Урок 28

Учение и Завети 20:37, 68-84

Въведение

В тази част на раздел 20 Господ дава указания за управлението на Неговата Църква, включително обяснения за изискванията за кръщение и потвърждаване и правилния начин да се отслужват обредите на кръщение, потвърждение и причастието.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 20:37, 68-74

Господ разкрива изискванията към хората преди и след кръщение

Приканете учениците да помислят какво биха казали в следната ситуация:

Приятелка, който е член на друга църква, е придобила свидетелство за възстановеното Евангелие. Тя ви пита: „Какво трябва да направя, за да може да бъда кръстена и стана член на вашата църква?“

Помолете учениците да запишат отговорите на въпроса в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията. После ги помолете да прочетат Учение и Завети 20:37, като търсят изискванията за онези, които желаят да бъдат кръстени. Може да предложите на учениците да отбележат всяко изискване, което открият. За да помогнете на учениците по-добре да разберат значението на този стих, може да обясните, че хората със „съкрушено сърце и каещ се дух“ са смирени и приемащи волята Божия. Те чувстват силна тъга за греха и искрено желание да се покаят.

Напишете на дъската следното непълно изречение: Преди хората да могат да бъдат кръстени, те трябва …

Поканете един ученик да дойде на дъската и да записва отговорите. Задайте следните въпроси на класа:

• Въз основа на Учение и Завети 20:37, какво трябва да покаже човек преди да може да бъде кръстен? (Докато учениците отговарят на този въпрос, помолете този, който е на дъската, да довърши изречението там. Той може да напише нещо като: Преди хората да може да бъдат кръстени, те трябва да са смирени, покаяли се, желаещи да поемат върху си името на Исус Христос и да са решени да Му служат до края.)

• Защо според вас човек трябва да отговаря на тези изисквания, преди да бъде кръстен?

Отбележете, че Учение и Завети 20:37 също описва завета, който сключваме, когато се кръстим. Поканете учениците да помислят какво правят сега, за да живеят според кръщелния си завет.

Помолете учениците да си представят, че същият приятел пита какво се случва, когато някой бива кръстен. След като отговорят няколко ученика, помолете един от тях да прочете Учение и Завети 20:72–74 на глас. Може да предложите на учениците да отбележат начина на кръщение, описан от Господ.

• Според стихове 72-74, как желае Господ да се извършват кръщенията? (Отговорите на учениците трябва да отразяват следния принцип: Кръщението трябва да бъде чрез пълно потапяне и да бъде извършено от човек, който е носител на подходящата власт. Напишете този принцип на дъската под предишния принцип.)

Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 20:68-69 наум, като посочат Господните очаквания към всеки от нас, след като сме кръстени. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат тези очаквания.

• Кои са някои от нещата, които открихте, че Господ очаква от нас, след като бъдем кръстени?

Бележка: Учениците може да попитат за изискването в стих 68 новопокръстените членове да бъдат учени от старейшини преди да може да бъдат потвърдени. Обяснете, че настоящата практика да се преподават мисионерските уроци на проучвателите преди кръщение позволява на хората да бъдат потвърдени и да получат дара на Светия Дух скоро след като са кръстени.

• Какво научавате от стих 69 за това как показваме на Господ нашето достойнство след като сме кръстени? (Отговорите на учениците може да са различни, но те трябва да посочат следния принцип: След кръщение ние показваме на Господ, че сме достойни чрез благочестив живот и поведение. Напишете тази истина на дъската под предишните две.)

• Какво според вас означава да „изявяват … благочестив живот и поведение“? (Може да обясните, че човек изявява или показва „благочестив живот и поведение“ чрез действия, отношение и говор, които са в хармония с Бог.)

Въз основа на нуждите на вашите ученици, може да ги помолите да се обърнат към раздел в За укрепването на младежите за по-конкретни съвети как един млад човек може да изявява „благочестив живот и поведение“.

Приспособяване на урока към нуждите на учениците

Докато се молите за напътствие, за да помогнете на учениците си, Господ може да ви подтикне да приспособите уроците, за да отговарят на техните нужди. Например, в това обсъждане за воденето на „благочестив живот и поведение“ търсете начини да приспособите урока, въз основа на нуждите на учениците и подтиците на Светия Дух.

