. (Примерите може да включват плащане на десятък, отслужване на мисия и покаяние.)
Защо тези неща може да са трудни за някои хора?
За да помогнете на учениците да разберат историческия контекст на Учение и Завети 19, прочетете на глас въведението към този урок.
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 19:1-3 наум, като търсят истини за Спасителя. Помолете учениците да споделят какво са намерили. Като част от това обсъждане, уверете се, че учениците откриват следните учения: Исус Христос изпълнява волята на Своя Отец. Исус Христос ще ни съди според нашите дела.Препишете следната таблица на дъската, като използвате тези истини като заглавия за двете колони. Помолете учениците да направят подобна таблица в тетрадките си или дневниците си за изучаване на Писанията и да я попълнят по време на урока. Оставете достатъчно място на дъската, за да се попълни таблицата според показаното по-нататък в урока.
Исус Христос изпълнява волята на Своя Отец.
Исус Христос ще ни съди според нашите дела.
По какъв начин знанието за тези истини за Спасителя помага на Мартин Харис да изпитва мир относно решението си да продаде голяма част от фермата си?
Исус Христос обяснява вечното и безкрайно наказание
В таблицата на дъската напишете Учение и Завети 19:4-12 под заглавието „Исус Христос ще ни съди според нашите дела“. Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 19:4 наум, като търсят истина за великия съд, която всички трябва да знаем. Поканете ги да споделят какво са открили. Учениците може да използват различни думи, но се уверете, че те посочват следното учение: Всички хора трябва да се покаят или да страдат. Помолете един ученик да напише това учение на дъската под „Учение и Завети 19:4-12“.
Обяснете, че Учение и Завети 19:5 съдържа обяснението на Спасителя, че Той няма да отмени възмездията Си. Това означава, че онези, които не се покаят, ще трябва да изстрадат наказание за греховете си. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 19:5. Помолете останалите да следят текста, като потърсят как Спасителят описва състоянието на онези, които не се покаят и следователно ще получат Неговите възмездия.
Напишете следния израз на дъската под „Всички хора трябва да се покаят или да страдат“: Безкрайно или вечно наказание.
За какво си мислите, когато четете или чувате израза „безкрайно или вечно наказание“?
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 19:6-12 наум, като търсят как Господ описва безкрайното или вечното наказание. След като учениците отговорят, изтрийте думите Безкрайно или вечно на дъската и ги заменете с думата Божието.
За какво си мислите, когато четете или чувате израза „Божието наказание“?
Може да е необходимо да обясните, че в Писанията термините безкрайно наказание и вечно наказание не се отнасят за продължителността от време, за което хората ще страдат за греховете си. Спасителят казва: „Аз съм безкраен и наказанието, което се дава от ръката Ми, е безкрайно наказание, защото Безкраен е името Ми“ (У. и З. 19:10). Затова, когато Той споменава безкрайно наказание или вечно наказание, Той говори за наказанието, което Той ще наложи според божествения закон и изискванията на справедливостта.
В таблицата на дъската напишете Учение и Завети 19:13-17 под заглавието „Исус Христос ще ни съди според нашите дела“. Обяснете, че стихове 13:17 съдържат предупреждение към членовете на Църквата. Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 19:13-17 наум, като търсите последствията за онези, които изберат да не се покаят.
Какво ще се случи на онези, които изберат да не се покаят за греховете си? (Учениците трябва да посочат следното учение: Онези, които изберат да не се покаят, ще изстрадат наказанието за греховете си. Напишете тази истина на дъската под „Учение и Завети 19:13-17“.)
Напишете Учение и Завети 19:16-19 в колоната със заглавие „Исус Христос ще ни съди според нашите дела“. Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 19:16-19 на глас. Помолете останалите да следят текста, като търсят причината, поради която Спасителят страда за греховете ни.
Каква причината, поради която Спасителят страда за греховете ни? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да посочат следното учение: Спасителят страда за греховете ни, за да може да се покайваме и да не страдаме като Него.)
