Урок 57

Учение и Завети 50

Въведение

Когато Джозеф Смит пристига в Къртлънд, Охайо, той вижда, че „някои странни идеи и лъжливи духове се бяха промъкнали“ сред светиите. Той започва да проповядва с „внимание и … мъдрост“ с цел преодоляване на тези неща (вж. History of the Church, 1:146). Старейшина Парли П. Прат се връща от мисия и забелязва подобно поведение в клонове на Църквата извън Къртлънд. Той и други старейшини отиват при Джозеф Смит, за да получат напътствие (вж. History of the Church, 1:170). През май 1831 г., Пророкът се допитва до Господ и получава откровението, записано като Учение и Завети 50. В това откровение, Господ напътства светиите да проповядват и приемат Евангелието чрез Духа на истината.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 50:1-9

Господ предупреждава светиите на Църквата за лъжливите духове

Поканете учениците да си представят, че присъстват на събрание на причастието, в което някои възрастни членове на Църквата се качват на столовете и викат, а други се търкалят на пода.

• Как бихте се почувствали? Какво според вас ще се случи с Духа при такива обстоятелства? (Погрижете се това обсъждане да не се превърне в критика на религии, при които се наблюдават такива дейности.)

Обяснете, че когато Джозеф Смит пристига в Къртлънд за първи път, той забелязва, че някои от светиите са се заблудили по време на период, когато не са били пълноценно ръководени. В резултат на това „някои странни идеи и лъжливи духове се бяха промъкнали“ сред тях (History of the Church, 1:146). Новите членове в района на Къртлънд възприели странни, шумни и объркващи дейности при своето поклонение. Тези дейности предизвиквали емоции, но не назидавали. Някои от старейшините на Църквата не разбирали какво се случва, затова питат Пророка за съвет. Той пита Господ и получава откровение, което да помогне на светиите да се назидават един друг, докато преподават и научават евангелски истини.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 50:1-3. Поканете класа да следват текста, като потърсят какъв е източникът на това влияние сред светиите.

• Какъв е източникът на това влияние?

• Според стих 3, защо Сатана желае да мами светиите?

Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 50:4-9, като потърсят какво е Господното предупреждение за някои от членовете на Църквата в Охайо.

• Какви думи използва Господ, за да опише някои членове на Църквата по това време?

• Какво е лицемер? Как лицемерието дава сила на противника?

• Какво според словата на Господ ще се случи с лицемерите? (Вж. У. и З. 50:6, 8).

Учение и Завети 50:10-36

Носителите на свещеничеството са упътени как да преподават и учат чрез Духа

Напишете следните въпроси на дъската:

Какво е необходимо, за да бъдеш ефективен учител на Евангелието?

Какво е необходимо, за да бъдеш ефективен ученик на Евангелието?

Поканете учениците да отговорят на тези въпроси. Запишете главните точки от отговорите им под всеки въпрос. След това разделете класа на две групи. Поканете едната група да прочете наум Учение и Завети 50:13-20, като потърси отговори на първия въпрос. Поканете другата група да прочете наум Учение и Завети 50:13-20, като потърси отговори на втория въпрос. След като са имали достатъчно време, поканете няколко ученика да споделят това, което са открили.

• Какъв елемент на преподаването и изучаването на Евангелието се повтаря в тези стихове? (Нуждата от Духа.)

• Какви роли на Духа са споменати в Учение и Завети 50:14? (Учениците следва да кажат, че Светият Дух е Утешител и че Светият Дух учи на истината.)

• Какво според вас означава да се преподава Евангелието „чрез Духа“? (У. и З. 50:14). Какво според вас означава да се преподава „по някакъв друг начин“? (У. и З. 50:17).

Поканете учениците да се замислят за възможностите, които имат, за да преподават Евангелието. Може да се сетят за преподаване у дома, на техни приятели, в семинара, на църква или като домашни учители. Поканете няколко ученика да споделят свои преживявания, когато са чувствали Духа да ги води при преподаване на Евангелието и споделяне на техните свидетелства.

• Какво според вас означава да се „приема словото на истината … чрез Духа на истината“? (У. и З. 50:19). Какво според вас означава да се приема „по някакъв друг начин“? (У. и З. 50:19).

• Какво можете да правите по-добре, за да приемате Евангелието, когато то се преподава чрез Духа?

