Светиите, които пристигат в долината Солт Лейк през 1847 г., се залавят да развият земеделските и другите ресурси за бъдещата имиграция. През септември 1851 г. Бригъм Йънг и неговите съветници в Първото Президентство повтарят призива към всички светии, живеещи в Айова и по света да се съберат в долината Солт Лейк. Много светии от последните дни откликват на призива на президент Йънг с цената на голяма жертва. Членовете на Дванадесетте са изпратени да надзирават миграцията и през 1852 г. по пътя до долината Солт Лейк преминават повече светии, отколкото през която и да е друга година. Освен това, много светии пътуват до долината Солт Лейк в кервани с ръчни колички между 1856 и 1860 г.
Предложения за преподаване
Светиите се подчиняват на съвета да се събират в долината Солт Лейк
Помолете учениците да си представят, че са помолени да изминат близо 2 090 км пеша, докато теглят количка и са се съгласили да носят само 7,7 кг личен багаж. Попитайте кой в класа би се съгласил на такова пътуване.
Покажете на учениците снимка на ръчна количка или нарисувайте на дъскатасъпътстващата илюстрация. Обяснете, че през 1856 г. президент Бригъм Йънг предлага емигрантите да пътуват, използвайки ръчни колички, вместо каруци, поради финансови затруднения. Ръчните колички са много по-евтини и позволяват на много повече светии да емигрират. Между 1856 г. и 1860 г. близо 3 000 светии избират да пътуват на запад през равнините на Съединените Щати до Юта, дърпайки принадлежностите си в ръчни колички. Повечето от групите с ръчни колички натоварват хранителни запаси, лични предмети и малко храна на количките и вървят пеша от Айова Сити, щата Айова до Солт Лейк Сити, щата Юта. Последните три кервана започват пътуването си във Флорънс, щата Небраска.
Покажете една кутия или кофа с вещи, тежащи общо 7.7 кг. Позволете на няколко ученика да повдигнат предметите. Обяснете, че на всеки възрастен, пътуващ в керван с ръчни колички, е позволено да вземе 7,7 кг лични вещи със себе си. Всяко дете може да вземе около 4.5 кг. Личните вещи включват дрехи и други предмети. Личните вещи се претеглят за всеки човек и всичко, което надвишава ограничението за тегло, е изхвърляно.
Ако бяхте един от тези пионери с ръчни колички, какви материални принадлежности бихте избрали да вземете? Защо?
Защо според вас светиите желаят да жертват толкова много, за да отидат в Юта?
Въпреки че пътуването е трудно, осем от десетте кервана с ръчни колички между 1856 и 1860 г. извършват успешно пътуването. Но през 1856 г. четвъртият и петият керван тръгват късно през годината и преживяват тежки изпитания. Това е групата на Уили, водена от Джеймс Г. Уили и групата на Мартин, водена от Едуард Мартин. След като изминават близо 1 600 км на запад от Айова, керваните са със застрашително малко храна и запаси. През октомври и двете групи са ударени от зимни бури във високите плата на щата Уайоминг, което спира напредъка им. Тези светии страдат ужасно в изключителния студ и сняг. (Може да покажете картини, изобразяващи пионери с ръчни колички, като например Пионери с ръчни колички, наближаващи долината Солт Лейк (Евангелски произведения на изкуството (2009 г.), № 102; вж. също LDS.org).)
Изображение
Пионерите с ръчни колички наближават долината Солт Лейк
Ако е възможно, раздайте на учениците копие на следната история на Ерън и Елизабет Джаксън. Обяснете, че семейство Джаксън пътуват с кервана на Мартин, който обикновено е на около 160 км зад кервана на Уили. Поканете един ученик да прочете на глас историята. Помолете класа да следят текста, като търсят доказателства за вярата на Ерън и Елизабет.
На 19 октомври 1856 г. членовете на групата на Мартин се налага да пресекат широка река по време на зимна буря. Много хора от групата, заедно с Аарън Джаксън, са слаби и болни, затова преминаването през реката взема много жертви. Няколко дни по-късно Елизабет Джаксън описва какво се случва със съпруга й Аарън.