Според тези стихове, какво прави възможно греховете ни да може да бъдат опростени? (Докато учениците отговарят, напишете следното изречение в таблицата на дъската, под „Учение и Завети 19:16-19“: Страданието и единителната кръв на Исус Христос задоволяват изискванията на справедливостта. Следователно, на всички, които се покаят, се предоставя милост.)
Как знанието за истините, които сме посочили до този момент днес, влияе на желанието ви да се покаете?
За да помогнете на учениците да разберат избора, който всички имаме или да се покаем или да изстрадаме наказанието за греховете си, помолете ги да прочетат следното изявление на старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Нийл А. Максуел
„Ще трябва или да изберем Христовия начин на живот или Неговия начин на страдание! А именно — да „страда(ме) тъкмо като (Него)“ (У. и З. 19:16–17) или да победим „както и (Той) … победи (Откровение 3:21)“ („Overcome … Even As I Also Overcame“, Ensign, май 1987 г., с. 72).
В таблицата на дъската напишете Учение и Завети 19:15, 18-19 под заглавието „Исус Христос изпълни волята на Своя Отец“.
Обяснете, че повечето разкази за страданието на Исус Христос са разказани от някой друг, а не от Него (вж. Матея 26:36-39; Лука 22:39-44). Учение и Завети 19 съдържа личния разказ на Спасителя за страданието Му. Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 19:15, 18-19 наум, като търсят как Спасителят описва страданието, което изпитва по време на Единението. Може да им предложите да отбележат какво са намерили. Напишете тази истина на дъската под „Учение и Завети 19:15-19, 18-19“. Таблицата в окончателният й вариант може да изглежда така:
Страданието на Исус Христос и Неговата единителна кръв задоволяват изискванията на справедливостта. Следователно, на всички, които се покаят, се предоставя милост.
Как се чувствате относно това, че Спасителят изстрада наказанието за греховете ви?
Как знанието за страданието на Спасителя може да е помогнало на Мартин Харис, докато размишлява за неща като загубата на 116-те ръкописни страници или отказването от част от имота му, за да финансира отпечатването на Книгата на Мормон?
Кога знанието ви за Единението на Спасителя ви е помагало да се изправите пред нещо трудно? (Напомнете на учениците, че някои преживявания са твърде свещени или лични за споделяне.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 19:20. Помолете останалите да следят текста, търсейки израз, който се отнася за време, когато Мартин Харис изпитва страдание за греховете си.
Защо според вас оттеглянето на Духа може да доведе до страдание?
По какъв начин Господната заповед да се покаем е доказателство за Неговата любов към нас?
Помолете учениците да напишат в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията свидетелствата си за едно от ученията и един от принципите, които са научили от Учение и Завети 19:1-22.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 19: въведение към раздела. „Заповед от Бога, а не от човек, до Мартин Харис“
През март 1830 г., няколко месеца след вероятното получаване от Джозеф Смит на откровението, записано в Учение и Завети 19, Джозеф Найт старши става очевидец на един разговор между Джозеф Смит и Мартин Харис относно продажбата на Книгата на Мормон:
„Книгите няма да се продават, защото никой не ги иска.“„Мисля, че ще се продават добре.“ – казва Джозеф. Той казва: „Искам заповед (или откровение от Господ)“. „Защо?“ казва Джозеф, „изпълни тази, която имаш“. „Но – каза той – аз трябва да имам заповед“. … Той настоява три или четири пъти, че трябва да има заповед“ (Дийн Джеси, „Joseph Knight’s Recollection of Early Mormon History“, BYU Studies, том 17, бр. 1, 1976 г., с. 37).
Инструкцията на Джозеф Смит „изпълни тази, която имаш“ изглежда се отнася за откровението в Учение и Завети 19, в което Бог вече е дал на Мартин Харис заповед да „отда(де) (имуществото си) щедро за напечатването на Книгата на Мормон“ (У. и З. 19:26).
Учение и Завети 19:2, 19. „След като изпълних и завърших волята, отнасяща се за Мен на Оногова, чийто съм“
Изображение
Старейшина Нийл А. Максуел
Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че „подчинението на волята ни е действително единственото съвсем лично нещо, което трябва да поставим на Божия олтар. Многото други неща, които „отдаваме“… са реално нещата, които Той вече ни е дал или заел. Обаче, когато вие и аз се подчиняваме, като позволяваме на личната ни воля да бъде погълната от Божията воля, тогава наистина Му даваме нещо! Това е единственото притежание, което е съвсем наше, което можем да дадем!“ („Swallowed Up in the Will of the Father“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 24).