Поканете един от учениците да прочете следната история на старейшина Джак Х. Гоуслинд от Седемдесетте. Поканете класа да потърсят идеи за това как можем по-добре да приемаме истината чрез Духа.

„Колко от вас са заемали така наречената „отегчена стойка“ по време на събрание за причастие? Познавате я: наведени, брадата подпряна с длани, лакти на коленете, с празен поглед към пода. Минавало ли ви е през ума, че изборът е ваш дали събранието е интересно или не?

Президент Спенсър У. Кимбъл казва, че богослужението „е лична отговорност, и независимо какво се говори от амвона, ако човек иска да се поклони на Господ духовно и истински, той или тя може да стори това. … Ако мислите, че богослужението е провал, това значи, че вие сте се провалили. Никой не може да се поклони вместо вас; вие трябва да свършите своята част, когато участвате в богослужението“ (Ensign, ян. 1978 г., с. 5).

„Един младеж описва как за пръв път изпитал духа на богослужение. Той бил съвсем малко активен в годините си на Ааронов свещеник. Когато идвал на събранието за причастие, обикновено сядал на задните редове с група свои приятели и не бил модел на благоговение. Един ден, обаче, дошъл малко по-късно и нямало места до приятелите му. Той седнал сам и за пръв път в живота си затварял очи по време на молитвите, пял химните, слушал молитвите за причастието и обръщал внимание на говорителите. По средата на речта на първия говорител той открил, че сълзи изпълват очите му. Засрамен, той внимателно се огледал около себе си; никой друг не изглеждал развълнуван. Не бил сигурен какво се случва с него, но това преживяване променило живота му. Именно по време на това събрание той наистина започнал духовната си подготовка за мисия. Той почувствал нещо и за щастие действал и така успял да поддържа тези чувства“ („Yagottawanna“, Ensign, май 1991 г., с. 46).

Поканете учениците да споделят кои части от тази история са ги впечатлили. След няколко коментара, бихте могли да предложите те да напишат един конкретен начин, по който те могат да подобрят усилията си да се учат чрез Духа.

Поканете учениците да се замислят как могат да определят дали преподават и се учат чрез Духа. След това поканете един от учениците да прочете на глас Учение и Завети 50:21-22 и помолете класа да потърсят Господното напътствие за постигане на това.

• Какво се случва, когато преподаваме и се учим чрез Духа?

• Според вас какво означава „двамата се назидават, и се радват заедно“? Имали ли сте такова преживяване?

• Как бихте обобщили Господното учение в Учение и Завети 50:13-22? (Учениците следва да разпознаят следния принцип: Когато преподаваме и се учим чрез Духа, ние се разбираме взаимно, назидаваме се и се радваме заедно. Запишете този принцип на дъската.)

Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 50:23-25. Поканете ги да потърсят разликата между случващото се, когато хората преподават чрез Духа, и случващото се, когато преподават и се учат „по някакъв друг начин“ (У. и З. 50:17). Поканете учениците да споделят какво са открили.

• Как Господ описва преподаването, което не назидава?

• Как Господ описва преподаването, което „е от Бога“? (У. и З. 50:24). Как, според казаното, ще бъдем благославяни, когато приемаме такова учение?

• Какво учение ни се дава в тези стихове? (Учениците следва да разпознаят следното учение:Това, което е от Бога, дава светлина и назидава, а това, което не е от Бога, предизвиква объркване и тъмнина. Напишете тази истина на дъската.)

• Кога сте чувствали, че нещо, което сте чули, видели или преживели, не е от Бога? Как Духът ви е помагал да разпознаете това?

Обяснете на учениците, че те ще чуват и виждат послания, които имат за цел да накърняват вярата им. Изучаваните днес принципи могат да ги укрепят срещу тези послания. Бихте могли да споделите преживяване, при което Духът ви е помогнал да разберете, че дадено послание не е от Бога.

Обобщете Учение и Завети 50:26-36, като обясните, че Господ напътства носителите на свещеничеството относно силата и отговорностите, отнасящи се до тяхното ръкополагане. Той казва, че носителите на свещеничеството следва да служат на околните и да пазят себе си чисти. Когато правят това, Господ ще им дава сила да не се влияят от лъжливи духове, подобни на тези, които са подвели някои светии при даването на това откровение.