„Легнах си около девет часа вечерта. … Спах, според мои изчисления, до около полунощ. Беше ми много студено. Времето беше ужасно. Вслушах се да чуя дали съпругът ми диша - лежеше много неподвижно. Не можех да го чуя. Това ме разтревожи. Поставих ръка върху тялото му и за мой ужас разбрах, че най-лошите ми страхове се потвърдиха. Съпругът ми беше мъртъв. … Извиках за помощ останалите в палатката. Но те не можеха да ми помогнат с нищо. … Когато настъпи денят, някои мъже от групата подготвиха тялото за погребение. … Завиха го с одеяло и го поставиха в куп с още тринадесет други, които бяха починали, след което го покриха със сняг. …
Няма да се опитвам да опиша чувствата си, след като останах вдовица с три деца при такива мъчителни обстоятелства. Не мога да го направя. Но вярвам, че ангелът, който води архивите в небесата, е записал всичко и че страданията ми заради Евангелието ще ме осветят за мое добро“ (Leaves from the Life of Elizabeth Horrocks Jackson Kingsford (1908 г.), с. 6–7; вж. също history.lds.org).
Какво казва Елизабет, че ще направи за нея страданието й заради Евангелието? Какво според вас означава изразът „ще ме осветят за мое добро“? (Нейното страдание ще стане свято, за да бъде в нейна полза.)
Какво може да ни се случи, ако трябва да страдаме търпеливо заради Евангелието? (Напишете на дъската следния принцип: Ако страдаме търпеливо заради Евангелието, то може да ни освети за наше добро. (Вж. У. и З. 122:7; 2 Нефи 2:2).
Въпреки че може да не страдате толкова, колкото Елизабет Джаксън, по какви начини може да ви се наложи да страдате заради Евангелието? Как може да бъдете благословени чрез тези преживявания?
Обяснете, че през следващите няколко дни, след като умира Ерън Джаксън, керванът на Мартин напредва с около 16 км. Много хора умират през това време. Една нощ по време на тази част от пътуването никой няма достатъчно сили, за да разпъне палатките. Елизабет Джаксън сяда на една скала, като едно от децата й е в скута й и има по едно дете от всяка страна. Тя остава в това положение до сутринта. Елизабет се отчайва. Тогава, през нощта на 27 октомври, тя преживява нещо, което й дава надежда, че ще се спаси. Поканете един ученик да прочете следната история на глас и помолете класа да чуе какво научава Елизабет в един сън.
„Лесно може да се разбере, че при такива тежки обстоятелства аз паднах духом. Намирах се на шест или седем хиляди мили от родната си страна, в необитаемо скалисто планинско място, в бедствено положение, със земя покрита от сняг, води покрити от лед, три осиротели деца и почти без нищо, с което да ги защитя от безмилостните бури. Когато си легнах онази нощ на 27 октомври, имах удивително откровение. В съня ми съпругът ми стоеше до мен и каза: „По-весело, Елизабет, спасението наближава“ (Leaves from the Life of Elizabeth Horrocks Jackson Kingsford, с. 8; вж. също history.lds.org).
Кажете на учениците, че сънят се осъществява, когато спасители от Солт Лейк Сити достигат до кервана на Мартин на следващия ден.
Обяснете, че на 4 октомври 1856 г., седмици преди керваните с ръчни колички да бъдат ударени от зимни бури, пътници казват на президент Бригъм Йънг, че пионерски кервани все още са по равнините и са на стотици мили разстояние. На следващия ден, по време на неделно богослужение, Бригъм Йънг говори за спасяването на тези пионери с ръчни колички. Поканете един от учениците да прочете следните откъси от неговата реч. Помолете класа да се заслуша за един принцип, на който президент Бригъм Йънг учи светиите. (Ако е възможно, раздайте на учениците по едно копие на това изявление, за да могат да следят текста.)
