Урок 101
Учение и Завети 98:1-22
Въведение
На 20 юли 1833 г. група от 400-500 жители на щата Мисури предявява искане да не се преместват повече светии в окръг Джаксън, а тези, които вече живеят там, да напуснат. Преди светиите в Мисури да реагират, една тълпа започва да унищожава имуществото им и да заплашва живота им. На 6 август 1833 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 98, в което Господ казва на светиите как да реагират на преследването. Въпреки че някои известия за проблемите в Мисури вероятно вече са достигнали до Пророка в Къртланд, щата Охайо, на около 900 мили разстояние (1 450 км) , той би могъл да разбере сериозността на ситуацията само чрез откровение. В това откровение Господ признава страданията на светиите в Мисури и Охайо. Той ги съветва да следват конституционния закон на страната и да спазват своите завети.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 98:1-3
Господ успокоява светиите по време на страданията им
Преди да започне урока, напишете на дъската следния въпрос: Как бихте се чувствали?
Помолете един ученик да прочете на глас следния абзац. Помолете класа да помислят как биха се чувствали, ако бяха в тази ситуация.
На 20 юли 1833 г., събота, между 400 и 500 разгневени граждани на Мисури се събират в съда в Индепендънс, щата Мисури. Те избират комитет, който да създаде документ, описващ изискванията им към мормоните. Те изискват повече да не бъде допускано светии от последните дни да се местят в окръг Джаксън и казват, че тези, които вече живеят там, трябва да обещаят да напуснат възможно най-скоро. Освен това, те изискват спирането на църковния вестник. Когато тези изисквания са представени на ръководителите на Църквата в Мисури, църковните ръководители са изненадани и молят за три месеца за размисъл относно предложението, а също и за да се посъветват с ръководителите на Църквата в Охайо. Групата жители на Мисури, които представят исканията, отхвърлят молбата на църковните ръководители. Тогава светиите молят за 10 дни, но им се предоставят само 15 минути за отговор. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (Наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 132–133.)
Насочете вниманието на учениците към въпроса на дъската и задайте следния въпрос:
-
Как бихте се чувствали, ако бяхте сред светиите, живеещи по това време в Индепендънс, щата Мисури?
След като учениците отговорят, помолете един ученик да прочете на глас следния абзац:
Жителите на Мисури на събранието в съда в Индепендънс бързо се превръщат в тълпа и решават да унищожат печатницата и пресата. Те разбиват печатницата, изхвърлят обзавеждането на улицата и в градината, счупват пресата, разпръсват печатарските букви и унищожават почти всичко отпечатано, включително повечето от неподвързаните листи на Книгата на Заповедите. След това тълпата се отправя да унищожи магазина на Гилбърт и Уитни. Обаче Сидни Гилбърт пресреща тълпата преди да осъществят плановете си и им обещава, че ще опакова стоката си и ще си тръгне след три дни. (Вж. Church History in the Fulness of Times, с. 133.)
Помолете учениците да споделят отговорите си на въпроса на дъската във връзка с тази история. След като учениците споделят размислите си, поканете трети ученик да прочете следния абзац:
Три дни по-късно, на 23 юли, една тълпа се появява отново в окръг Джаксън, щата Мисури, този път въоръжена с пушки, пистолети, камшици и бухалки. Те подпалват купи сено и житни ниви и унищожават няколко къщи, плевни и занаятчийници. Накрая те се сблъскват с шестима църковни ръководители, които виждайки, че имуществото и животът на светиите са в опасност, предлагат в откуп живота си. Като отхвърлят това предложение, водачите на тълпата заплашват, че всеки мъж, жена и дете ще бъде бичуван, освен ако не се съгласи да напусне окръга. Братята са принудени да подпишат споразумение да напуснат окръг Джаксън. Половината членове на Църквата и повечето от ръководителите трябва да напуснат до 1 януари 1834 г., а останалите да тръгнат до 1 април 1834 г. Тълпата позволява на Джон Корил и Сидни Гилбърт да останат да продадат имуществото на светиите, които са изгонени. (Вж. Church History in the Fulness of Times, с. 134.)
Поканете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 98. Помолете класа да следят текста, като търсят какво води до това откровение. Помолете учениците да споделят отговорите си.
-
Според въведението към раздела, какво относно момента на получаването на това откровение ви прави впечатление?
Обяснете, че светиите в щата Охайо са преследвани по това време. Принципите на това откровение се отнасят за тях и могат да се отнасят и за нас. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:1-2. Помолете класа да потърсят съвета, който Господ дава на светиите. (Може да е от полза да обясните, че Господа на Силите в стих 2 е дума на иврит, която означава „сили“ или „армии“. Употребата й означава, че Господ заповядва на ангелски армии или сили и армиите на Израил или светиите. (Вж. Bible Dictionary, „Sabaoth“.)
-
Какъв съвет дава Господ на светиите? (Напишете отговорите на учениците на дъската.)