• Кога сте виждали други да „изявяват… благочестив живот и поведение“? Как според вас техните действия и отношение влияят на хората около тях?

За да помогнете на учениците да приложат този принцип, насърчете ги да обмислят как могат по-пълно да изявяват „благочестив живот и поведение“ през следващите няколко дни. Ако някои ученици нямат против да споделят как смятат да направят това, помолете ги да споделят идеите си пред класа. Може да направите това и вие, като споделите свидетелството си за благословиите, които идват, когато почитаме кръщелния си завет.

Учение и Завети 20:75-79

Господ дава указания за отслужването на причастието

Поканете двама ученици да застанат пред класа. Помолете един от учениците да представлява приятел, който идва на събранието за причастие за пръв път и иска да знае защо на конгрегацията се раздава хляб и вода. Помолете другия ученик да обясни обреда на причастието на своя приятел. След като ученикът е споделил прозренията си, насърчете класа да потърси стихове в Писанията, които подкрепят казаното от ученика, а също и допълнителни прозрения, които могат да използват, за да обяснят причастието, като изучат следващите няколко стиха.

Помолете един ученик да прочете Учение и Завети 20:75 на глас и помолете останалите да следят текста. (Може да отбележите, че днес използваме вода вместо вино за причастието. Вж. У. и З. 27:1-2.)

• Защо според вас ни е казано да вземаме често от причастието?

Като част от това обсъждане поканете един от учениците да прочете следното обяснение от старейшина Мелвин Дж. Балард от Кворума на дванадесетте апостоли. (Може да обясните, че когато старейшина Балард говори за „идване на масата за причастие“, той просто има предвид вземането на причастието.)

„Единственото нещо, което може да допринесе за безопасността на всеки мъж и жена е да идва на масата за причастие всеки неделен ден. За една седмица не можем да отидем твърде далеч в погрешната посока – не чак толкова, че чрез процеса на самоанализ да не можем да поправим грешните неща, които може да сме извършили. … Пътят към масата за причастие е пътят към безопасността на светиите от последните дни“ (в Брайънт С. Хинкли, Sermons and Missionary Services of Melvin Joseph Ballard, 1949 г., с. 151).

Напишете на дъската следните заглавия:

Какво обещаваме ние Какво обещава Господ

Помолете половината клас да прочетат Учение и Завети 20:77-79, като търсят какво обещаваме ние, когато вземаме от причастието. Помолете останалите да прочетат същите стихове, като търсят какво обещава Господ. Дайте на учениците малко време да прочетат внимателно тези стихове и ги попитайте, какво са открили. Поканете един ученик да записва отговорите на дъската под съответните заглавия. Когато учениците довършат тези списъци, ще открият следните принципи:

Когато вземаме от причастието, ние засвидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос, че винаги ще си спомняме за Него и че ще спазваме Неговите заповеди.

Когато сме верни на обещанията, които правим по време на причастието, можем винаги да имаме Духа да бъде с нас.

Предложете на учениците да отбележат тези истини в техните Писания.

• Като сравните списъците на дъската с Учение и Завети 20:37, какви сходства намирате между обещанията, дадени по време на причастието и кръщелния завет?

Обяснете, че когато вземаме от причастието, ние подновяваме завета, който сключихме, когато бяхме кръстени и потвърдени.

• Как можем да покажем желанието си да поемем върху си името на Исус Христос? (Отговорите може да включват отстояване на това, което е правилно, споделяне с другите, че сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, споделяне на вярата ни в Него и участие в Неговото дело.)

• Кои са някои неща, които можем да правим, за да помним винаги Спасителя?

• По какъв начин вземането на причастието ни помага да „изявява(ме)… благочестив живот и поведение“?

За да помогнете на учениците да разберат ценността на това да имаме Духа с нас, помолете един ученик да прочете следното изявление от Предани ще сме на вярата. Помолете останалите да се вслушат в благословиите от подновяването на кръщелния ни завет.