Изображение
Президент Бригъм Йънг
„Много наши братя и сестри се намират в равнините с ръчни колички и вероятно сега са на около 1 100 км. от това място, те трябва да бъдат доведени до тук и трябва да им изпратим помощ. …
Това е моята религия; това е нареждането от Светия Дух, което имам, то е да спасим хората. … Това е спасението, към което се стремя сега, да спасим нашите братя, които ще загинат или страдат извънмерно, ако не им изпратим помощ.
Призовавам епископите още днес, няма да чакам до утре, нито вдругиден, за 60 добри впряга с мулета и между 12-15 каруци …(а също и) 12 тона брашно и 40 добри кочияши, освен тези, които управляват впряговете. …
Ще ви кажа, че цялата ви вяра, религия и изразяване на религията ви никога няма да спаси ни един от вас в селестиалното царство на нашия Бог, освен ако не осъществите тези принципи, на които ви уча сега. Отидете и доведете тези хора, които сега са в равнините“ („Remarks“, Deseret News, 15 окт. 1856 г., с. 252).
На какво учи президент Бригъм Йънг светиите? (Учениците може да открият много принципи, но се уверете, че те разбират, че като ученици на Исус Христос, ние трябва да помагаме на нуждаещите се.)
Обяснете, че много мъже и жени откликват и в рамките на два дни след речта на президент Йънг, мъже отиват да търсят имигрантите, карайки каруците, натоварени с провизии.
Как тези спасителни усилия може да са били жертва за светиите в долината Солт Лейк?
Кои са някои от жертвите, които можем да правим, за да помагаме на хората с физически нужди?
Кои са някои от жертвите, които можем да правим, за да помагаме на хората с духовни нужди?
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Гордън Б. Хинкли. Помолете класа да се заслушат за допълнителни начини, по които можем да помагаме на нуждаещите се.
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„Благодарен съм, че днес никои от нашите хора не са закъсали в платата на Уайоминг. Но знам, че около нас има мнозина, които се нуждаят от помощ и които заслужават спасение. Нашата мисия в живота като последователи на Господ Исус Христос, трябва да бъде спасителна мисия. Има бездомни, гладни, бедстващи хора. Тяхното състояние е очевидно. Направили сме много. Можем да направим още, за да помогнем на хората, които живеят на ръба на оцеляването.
Можем да помогнем, за да укрепим онези, които тънат в блатата на порнографията, ужасната безнравственост и наркотиците. Мнозина са станали толкова пристрастени, че за изгубили силата да контролират собствената си съдба. Те са нещастни и разбити. Те могат да бъдат извадени и спасени. …
Днес не ни е нужно да се безпокоим за хората в платата на Уайоминг. Хората, които са непосредствено до нас, в нашите семейства, райони и колове, в нашите квартали и общности, са тези, за които трябва да сме загрижени“ („Our Mission of Saving“, Ensign, ноем. 1991 г., с. 59).
Кога сте виждали някой да помага на хора с духовни и физически нужди? Как им помогна той/тя?
Поканете учениците да помислят и да се молят, за да узнаят как могат да помогнат на някой друг. Бихте могли да им предоставите малко време, за да запишат размислите си в техните тетрадки за работа в клас или дневници за изучаване на Писанията.
За да помогнете на учениците да видят, че сме благославяни, когато понасяме с вяра изпитанията, поканете един ученик да прочете следната история:
През 1856 г. Франсис и Бетси Уебстър имат достатъчно пари, за да пътуват до Юта с каруца, но те даряват парите си в един фонд, създаден, за да помогне на светиите да емигрират в Юта (Фондът за постоянно емигриране). Тяхното дарение позволява на още девет души да пътуват с ръчни колички. Франсис и Бетси, които очакват бебе, пътуват до Солт Лейк Сити с кервана с ръчни колички на Мартин и страдат заедно с останалите в кервана.