Учение и Завети 50:37-46

Господ насърчава светиите да продължат да израстват в благодат и истина и ги уверява, че ще бъде с тях

Покажете картината Семейна молитва (Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., № 112; вж. също LDS.org). Посочете най-малкото момче и задайте следните въпроси:

• Можете ли да си представите как това малко момче служи на мисия, когато порасне? Какво в тази картина предполага, че той ще е подготвен да служи?

• Имайки предвид, работата, която Господ има за всеки от нас, как ние приличаме на това малко момче?

Посочете, че Учение и Завети 50:37-40 съдържа Господното напътствие към някои от старейшините, които присъстват на получаването на това откровение. Поканете един ученик да прочете на глас стих 40. Помолете класа да следят текста, търсейки напътствието, което Господ дава на тези старейшини.

• Според стих 40, защо Господ нарича тези старейшини „малки деца“? Как те са като малки деца?

• Какво според вас означава да „израствате в благодат“? Какво според вас означава да израствате „в познание на истината“?

• Какво можем да научим от този стих за благословиите, които Спасителят желае да получим? (Учениците следва да разпознаят следния принцип: Спасителят желае да израстваме в благодат и познание за истината.)

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 50:41-46. Помолете учениците да потърсят словата на утеха и упование, които Господ дава на тези старейшини и на нас.

• Какво значение откривате в Господните слова: „(вие) сте Мои“? Как това уверение може да ни помогне да не се боим? (У. и З. 50:41).

• Кои други обещания в тези стихове имат значение за вас?

Завършете, като свидетелствате за истините, преподавани в днешния урок. Насърчете учениците да преподават и учат чрез Духа в по-голяма степен.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 50. Начинът, по който Пророкът Джозеф Смит получава това откровение

Старейшина Парли П. Прат описва как Джозеф Смит диктува откровението, записано като Учение и Завети 50. Това е едно от най-подробните описания за начина, по който Пророка диктува откровения. Старейшина Прат пише:

„Всички изречения биваха произнасяни бавно и много отчетливо и с пауза помежду им, достатъчно дълга да бъдат ръкописно записани от обикновен писар.

… Никога нямаше колебание, преглеждане или препрочитане, за да се поддържа връзката с темата; … и аз присъствах при диктовката на няколко откровения от по няколко страници всяко“ (Autobiography of Parley P. Pratt, ред. Парли П. Прат-мл., 1938 г., с. 62).

След като Джозеф Смит диктува откровенията, той винаги преглежда написаното, като търси вдъхновение да направи необходими поправки.

Учение и Завети 50. „Странни идеи и лъжливи духове“ сред светиите

Джон Уитмър описва някои от тези „странни идеи и лъжливи духове“ (History of the Church, 1:146) сред светиите в Къртлънд през пролетта на 1831 г.:

„Някои имаха видения и не можеха да кажат какво са видели, някои си представяха как размахваха меча на Лаван (като войник на кон), други се правеха на скалпиращи индианци, трети се пързаляха по пода като змии, като наричаха това плаване с кораб до ламанитите, проповядвайки Евангелието. Имаше и много други празни и глупави действия, които няма нужда да споменавам и описвам“ (Documents, том 1: July 1828–June 1831, том 1 на Documents series of The Joseph Smith Papers, 2013 г., с. 305).

Учение и Завети 50:13-14, 17. Преподаване чрез Духа на истината

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява какво трябва да правим преди да можем да преподаваме чрез Духа:

„Трябва да изучаваме Писанията. Трябва да изучаваме ученията на живите пророци. Трябва да да се сдобием с максимално знание, за да бъдем смислени и разбрани. … Подготовката е нужно условие за преподаване чрез Духа“ („Teaching and Learning by the Spirit“, Ensign, март 1997 г., с. 10).

Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство предлага следното проникновение и напътствие, за да ни помогне да преподаваме чрез Духа:

Учението придобива силата си, когато Светият Дух потвърждава, че то е истинно. …

Понеже имаме нужда от Светия Дух, трябва да внимаваме да не отиваме отвъд това да преподаваме вярното учение. Светият Дух е духът на истината. Неговото потвърждение бива поканено, като избягваме предположения или лични интерпретации. Това може да се окаже трудно за изпълнение. Вие обичате човека, на когото се опитвате да повлияете. Той може да е пренебрегнал чутото преди учение. Изкушаващо е да опитате нещо ново или сензационно. Но ние приканваме Светия Дух за наш спътник, когато внимателно преподаваме само истинното учение“ („Teaching True Doctrine“, Ensign, апр. 2009 г., с. 6).

Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли илюстрира разликата между преподаването чрез Духа и преподаването чрез нашия интелект:

„Преди няколко години бях изпратен в Мексико и Централна Америка на позиция, подобна на тази на президента на област. …

Една неделя … посетих събрание на свещеничеството, където един смирен свещенически ръководител от Мексико с трудност преподаваше истините на Евангелието по време на урока. Явно бе колко много тези истини бяха повлияли на живота му. Забелязах силното желание той да сподели тези принципи. Той осъзнаваше, че те бяха от голяма стойност за братята, които обичаше. Той чете от наръчника и го направи с чиста обич към Спасителя и братята, на които преподаваше. Тази обич, искреност и чистота на намерението позволиха на Светия Дух да обгърне стаята. …

По-късно посетих клас на Неделното училище в нашия район. Един добре образован професор в университета представи урока. Това преживяване бе напълно противоположно на случилото се на събранието на свещеничеството. Стори ми се, че учителят нарочно бе избрал неясни цитати и необичайни примери, за да развие дадената му тема – животът на Джозеф Смит. Имах ясното впечатление, че той използваше предоставената му възможност, за да впечатли класа с обширното си знание. … Той не изглеждаше толкова заинтересован да преподава принципи, колкото смирения свещенически ръководител. …

… Смирението на свещеническия ръководител от Мексико бе условието той да стане оръдие за предаването на духовна истина“ („Helping Others to Be Spiritually Led“ (обръщение към преподаватели в ОСЦ, 11 авг. 1998 г., с. 10–11, LDS.org).

Учение и Завети 50:19-20. Приемане чрез Духа

Президент Рубен Дж. Кларк от Първото Президентство казва как ние имаме важна роля в това дали говорителят преподава чрез Духа:

„Можем да кажем кога говорителите са „повлияни от Светия Дух“ само когато ние самите сме „повлияни от Светия Дух“.

В известен смисъл това напълно прехвърля отговорността от тях на нас“ („When Are Church Leaders’ Words Entitled to Claim of Scripture?“ Deseret News, 31 юли 1954 г., с. 9.

Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли коментира каква е отговорността на учениците да се учат ефективно:

„Колкото повече членовете на класа четат дадения им материал, колкото повече носят своите Писания в час и колкото повече обсъждат какво всъщност означава Евангелието в живота им, толкова повече те ще бъдат вдъхновявани, ще израстват и ще имат радост при решаване на техните лични тревоги и проблеми“ („Teaching by the Spirit“, Ensign, ян. 1989 г., с. 15).

А. Роджър Мерил, общ президент на Неделното училище, набляга колко е необходимо да се учим чрез Духа:

„Добих по-добро разбиране за това колко е важно да приемаме чрез Духа. Ние често се фокусираме, и уместно, над важността на преподаването чрез Духа. Но трябва да помним, че Господ отдава равна, ако не и по-голяма важност на приемането чрез Духа. (Вж. У. и З. 50:17-22)“. („Приемане чрез Духа“ Лиахона, ноем. 2006 г., с. 93).

Старейшина Джак Х. Гоуслинд от Седемдесетте споделя следната история, за да илюстрира как всеки от нас има способността да избере дали да учи чрез Духа или не.

„Преди няколко години чух как един добър брат описа своето отношение към изнесената на обща конференция реч на президент Дейвид О. Маккей. Било един душен следобед и петата посетена от него сесия. Той седял на балкона и умът му блуждаел неконтролируемо. Той видял един мъж в централната част, който бил заспал с отпусната назад глава и отворена уста. Хрумнало му как ако се намирал на покрива на Табернакъла, можел да плювне през един от отдушниците и да уцели устата на спящия. Каква славна идея! След събранието той чул как двама мъже обсъждат чутото от речта на президент Маккей. Те очевидно били развълнувани от казаното. А той си помислил: „Тези двама братя са имали прекрасно духовно преживяване, а аз какво правих? Въобразявах си как плюя от тавана!“ („Yagottawanna“, Ensign, май 1991 г., с. 46).