Урок 64: Учение и Завети 58:34-65

Урок 64

Учение и Завети 58:34-65

Въведение

В отговор на въпросите на старейшините как да изградят град Сион, Господ дава откровението, записано в Учение и Завети 58 на 1 август 1831 г. Стихове 34-65 съдържат указания как хората, които са се преместили в Сион да живеят според закона за посвещаването. В тези стихове Господ учи и на принципите на покаяние, заповядва на старейшините да проповядват Евангелието и ги съветва как да изградят Сион.

Предложения за преподаване

В предишния урок учениците бяха поканени да използват свободата си на избор, за да направят нещо добро преди днешния урок. Напомнете за тази покана, като помолите учениците да споделят преживяванията си от своя избор да са „ревностно заети“ (У. и З. 58:27) с вършенето на добро.

Учение и Завети 58:34-43

Господ дава указания относно Сион и учи принципи на покаяние

Преди урока напишете на дъската следния въпрос: Какво означава да се покаем?

Поканете няколко ученика да отговорят на този въпрос. После напишете на дъската следните въпроси: Как мога да знам дали напълно съм се покаял? Как мога да знам дали Господ ми е простил греховете?

Поканете учениците да напишат тези въпроси в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията. Помолете ги да отделят няколко минути, за да запишат отговорите си на всеки един от тях. След достатъчно време ги уведомете, че ще имат възможност да видят отново отговорите си по-нататък през урока.

Обобщете Учение и Завети 58:34-37, като обясните, че много от старейшините, които пристигат в Мисури и ще живеят там, искат да узнаят какво трябва да сторят, за да планират, организират и изградят град Сион. Господ инструктира хората, които се местят в Мисури, да предоставят парите и имуществото си за изграждането на Сион. Мартин Харис е инструктиран да бъде пример за даване на пари на епископа. Той дарява огромна сума пари, за да помогне на епископ Едуард Партридж да закупи земя за Църквата.

Напишете на дъската следните имена: Мартин Харис, Уилям У. Фелпс и Зиба Питърсън. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:38-41, 60. Помолете класа да следят текста, като търсят съвета, който Господ дава на Мартин Харис, Уилям У. Фелпс и Зиба Питърсън, докато се подготвят да изградят Сион.

Докато учениците отговарят на следните въпроси, запишете отговорите им на дъската под подходящото име.

За какъв грях казва Господ, че е виновен Мартин Харис? Какво му заповядва Господ?
Какви грехове казва Господ, че има Уилям У. Фелпс? Какво му заповядва Господ? (Може да необходимо да обясните, че изразът „търси да изпъкне“ (стих 41) не означава да дава най-доброто от себе си или да се опитва да се подобри. Всъщност, означава неправедно, горделиво желание да изглежда по-добър или по-важен от останалите.)
Какво се опитва да направи Зиба Питърсън с греховете си?

Отбележете, че греховете на тези мъже са застрашавали способността им да помагат за изграждането на Сион.

Кои са някои от начините, по които греховете ни могат да ограничат способността ни да служим на Господ?

Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 58:42 на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят какво учи Господ относно покаянието.

Според този стих, какво ни обещава Господ, ако се покаем за греховете си? (Учениците трябва да посочат следния принцип: Ако се покаем за греховете си, Господ ще ни прости и няма повече да ги помни. Напишете този принцип на дъската. Предложете на учениците да отбележат думите, които учат на този принцип в стих 42.)
За кои грехове се отнася това обещание? (За всички.)

Помолете един ученик да прочете следното изказване от президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете класа да намерят думите или изразите, които се отнасят за принципа, написан на дъската.

„Независимо какви са били нашите прегрешения, независимо до каква степен нашите действия са наранили други хора, цялата тази вина може да бъде заличена. Според мен може би най-прекрасните думи в Писанията се съдържат в следното изказване на Господ: „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“ (У. и З. 58:42).

Именно това е обещанието на Евангелието на Исус Христос и Единението“ („Единението“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 77).

Отново посочете на учениците примерите, написани на дъската.

По какъв начин Господното обещание в стих 42 отговаря на третия въпрос: Как мога да знам дали Господ ми е опростил греховете? (Господното обещание ни помага да знаем, че Той винаги дава опрощение, когато напълно сме се покаяли.)
Освен да знаем, че Господ ни е обещал да ни прости, когато изцяло сме се покаяли, как още можем да знаем, дали ни е простено?

Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство. Помолете учениците да чуят как могат да знаят кога Господ им е простил за греховете им.

