Урок 34
Учение и Завети 28
Въведение
През 1830 г. пророкът Джозеф Смит се изправя пред предизвикателство, защото членовете на Църквата не разбират реда за получаване на откровения в Църквата. Хайръм Пейдж твърди, че е получил откровения за Църквата посредством специален камък, а някои членове на Църквата, включително Оливър Каудъри, му вярват. Малко преди конференция на Църквата, която се провежда на 26 септември 1830 г., Господ разкрива истини, които помагат на Оливър Каудъри и други да разберат реда за получаване на откровения в Църквата.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 28:1-7
Господ заявява, че президентът на Църквата е единственият човек, който може да получава откровения за управлението на Църквата.
Напишете имитация на дъската.
-
Кои са някои от примерите за неща, които са само имитации? (Като част от това обсъждане може да покажете за пример предмет, който е имитация, например копие на произведение на изкуството, пари от игра или пластмасов плод.)
-
Защо може да е вредно да се обърка някоя имитация за нещо, което е истинско?
Помолете един ученик да прочете на глас следното предупреждение от старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли:
„Дяволът е бащата на лъжите и е винаги готов да пречи на делото Божие чрез своите изкусни имитации“ („Две линии на общуване“,Лиахона, ноем. 2010 г., с. 84).
Помолете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 28. Помолете класа да следи текста и да открие една имитация, която Сатана използва, за да мами някои от членовете на ранната Църква.
-
Каква имитация използвал Сатана, за да измами членовете на Църквата? (Ако учениците не споменат сходството между камъка на Хайръм и Урима и Тумима, които Джозеф Смит понякога използва, посочете тази прилика.)
Обяснете, че някои членове на Църквата вярват на фалшивите откровения, които Сатана предава на Хайръм Пейдж. Докато учениците четат и обсъждат откровението в Учение и Завети 28, насърчете ги да търсят истини, които могат да им помогнат да не бъдат подвеждани от имитациите на Сатана. Уведомете учениците, че ще записвате тези истини на дъската, докато те ги откриват по време на урока. Може да предложите на учениците да запишат тези истини в полетата на Писанията си.
Помолете един ученик да прочете Учение и Завети 28:1-4 на глас и помолете класа да открие по какво се различават отговорностите в Църквата на Оливър Каудъри от тези на Джозеф Смит.
-
По какво се различават отговорностите на Оливър Каудъри от тези на Джозеф Смит? (Джозеф отговаря за получаването на заповеди и откровения за Църквата. Оливър отговаря за това да преподава чрез Утешителя относно заповедите и откровенията, които получава Джозеф.)
-
Каква важна истина за президента на Църквата можем да научим от Учение и Завети 28:2? (Учениците трябва да открият следното учение: Президентът на Църквата е единственият човек, който може да получава откровения за цялата Църква. Напишете това твърдение на дъската.)
-
По какъв начин знанието ни за тази истина ни помага да избегнем да бъдем измамени?
Докато учениците обсъждат тези въпроси, може да ги уверите, че винаги можем да се доверяваме на ученията и съветите на президента на Църквата, защото Господ никога няма да позволи на президента да ни отклони. (Забележете, че това обещание се намира в едно изявление от президент Уилфърд Уудръф. Това изявление е включено в Учение и Завети в допълнителния материал след Официална декларация 1.)
Обяснете, че малко преди разкриването на тези истини, които сега са записани в Учение и Завети 28, Оливър Каудъри прави нещо, което показва, че не разбира все още изцяло разликата между неговите отговорности в Църквата и отговорностите на Джозеф Смит като президент на Църквата. Помолете един ученик да прочете на глас следната история:
Джозеф Смит живее в Хармони, щата Пенсилвания, когато получава писмо от Оливър Каудъри, който е във Файет, щата Ню Йорк, на около 100 мили (160 км) от него. Оливър казва, че е открил грешка в едно откровение, което сега наричаме Учение и Завети 20. Оливър пише: „Заповядвам ти в името на Бог да изтриеш тези думи“. Джозеф отива във Файет и научава, че семейство Уитмър се е съгласило с Оливър за предполагаемата грешка в откровението. Джозеф пише: „С много труд и упоритост успях да ги убедя спокойно да помислят по въпроса“. Накрая пророкът „успява да убеди не само семейство Уитмър, но и… Оливър Каудъри да признаят, че имат грешка“ (Histories, Volume 1: 1832–1844, том 1 от историческата поредица на The Joseph Smith Papers 2012 г., с. 426; вж. също с. 424–425).
