Учение и Завети 47-48

Въведение

През март 1831 г., почти година след организирането на Църквата, Пророкът Джозеф Смит получава откровенията, сега записани като раздели 47 и 48 на Учение и Завети. До този момент Оливър Каудъри служи като историк и архивар на Църквата. В тази своя роля той поддържа архив от получените от Пророка откровения. При все това Оливър Каудъри е на мисия от октомври 1830 г. и затова няма възможност да продължи да работи като историк и архивар. В откровението, записано като Учение и Завети 47, Господ призовава Джон Уитмър на мястото на Оливър. През този период светиите в Охайо търсят напътствие как да помогнат на членовете на Църквата да се преместят от Ню Йорк. В откровението, което сега е записано като Учение и Завети 48, Господ напътства светиите да споделят земята си с нуждаещите се и да се подготвят да положат основите на Сион.

Предложения за преподаване

Учение и Завети 47

Господ назначава Джон Уитмър да запише история на Църквата

Поканете учениците да помислят за техни духовно важни преживявания, които според тях са достатъчно ценни, за да бъдат запомнени. (Могат например да се сетят за събития като освещаване на храм или църковно събрание или да си спомнят как са получили отговор на молитва или са чувствали присъствието на Светия Дух.) Поканете някои от учениците да споделят подобни преживявания. Задайте на учениците следните въпроси:

Защо това преживяване е важно за вас?
Защо според вас е важно това преживяване да се запомни?
Как записването на това преживяване ще благослови вашето потомство?

Поканете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 47. Поканете останалите да следят текста и да намерят какво призовава Господ Джон Уитмър да направи. След това поканете ученици да прочетат Учение и Завети 47:1–3 наум, за да открият допълнителни подробности относно призованието на Джон Уитмър. Помолете учениците да споделят какво са научили. (Бихте могли да напомните на учениците, че в предходно откровение Господ казва: „трябва да има летопис, воден сред вас“ (У. и З. 21:1). Обяснете, че в Църквата днес Първото Президентство призовава църковен историк и архивар (обикновено наречен само църковен историк) и го представя за вот на подкрепа.)

Защо според вас е важно историята на Църквата да бъде записвана?
Кои разкази от църковната история са особено вдъхновяващи за вас?

Поканете ученик да прочете на глас следното изказване на старейшина Марлин К. Дженсън от Седемдесетте, който служи като църковен историк от 2005 до 2012 г.:

„Има още великолепни разкази в нашата история, които заслужават да се знаят и да бъдат разказвани в църквата и у дома. Уроците от Къртлънд, изпитанията в Мисури, триумфите и последвалото прогонване на светиите от Наву и преходът на запад на пионерите са разкази, които вдъхновяват светиите от последните дни във всяка земя и на всеки език. Но има също толкова въздействащи разкази за организирането и прогреса на Църквата и влиянието на Евангелието в живота на обикновените членове във всяка страна, запозната с възстановеното Евангелие. И те трябва да бъдат записвани и запазвани.

… Много от най-хубавите разкази се съдържат в личните и семейни истории, като те са част от нашето лично и семейно наследство“ („There Shall Be a Record Kept among You“, Ensign, дек. 2007 г., с. 31).

Защо според вас личните и семейни истории са важни?

Върнете се към преживяванията, които учениците са си спомнили в началото на часа. Поканете ги да си представят, че техните деца и внуци четат личните им разкази за тези преживявания. Поканете всеки ученик да помисли над следните въпроси:

На коя част от това преживяване бихте наблегнали? Какво бихте искали вашите роднини да чувстват и знаят в резултат на прочитането на този разказ?

Обяснете, че принципите, които Джон Уитмър следва в ролята си на църковен историк и архивар, също така се отнасят за нашата лична и семейна история. Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 47:4, за да научат какво обещава Господ на Джон Уитмър, ако той е верен в своите усилия.

Какво обещава Господ на Джон Уитмър? (Господ обещава, че Утешителят – Светият Дух – ще му помага в неговите усилия да пише историята на Църквата.)
Как можем да приложим това в нашите усилия да пишем лична и семейна история? (Помогнете на учениците да открият следния принцип: Ако сме верни в своите усилия да водим лична и семейна история, Господ ще ни помага. Може да напишете този принцип на дъската.)
Как Светият Дух може да помага на човек, докато води лична или семейна история?

След като учениците обсъдят въпроса, помогнете им да разберат, че Светият Дух може да ни напомня неща (вж. Иоана 14:26) и да ни помага да пишем за събития и ситуации по начини, които ще благославят нашите роднини и други хора.

Насърчете учениците да търсят помощта на Светия Дух, докато водят своята лична и семейна история.

Учение и Завети 48

Господ напътства светиите в Охайо да помагат на пристигащите от Ню Йорк

Поканете учениците да си представят, че светиите от далечен район трябва да се евакуират от домовете си. Ръководителите са помолили семействата на учениците да осигурят храна и подслон за някои от останалите без дом светии за няколко месеца.

Какви въпроси и тревоги може да имате вие или вашето семейство по повод на това искане?
Според вас какви тревоги и чувства биха имали хората, които дойдат да живеят в дома ви?

Поканете учениците да обърнат на Карта 3 („Район на американските щати Ню Йорк, Пенсилвания и Охайо“) в раздела с карти в Писанията им. Помолете ги да открият Файет, Ню Йорк, и Къртлънд, Охайо, и да разберат какво е относителното разстояние между тях (около 400 километра). Напомнете на учениците, че през декември 1830 г. Господ заповядва на светиите да се преместят в Охайо (вж. У. и З. 37:3).

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 48:1-3. Поканете класа да следят текста и да открият какво Господ казва на светиите в Охайо за членовете на Църквата, които се местят в техния район. След това попитайте какво са научили.