„Когато спазвате кръщелния завет, вие получавате големи благословии. Когато го подновявате, Господ подновява обещаното опрощение за греховете ви. Очистени от греха, вие можете „винаги да имате Неговия Дух да бъде (с вас)“ (вж. У.и З. 20:77). Постоянното спътничество на Духа е един от най-големите дарове, който можете да получите в земния живот. Духът ще ви насочва по пътеките на праведност и покой, като ви води към вечен живот с вашия Небесен Отец и Исус Христос“ (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., с. 140).

Помолете учениците да си помислят (или напишат) как ще се подготвят, за да вземат от причастието тази седмица. Може да споделите свидетелството си за ценността на подновяването на кръщелния ни завет всяка седмица.

Учение и Завети 20:80-84

Господ дава указания на църковните ръководители да водят точни списъци на членовете на Църквата

Обобщете Учение и Завети 20:81-84, като уведомите учениците, че носителите на свещеничеството в ранната Църква са инструктирани да записват имената на хората, които са се присъединили към Църквата. Те водели тези имена в книга. Имената на онези, които отпадали от Църквата, били премахвани от книгата. Освен това, членовете на Църквата, които се местели от едно място на друго, били молени да вземат сертификат за членството си със себе си, за да го дадат на своите нови свещенически ръководители. В днешно време църковните ръководители продължават да водят точни данни за членовете, но методите за извършването на това са по-ефикасни.

Може да приключите, като споделите свидетелството си за ученията и принципите, обсъдени в урока.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 20:37, 68-74. Радост при кръщенията на любими хора

На 6 април 1830 г. като част от събранието за организирането на възстановената Църква на Исус Христос, Джозеф Смит и Оливър Каудъри потвърждават онези, които вече са кръстени и им дават дара на Светия Дух (вж. History of the Church, 1:61).

В този ден биват кръстени и потвърдени родителите на Джозеф Смит. Това е радостен миг за пророка, който възкликва: „Слава на моя Бог! Доживях да видя собствения си баща да бъде кръстен в истинната Църква на Исус Христос!“ (в Луси Мак Смит, History of Joseph Smith by His Mother, изд. Престън Нибли, 1958 г., с. 168; вж. също History of the Church, 1:79).

Учение и Завети 20:77. „И си спомнят винаги за Него“

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че молитвата и изучаването на Писанията ни помагат да спазваме кръщелния си завет и винаги да помним Господа.

Помислете върху причините, поради които ние се молим и изучаваме писанията. … Тези свети навици са най-вече начините, по които ние винаги помним Небесния Отец и Неговия Възлюбен Син и са предпоставки за продължаващото спътничество на Светия Дух“ („Получаване на Светия Дух“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 96).

Учение и Завети 20:77, 79. „За да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“

Следното изявление от президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство ни помага да разберем ценността на спътничеството на Светия Дух:

„Кръщението чрез потапяне във вода е „встъпителният обред на Евангелието… (и), за да бъде пълен обредът, трябва да бъде последван от получаване на дара на Светия Дух“. (Ръководство към Писанията, „Кръщение“, с. 101.)…

Ако са достойни, онези, които притежават този духовен дар, могат да се наслаждават на по-голямо разбиране, обогатяване и напътствие през всички дейности в живота, и духовни и материални. Светият Дух ни свидетелства за истината и внушава на душите ни реалността на Бог Отец и Неговия Син, Исус Христос, толкова сигурно, че никоя земна сила или власт не може да ни раздели от това познание. (Вж. 2 Нефи 31:18.) Наистина, липсата на дара на Светия Дух, е като да имаме тяло без имунна система. …

Онези, които притежават дара на Светия Дух след кръщение и потвърждаване, могат да получават повече светлина и свидетелство. Това е така, защото дарът на Светия Дух е „постоянен свидетел и по-висше надаряване от обичайното проявление на Светия Дух“. (В Джеймс Р. Кларк, съст., Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома (1965–1975 г.), 5:4.) Той е по-висшето надаряване, защото дарът на Светия Дух може да действа като „пречистващо средство, което очиства човек и го освещава от всички грехове“. (Bible Dictionary, „Holy Ghost“, с. 704.)“ („Born Again“, Ensign, май 2001 г., с. 55, 58).