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 28:6-7 наум, като търсят Господното напътствие към Оливър Каудъри.
-
Какво учи Господ Оливър Каудъри? (След като учениците отговорят напишете на дъската следното учение: В Църквата на Исус Христос отделните хора не получават откровение да насочат някой, който председателства над тях.)
-
По какъв начин тази истина се отнася за историята, която току-що прочетохме?
-
Как тази истина може да ни помага днес?
Учение и Завети 28:8-10
Господ призовава Оливър Каудъри да проповядва Евангелието на ламанитите
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 28:8-10 на глас и помолете класа да открие за каква работа Господ призовава Оливър Каудъри.
-
За каква работа Господ призовава Оливър? (Да проповядва Евангелието сред ламанитите.)
-
Какво можем да научим относно личното откровение от Учение и Завети 28:8? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следния принцип: Можем да получаваме откровение за наша полза и за да ни помогне в призованията и задачите, които са ни дадени.)
За да помогнете на учениците да разберат тази истина, поканете един от тях да прочете следното заявление от президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли:
„Имаме право на лично откровение. Обаче, ако не сме отделени за някой председателстващ пост, ние не можем да получаваме откровения относно това какво да правят другите. …
Едно необичайно духовно преживяване не трябва да се счита за лично призование да ръководим другите. Убеден съм, че преживяванията от специално, свещено естество, са лични и трябва да не се споделят“ („Revelation in a Changing World“, Ensign, ноем. 1989 г., с. 14–15).
Преди урока напишете на отделни листчета хартия следните роли и призования: родител, висш ръководител, епископ, мисионер, учител в Неделното училище, президент на младите жени в клас Мая, домашен учител, посещаваща учителка. Поставете листчетата хартия в един съд.
Поканете учениците да изберат листчета от съда и ги прочетете на класа, едно по едно. След прочитането на всяко листче помолете учениците да предложат видовете откровение, което тези хора могат да получават, за да могат да изпълняват тази роля или призование.
Може да помолите учениците да споделят преживявания, в които са получавали откровения в дадена задача или отговорност. Може да споделите случай, когато сте получили откровение, което да ви помага за призование или задача. Напомнете на учениците, че някои преживявания са твърде свещени или лични за споделяне.
Насърчете учениците да се молят за откровение, което да им помага в личния им живот и в техните църковни призования и задачи. Насърчете ги и да се молят църковните ръководители да бъдат благословени със здраве и безопасност и с вдъхновението, от което се нуждаят, за да изпълняват отговорностите си.
Учение и Завети 28:11-16
Господ казва на Оливър Каудъри да коригира Хайръм Пейдж и да помогне за установяването на реда в Църквата
Напомнете на учениците за фалшивите откровения, които Хайръм Пейдж представя на някои членове на Църквата. Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 28:11-14 наум , за да открият какво казва Господ на Оливър Каудъри да направи, за да се разреши тази трудност.
-
Какво заповядва Господ на Оливър да направи, за да се оправи проблема с Хайръм Пейдж?
-
Какво можем да научим от тези стихове за отговорностите на църковните ръководители? (Учениците могат да открият много принципи, но трябва да се подчертае следното: Църковните ръководители имат отговорността да коригират онези, които отклоняват другите. Запишете този принцип на дъската.)
-
Какво можем да научим от Учение и Завети 28:13 относно начина, по който Господ води Църквата Си? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да открият следния принцип: В Църквата на Исус Христос всички неща трябва да се вършат според установен ред. Запишете този принцип на дъската.)
Обяснете, че един от начините, по които вършим неща „с ред и чрез общо съгласие“ е когато публично подкрепяме лица за църковни призования.
-
Защо според вас е важно отделните хора да бъдат публично подкрепени в призованията им?
За да помогнете на класа да разберат как общото съгласие осигурява ред и защита за Църквата, помолете един ученик да прочете следното изявление от президент Пакър:
„Откровението в Църквата идва при онези, които са надлежно призовани, подкрепени, ръкоположени или отделени. Епископът, например, няма да получи никакво откровение относно съседен район, защото това е извън юрисдикцията му.