Какво Господ заповядва на светиите в Охайо да направят? (Той заповядва на притежаващите земя да я споделят с пристигащите в района светии.) Какъв принцип научаваме от тази заповед? (Отговорите на учениците трябва да отразяват следния принцип: Господ заповядва на светиите от последните дни да споделят своите притежания с нуждаещите се. Може да е полезно да отбележите, че не всички светии в Охайо разполагат със земя и че някои членове от Ню Йорк е трябвало да си купят собствена.)
По какви начини можем да споделяме притежанията си с другите?

Поканете учениците да споделят свои преживявания, когато са виждали как някой споделя с изпаднал в нужда човек. Също така, може да ги поканите да опишат моменти, когато им е било помогнато чрез щедростта и службата на друг човек.

За да дадете пример за помагане на човек в нужда, поканете един ученик да прочете следния разказ на президент Томас С. Монсън, описващ негово преживяване в клас на Неделното училище за деца като момче:

„Заехме се с един проект да пестим центове за едно, както го замисляхме, гигантско коледно тържество. Сестра Герч водеше внимателен отчет на нашия напредък. С характерния за момчетата апетит, ние мислено превръщахме натрупаните до момента суми в кексове, сладкиши, пайове и сладоледи. Това щеше да бъде едно славно събитие. Никога преди това който и да е учител не ни беше предлагал социално събитие като това.

Летните месеци постепенно бяха изместени от есента. Есента се превърна в зима. Целта на нашето тържество беше постигната. Класът беше нараснал. Добрият дух беше взел надмощие.

Никой от нас няма да забрави онази сива сутрин, когато любимата ни учителка ни съобщи, че майката на един от учениците в класа е починала. Помислихме за нашите собствени майки и колко много те означават за нас. Чувствахме искрена скръб за Били Девънпорт при тази негова голяма загуба.

Урокът тази неделя беше от книгата Деянията, глава 20, стих 35: „Помн(е)те думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема“. В края на представянето на добре подготвения урок Люси Герч коментира икономическото положение на семейството на Били. Беше времето на Голямата депресия и парите не достигаха. С искра в очите, тя каза: „Бихте ли искали да последвате това учение на нашия Господ? Какво ще кажете, ако вземем събраните пари за нашето тържество и като клас ги дадем на семейство Девънпорт в израз на нашата любов?“ Решението беше единодушно. Преброихме внимателно всеки цент и поставихме цялата сума в един голям плик. Купихме красива картичка и я надписахме с нашите имена.

Това просто деяние на доброта ни спои като едно цяло“ („Вашето лично влияние“, Лиахона, май 2004 г., с. 21-22).

Какво можем да научим от този разказ? Как добротата и службата благославят живота както на даващия, така и на получаващия?

Поканете учениците да споделят свое преживяване, когато са помагали (или са виждали как други помагат) на нуждаещи се хора. Насърчете учениците да помислят за един начин да помогнат на някого през следващата седмица.

Обобщете Учение и Завети 48:4-6, като обясните, че Господ желае светиите да се подготвят за закупуването на земя, когато Той ще покаже местонахождението на град Сион, или Новия Ерусалим. Господ заповядва на светиите да спестяват всички възможни средства в подготовка за полагане на основите на града (вж. У. и З. 48:4-6). Кажете на учениците, че ще научат повече за усилията на светиите да установят град Сион в следващите уроци.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 47:1. „(Да) води редовна история“

Пророкът Джозеф Смит описва резултата от пропускането да се запишат важни събития в историята на Църквата:

„Факт е, че ако имах в мое притежание летопис с всяко взето решение по отношение на важни въпроси по учението и нашите задължения от началото на това дело, нямаше да се разделя с него за нищо на света; обаче ние сме пренебрегвали да записваме тези неща, вероятно поради мисълта, че по-късно те няма да ни бъдат от полза; а ако сега разполагахме с тях, щяхме да знаем как да подходим към всеки въпрос, който се повдигне. Но това е било пренебрегвано и сега не можем да дадем свидетелство пред Църквата и света за великите и славни проявления, които са ни давани, и да го направим с тази сила и власт, която бихме имали, ако разполагахме с такъв летопис, който да публикуваме“ (в History of the Church, 2:198–99). (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 103.)

Учение и Завети 47. Какво е призованието на църковния историк и архивар?

Старейшина Марвин К. Дженсън, който служи като църковен историк и архива от 2005 до 2012 г., обяснява:

„Работата на църковния историк и архивар е главно в събирането на исторически архив. Това включва събиране и съхранение на източници за църковна история, записването на обреди и събирането на протоколи от събрания. Писанията също споменават отговорността тези архиви да се използват „за доброто на църквата и за подрастващите поколения“ (У. и З. 69:8).

Ролите на историка и архиваря се допълват взаимно и понякога не могат да се различат. Мисля, че именно заради това в ранните дни на Църквата е бил назначаван архивар, после историк, а с течение на времето тези две роли са били обединени в едно призование“ („There Shall Be a Record Kept among You“, Ensign, дек. 2007 г., с. 28).

Учение и Завети 48:6. „От президентството и епископа на църквата“

Учение и Завети 48:6 включва израза „от президентството и епископа на църквата“. Обаче, когато това откровение е дадено, Първото Президентство още не е било организирано. В по-ранните ръкописи на това откровение е написан израза „от епископа и старейшините на църквата“ (вж. Documents, Volume 1: July 1828–June 1831, том 1 на Documents series of The Joseph Smith Papers, 2013 г., с. 288). Изказът е бил променен след организирането на Първото Президентство. Такива промени понякога са бил правени с оглед растежа на Църквата и разширяването на свещеничеството според дадените откровения.