„След като сме се покаяли истински, Христос ще отнеме бремето на вината за нашите грехове. Ние можем да узнаем за себе си, че сме получили опрощение и че сме били очистени. Светият Дух ще ни потвърди това, Той е Осветителят. Няма по-голямо свидетелство за опрощението“ („Точката на безопасно завръщане“,Лиахона, май 2007 г., с. 101).

Как знанието, че може да ви бъде простено за вашите грехове, е благословило живота ви?

Обяснете на учениците, че някои хора погрешно мислят, че ако все още си спомнят за греховете си, не са се покаяли напълно. Поканете един ученик да прочете на глас следното изявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф. Помолете класа да чуят защо може да помним греховете си, след като сме се покаяли.

„Сатана ще се опитва да ни накара да вярваме, че нашите грехове не са опростени, защото ниe си ги спомняме. Сатана е лъжец; той се опитва да замъгли погледа ни и да ни отведе далеч от пътеката на покаянието и опрощението. Бог не е обещавал, че ние няма да помним своите грехове. Това, че ги помним, ще ни помага да избягваме повторението на същите грешки. Но ако останем верни и предани, споменът за нашите грехове ще намалее с времето. Това ще бъде част от необходимия процес на изцеляване и освещаване“ („Точката на безопасно връщане“, с. 101).

Отбележете, че обещанието, написано на дъската, е условно. Ние можем да получим прошка от Господ само ако направим всичко, което можем, за да се покаем напълно за греховете си.

Какво означава да се покаем? (Може да поканите учениците да погледнат отново отговорите, които са написали на въпросите на дъската.)

След като учениците направят това, помолете един ученик да прочете следното изявление от брошурата За укрепването на младежите. Помолете класа да чуят допълнителните неща, които могат да научат относно това какво означава да се покаем.

„Покаянието е много повече от обикновено признаване на прегрешения. Това е промяна на ума и сърцето. Това включва да се отвърнем от греха и да се обърнем към Бог за прошка. То се мотивира от любов към Бог и от искреното желание да се подчиняваме на Неговите заповеди“ (За укрепването на младежите, брошура, 2011 г., с. 28).

Обяснете, че истинското покаяние включва няколко изисквания. Две от тези изисквания са споменати в Учение и Завети 58:43. Поканете един ученик да прочете този стих на глас. Нека останалите потърсят в стиха двете неща, които трябва да правим, за да се покаем напълно за греховете си.

Според стих 43, кои са двете неща, които трябва да правим, за да се покаем напълно за греховете си? (Учениците трябва да посочат следния принцип: За да се покаем, ние трябва да изповядаме и изоставим греховете си. Запишете този принцип на дъската.)
По какъв начин тази истина ни помага да отговорим на въпроса Как мога да знам дали съм се покаял напълно? (Помогнете на учениците да разберат, че изповядването и изоставянето на греховете ни е важно за пълното покаяние.)
Какво означава да изповядаме греховете си?

За да помогнете на учениците да разберат какво означава да изповядаме греховете си, поканете един ученик да прочете следното изявление на старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Изповядването и изоставянето са силни понятия. Те са нещо много повече от непринуденото „Признавам си, съжалявам“. Изповядването е дълбоко, понякога агонизиращо признание за грешка и нанасяне на обида на Бог и човек“ („Божественият дар на покаянието“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 40).

По какъв начин изповядването на нашите грехове ни помага да се отвърнем от греха и да се обърнем към Бог за опрощение?

Като част от това обсъждане, учениците може да се запитат кои грехове трябва да бъдат изповядвани и на кого. Обяснете, че ние трябва да изповядваме всички наши грехове на Небесния ни Отец. Сериозните прегрешения, като сексуалното прегрешение или използването на порнография, трябва също да бъдат изповядвани на епископа или на клоновия президент.

Посочете на учениците последната истина, която написахте на дъската.

Какво означава да изоставим греховете си? (Да се отвърнем напълно от греховете си и да спрем да ги вършим.)

Свидетелствайте за Единението на Спасителя и за принципите на покаяние и прошка, които обсъдихте. Поканете учениците да помислят дали има грехове, за които трябва да се покаят и ги насърчете да се покаят, като действат съгласно истините, които са научили.

Учение и Завети 58:44-65

Господ заповядва на старейшините да проповядват Евангелието и ги съветва как да изградят Сион

Обобщете Учение и Завети 58:49-62, като обясните, че Господ казва на старейшините, които трябва да останат в Мисури, че трябва да закупят земя и да подготвят събирането на светиите в Мисури.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:46-47, 63-65. Помолете класа да потърсят съвета, който Господ дава на старейшините, които трябва да се завърнат в Охайо.