Понякога някой заявява, че е получил власт да преподава и благославя, без да е бил призован и отделен. …
Ето затова процесът по подкрепянето на тези, които са призовани за даден сан, е толкова внимателно защитен в Църквата — за да може всички да знаят кой има власт да преподава и благославя“ („Revelation in a Changing World“, с. 15).
-
Според президент Пакър, защо публично подкрепяме онези, които получават църковни призования?
-
След като вдигнем ръцете си, за да кажем, че ще подкрепяме хора в техните призования, какво трябва да правим, за да ги подкрепяме действително?
За да помогнете на учениците да приложат принципите, които са научили в днешния урок, прочетете на глас следните ситуации и ги попитайте как биха реагирали във всяка от тях:
-
Получавате електронно съобщение, което твърди, че е ново откровение. То съдържа учения, които не са в хармония с Писанията или словата на живите пророци.
-
Забелязвате, че член на вашия район прави изявление, което не е съгласно ученията, докато казва свидетелството си по време на събрание за причастие. Загрижени сте, че ако посланието бъде объркано за истина, може да има вреден ефект върху другите. Кой трябва да коригира члена, който е казал нещо грешно?
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 28:15-16 на глас и помолете класа да открие последния съвет на Господ в това откровение към Оливър Каудъри.
Обяснете, че след като Джозеф Смит получава това откровение, той провежда конференция и установява ред в Църквата. На конференцията „брат Пейдж, а също и всички присъстващи членове отричат споменатия камък и всички неща, свързани с него“ (Histories, Volume 1: 1832–1844, с. 452). За да приключите този урок, свидетелствайте за истините, които сте обсъдили и тяхната стойност при помощта им да не бъдем заблудени.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 28:1-4. Отговорности на Оливър Каудъри
Господ дава на Оливър Каудъри отговорности в добавка към онези, изброени в Учение и Завети 28:1-4. Оливър Каудъри и Джозеф Смит държат ключовете за дара да се превежда Книгата на Мормон (вж. У. и З. 6:25-28). Оливър служи и като „апостол на Исуса Христа“ и „втори старейшина на църква(та)“ (У. и З. 20:3).
Учение и Завети 28:1-2, 8. Лично откровение и откровение чрез Господния пророк
В откровение към пророка Джозеф Смит Господ казва на Оливър Каудъри, че само президентът на Църквата може да „получава заповеди и откровения“ за цялата Църква (вж. У. и З. 28:1-2). Господ казва и че Оливър Каудъри ще „има откровения“ за конкретните му отговорности (вж. У. и З. 28:8). Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли учи за баланса между личното откровение и откровението, дадено чрез свещенически ръководители:
„Нашият Небесен Отец е дал на Своите деца две линии на общуване с Него — можем да ги наречем лична линия и свещеническа линия. Всички следва да разбират и да бъдат водени от тези важни линии на общуване. …
… В своята пълнота личната линия не действа независима от свещеническата линия. Дарът на Светия Дух – средството за общуване между Бог и човека – се предава чрез свещеническата власт, чрез упълномощаване от страна на онези, които държат свещенически ключове. …
… За съжаление често хора, които нарушават Божиите заповеди или не се подчиняват на съвета на своите свещенически ръководители, заявяват, че Бог им е открил, че са извинени да не се подчинят на някоя заповед или да последват даден съвет. Такива хора могат да получават откровение или вдъхновение, но то не идва от източника, от който те предполагат, че идва. Дяволът е бащата на лъжите и е винаги готов да пречи на делото Божие чрез своите изкусни имитации“ („Две линии на общуване“,Лиахона, ноем. 2010 г., с. 83-84).
Учение и Завети 28:2. Ролята на президента на Църквата
Президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство свидетелства, че президентът на Църквата е единственият човек, който може да получава откровения за цялата Църква. Той обяснява как това осигурява ред и защита за светиите от последните дни:
„Някои твърдят, че имат по-висши духовни дарове или власт извън установената свещеническа власт в Църквата. Те казват, че вярват в принципите и обредите на Евангелието и приемат президента на Църквата като нейн законен ръководител, но твърдят, че имат по-висша заповед, която президентът няма. Това често се върши, за да се оправдае дейност, която не е в съгласие с ученията на Църквата. Не може да има по-висша заповед, обаче, защото президентът на Църквата притежава и упражнява всички ключове на царството на Бог на земята. Господ казва за президента на Църквата „че никой друг няма да бъде определен (да получава заповеди и откровения), освен ако не е чрез него“. (У. и З. 43:4) …
… Продължаващото откровение и ръководство на Църквата идват чрез президента на Църквата и той никога няма да заблуди светиите“ („The Prophetic Voice“, Ensign, май 1996 г., с. 6–7).