-
Защо е важно светиите да изказват благодарност в трудни моменти?
-
Какво мислите, че означава „очаквайки търпеливо Господа“?
Помолете един ученик да прочете на глас следното изказване на старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да обърнат внимание на значението на това да очакваме търпеливо Господа.
„Какво означава да чакаме Господ? В Писанията думата чакам означава да се надяваме, очакваме и доверяваме. За да се надяваме и доверяваме на Господ са нужни вяра, търпение, смирение, кротост, дълготърпение, спазване на заповедите и устояване до края“ („Чакайки Господ: нека бъде Твоята воля“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 72).
-
Защо съветът да очакваме търпеливо Господ е важен за светиите в Мисури?
-
Какви утешителни думи виждате в стих 2?
Напишете на дъската следното непълно изречение: Ако благодарим за всички неща и чакаме търпеливо Господ, тогава…
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:3. Поканете класа да следят текста, като потърсят какво обещава Господ на светиите, ако се подчинят на Неговия съвет.
-
Как бихте довършили принципа на дъската, въз основа на стих 3? (Ето един от възможните начини учениците да довършат принципа: Ако благодарим за всички неща и чакаме търпеливо Господ, тогава Той ще направи страданията ни да бъдат за наше добро.)
Поканете учениците да си помислят за някой познат, който търпеливо е чакал Господ в трудни времена и е намерил причини да бъде благодарен.
-
По какви начини страданията донесоха добро в живота на този човек?
Учение и Завети 98:4-10
Господ съветва светиите да спазват закона на страната
Обяснете, че освен да съветва светиите да чакат търпеливо, Господ им казва да спазват всички Негови заповеди (вж. У. и З. 98:4) и казва, че те са оправдани в това да „(са) благосклонни към този закон, който е конституционният закон на страната“ (У. и З. 98:6). Той обяснява, че конституционният закон на страната подкрепя „принцип(а) на свободата в запазването на правата и привилегиите“ и принадлежи „на цялото човечество“ (У. и З. 98:5).
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:9-10. Помолете класа да следят текста, като търсят какво казва Господ относно държавните ръководители. Помолете учениците да споделят отговорите си.
-
По какъв начин Господният съвет в Учение и Завети 98:4-10 ни помага днес, независимо от това в коя страна живеем?
Учение и Завети 98:11-18
Господ съветва светиите да спазват заветите си дори и в трудни времена
Поканете учениците да помислят върху следния въпрос:
-
Каква награда получават онези, които полагат живота си за каузата и името на Исус Христос?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:11-15. Помолете класа да следят текста, като търсят отговора на този въпрос и това, което казва Господ на светиите относно изпитанията или проверките.
-
Каква заповед дава Господ на светиите? (Вж. У. и З. 98:11-12.)
-
Според стихове 13-15, коя е една от причините Господ да ни изпитва? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следния принцип: Господ ни изпитва, за да види дали ще спазваме нашите завети, дори и когато е трудно да го правим.)
-
Защо е важно светиите, живеещи в щата Мисури през 1833 г., да знаят тази истина? Защо е важно да помним тази истина днес?
Помолете учениците да си помислят за някой познат, който е добър пример за спазване на завети в трудни времена. Поканете няколко ученика да споделят отговорите си с класа.
Поканете учениците да си помислят какво биха направили, за да останат силни и да спазват заветите си, дори и когато е трудно да правят това.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:16-18. Помолете класа да следят текста и да намерят какво казва Господ на светиите да правят. Помолете учениците да споделят отговорите си.
Учение и Завети 98:19-22
Господ казва на светиите в Къртлънд да се покаят
Обяснете, че по времето, когато Господ дава това откровение, светиите в Къртлънд, щата Охайо, също преживяват трудности. В Учение и Завети 98:19-22 ние четем Господното послание към тях.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:19-22. Помолете класа да следят текста и да намерят това, което Господ казва за светиите в Къртлънд. Поканете учениците да споделят какво са открили.
-
Как се отнасят думите на Господ за светиите в Къртлънд към това, което Той казва на светиите в Мисури? (Вж. У. и З. 98:11.)
-
По какъв начин Господното послание в стих 11 се отнася за нас? (Помогнете на учениците да разберат, че „да се придържа(т)“ към доброто означава да го вършим неотклонно.)
Приключете, като споделите вашето свидетелство за ученията и принципите, обсъдени днес. Насърчете учениците да изоставят греховете си и да се придържат към доброто.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 98. Причини за конфликта в окръг Джаксън
„Първоначалните жители на областта стават все по-подозрителни при бързото нарастване на броя на членовете на Църквата в окръг Джаксън. Мнозина се боят, че скоро ще станат малцинство спрямо новите религиозни преселници от изтока. „Старите заселници“ са с различен произход от прииждащите светии от последните дни и е естествено, че възникват културни, политически, религиозни и икономически различия.