Според стихове 46-47, какво трябва да правят старейшините, докато се връщат в Охайо?
Според стих 64, на кого трябва да бъде проповядвано Евангелието? (Учениците може да използват различни думи, но отговорите им трябва да отразяват следната истина: Евангелието трябва да бъде проповядвано на всеки човек. Предложете на учениците да отбележат думите, които учат на тази истина в стих 64.)

Насърчете учениците да следват подтиците на Духа да споделят истините на Евангелието с хората около себе си.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 58:39. „Да се покае“

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че покаянието е нещо повече от прост списък с неща за вършене:

„Опитите за съставяне на списък с определени стъпки за покаяние могат да помогнат на някои хора, но това може също да доведе до един механичен подход, на който му липсват истинското чувство и промяна. Истинското покаяние не е повърхностно. Господ има две основни изисквания: „По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: — Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави“ (У. и З. 58:43)“ („Божественият дар на покаянието“,Лиахона, ноем. 2011 г., с. 40).

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява какво значи да се покаем:

„Учението за покаянието е много по-широко от едно речниково определение. Когато Исус казва: „покайте се“, Неговите ученици записват тази заповед на гръцки език с глагола метаноео. Тази силна дума има много широко значение. Представката мета означава „променям“. Наставката е свързана с четири важни гръцки термина: ноус, означаващ „ума“, гносис, означаващ „знание“; пнеума, означаващ „дух“, и пное, означаващ „дъх“.

Когато Исус казва: „покайте се“, Той иска да се променим — да променим ума си, знанието си, духа си и дори дъха си. Един пророк обяснил, че такава промяна в нечий дъх е да се диша с по-голямо признание на Този, Който дарява всеки дъх. Цар Вениамин казва: „Ако вие служите на Него, Който ви е сътворил… и ви съхранява от ден на ден, като ви дава дихание… (през всеки един момент), аз ви казвам, че дори ако вие Му служите с цялата си душа, пак бихте били безполезни слуги“. (Moсия 2:21).

Да, Господ ни е заповядал да се покаем, да променим пътищата си, да дойдем при Него и да бъдем подобни на Него. (Вж. 3 Нефи 27:21, 27.) Това изисква цялостна промяна“ („Покаяние и обръщане във вярата“,Лиахона, май 2007 г., с. 103).

Учение и Завети 58:42. „Вече не ги помня“

Старейшина Ф. Бъртън Хауърд от Седемдесетте, споделя едно свое преживяване, по време на което научава, че след покаянието, Господ наистина повече не помни греха ни:

„Една последна история — пак от времето, когато бях епископ. Една нощ, докато спях дълбоко, се звънна на вратата. Едва успях да отворя вратата и пред мен стоеше един млад член на кворума на свещениците. Добре го познавах, достатъчно добре, та да съм ходил на походи с него, да съм се молил с него и за него и да съм му преподавал. Познавах го толкова добре, колкото един епископ познава който и да е осемнадесет годишен свещеник, което бе достатъчно добре, че да го попитам какво прави пред вратата ми посред нощ.

Той каза: „Трябва да говоря с вас, епископе. Направих нещо сериозно и не мога да се прибера вкъщи“.

Прав беше. Беше сериозно. Поканих го да влезе и поприказвахме. Той говори, аз слушах, после аз говорих, той слушаше, до сутринта. Той имаше много въпроси. Беше извършил ужасен грях. Искаше да знае дали има надежда. Искаше да знае как да се покае. Искаше да знае дали покаянието включваше и да каже на родителите си. Искаше да знае дали все още имаше шанс да отиде на мисия. Искаше да знае и много други неща.

Нямах всички отговори, но му казах, че има надежда. Казах му, че обратният път ще е труден, но възможен. Обясних това, което знаех за процеса на покаяние и му помогнах да разбере какво е необходимо да направи. Казах му, че ако наистина иска да отиде на мисия, решението може да бъде взето само в бъдеще, след като се е покаял. Тогава му казах да се прибира вкъщи и той го направи.

Той се помири с родителите си. Помоли за прошка хората, спрямо които бе съгрешил. Остави греха и лошата компания зад гърба си и направи всичко по силите си, за да се покае.

Около година по-късно, пет млади мъже от този кворум отидоха на мисия. Той бе един от тях. Всички ми бяха близки. Присъствах на изпращанията на всеки от тях. Всички те отслужиха достойно мисиите си. Скоро след връщането си у дома, те всички сключиха брак в храма. Съпругата ми и аз присъствахме на всяка от церемониите. Мога да взема лист хартия, дори днес, и да напиша имената им и имената на съпругите им и на някои от децата им. Толкова добре ги познавах.