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че Спасителят винаги е имал желанието да се подчинява на волята на Отца:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Това, което Спасителят желае да подчертае най-много относно мисията Си — отвъд личните добродетели и отвъд великолепните проповеди, и дори отвъд изцеляването, е, че Той предаде волята Си на волята на Отца“ („Therefore, What?“ (реч към преподаватели по религия към ОСЦ, 8 авг. 2000 г.), с. 8, LDS.org).
Президент Дж. Рубен Кларк от Първото Президентство дава следното прозрение относно „Божието наказание“:
Изображение
Президент Дж. Рубен Кларк
„Когато Господ дойде да ни даде нашата награда… и нашето наказание, чувствам, че (Спасителят) ще даде онова наказание, което е най-малко, което да оправдае прегрешението ни. Вярвам, че когато раздава правосъдие, Той ще прояви всичките си безкрайни чувства на любов, благословии, милост, доброта и разбиране, които има. …
А от друга страна, считам, че що се отнася до раздаването на награди за нашето добро поведение, ще ни даде максималното, което може да се даде, имайки предвид прегрешението, което сме извършили“ („As Ye Sow … “, Речи на годината на Университета Бригъм Йънг, 3 май, 1955 г., с. 7).
Президент Джозеф Фийлдинг Смит обяснява значението на вечното страдание и вечното наказание:
Изображение
Президент Джозеф Фийлдинг Смит
„Научаваме от Учение и Завети, че вечното наказание или непрекъснатото наказание не означава, че наказаният с такова ще изтърпява завинаги това наказание. … Когато човек заплаща наказанието за прегрешенията си и смирено се покайва, получавайки Евангелието, той излиза от затвора и му се определя някаква степен на слава според ценността и заслугите му“ (Doctrines of Salvation, съст. Брус Р. Макконки, 3 тома, 1954–1956 г., том 2, с. 160).
Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли дава допълнителни прозрения относно значението на вечното наказание:
Изображение
Старейшина Джеймс Е. Талмидж
„Вечно наказание“… не означава, че даденият страдалец или грешник трябва вечно и непрестанно да търпи и страда. Никой няма да бъде държан в ада по-дълго, отколкото е необходимо, за да се подготви за нещо по-добро. Когато стигне до този етап, вратата на затвора ще се отвори и там ще има възрадване сред тези, които го приветстват в едно по-добро състояние“ (в Conference Report, апр. 1930 г., с. 97; вж. също Наръчник за ученика за Учение и Завети, 2-ро изд. (Образователна система на Църквата, 2001 г.), с. 37).
Изразът „когато оттеглих Духа Си“ може да се отнася за това, през което преминава Мартин Харис, когато изгубва 116-те ръкописни страници на Книгата на Мормон. Луси Мак Смит, майката на Джозеф, си припомня, че когато Мартин Харис казва на Джозеф Смит за изгубения ръкопис, той „извика с тон на дълбока скръб: „О, изгубих душата си! Изгубих душата си!“ (History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли, 1958 г., с. 128).
Страданието поради грях може да се случи в смъртността, а също и след като умрем. Когато съгрешаваме, Светият Дух ни напуска, като ни оставя без утехата и осветяващата сила на Неговото присъствие. В Негово отсъствие „опитваме“ страданието, което изпитал Спасителя, докато страдал за греховете ни. Процесът на покаянието прави възможно за нас да се помирим с Отец в Небесата и отново да се радваме на спътничеството на Светия Дух с всичките му съпътстващи благословии.
Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство говори за връзката между загубата на спътничеството на Светия Дух и нуждата от покаяние:
Изображение
Президент Хенри Б. Айринг
„Ако се затруднявате да чувствате Светия Дух, може благоразумно да обмислите дали има нещо, за което да се покаете и да искате прошка“ („Gifts of the Spirit for Hard Times“, Ensign юни 2007 г., с. 23).