Жителите на окръг Джаксън са груби хора, заселили се в западния край на Съединените щати, дошли от планинските райони на няколко южни щата, за да намерят свобода от обществените ограничения. Много от тях са необразовани и им липсва културната изтънченост, която е по-типична за Ню Инглънд и за Изтока. Мнозина от тях използват псувни, нарушават неделния ден, занимават се с надбягвания на коне, боеве с петли, безделие, пиянство, комар и насилие. …
Старите заселници гледат на нарастващата група светии като на политическа заплаха, въпреки че членовете на Църквата не кандидатстват за постове, нито гласуват единодушно по време на краткия си престой в окръг Джаксън. До юли 1833 г. мормонското население в окръга наброява почти 1 200 души, като всеки месец броят им се увеличава. Някои членове се хвалят, че още хиляди ще дойдат да се заселят в окръга. … Местните жители естествено се притесняват от религиозния ентусиазъм, който предсказва, че всички „езичници“ (немормони) ще бъдат отхвърлени, когато хилядолетното царство бъде установено в окръг Джаксън.
Протестантските свещеници също не одобряват мормонското нашествие в окръга. Светиите от последните дни са наричани фанатици и мошеници и са заклеймявани като наивни и невежи, защото вярват в чудеса, пророчества, изцеления, откровения и говорене на езици, които получават често. Завистта и страхът, че ще изгубят част от паствата си, допринасят за антагонизма на свещениците. …
Освен това, мормонските търговци успешно завладяват част от печелившата търговия по пътя Санта Фе, която до този момент е доминирана от жителите на Мисури. Някои от старите заселници се боят, че членовете на Църквата са решени да завземат техните земи и занаятчийства. Освен това, светиите „не закупуват стоки от местните търговци, защото нямат пари, но търгуват помежду си в Църковното хранилище. … Някои от старите заселници продават имуществото си на мормоните и се местят. Това означава все по-малко клиенти в магазините и бъдещата финансова разруха за оставащите стари заселници (T. Едгар Лайън, „Independence, Missouri, and the Mormons, 1827–1833“, BYU Studies, есен 1972 г., с. 17–18).
И като допълнително усложнение, през пролетта на 1833 г. р. Мисури причинява наводнение, което унищожава пристана на Индепендънс и измества пътя на реката извън общността. Един нов град, Уестпорт, с по-добър пристан, се изгражда нагоре по течението и бизнесът в Индепендънс намалява. Предприемачите в Индепендънс обвиняват мормоните за тази ситуация. Виждайки какво може да донесе бъдещето, някои от старите заселници предлагат да продадат имотите си на светиите. Членовете на Църквата искат да закупят фермите и имуществото, но не разполагат с достатъчно капитал за това. Това отчайва местните жители и скоро те започват да разпространяват клюки за това колко са бедни мормоните.
Жителите на Мисури се боят от индианците и ги мразят. Тяхната антипатия нараства през 30-те години на 19-ти век, когато правителството започва да мести източните племена в земите от западната страна на Индепендънс. След Войната на Черния Ястреб, жителите на Мисури молят Конгреса да изгради военни постове, за да ги защитават. Първите мормонски мисионери идват в тази напрегната обстановка, прогласявайки пророческата съдба на индианците. Старите заселници се боят, че светиите ще използват индианците, за да завладеят земята за техния Нов Ерусалим. Нещата допълнително се усложняват от протестантските свещеници, които завиждат за проповедническите усилия на светиите от последните дни сред индианците.
Конфликтът между светиите и старите заселници стига до повратната си точка на темата за робовладелчеството. Мисури влиза в Съюза като робовладелчески щат, съгласно известния Компромис от 1820 г. Робовладелчеството обаче е ограничено. Старите заселници ценят правото си да имат роби и презират аболиционизма. Някои от светиите донасят със себе си аболиционистки чувства от Севера и Изтока, а по това време из целия Юг има опасност от бунт на чернокожи. През 1831 г, робовладелческият бунт на Нат Търнър във Вирджиния води до смъртта на повече от седемдесет бели и сто роби. В робовладелческите щати се чувства неоправдан страх от бунтове. Затова жителите на Мисури силно се развълнуват от слуховете през 1832 г., че светиите се опитват да убедят робите да не се подчиняват на господарите си или да избягат.
За да се пресекат слуховете, броят на Evening and Morning Star от юли 1833 г. публикува статия, която предупреждава мисионерите да не проповядват сред робите и сред бившите роби, известни като „свободни цветнокожи“. За съжаление, местните жители неправилно изтълкуват съвета като покана от брат Фелпс към свободните чернокожи да се присъединят към мормоните в окръг Джаксън. Статията предизвиква такъв фурор, че Фелпс публикува „специално издание“, обясняващо, че Църквата не възнамерява да кани свободните чернокожи в Мисури, но увещанията му са напразни“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 130–132).