Но нека ви кажа нещо, нещо много лично и много важно. Не мога да си спомня името на младия мъж, който дойде в дома ми посред нощ. Знам, че бе един от тези пет, но не помня кой точно.

Имаше време, когато се притеснявах за това. Мислех си, че вероятно имам проблеми с паметта. Съзнателно се опитвах да си припомня кой бе с проблема, но не можех.

Накрая аз бях освободен от призованието си и спрях да мисля изобщо за този случай. Няколко години по-късно, на една разходка късно вечер, аз се озовах в района, в който бях служил като епископ. Сенчестата тишина ми върна много спомени. Бях дълбоко погълнат от мислите си, когато осъзнах, че вървя пред една къща, в която преди години бе живял един от моите свещеници. Изведнъж си спомних историята за младия мъж, за който говорих, и отново се опитах да си спомня кой от петимата бе той. В тази къща ли живя? Почудих се. Защо не можех да си спомня?

Като тръгнах пак по пътя си, се случи нещо, нещо трудно за обяснение, но реално за мен. Изглежда чух един глас, който каза: „Не разбираш ли, сине Мой? Забравил съм за това. Защо ти трябва да го помниш?“

Бях разочарован. Нямаше задоволителен отговор на този въпрос. Никога повече не съм се чудил за това. Тогава узнах с абсолютна сигурност, че Господ е доволен, когато чедата Му се върнат при Него.

Всички, които са пастири и всички изгубени овце трябва да забележат това последното. Господ говори съвсем сериозно, когато казва: „Този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня (У. и З. 58:42)“ („Come Back to the Lord“, Ensign, ноем. 1986 г., с. 77–78).

Учение и Завети 58:43. „Ще ги изповяда“

Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява изискванията за изповядване:

„Трябва винаги да изповядвате греховете си пред Господ. Ако са сериозни прегрешения, като (сексуална) неморалност, трябва да бъдат изповядани на епископ или президент на кол. Моля разберете, че изповедта не е покаяние. Това е съществена стъпка, но сама по себе си не е достатъчна. Частичната изповед, чрез съобщаване на по-дребни прегрешения няма да ви помогне за по-сериозно, неразкрито прегрешение. Съществено за опрощението е готовността за пълно разкриване пред Господ и ако е необходимо, пред Неговия свещенически съдия, на всичко, което сте извършили“ („Finding Forgiveness“, Ensign, май 1995 г., с. 76).

Президент Спенсър У. Кимбал учи колко е важно да бъдем искрени и съвсем честни, когато изповядваме греховете си:

„Никой не би могъл да бъде опростен за което и да е прегрешение, докато няма покаяние и човек не се е покаял така, че да разголи душата си и да признае намеренията си и слабостите си без извинения или оправдания“ (Love versus Lust, Brigham Young University Speeches of the Year, 5 януари 1965 г., с. 10).

Учение и Завети 58:43. Защо някои грехове трябва да бъдат изповядани пред упълномощен свещенически ръководител?

Като президент на Аароновото свещеничество в района, епископът или клоновият президент носи ключовете на покаянието за хората в района му. Епископите и клоновите президенти използват подобни ключове, за да преценят положението на човек в Църквата и да помогнат на същия в процеса на покаянието. Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли дава допълнително прозрение относно целта на изповядването на сериозни грехове пред упълномощени свещенически ръководители:

„Сериозните прегрешения, като например неморалността, изискват помощта на човек, който носи ключовете на властта, например епископ или колов президент, за да може тихо да разреши процеса на покаянието, за да се увери, че то е пълно и е извършено правилно“ („The Power of Righteousness“, Ensign, ноем. 1998 г., с. 69–70).

Учение и Завети 58:43. „Ще ги изповяда и ще ги изостави“

Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи какво означава да се покаем за греховете си:

„Изоставянето на нашите грехове означава никога да не се върнем към тях. За изоставянето е нужно време. За да ни помогне, Господ понякога позволява утайката от нашите грехове да остане в паметта ни. Това е жизненоважна част от процеса на обучение.

Когато честно изповядваме греховете си, възстановяваме каквото можем на пострадалите и изоставяме греховете си чрез спазване на заповедите, ние сме в процес на получаване на опрощение. С течение на времето ще чувстваме как терзанието на скръбта се отдръпва, като „премах(в)а вината от сърцата ни“ (Алма 24:10) и донася „спокойна съвест“. (Мосия 4:3.)

На онези, които искрено се покайват, но изглежда не намират облекчение, казвам: продължавайте да спазвате заповедите. Обещавам ви, облекчението ще дойде в уреченото от Господ време. За изцелението също е нужно време“ („Покайте се … за да може да ви изцеля“, Лиахона, ноем. 2009 г., с. 42).