Учение и Завети 28:6. „И няма да заповядваш на оногова, който ти е начело“
Пророкът Джозеф Смит учи, че хората не получават откровения, за да ръководят някой, който председателства над тях в Църквата:
„Против Божия ред е кой да е член на Църквата или кой да е човек въобще да получава напътствия относно онези, които по пълномощие са по-горе от него“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 210).
Учение и Завети 28:8-10. Ламанитите
Терминът ламанити се отнася за група хора в Книгата на Мормон, мнозина от които са потомци на Ламан, най-големият син на Лехий. Господната употреба на термина ламанити в Учение и Завети 28:9 сочи, че някои от потомците на Лехий са сред американските индианци, които по това време живеят по тогавашната западна граница на Съединените Щати. През май 1830 г. Конгресът на Съединените Щати гласува закон за премахване на индианците, който изисква всички американски индианци да се преместят във федералната индианска територия, на запад от щата Мисури. Затова Оливър Каудъри и неговите колеги пътуват до западен Мисури, „на пределите при ламанитите“ (У. и З. 28:9), за да проповядват Евангелието на американските индианци.
Книгата на Мормон не твърди, че американските индианци произлизат само от семейството на Лехий. Президент Антъни У. Айвънз от Първото президентство казва:
“Трябва да внимаваме в изводите, до които стигаме. Книгата на Мормон учи за историята на три различни народа … дошли от Стария свят на този континент. Тя не ни казва, че преди тях там не е имало никой. Тя не ни казва и че никой народ не е пристигнал след това. И ако бъдат направи открития, предполагащи различия в расовия произход, това може много лесно да бъде взето под внимание, и основателно, защото ние наистина вярваме, че на този континент са дошли и други народи” (в Conference Report, април 1929 г., с. 15).
Учение и Завети 28:11. „Онези неща, които той е написал от онзи камък, не са от Мен“
В западен Ню Йорк в началото на 19-ти век, много хора вярват, че някои хора могат да получават знание по свръхестествен начин посредством инструмент, като например камък или пръчки за откриване на подпочвени води и метали. Хайръм Пейдж твърди, че на камъка, който той притежава, се появяват думи. Той казва, че след като продиктува думите и те са записани на хартия, те изчезват от камъка и се появяват други (вж. Documents: Volume 1: July 1828-June 1831, том 1 на документалната поредица The Joseph Smith Papers 2013 г., с. 184). Господ отрича фалшивите откровения на Хайръм Пейдж. Освен да използва Урима и Тумима, Джозеф може и да е използвал един гледачески камък, за да преведе част от Книгата на Мормон. Съществуват няколко теории относно това как пророкът използвал Урима и Тумима, за да преведе книгата на Мормон и относно подробностите по преводаческия процес, но старейшина Нийл А, Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Ние просто не знаем подробностите“ („By the Gift and Power of God“, Ensign, ян. 1997 г., с. 39). Една много важна разлика между Джозеф Смит и Хайръм Пейдж е, че Бог призовава Джозеф Смит да извърши делото по превода и да получава откровения за Църквата (вж. У. и З. 21:1-6). И обратното, Господ ясно заявява, че Сатана мами Хайръм Пейдж и онези, които вярват на думите, които той диктува (вж. У. и З. 28:11).
Президент Джеймс Е. Фауст от Първото Президентство ни предупреждава да избягваме дейности, които приканват влиянието на Сатана в живота ни:
„Сатана не е вдъхновяваща тема. Считам го за велик имитатор. …
Не е добър навик да се интересуваме от Сатана и неговите мистерии. Нищо добро не може да дойде от доближаването до злото. Подобно на играта с огън, е твърде лесно да се опарим. … Единственият безопасен път е да се държим на значително разстояние от него и всички негови неправедни дейности или порочни практики. Грешката да почитаме дявола, да се занимаваме с магии, вещерство, вуду, да правим заклинания, да се занимаваме с черна магия и други форми на демонизъм, трябва винаги да бъдат избягвани“ („The Forces That Will Save Us“, Ensign, ян. 2007 г., с. 5).