Години по-късно, когато брат Уебстър седи в един урок на Неделното училище, той чува как някои членове на Църквата критикуват църковните ръководители за трагедията с ръчните колички. Неспособен да се въздържи, той става и свидетелства за благословиите да е бил в кервана с ръчни колички на Мартин. Поканете един ученик да прочете свидетелството на Франсис Уебстър на глас и помолете учениците да открият един начин, по който хората, които страдат заедно с керваните с ръчни колички, са благословени.
„Моля ви да спрете тези критики, защото обсъждате нещо, за което нищо не знаете. Само историческите факти не значат нищо тук, защото те не дават уместно тълкувание на засегнатите въпроси. Грешка ли е да се изпрати кервана с ръчни колички толкова късно през годината? Да. Но аз бях в този керван и съпругата ми беше в него. … Страдахме повече, отколкото изобщо можете да си представите, и мнозина умряха от студ и глад. Но някога чули ли сте оцелял от този керван, който да каже и една критична дума? …
Много пъти поглеждах назад, за да видя кой тика количката ми, но очите ми не виждаха никого. Тогава знаех, че Божиите ангели са там.
Съжалявам ли, че избрах да дойда с ръчна количка? Не. Нито тогава, нито за минута през целия ми живот. Цената, която заплатихме, за да се запознаем с Бог, бе привилегия за нас и съм благодарен, че имах привилегията да дойда в Сион с кервана с ръчни колички на Мартин“ (в William R. Palmer, „Pioneers of Southern Utah“, The Instructor, том 79, бр. 5 (май 1944 г.), с. 217–218).
Какъв принцип можем да научим от свидетелството на Франсис Уебстър? (Учениците трябва да открият следния принцип: Ако издържим на страданието с вяра, можем да се запознаем с Бог.)
Какъв вид отношение или поведение сте забелязали в хората, които са понесли страданието с вяра? По какви начини сте се запознали с Бог чрез изпитанията, пред които сте се изправяли?
Поканете няколко ученика да споделят свидетелствата си за един от принципите, научени в урока днес. Може да добавите и вашето свидетелство.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
До какво могат да ни отведат изпитанията и страданието?
Размишлявайки за жертвата на ранните пионери светии от последните дни, президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство отбелязва:
Изображение
Президент Джеймс Е. Фауст
„В агониите на живота изглежда чуваме по-добре тихите, божествени нашепвания на Божествения Пастир.
Във всеки живот идват болезнените, отчайващи дни на страдание и злочестина. Изглежда има достатъчно страдания, скръб и често силни разочарования за всички, включително онези, които искрено се стремят да вършат правилното и да бъдат верни. Апостол Павел говори за своето собствено изпитание: „И за да не се превъзнасям … , даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана да ме мъчи“ (2 Коринтяните 12:7).
Тръните, които бодат, които се забиват в плътта, които болят, често променят животи, които изглежда да са лишени от значимост и надежда. Тази промяна идва чрез един пречистващ процес, който често изглежда жесток и труден. По този начин душата може да стане мека като глина в ръцете на Учителя, при изграждането на живот на вяра, полезност, красота и сила. За някои пречистващият огън причинява загуба на вяра в Бог, но хората с вечна перспектива разбират, че такова пречистване е част от процеса по усъвършенстване. …
… Изпитанията и бедствията може да са подготвителни за това да се родим отново“ („Refined in Our Trials“, Ensign, фев. 2006 г., с. 4).
Да останем предани в една културна пустош
Старейшина Нийл А. Максуел признава бедствията, които са част от личното ни пътуване в днешния свят:
Изображение
Старейшина Нийл А. Максуел
„Ако сме предани, ще дойде денят, когато тези заслужили пионери и предци, които с право възхваляваме за това, че са преодолели трудностите по време на тяхното пътуване през пустошта, ще славят днешните предани хора, които са преминали през тяхната пустош на отчаянието и за това, че са прекосили културната пустош, като същевременно са опазили вярата“ (If Thou Endure It Well (1996 г.), с. 28).